Мотиви към присъда №46/02.12.2019г. по НОХД № 1720/2019г. по описа на РС-Монтана.
Подсъдимият В.Г.П. – роден на xxxгxxx, област Монтана, ул. ”Р. Д.” №
xxxx , б. б. г. с. с. о. н. б. н., с ЕГН xxxxxxxxxx e обвивен
в това, че за времето от 0 xxxx .0 xxxx
.2018 г. до 0 xxxx .08.2019 година гр. Монтана, след като е осъден с решение
по гр. д. № 70745 / 2014 г. на РС - Монтана, влязло в законна сила на 0 xxxx .12.2014
г., да издържа свой низходящ - малолетната си дъщеря Ц. В. В., с ЕГН xxxxxxxxxx,
чрез нейната майка и законен представител Д.А.М. в размер на 1 xxxx 0 лв.
месечно, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски - 17 /седемнадесет / месечни вноски по 1 xxxx 0 лв., в общ
размер от 2 210 лв. - престъпление по чл. 18 xxxx , ал. 1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ подържа обвинението и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да замени при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК предвиденото наказание Пробация с
наказание Глоба в размер на 100.00 лева, като излага доводи в тази насока.
ПОДСЪДИМИЯТ се признава за виновен и
съжалява за извършеното.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени и гласни.
СЪДЪТ, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
По НОХД 1881/2015 г. по описана PC
Монтана с присъда, влязла в законна сила от 01.07.2016 г. за престъпление
по чл. 18 xxxx , ал. 1 от НК подсъдимия В.Г.П. е признат за виновен и на
основание чл. 18 xxxx , ал. xxxx от НК не му е наложено наказание.
Подсъдимият П. и свидетелката Д.М. живели на семейни начала. Имат дете Ц. В. В.,
родена на xxx г. След като М. и П. се разделили, последният бил осъден
по гр. д.№ 475 / 2014 г. по описа на РС Монтана с решение, влязло в законна
сила от 0 xxxx .12.2014 г. да заплаща на свидетелка като майка и законен
представител на малолетното им дете сумата от 1 xxxx 0.00 лева
месечна издръжка.
Около година след постановяване на решението на съда подсъдимия П. заплащал
редовно месечната издръжка, след което спрял да плаща. За това срещу него в PC
Монтана било образувано НОХД 1881/2015г. До
приключването му издължил дължимите вноски бил признат за виновен и не му
наложено наказание на основание чл. 18 xxxx , ал. xxxx от НК.
От
показанията на свидетелката М. се установява, че подсъдимият не е заплащал
дължимата издръжка за времето от 0 xxxx .0 xxxx .2018 г. до 0 xxxx .08.2019
г. - 17 месечни вноски по 1 xxxx 0.00 лева, общо 2 210.00 лева.
До
приключване на разследването подсъдимия П. заплатил горната сума на свидетелката
М., в качеството и на майка и законен представител на дъщеря им Ц. В. В..
Така с поведението си подсъдимият В.Г.П.
от обективна страна осъществил състава на престъплението по чл. 18 xxxx , ал.
1 от НК, като за времето от 0 xxxx .0 xxxx .2018 г. до 0 xxxx .08.2019
година в гр. Монтана, след като е осъден с решение по гр. д. № 70745 / 2014 г.
на PC Монтана,
влязло в законна сила на 0 xxxx .12.2014 да издържа свой низходящ -
малолетната си дъщеря Ц. В. В., с ЕГН xxxxxxxxxx чрез нейната майка и законен
представител Д. А. М. в размер на 1 xxxx 0.00 лева месечно, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 17
/седемнадесет / месечни вноски по 1 xxxx 0.00 лева в общ размер от 2 210.00
лева.
От субективна страна подсъдимия
В.Г.П. е действал при форма на
вината - пряк умисъл съгласно чл. 11, ал.2, пр.1 от НК. Съзнавал е, че е осъден
да заплаща месечна издръжка на детето си, което е лишено от възможност само да
полага грижи за себе си, което обоснована извода, че подсъдимия П.
е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и е
искал тяхното настъпване.
Налице са условията на чл. xxxx 0 xxxx ал.2 от НПК и съдът намира,
че обвинението е доказано по несъмнен начин имайки предвид писмените
доказателства по ДП № 254/ 2019г. и гласните такива на свидетелката Д.А. Г..
Страните не спорят по фактите и
обстоятелствата на обвинението и затова съдът счита, че не следва да излага
доводи в тази насока.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия В.Г.П.
за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.18 xxxx
, ал.1 от НК. За престъплението по чл.18 xxxx , ал.1 от НК, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация. В
конкретният случай, съдът отчете, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства по отношение на подсъдимия, същият е с чисто съдебно минало,
издължил е изцяло дължимата издръжка до приключване на досъдебното производство
и няма настъпили други вредни последици. Ето защо при условията на чл.55, ал.1,
т.2, б.”в” от НК, замени предвиденото наказание за престъплението по чл.18 xxxx
, ал.1 от НК „пробация” с „глоба” в размер на 100.00 лева. В конкретния
случай съдът не наложи по- голям размер глоба, като взе предвид
обстоятелството, че подсъдимия П. има желание да заплаща дължимата се издръжка
на дъщеря си, но само поради финансови затруднения не прави това в срок.
С така наложеното наказание съдът намира, че ще
могат да се постигнат целите и задачите на личната и на генералната превенция,
а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по
отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.
Съдът възложи
на подсъдимия В.Г.П. да заплати по сметка на РС-Монтана сумата от
5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим
от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: