№ 16020
гр. С., 03.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110113993 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от Г. П. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. И. ул. „П.Я.“ № 23а,
чрез адв. Б. А., срещу П.Р.Б, с адрес: гр. С., бул. „В.“ 2, Г.Д.Н.П.“ към МВР, с адрес: гр. С.,
бул. „А.М.“ № 1 и Н.К.Ж.И.“ ДП, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „К.М.Л.“ № 10, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от
2495,60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – стойност на
притежавани от ищеца 76 броя туби, подробно описани в исковата молба, иззети като
веществени доказателства по ДП № 43/2012 г. по описа на ГДНП, пр. пр. № 410/2012 г. по
описа на СпПр и оставени за отговорно пазене при Н.К.Ж.И.“ ДП, вследствие от виновно и
противоправно поведение на служители на ответниците, които не са опазили посочените
вещи към края на досъдебното производство и са допуснали да бъдат отнети, ведно със
законна лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 16.03.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
С исковата молба са представени следните документи за приемането им като писмени
доказателства по делото: Присъда от 29.10.2014 г. по НОХД № ***/2013 г. на СпНС, IX
състав; Протокол за претърсване и изземване от 27.06.2012 г.; Определение от 27.06.2012 г.
по НЧД № ****/2012 г. на СпНС; Протокол № 81 от 19.07.2012 г. за извършена химическа
експертиза; Приемо-предавателен протокол от 27.06.2012 г.; Протокол за отговорно пазене
от 27.06.2012 г.; Писмо от 10.10.2012 г. до СпПр; искане до СпНС по чл. 306 НПК от
13.03.2018 г. от адв. А.; искане до СпПр от 13.03.2018 г. от адв. А.; писмо от 16.05.2018 г. на
ГД „НП“ до адв. А.; писмо от 14.03.2015 г. на СпНС до адв. А.; пълномощно.
Направено е искане за назначаване на съдебно-оценителна експертиза, за
приобщаване на пр. пр. № 32921/2012 г. по описа на СРП и на НОХД № ***/2013 г. на
СпНС, както и за издаване на съдебно удостоверение.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива.
Ответникът НК „Железопътна инфраструктура“ ДП прави искане по реда на чл. 190
ГПК, за задължаване на ищеца да представи документ за собственост или за установена
фактическа власт върху процесните вещи.
Ответникът Прокуратура на РБ е направил искане да бъде привлечено като трето лице
помагач Н.К.Ж.И.“ ДП, като обосновава правния с интерес с обстоятелството, че процесните
вещи фактически са били предадени за пазене на това лице и при неблагоприятен изход на
делото за Прокуратурата, същата би имала право да предяви обратен иск срещу помагача.
1
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника Прокуратура на РП
възражение за недопустимост на иска по отношение на него, доколкото след дадени на
ищеца указания, последният със заявление вх. № 41042/14.02.2023 г. е обосновал пасивната
процесуална легитимация на Прокуратурата с твърдения, че същата е разпоредила
изземване на процесните вещи, но не е изпълнила задълженията си по чл. 111, ал. 1 НПК да
осигури опазването на веществените доказателства, макар същите да са били в нейна
разпоредителна власт по време на досъдебното производство и да е имала задължение да
осъществява надзор върху действията по пазенето им. При тези твърдения съдът приема, че
предявеният срещу ПРБ иск е процесуално допустим при наличие на правен интерес за
ищеца от него, като е въпрос по същество дали и тримата ответници в действителност са
осъществили противоправно поведение, респ. кой е бил длъжен да опазва процесните вещи
и кой следва да отговаря за тяхната липса.
Искането на Прокуратурата за конституирането на НК „Железопътна
инфраструктура“ ДП, като трето лице помагач по делото, съдът намира за неоснователно,
тъй като посочената компания е главна страна – ответник по делото, който ще бъде
обвързан от СПН, като чл. 219, ал. 1 ГПК не допуска такова привличане.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговорите документи като относими към предмета на спора. За изясняване на спора от
фактическа страна следва бъде допусната исканата от ищеца експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба въпроси. Следва да се уважи искането на ищеца за
изискване на пр. пр. № 32921/2012 г. по описа на СРП и за издаване на съдебно
удостоверение, като няма необходимост от изискването на НОХД № ***/2013 г. по описа на
СпНС. Следва да бъде уважено искането на ответника НК „Железопътна инфраструктура“
ДП по реда на чл. 190 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Р.Б да бъде привлечено като трето лице
помагач Н.К.Ж.И.“ ДП.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2023г. от
14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искове от Г. П. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. И. ул. „П.Я.“ № 23а,
чрез адв. Б. А., срещу П.Р.Б, с адрес: гр. С., бул. „В.“ 2, Г.Д.Н.П.“ към МВР, с адрес: гр. С.,
бул. „А.М.“ № 1 и Н.К.Ж.И.“ ДП, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „К.М.Л.“ № 10, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от
2495,60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – стойност на
притежавани от ищеца 76 броя туби, подробно описани в исковата молба, иззети като
веществени доказателства по ДП № 43/2012 г. по описа на ГДНП, пр. пр. № 410/2012 г. по
описа на СпПр и оставени за отговорно пазене при Н.К.Ж.И.“ ДП, вследствие от виновно и
противоправно поведение на служители на ответниците, които не са опазили посочените
вещи към края на досъдебното производство и са допуснали да бъдат отнети, ведно със
2
законна лихва, считано от дата на подаване на исковата молба – 16.03.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба, уточнена със заявление вх. № 41042/14.02.2023 г., ищецът твърди,
че с протокол за претърсване и изземване от 27.06.2012 г. са били иззети и приобщени към
ДП № 43/2012 г. по описа на ГДНП, пр. пр. № 410/2012 г. по описа на СпПр, 76 бр. туби,
подробно описани в исковата молба - собственост на ищеца. Сочи, че с приемо-предавателен
протокол от 27.06.2012 г. и протокол за отговорно пазене от същата дата посочените
веществени доказателства са били предадени за отговорно пазене на служител на Н.К.Ж.И.“
ДП. Излага твърдения, че на 09.10.2012 г. била установена липса на посочените вещи, като
досъдебното производство не било приключило, поради което счита, че отговорност
следвало понесат и тримата ответници. Прокуратурата и допълнително ангажираната по
разследването Г.Д.Н.П.“ (ГДНП) следвало да отговарят на основание чл. 111, ал. 1 НПК,
поради неполагане на дължимата грижа за опазване и съхранение на иззетите вещи до
приключване на досъдебното производство и поради неосъществяване на надзор върху
действията на Н.К.Ж.И.“, на която фактически са били предадени веществените
доказателства. Последната от своя страна следвало да отговаря, поради негодните мерки и
средства за опазване на поверените й вещи. Посочва, че с влязла в сила на 16.03.2017 г.
