№ 389
гр. Сливен, 13.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. М.а Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500265 по описа за 2022 година
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от адв.Р.М. -
пълномощник на „Сити Кеш“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.
София ******* против разпореждане № 5351/27.05.2022 г. по ч.гр.д. №
2082/2022 г. на Районен съд - Сливен, в частта с която е било отхвърлено
искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК против Р.А.И.., ЕГН ********** за следните вземания – 241,02 лв.-
възнаградителна лихва, договорна неустойка за забава в размер на 205,20
лева, разходи за събиране на вземане 100 лева, както и претендираните
разноски за разликата от уважената част до пълния претендиран размер.
В тази част жалбоподателят намира постановеното разпореждане за
неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на
процесуалния и материалния закон.
Страната счита, че заповедният съд неправилно е отхвърлил претенцията
за присъждане на неустойка за непредставяне на обезпечение, дължима
съгласно чл. 6.1 и 6.2 от сключения между страните договор за паричен заем
№ 451845/16.09.2020 год. Неправилен бил изводът му, че този договор е
недействителен, поради което лицето дължи само чистата стойност на
кредита. Жалбоподателят посочва, че не споделя възприетото от
1
първоинстанционния съд, че с неустойката за непредявяване на обезпечение,
както и с останалите елементи от вземането кредиторът „Сити Кеш“ ООД се
стреми към заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК,
установяващ максималния допустим размер на годишния процент на
разходите. Изтъква, че в конкретния казус имало договорена между страните
компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като
страните по тази индивидуално договорена клауза акцентирали върху
обезщетителната функция на неустойката. Жалбоподателят посочва, че
неустойката по кредита е предвидена не като част от възнаграждението за
паричния заем, а като неизпълнение на задължението за обезпечаване на
същия - именно, за да обезщети липсата на поръчител, който да гарантира
изпълнението на договорните задължения и при неизпълнение кредиторът да
има право да поиска вземанията си от него. Освен това, заповедният съд
неправилно бил извършил и преценка на неравноправните клаузи без да
съобрази разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП, според която неравноправните
клаузи в договора са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Изтъква, че клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално
договорена между страните и след като кандидат - кредитополучателя се
запознае с условията по нея следва да ги приеме, за да продължи към
сключването на договора за паричен заем.
Жалбоподателят посочва, че сключеният с потребителя договор не можел
да се квалифицира като договор при общи условия. Изтъква, че размерът на
уговорената между страните неустойка при неосигуряването на лице, което да
поръчителства за задължението на потребителя се преценява във всеки
отделен случай с оглед на всеки отделен потребител, като се вземал предвид и
размерът на предоставения кредит, уговорките за погасяването му.
В жалбата се посочва, че потребителят имал право по закон на отказ от
потребителския си заем и то без да дължи каквото и да било обезщетение,
като това негово право било инкорпорирано в договора за паричен заем.
Жалбоподателят изтъква, че кредитополучателят не се е възползвал от това
свое право в посочения от чл. 50 ЗЗП- 14-дневен срок от сключване на
договора за паричен заем, в който случай той не би дължал претендираните
разноски, лихви и неустойки.
Алтернативно моли, в случай че се приемат мотивите на районния съд за
неприсъждане на вземането за неустойка за непредоставяне на обезпечение да
бъдат присъдени претендираните главница, възнаградителна лихва, законна
лихва за забава, неустойка за забава, разходи за събиране на вземането поради
2
забава в плащането и съдебни разноски. Посочва, че с общия размер на
въпросните вземания не се надвишавал нормативно установения максимален
размер на годишния процент на разходите, съгласно разпоредбата на чл. 19,
ал.4 от ЗПК.
Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено и да се издаде
исканата заповед за изпълнение за общата сума от 2 530.41 лв. – включваща
главница – 600.00 лв., възнаградителна лихва – 241.02 лв., договорна
неустойка - 1 210.98 лева, законна лихва за забава – 173.21лева, неустойка за
забава – 205.20 лева, разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането – 100.00 лева, ведно с направените съдебни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи
следното от фактическа страна:
На 26.05.2022 г. пред Районен съд - Сливен е било депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Сити Кеш“ ООД
против Р.А.И.., ЕГН **********. Било посочено, че вземането на страната
произтича от сключен договор за паричен заем № 451845/16.09.2020 г.,
заетите суми по който не са били върнати в срок. Към заявлението бил
приложен Договор за паричен заем № 451845. Според параметрите по
договора, същият бил за главница от 600 лева; срок 18 месеца; размер на
вноската по кредита – 4 х 20,03 лева и 14 х 54.35 лв.; ГПР 48.23%; Към
Договора бил приложен Погасителен план с разбивки за дата на плащане на
вноските, главница и лихва. В т. 6.1 и т. 6.2 от Договора било посочено, че
заемателят се задължава в тридневен срок, считано от усвояване на заеманата
сума, да представи обезпечение, по начин и ред отговарящ на условията на чл.
