Р Е Ш Е Н И Е
№ ..........., град Шумен, 21.10.2022
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на седемнадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р. Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Д. Шостак от Окръжна прокуратура
гр. Шумен,
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова КАНД №145 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по
реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по
касационна жалба от ОД на МВР град Шумен, чрез Ив. С. - главен юрисконсулт, срещу
Решение №228/15.06.2022 г., постановено по АНД №746/2022 г. по описа на Районен
съд гр.Шумен.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно
се е позовал на разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК, тъй като в хода на
съдебното производство е установено, че първият ЕФ серия К №*** е анулиран,
което е съобщено на санкционираното лице. Установено е също, че и образуваното
съдебно производство по АНД №747/2022 г. по описа на РС Шумен, по което е бил
обжалван ЕФ серия К №*** е било прекратено, тъй като ЕФ е анулиран. С оглед на
това касаторът излага твърдения, че принципът, залегнал в чл.17 от ЗАНН не е
нарушен, тъй като няма влязъл в сила ЕФ за същото нарушение. Излагат се и
доводи, че в съставения втори ЕФ серия К №*** е отчетен толерансът от 3 км/ч, който
не е бил отчетен в първия ЕФ, за което е бил и анулиран, поради което безспорно
е установено нарушението от превишение на скоростта с 13 км/ч при въведено
ограничение до 60 км/ч. Въз основа на това касаторът предлага атакуваното
Решение на РС град Шумен да бъде отменено като неправилно и необосновано и да
бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден ЕФ
серия К №***, издаден от ОД на МВР град Шумен срещу Д.Т.В. с ЕГН **********,
както и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.
Ответната страна
Д.Т.В. ***, редовно призован, не се явява, но е депозирал писмено отговор по
касационната жалба, в което изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и моли Решението на РС град Шумен да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество е и основателна. Излага подробни аргументи,
че решението на районния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на
жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на
чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е отменен Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия „К” №*** от 24.07.2021 г., издаден от ОД на МВР град Шумен, с който на
основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП на Д.Т.В. *** е
наложена глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1
на чл.21 от ЗДвП.
Спор по фактите
няма между страните. Спорът е по приложение на процесуалния и материалния закон
и в частност нарушен ли е принципът ne bis in idem, доколкото на санкционираното лице са били издадени едновременно два ЕФ за
едно и също нарушение.
Безспорно
установено е по делото от решаващия съд, че на Д.Т.В. *** са били издадени два
ЕФ, съответно ЕФ серия К №*** и ЕФ серия „К” №***. ЕФ са издадени за едно и също нарушение,
а именно, че на 24.07.2021 г. в 11.20 ч. е констатирано административно
нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, когато с автоматизирано техническо средство е
заснето движението на МПС – лек автомобил марка „***“, с рег. №***, на път І-2,
км 99+840, в посока към град Шумен, движещ се със скорост от 76 км/ч при максимално
разрешена скорост на движение в посочения пътен участък до 60 км/ч. Установено
е, че собственик на лекия автомобил е Д.В.. И по двата ЕФ е наложена глоба в
размер на 50.00 лв.
Двата ЕФ са
връчени на санкционираното лице на 22.03.2022 г. Същият ги е оспорил пред РС
град Шумен, като след подаване на жалбата ЕФ серия К №*** е бил анулиран, за
което бил уведомен жалбоподателя на 07.04.2022 г. С оглед на това е било
прекратено и образуваното АНД №747/2022 г. по описа на РС Шумен, по което е бил
обжалван ЕФ серия К №***. ЕФ е бил анулиран, тъй като в същия не е била
отчетена допустимата грешка или толеранс от 3 км/ч, което е отчетено вече с
втория издаден ЕФ серия „К” №***.
При тези факти решаващият
съд е приел, че санкционираното лице е осъществило състава на нарушение на
чл.21 ал.2 от ЗДвП, което нарушение е установено с техническо средство и в
издадения ЕФ, който съдържа всички реквизити, посочени в закона, правилно е
издирана санкционната норма и е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Независимо от това съдът е приел, че при издаване на ЕФ е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, тъй като за едно и също нарушение са издадени
едновременно два идентични ЕФ. С оглед на това е прието, че обжалваният ЕФ,
който е втори издаден по ред, е съставен в противоречие на чл.24 ал.1 т.6 от НПК към който препраща нормата на чл.84 от ЗАНН, тъй като към момента на
неговото съставяне е имало издаден предходен ЕФ за същото нарушение, който не е
бил анулиран и образуваното административно-наказателно производство не е било
прекратено. Съдът е счел, че е налице нарушение на принципа ne bis in idem, тъй
като санкционираното лице е било преследвано по две образувани
административно-наказателни производства. Въз основа на това решаващият съд е
отменил атакувания пред него ЕФ.
Настоящата
касационна инстанция не споделя изводите на решаващия съд за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалвания пред
него ЕФ, както и че е нарушен принципът ne bis in idem, поради следните съображения:
Решаващият съд е
следвало да отчете фактът, че към момента на приключване на съдебното дирене,
както и към момента на постановяване на съдебното решение, първият издаден ЕФ
за същото нарушение е бил анулиран, както и образуваното съдебно производство,
чийто предмет е бил анулирания ЕФ, е било прекратено. Следователно първият
издаден ЕФ за същото нарушение не е съществувал вече, включително и
производството по неговото обжалване е било прекратено, поради което съдът
неправилно е извършил преценка, обуславяща наличие на процесуални нарушения към
момента на издаване на обжалвания пред него ЕФ серия „К” №*** и в частност на
разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК.