присъда съдът се е произнесъл по иззетите веществени доказателства, но същите не му били
върнати, поради фактическата им липса. Поддържа, че паричната равностойност на иззетите
76 бр. туби е 2495,60 лв., която сума счита, че представлява претърпяна имуществена вреда
и претендира същата да му бъде заплатена от ответниците солидарно, в качеството им на
възложители на работа, чийто служители са виновни за загубата на посочените вещи.
Ответникът Г.Д.Н.П.“ към МВР, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Претендира разноски.
Ответникът П.Р.Б, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал писмен отговор, с който
оспорва допустимостта и основателността на иска. Посочва, че извършените действия по
изземване на процесните вещи и последващото им предаване били правомерни, като
отговорност за загубата им следвало да носи лицето, на което били фактически предадени за
пазене и което не било служител на Прокуратурата. С оглед изложеното, ответникът счита,
че не следва да отговаря солидарно с останалите двама ответници за настъпилите вреди.
Прави възражение за изтекла погасителна давност, като посочва, че по време на
наказателното производство същата не е била прекъсвана и спирана. Претендира разноски.
В срок за отговор, ответникът Н.К.Ж.И.“ ДП, е депозирал такъв, с който оспорва
иска. Посочва, че ищецът не е претърпял претендираните вреди, тъй като не е доказано
същият да е собственик или фактически владелец на процесните туби, защото било
установено, че в тях имало червено и жълто багрило, използвано от „БДЖ“ ЕАД за
индикиране на дизелово гориво. Поддържа, че процесните туби били отнети чрез
престъпление, от което прави извод, че вредите не са причинени от негови служители при
или по повод изпълнението на възложена им работа. Сочи, че същите не са имали
възможност да предотвратят вредоносния резултат, поради което не са действали виновно и
противоправно. Претендира разноски.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
ищецът претендира права от незаконно отнети 76 бр. туби негова собственост на стойност
2495,60 лв., поради противоправно поведение на служители на ответниците.
2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД;
3. Права и обстоятелства, които се признават: няма такива.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива.
5. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
3
както следва: ищецът следва да докаже противоправно поведение на служители на
ответниците, настъпили за него вреди по вид и размер, както и причинната връзка между
поведението на служители на ответниците и причинените вреди. Ответниците следва да
оборят законоустановената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмените отговории писмени
доказателства, а именно: Присъда от 29.10.2014 г. по НОХД № ***/2013 г. на СпНС, IX
състав; Протокол за претърсване и изземване от 27.06.2012 г.; Определение от 27.06.2012 г.
по НЧД № ****/2012 г. на СпНС; Протокол № 81 от 19.07.2012 г. за извършена химическа
експертиза; Приемо-предавателен протокол от 27.06.2012 г.; Протокол за отговорно пазене
от 27.06.2012 г.; Писмо от 10.10.2012 г. до СпПр; искане до СпНС по чл. 306 НПК от
13.03.2018 г. от адв. А.; искане до СпПр от 13.03.2018 г. от адв. А.; писмо от 16.05.2018 г. на
ГД „НП“ до адв. А.; писмо от 14.03.2015 г. на СпНС до адв. А.; пълномощни.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-оценителна експертиза, изпълнима от вещото
лице В.К.Д. тел. ***, който като се запознае с данните по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Определя депозит за
изготвяне на експертизата в размер на 400,00 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение.
Вещото лице да се призове, след представяне на документ за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените му указания по назначената
съдебна експертиза, същата ще бъде заличена.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРП пр. пр. № 32921/2012 г. по описа на СРП.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца поисканото с исковата молба съдебно удостоверение, след
предствяне на доказателства за внесена държавна такса.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, най-късно в първото по
делото съдебно заседание да представи заверен препис на документ за собственост или за
установена фактическа власт върху процесните вещи - 76 бр. туби. УКАЗВА на ищеца, че в
случай, че не представи тези доказателства в посочения срок, съдът ще преценява същите
съгласно чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъде изискано НОХД № ***/2013
г. по описа на СпНС.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца се
връчи и препис от отговорите на ответниците, а на последните се връчи и препис от
заявление вх. № 41042/14.02.2023 г .
Определението в частта, в която не се допуска привличането на трето лице-помагач
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от
4
връчването му. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5