№ 20824
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20241110138640 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Джи ди пи“ ООД срещу
***********************************.
Ищецът твърди, че на 18.12.2019г. между страните бил сключен договор №
**************/18.12.2019г. с предмет предоставяне на услуги от длъжностно лице по
защита на данните и защита на личните данни от страна на ищеца в качеството му на
изпълнител. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца, считано от 01.01.2020г., като
в случай че някоя от страните не уведоми другата писмено в 60-дневен срок преди
изтичането му, че желае да го прекрати, същият се продължава автоматично за срок,
равен на първоначалния. С оглед на това, договорът бил продължен до 02.01.2024г. На
06.06.2023г. било получено писмо от ответника, с което отправял покана за
прекратяване на договора по взаимно съгласие от 01.09.2023г., на която покана ищецът
отказал. На 24.08.2023г. ищецът получил уведомление от ответника, с което го
уведомява, че не желае договорът да продължи и го прекратява, считано от
01.01.2024г. Ищецът счита, че не са спазени условията на договора относно срока на
предизвестието, поради което договорът продължава своето действие и след тази дата
до 03.01.2026г. Поддържа, че считано от 03.01.2024г. изпраща месечни фактури до
ответника за дължимото възнаграждение от 260лв. с ДДС месечно с падеж за плащане
29-то число на месеца. На 07.02.2024г. поканил ответника да плати, но същият не го
сторил. Към датата на депозиране на исковата молба били издадени 5 фактури с
настъпил падеж от дати 08.01., 09.02., 11.03., 09.04. и 08.05.2024г. на обща стойност
1300лв. с ДДС, които не били платени.
Съобразно изложеното, моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от
1300лв., представляваща дължимото възнаграждение за м.01.-м.05.2024г. по договора,
за което са издадени посочените фактури, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва иска. Поддържа, че договорът е прекратен най-късно на 01.01.2024г.,
тъй като ищецът още на 24.08.2023г. е получил изявление за прекратяване на договора.
1
Счита, че съображенията на ищеца за неспазен срок на предизвестието са
несъстоятелни. Посочва, че ищецът не е предоставял услугите нито за процесния
период, нито по-рано. Ето защо счита, че не се дължи възнаграждение.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
По делото е представен договор № **************/18.12.2019г., сключен между
****************************** в качеството на възложител и Сдружение с
нестопанска цел „Асоциация на длъжностните лица по защита на данните“, чрез „Джи
ди пи“ ООД, в качеството на изпълнител. В раздел I, озаглавен предмет на договора, е
посочено, че възложителят възлага, а изпълнителя приема да участва по подходящ
начин и своевременно във всички въпроси, свързани със защита на личните данни,
като извършваните дейности са подробно описани в приложение № 1, което е
неразделна част от договора. Съгласно приложение № 1 /л. 18/, дейностите, които ще
се извършат са: да информира и съветва администратора или обработващия лични
данни и служителите за техните задължения съгласно нормативните актове, да
наблюдава спазването на правилата за защита на личните данни, да извършва
вътрешни одити в организацията, да си сътрудничи с надзорните органи – КЗЛД и др.,
да действа като точка за контакт с него и др. В чл. 4 е предвидено, че договорът се
сключва за срок от 24 месеца, считано от 01.01.2020г., а в чл. 5, че изпълнителят има
право на възнаграждение от 260лв. с ДДС месечно, платимо до 29-то число на текущия
месец след представяне на фактура. В чл. 5, б. в) е уговорено, че възложителят
заплаща дължимите по договора суми по посочената банкова сметка на изпълнителя
„Джи ди пи“ ООД. Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора, в случай че някоя от страните не
уведоми писмено другата страна в 60-дневен срок преди изтичане на срока по ал. 1, че
желае да прекрати договора, той автоматично продължава действието си за срок, равен
на първоначалния, като за начална дата се определя датата, последваща деня на
изтичане на срока на първоначалния договор.
По делото не е спорно, че договорът е продължил своето действие автоматично
на основание чл. 9, ал. 2, считано от 02.01.2022г. до 02.01.2024г.
Не е спорно, че на 06.06.2023г. ответникът е изпратил съобщение до Сдружение
с нестопанска цел „Асоциация на длъжностните лица по защита на данните“ чрез
ищеца, получено от него на същата дата, с което изразява желание за прекратяване на
договора, считано от 01.09.2023г., поради финансови затруднения /л. 29/. С писмо от
10.08.2023г. /л. 30/ е отговорено, че изпълнителят не е съгласен да се прекрати
договорът по взаимно съгласие.
Не е спорно, че на 14.08.2023г. ответникът е изпратил отново съобщение, с
което заявява, че не желае договорът да бъде подновен и моли настоящото писмо да се
счита като писмено уведомление (предизвестие) по смисъла на чл. 9, ал. 2, като
същият бъде прекратен (престане на поражда своето действие), считано от 01.01.2024г.
На 20.12.2023г. е подаден отговор до ответник от името на Сдружението, с
който се посочва, че уведомлението за прекратяване на договора не е подадено в
указания срок по чл. 9, ал. 2, поради което същият е подновен за нов 24-месечен срок,
считано от 03.01.2024г. до 03.01.2026г.
На 08.01., 09.02., 11.03., 09.04. и 08.05.2024г. са издадени фактури от „Джи ди
пи“ ООД с получател и задължено лице **********************************, всяка
на стойност 260лв., с основание „предоставяне на услуга длъжностно лице по защита
на данните по Регламент (ЕС) 2016/679 съгласно договор **************“.
На 07.02.2024г. ищецът е поканил ответника да плати задължението за м.
2
01.2024г. в 7-дневен срок, на което ответникът му е отговорил, че договорът е
прекратен и не дължи суми.
