Р Е Ш Е Н И Е
№ 779 /
14.12.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на петнадесети ноември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1.
Георги Видев
2. Дияна Златева - Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и при участието
на прокурора Здравена Янева, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 906 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
касационна жалба на директора на Офис за обслужване – Пазарджик при ТД на НАП –
Пловдив против Решение № 376 от 08.08.2023 г., постановено по нахд № 949/2023
г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което решение е отменено издаденото
от касатора Наказателно постановление № 702662-F691751 / 15.03.2023 г., с което
постановление за нарушение на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, на основание чл.
179, ал. 1 от същия закон на „КИ-КО-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. С обжалваното решение също дружеството
е предупредено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Касаторът – директор на
Офис за обслужване – Пазарджик при ТД на НАП – Пловдив – моли да бъде отменено
обжалваното решение и да бъде потвърдено наказателното постановление.
Сочи доводи за нарушение на закона. Поддържа жалбата чрез процесуалния си
представител в проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски
за всички съдебни инстанции.
Ответникът
– „КИ-КО-СТРОЙ“ ЕООД –
не изпраща представител в проведеното съдебно заседание но оспорва жалбата в
подадена от процесуалния му представител писмена защита. Излага съображения за
правилността и законосъобразността на обжалваното решение. На свой ред
претендира присъждане на разноски.
Прокурорът
представя заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение
за правилно и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно
за нея.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Районният съд е отменил
наказателното постановление, като е приел,
че е установено извършването от касатора на вмененото му нарушение но,
че същото е маловажно. Извършването на нарушението (закъснение с 30 дни след
законоустановения срок– 14.10.2022 г. – за подаване на справка-декларация по
ЗДДС) е безспорно установено по делото и не се оспорва от ответника. Но
настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за
маловажност на осъщественото деяние.
Според съда
маловажността на нарушението се обосновава с обстоятелствата, че дружеството до
момента на нарушението е било изрядно (с изключение само на идентичното
нарушение, извършено за отчетен период м. август 2022 г., за което му е
издадено предупреждение след извършване на настоящото нарушение), както и че
към момента на нарушението и преди това то не е осъществявало търговска дейност
и не е имало задължения към НАП.
Според настоящия състав
изложените от районния съд обстоятелства не са достатъчни, за да се приеме, че
осъщественото деяние е маловажно. Извършването на нарушение за първи път, както и липсата на
търговска дейност и на публични задължения действително са смекчаващи
обстоятелства но не толкова многобройни и значителни, за да обосноват
маловажност. Освен това, съдът не е отчел наличието на значително отегчаващо
обстоятелство – закъснението за подаване на справката-декларация не е само
няколко, а цели 30 дни. Следва да се има предвид също и обстоятелството, че извършеното
нарушение е формално и за да е общественоопасно не е необходимо да е настъпил
вредоносен резултат. Предвид това, извършеното нарушение не се отличава със
степен на обществена опасност, която да е значително под обичайната за този вид
нарушения, при която и най-ниското, предвидено в закона наказание да се явява
несправедливо. Напротив, правилно административнонаказващият орган е
индивидуализирал тежестта на извършеното нарушение, като е наложил минималното
наказание от 500 лв., при предвиден значителен законов максимум от 10 000 лв.
Затова, като е приел, че извършеното нарушение е маловажно и е отменил
наказателното постановление районният съд е нарушил относимия материален закон
и е постановил незаконосъобразно решение.
В тази връзка е
неоснователен доводът на ответника, че обществената опасност на деянието е
незначителна и съответно правилно съдът е отменил постановлението и е предупредил
нарушителя. Напротив, както е посочено по-горе, обществената опасност на
извършеното от него нарушение не е незначителна, а е обичайната за този вид
нарушения, а смекчаващите обстоятелства са отчетени от наказващия орган с
налагането на минимално наказание. Доколкото ответникът е извършил и друго
идентично нарушение, отнасящо се за по-ранен данъчен период, то законосъобразно
и справедливо е решението на наказващия орган за него нарушителят да не бъде
наказван, а само да бъде предупреден, а за процесното нарушение да бъде наказан
с минималното предвидено в закона наказание. С оглед специалната и генералната
превенция не следва нарушителят напълно да бъде освобождаван от отговорност,
доколкото извършеното от него деяние притежава обичайната за този вид нарушения
обществена опасност.
Следователно, като е отменил наказателното
постановление и е предупредил нарушителя районният съд е постановил
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, като бъде потвърдено
наказателното постановление.
С оглед изхода на делото е основателно искането
на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Претендираният размер от по 100 лв. за всяка съдебна инстанция е справедлив и
доколкото не е налице възражение за прекомерност, следва да бъде уважен, като
му бъдат присъдени общо 200 лв.
Затова съдът
Р
Е Ш И:
Отменя Решение № 376 от 08.08.2023 г.,
постановено по нахд № 949/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като
вместо него постановява:
Потвърждава Наказателно постановление №
702662-F691751 / 15.03.2023 г., издадено от директора на Офис за обслужване –
Пазарджик при ТД на НАП – Пловдив, с което постановление за нарушение на чл.
125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 от същия закон на
„КИ-КО-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв.
Осъжда „КИ-КО-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик разноски по делото за
двете съдебни инстанции в общ размер на 200 лв. (200 лева).
Решението е окончателно.
Председател: (П)
Членове:
1. (П)
2. (П)