Р Е Ш Е Н И Е
№ 1487
гр. Русе, 01.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2430 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба (на 03.05.2019г.) от „ЕнЕфект-МЛ“
ООД против „Круп Инвест“ АД, в която се
твърди, че ответното търговско дружество е сключило с ищцовото Договор за обследване
за енергийна ефективност от 03.08.2018г. Твърди се, че ищцовото дружество
осъществило задължението си по договора, за което бил съставен приемо-предавателен
протокол от 29.08.2018г., който бил подписан от страните. По силата на този
протокол били предадени на ответника Доклад за обследване за енергийна
ефективност и Резюме на доклада от обследването на хартиен носител. От ответната
страна било заявено приемането на резултатите от обследването за енергийна
ефективност. По силата на сключения договор, ответникът се задължил да заплати
аванс в размер на 1900лв. без ДДС и да извърши окончателно плащане в размер на
2000лв. без ДДС след предаване на одита с приемо-предавателен протокол. Авансовото
плащане било извършено, а дължимият остатък
с начислено ДДС в размер на 2400 лв. не бил платен. Ищецът твърди, че
въпреки проведените телефонни разговори и обещания от страна на управителя на
ответното дружество да се издължи, това не било сторени. С телепоща ответникът
бил поканен да се издължи доброволно в тридневен срок от получаването й, като извърши
заплащането на договорния остатък, неустойката и лихвата за забава по чл.11 от
договора. Уведомлението било получено на 23.04.2019 г., а срокът изтекъл на
30.04.2019г, но нямало извършено плащане на исковата сума.
Предвид на
изложеното, се иска да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът „Круп Инвест“ АД да бъде осъдено да заплати на
„ЕнЕфект-МЛ“ ООД сумата от 2000 лв. остатък от изпълнението на договора, заедно
с 400 лв. ДДС върху тази сума. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпило становище от ответната страна. Преди съдебно заседание с
писмена молба ответникът е изразил становище, че не е станал повод за
образуване на производството, както и че е изплатил претендираната от него сума.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се
спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че на
03.08.2018г. страните са сключили договор за обследване за енергийна
ефективност, по силата на който ищецът в качеството на изпълнител се е задължил
да извърши обследване за енергийна ефективност на промишлена система – „цех за
първична и вторична обработка на риба“ в ***, масив **, м. „***“ по плана на с.
*** обл. ***, а ответникът в качеството на възложител се е задължил да заплати
уговорената цена за услугата – авансова 1900лв. без ДДС и окончателно плащане в
размер на 2000лв. без ДДС след представяне на одита с приемо-предавателен
протокол.
Няма спор по
делото, че ищецът е изпълнил възложената му работа, която е приета от ответника
с приемо-предавателен протокол от 29.08.2018г. На същата дата е издадена и
фактура за окончателно плащане на дължимата по договора сума от 2400лв. с ДДС.
С покана по телепоща от 22.04.2019г., получена на следващия ден, ответното
дружество е поканено да заплати дължимото плащане, както и неустойка и лихва за
забава по чл. 11 от договора.
Не се спори между
страните, че плащането на сумата от 2400лв. от страна на ответника е извършено
по банков път на 05.07.2019г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се
установява, че след образуване на настоящото производство, претендираното от
ищеца плащане е изпълнено от ответника, т.е. исковата претенция е изцяло
удовлетворена (след нейното изменение в съдебно заседание), с оглед на което и
на основание чл. 235, ал.3 ГПК предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради
постъпилото плащане в хода на производството.
Спорен по делото е
единствено въпросът за дължимите от ответника разноски при този изход на спора.
С приемането на извършената работа на 29.08.2018г., за ответникът е възникнало
задължение да заплати окончателно уговорената сума по договора. Неизпълнението
на това негово задължение го е поставило в забава, още повече след като е бил
поканен изрично да го изпълни преди образуване на настоящото производство.
Неизпълнението на това изискуемо парично задължение е дало повод на ищеца да
предяви съответния осъдителен иск пред съда. Т.е. не би могло да бъде споделено
възражението на ответника, че не е станал повод за образуване на настоящото
съдебно производство. Дължимото плащане е извършено едва два месеца след
образуване на делото. Кога точно управителят на ответника е разбрал за
настоящото производство и дали редовно му е била връчена исковата молба с която
е образувано са въпроси неотносими за преценката относно дължимостта на
разноски определени по правилата на чл. 78 ГПК. За пълнота на изложеното следва
да се посочи, че препис от исковата молба следва да се счита връчен редовно връчен
на ответника по реда на чл. 50, ал.2 ГПК, доколкото констатациите на
длъжностното лице по призоваването не са оборени в настоящото производство. С
оглед на това, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него
разноски за образуване и водене на производството - 96лв. държавна такса и
550лв. адвокатски хонорар. Последният не следва да бъде намален въпреки направеното
от ответника възражение за това. Предмет на първоначалната искова претенция е
била не само сумата от 2400лв., за която минималното адвокатско възнаграждение
е 398лв., а също така и искане за присъждане на неустойка по чл. 11 от договора
и лихва за забава, от които искания процесуалният представител на ищеца се е
отказал в първото съдебно заседание предвид установеното плащане на основното
задължение на ответника в хода на производството и с цел необременяването му с
допълнителни разноски. Също така адвокатското възнаграждение според
представените по делото доказателства е платено преди образуване на настоящото
производство и последващото му приключване без възражения по същество от
ответника, включително и за местна подсъдност на спора, само в едно съдебно
заседание не е било сигурно обстоятелство, което да бъде съобразено при
уговарянето на по-ниско адвокатско възнаграждение. По тези съображения
направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираните разноски не
би могло да бъде уважено. На ищеца следва да се присъдят направените за
настоящото производство разноски в общ размер на 646лв.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕнЕфект-МЛ“ ООД, ЕИК202867575, със
седалище и адрес на управление с. Нисово, обл. Русенска, ул. „Кирил и Методий“
№5, представлявано от управителя Красимир К. Паскалев против „Круп инвест“ АД
ЕИК200320098, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул.
„Чакалица“ №2, вх. В иск за заплащане на сумата от 2400лв. с ДДС,
представляваща окончателно плащане по Договор от 03.08.2018г., поради
извършеното плащане на исковата претенция в хода на производството.
ОСЪЖДА „Круп инвест“
АД ЕИК200320098, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Чакалица“
№2, вх. В да заплати на „ЕнЕфект-МЛ“
ООД, ЕИК202867575, със седалище и адрес на управление с. Нисово, обл. Русенска,
ул. „Кирил и Методий“ №5, представлявано от управителя Красимир К. Паскалев сумата
от 646лв. разноски за
производството.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Русе.
Районен
съдия: