№ 13322
гр. С., 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110151195 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу В. И. В. и Р. С. Ц., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца „Топлофикация С.” ЕАД
в условията на разделна отговорност, както следва: Р. С. Ц. – ¾, а В. И. В. – ¼ от следните
суми: 9,79 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.07.2023
г. до окончателното изплащане на вземането; 0,26 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 20.06.2023 г.; 15,10 лв. - главница,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г.; 3,77 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 20.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.07.2023г. по ч.гр.д. № 36973/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.04.2021 г. – 30.04.2021 г. на ответниците топлинна
енергия за топлоснабден имот, представляващ таванско помещение, находящ се в гр. С., ул.
„Л.“ № 10, вх. 1, която потребителите не заплатили в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. И., са подали отговори на исковата
молба, с които оспорват предявените искове като недопустими, а в условията на
евентуалност - като неоснователни. Поддържат, че не са собственици или ползватели на
1
процесния недвижим имот. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират
разноски.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца е изразило
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаването на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на облигационно правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в
т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот през исковия период
при посочените квоти; използването от ответниците на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В конкретния случай от събраните по делото доказателство не се установява наличието
на първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявените главни искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия,
като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от
ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна
енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на вещното право
на ползване. Поради тази причина, за да се установи наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, достатъчно е ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответниците са
съсобственици или вещни ползватели на процесния топлоснабден имот. За установяване на
това обстоятелство ищецът не е провел пълно и главно доказване. С определението по чл.
140, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав изрично е указал на ищеца, че с оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК) следва да
установи възникването на облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между него и ответниците, в т.ч., че ответниците са съсобственици на
процесния недвижим имот през исковия период при посочените квоти. Със същото
определение по чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав е уважил
доказателствените искания на процесуалния представител на ищеца с правно основание чл.
192 ГПК за задължаване на: Столична община – район „Възраждане“, Столична община,
дирекция „Инвестиционно отчуждаване“, както и Министерство на отбраната на Република
България, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представят по делото
документ за собственост на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Л.“ № 10,
вх. 1. В предоставения от съда срок са постъпили писма от: директора на дирекция
„Инвестиционно отчуждаване“ към Столична община (л.121), с което съдът е уведомен, че
след извършена проверка на съхраняващите се в архИ. на дирекцията документи се
установило, че дирекцията не разполага с досие на блок, находящ се на горепосочения
адрес; изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-
почивно дело“ при Министерство на отбраната (л.113), с което съдът е уведомен, че за
процесния имот не се съхранява продажна преписка; кмета на Столична община – район
2
„Възраждене“ (л.122), в което е посочено, че в архИ. на „Общинска собственост“ на СО –
район „Възраждане“ не се съхранява информация за процесния недвижим имот
На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че останалите представени от
ищеца писмени доказателства не са предвидени в закона способи нито за придобИ.е, нито за
доказване правото на собственост върху недвижим имот (в този смисъл Решение № 972 от
06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО). Правото на собственост възниква по
силата на предвидените в закона способи (чрез правна сделка, по давност, или по други
начини, определени в закона) и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези
способи.
Ищецът не е релевирал други относими към предмета на спора доказателствени
искания относно обстоятелството, за което съдът надлежно му е указал, че следва да
установи - че ответниците са собственици на процесния недвижим имот през исковия
период при посочените квоти. Не са представени доказателства нито за титулярството на
правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху
процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между
страните.
Ето защо, при липсата на доказателства за наличие на облигационно правоотношение
между ищеца и ответниците, както и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни (в този смисъл са и Решение № 532 от 29.01.2024 г.,
постановено по в.гр.д. № 8593/2022 г. по описа на СГС, II – „Е“ въззивен състав, Решение №
5924 от 20.11.2023 г., постановено по в.гр.д. №8828/2022 г. по описа на СГС, ГО, II – „Г“
въззивен състав и др.).
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на същите се обуславя от наличие на главно парично задължение,
настъпване на неговата изискуемост и изпадане на длъжника в забава. Доказването на тези
обстоятелства е в тежест на ищеца. Предвид неоснователността на главните искови
претенции, неоснователни се явяват и акцесорните за заплащане на обезщетение за забава и
като такИ. подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат
единствено ответниците. Същите са претендирали разноски още с отговорите на исковата
молба, представили са договори за правна защита и съдействие, в които е отбелязано, че
договореното възнаграждение от всеки от ответниците в размер на по 400 лв. е било
заплатено в брой, които имат характер на разписки за получените суми. Релевираното от
ищеца с исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност е неоснователно,
тъй като претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение е в минимален размер
съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“, № 23Б, срещу В. И. В.,
ЕГН **********, и Р. С. Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., ж.к. „Р.К.“, бл. 14, вх.
„А“, ет. 1, ап. 4, положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл.
3
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца „Топлофикация С.” ЕАД в условията на разделна отговорност, както следва: Р. С. Ц.
– ¾, а В. И. В. – ¼ от следните суми: 9,79 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 03.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 0,26
лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
20.06.2023 г.; 15,10 лв. - главница, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.; 3,77 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 20.06.2023 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
27.07.2023г. по ч.гр.д. № 36973/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на В. И. В., ЕГН **********, и Р. С. Ц., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. С., ж.к. „Р.К.“, бл. 14, вх. „А“, ет. 1, ап. 4, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата в общ размер на 800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4