Настоящата
касационна инстанция намира, а такава е и практиката на АдмС град Шумен, че
препращащата норма на чл.84 от ЗАНН визира изчерпателно случаите, в които е
приложим НПК, а това са правилата за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за
възобновяване, и то само в случаите, когато няма правила в ЗАНН. Нормата на
чл.84 от ЗАНН не предвижда приложение на чл.24 от НПК, уреждаща основанията,
които изключват образуване на наказателно производство и основания за
прекратяването му, тъй като тези основания са изрично посочени в ЗАНН и в
частност в разпоредбите на чл.33 и чл.34 от ЗАНН. В тази връзка и в
разпоредбата на чл.54 ал.1 т.7 и т.8 от ЗАНН изрично е предвидено правомощие на
наказващия орган да прекрати административнонаказателното производство, когато при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила; и когато срещу същото лице за
същото деяние има влязло в сила наказателно постановление, предупреждение по
чл.28, споразумение или влязъл в сила съдебен акт.
Дори и да се
приеме, че е приложима разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК в производствата
по ЗАНН, то в настоящия случай тя не е налице, тъй като още към 07.04.2022 г.
основанието, че спрямо същото лице има незавършено наказателно производство е
отпаднало. Съдът е следвало да прецени, че първият ЕФ, с акта на неговото
анулиране, вече не съществува в правния мир, поради което неправилно е
извършена преценка за съществено нарушение на процесуалните правила към момента
на издаване на двата ЕФ. Следва да се посочи, че в чл.63 ал.3 т.2 от ЗАНН е
предвидено основание за отмяна на НП когато в административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Трайна
е съдебната практика, че е налице такова нарушение, когато се ограничава
правото на защита на санкционираното лице, което нарушение е било отстранено с
анулиране на ЕФ.
Настоящата
касационна инстанция не споделя и извода на решаващия съд, че е нарушен
принципът ne bis in idem, който изрично е уреден в разпоредбата на чл.17 от ЗАНН. Съгласно посочената норма никой не може да бъде наказан повторно за
административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила
наказателно постановление или решение на съда. Логиката на законодателя е ясна
и нейната цел е за едно нарушение да се налага само едно наказание. В настоящия
случай двата фиша са издадени едновременно, като безспорно установено е, че
първият издаден ЕФ серия К №*** е бил анулиран, т.е. не е налице влязъл в сила
санкционен акт за същото нарушение. Безспорно е допуснато изначалното дублиране
на фишовете, но то е преодоляно впоследствие чрез анулирането на ЕФ серия К №***,
доказателства за което се представени пред решаващия съд. С оглед изложеното се
налага извода, че санкционният акт за извършеното нарушение е един единствен и
не се е стигнало до наказване на едно лице два пъти за едно и също нещо. При
тази законова регламентация и при тези факти неправилно съдът е извършил
преценката за нарушение на принципа, въведен в чл.17 от ЗАНН, въз основа на
факта за съставени едновременно два ЕФ, като никой от тях не е влязъл в сила.
С оглед
гореизложеното настоящата касационна инстанция приема, че при издаването на ЕФ серия
„К” №*** не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизовдствените правила, както и не е нарушен принципът,
въведен в чл.17 от ЗАНН. Процесният ЕФ е съставен, съгласно утвърдения образец
и в съответствие с чл.189 ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкционирана
ответната страна, е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно
техническо средство, както е издирана правилно нормата която е нарушена и
съответно санкционната норма. На 24.07.2021 г. в 11.20 ч. е констатирано
административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, когато с автоматизирано
техническо средство е заснето движението на МПС – лек автомобил марка „***“, с
рег. №***, собственост на санкционираното лице, на път І-2, км 99+840, в посока
към град Шумен, движещ се със скорост от 76 км/ч при максимално разрешена
скорост на движение в посочения пътен участък до 60 км/ч. При отчетен толеранс
от -3 км/ч законосъобразно е посочено превишение на скорост с 13 км/ч, с оглед
на което е наложена и глоба в размер на 50.00 лв. При това положение
касационната инстанция приема, че правилно и законосъобразно е била ангажирана
отговорността на ответника, тъй като е нарушил нормата на чл.21 ал.2 от ЗДвП и
издадения ЕФ се явява законосъобразен.
От така установеното фактическо и правно положение
настоящата касационна инстанция приема, че РС град Шумен при правилно установена
фактическа обстановка е извел неправилни правни изводи по приложение на процесуалния
и материалния закон, поради което решението следва да бъде отменено, от което
следва, че касационната жалба се явява основателна. Доколкото делото е изяснено
от фактическа страна, то спорът следва да бъде решен по същество като бъде
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия „К” №*** от 24.07.2021 г.,
издаден от ОД на МВР град Шумен, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с
чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП на Д.Т.В. ***, с ЕГН **********, е наложена глоба в
размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 на чл.21 от ЗДвП.
С оглед изхода на спора и направеното
своевременно искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и за двете съдебни инстанции, то такова се дължи за сумата общо в размер на
200.00 лв., поради което ответната страна Д.Т.В.
*** следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР град Шумен юрисконсултско
възнаграждение общо в размер на 160.00 лв. за двете съдебни инстанции.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №228/15.06.2022
г., постановено по АНД №746/2022 г. по описа на Районен съд гр.Шумен и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система серия „К” №*** от 24.07.2021 г., издаден от ОД на МВР град Шумен, с
който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП на Д.Т.В. ***,
с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение на
чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 на чл.21 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.Т.В. ***, с ЕГН **********,***
сумата в размер на 160.00 /сто и шестдесет лева/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 21.10.2022г.