При горните факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно тази норма, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава. За да възникне това
право в полза на ищеца, следва между страните да е сключен сочения договор, от
който в неговия патримониум да се поражда вземане за цената на предоставената
услуга в описания период.
На първо място, от съдържанието на договора се установява, че ищцовото
дружество не е носител на вземанията по него. В договора ясно са описани страните
по него – ************ (ответникът), в качеството на възложител, и Сдружение с
нестопанска цел „Асоциация на длъжностните лица по защита на данните“, в
качеството на изпълнител. Сдружението представлява отделно и самостоятелно
юридическо лице, различно от неговите членове – чл. 1, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Установява се
от съдържанието на договора, че същият е сключен за изпълнителя чрез ищеца „Джи
ди пи“ ООД, което не го прави страна по правоотношението, както не го прави страна
по правоотношението и обстоятелството, че е предвидено възнаграждението да се
плаща по негова банкова сметка. От разменената между страните кореспонденция /л.
29-33/ се установява, че същата се води между училището и сдружението чрез
ищцовото дружество, включително писмото от 20.12.2023г. /л. 32-33/ е подадено от
името на сдружението, което представлява извънсъдебно признание на този факт
съгласно чл. 175 ГПК. Ценен в съвкупност с останалите доказателствени източници,
съдът приема, че ищцовото дружество не се явява активно материално легитимирана
страна по правоотношението и съответен носител на вземанията.
Но дори да се приеме, че е безспорно между страните, че договорът е сключен
между тях, съдът приема за основателно възражението на ответника, че договорът е
надлежно прекратен.
Както се посочи, в чл. 4 от него е уговорено, че се сключва за срок от 24 месеца,
считано от 01.01.2020г., като чл. 9, ал. 2 предвижда автоматичното му продължаване за
нов срок със същата продължителност, в случай че никоя от страните не уведоми
другата в 60-дневен срок преди изтичането му, че желае да го прекрати. Не е спорно,
че договорът е продължил своето действие от 02.01.2022г. до 02.01.2024г. Не е спорно
също (изрично се твърди от ищеца в исковата молба и се представя от него
съобщението), че на 24.08.2023г. е получено съобщение с изх. № 404/14.08.2023г., с
което ясно се изразява волята на възложителя, че не желае същият да бъде подновяван
и моли настоящото писмо да се счита за уведомяване (предизвестие) по смисъла на чл.
9, ал. 2 от договора, като същият бъде прекратен, считано от 01.01.2024г. Това
предизвестие отговаря изцяло на изискванията на чл. 9, ал. 2 от договора и
манифестира ясната воля на възложителя да се прекрати неговото действие, без
същият да бъде автоматично подновяван. Това предизвестие е получено на
24.08.2023г., тоест период много по-дълъг от предвидения в договора 60-дневен такъв.
Следва да се има предвид, че уговореният в договора 60-дневен срок не е фиксиран, за
да се очаква, че уведомлението следва да бъде подадено точно 60 дни по-рано. Този
срок е уговорен в полза и на двете страни по договора, за да разполагат с достатъчно
време, за да организират дейността си. Нарушение от страна на възложителя би имало,
ако подаде предизвестието (уведомлението) в по-кратък срок от 60-дневния срок, но
не и при по-дълъг. Чрез депозирането му по-рано от уговорените 60 дни се гарантират
в още по-голяма степен правата на изпълнителя, доколкото е информиран на по-ранен
етап за прекратяване действието на договора и разполага с по-дълъг срок да
3
организира дейността си, включително по търсене и поемане на нови клиенти. Тоест,
подаването по-рано на уведомлението е изцяло в интерес и полза на ищеца, а не в
негова вреда и ущърб. Тълкуване на клаузата, че предизвестието е фиксирано на точно
60 дни и ако не бъде подадено точно на 60-тия ден не може да породи своето
действие, е необосновано и в противоречие с целта и характера на уговорката. Ето
защо, с изпратеното и получено на 24.08.2023г. предизвестие ответникът надлежно е
изразил волята си договорът да не бъде подновяван автоматично с нов 2-годишен срок,
което като последица води до прекратяването му с изтичане на неговия срок –
01.01.2024г. След прекратяването на договора, възложителят не дължи заплащане на
възнаграждение по него, тъй като същият вече няма обвързващо действие между
страните. Издаването на фактури от изпълнителя не води като последица до
възникването на вземане в негова полза, доколкото фактурата представлява вторична
счетоводна операция, която следва да почива на първични счетоводни документи,
установяващи вземане в полза на издателя, което в случая не е налице.
Представеното от ищеца становище на КЗЛД е ирелевантно и представлява
насоки на държавен орган, които нямат отношение към настоящото производство, нито
пък са правно обвързващи за съда. Следва да се има предвид, че в него се коментира
различна хипотеза, а не прекратяване на договора между два правни субекта поради
изтичане на срока му.
По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, който е доказал
такива в размер на 804лв. за адв. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Джи ди пи“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ж. к. Три чучура, бл. 101, вх. В, ет. 1, ап. 75,
срещу ******************************************, БУЛСТАТ: **********, с
адрес: *******************************************************************,
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от
1300лв. с ДДС, представляваща дължими възнаграждения от по 260лв. с ДДС
съгласно чл. 4 от договор № **************/18.12.2019г. за месеци януари, февруари,
март, април и май 2024г., за които са издадени фактури № ***********/08.01.2024г.,
№ ************/09.02.2024г., № ************/11.03.2024г., №
***********/09.04.2024г. и № ************/08.05.2024г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Джи ди пи“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ж. к. Три чучура, бл. 101, вх. В, ет. 1, ап. 75, да заплати
на ******************************************, БУЛСТАТ: **********, с адрес:
*******************************************************************, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 804лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5