33, ал.1 от Общите условия.
По депозираното заявление било образувано ч.гр.д. № 2082/2022г. по
описа на СлРС. На 27.05.2022 г. било постановено обжалваното
разпореждане, с което било отказано издаването на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за част от претендираните суми.
Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя чрез
Системата за сигурно електронно връчване към Министерството на Държавна
агенция „Електронно управление“ на 27.05.2022 г. Срещу него е подадена
частна жалба, която е изпратена чрез упоменатата по-горе система на
03.06.2022 год. и заведена в регистратурата на СлРС на 06.06.2022 год. – т.е. -
в едноседмичния законоопределен срок.
3
След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
Депозираната жалба е допустима като подадена в законоопределения
срок от лице имащо правен интерес от обжалване на съдебния акт, но
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 3 от ГПК, съдът не издава
заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза
в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Взаимоотношенията между страните в настоящия казус произтичат от
сключен Договор за паричен заем. В разпоредбата на §13 ЗЗП е дадена
легалната дефиниция на понятието „потребител“. „Потребител“ е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършването на търговска или професионална дейност.
От тълкуването на тази разпоредба следва, че заемополучателят е
„потребител“ по смисъла на ЗЗП и се ползва от защитата на този закон.
В настоящия случай клаузата по т.6.1 от Договора за кредит,
предвиждаща задължение за заемателя в тридневен срок от усвояване на
заеманата сума, да представи обезпечение по начин и ред отговарящ на
условията на чл. 33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова
гаранция /поне едно от изброените/, както и свързаната с неизпълнение на
това задължение неустойка по т.6.2, начислявана автоматично от заемодателя
и заплащаща се разсрочено, съгласно включения в договора погасителен
план, е недействителна. Същата води до неравнопоставеност на правата на
страните, тъй като се създават права само за едната страна по
правоотношението - заемодателя, която е икономически по-силната страна и
не отговаря на изискването за добросъвестност. Неустойката, която следва да
се плати при непредставяне на поне едно от обезпеченията е в размер на
1210.98 лева, при предоставен заем в размер на 600.00 лв., което създава
предпоставка за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението, която в случая е икономически по-силната страна. На
следващо място дължимата неустойка, не е предвидена като част от разходите
по предоставения заем, поради което за потребителя е налице неяснота по
отношение на въпроса, каква е общата дължима от него по заема сума и какъв
е общият размер на разходите.
4
Съдът намира също така, че неустойката по т.6.2 се кумулира към
погасителните вноски, което води до оскъпяване на кредита и дава
възможност за неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на
потребителя. Съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България. В случая чрез отделно начисляване на неустойката по т.6.2 се цели
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК и съгласно чл. 19, ал.5 ЗПК
клаузата, която предвижда задължение за заемателя в тридневен срок от
усвояване на заеманата сума, да предостави обезпечение по начин и ред
отговарящ на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия е нищожна.
На следващо място следва да се отбележи, че според чл. 146 ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално. Което автоматично препраща към разпоредбата на чл. 146 ал.
2 от ЗЗП, която предвижда, че не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия.
В чл. 11 от ЗПК са предвидени изискванията, на които следва да отговаря
потребителския кредит. В чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК е заложено изискването в
Договора да се посочат ГПР, общата сума дължима от потребителя изчислени
към момента на сключване на договора, като следва да се посочат взетите
предвид допускания използвани при изчисляване на ГПР. Това в случая не е
сторено. В Договора е посочен единствено размерът на ГПР. По този начин не
става ясно как той се формира. Кредитополучателят не би могъл да разбере
нито какво точно ще върне, нито как се формира сумата за връщане. По
отношение на ГПР съществува законоустановен алгоритъм, който следва да
се приложи при изчисляването му и е недопустимо да се формира по
различен начин. В случая обаче не може да се установи дали
законоопределеният алгоритъм е спазен.
Предвид изложеното и на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е
недействителен. При съобразяване разпоредбата на чл.23 от ЗПК, дължима е
само главницата в размер на 600.00 лв. (според претенцията в заявлението),
както и законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение.
5
Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на
първоинстанционния съд обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Сити Кеш“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. София *******, против разпореждане №
5351/27.05.2022 г. по ч.гр.д. 2082/2022 г. на Сливенския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6