№ 444
гр. С., 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Г.А
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г.А Административно
наказателно дело № 20211110214953 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „М. 2016”ЕООД, представлявано от управителя
М.Т.С., чрез адв. ИВ. Г. от САК срещу наказателно постановление (НП) №
501328-F 515090/25.03.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“- С.
при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 (хиляда лева) лв. за извършено административно нарушение
по чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила, допуснато при установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание.
Претендират се сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
За жалбоподателя, който е нарушител в административно-наказателното
производство, редовно призован не се явява процесуален представител.
Депозирано е становище, включващо и такова по същество, с което се
претендират разноски в размер на 300 лв.
1
За въззиваемата страна, която се явява административнонаказващ орган по
атакуваното НП, в съдебно заседание се явява процесуален представител, с
пълномощно от органа, който е издал акта по чл.58д, т.1 от ЗАНН. Същият
оспорва жалбата и по същество пледира да бъде оставена без уважение и да
бъде потвърдено процесното НП като правилно и законосъобразно, тъй като
всяка една разлика между наличните и документираните средства
представляват нарушение на правилата за отчетност, независимо от
причината за разликата, която е трябвало да се отрази на фискалното
устройство, като намира имуществената санкция да е съобразена с
изискванията на чл.27 от ЗАНН Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендирания
хонорар от жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 28.09.2019 г. около 09:30 часа била извършена проверка на търговски
обект, представляващ павилион за продажба на пици, находящ се в гр. С.,
пазар „С.“, стопанисван от „М. 2016”ЕООД. Проверката била извършвана от
служители на ЦУ на НАП. Била извършена преди легитимацията на
проверяващите контролна покупка на един брой безалкохолна напитка на
стойност 1,10 лв., за която бил издаден фискален бон. След което
проверяващите се легитимирали и започнали проверката. Бил изваден дневен
отчет „Х“. Констатирано било, че в обекта има едно фискално устройство,
което е монтирано и работещо модел DATECS, регистриран в НАП, с номер
на ФУ DT -------, с номер на фискалната памет 02-------. При преброяването на
касовата наличност, същата била в размер на 131, 10 лв. и проверка с
разчетената такава от ФУ, която била в размер на 106, 50 лв., била установена
разлика в размер на 24, 60 лв. в повече. Съставен бил опис на паричните
средства от служител в обекта Х.И. - пицар, както и бил приложен извадения
„Х“ отчет. За проверката бил съставен протокол.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 08.10.2019 г. от СВ. М. П. –инспектор по приходите при ЦУ на НАП, като
оправомощено длъжностно лице, въз основа на Заповед №ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП на дружеството, за
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. АУАН е връчен на
2
управителя на дружеството на датата на съставянето му, а именно на
08.10.2019 г. В АУАН не е вписано, че има възражения.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление
№501328-F514090/25.03.2020 г. от началник отдел „Оперативни дейности“ –
С. в Централно управление на НАП, който е оправомощен по силата на
Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.
Същото е връчено на 02.10.2021 г. на управителя.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда
писмени доказателства: заповед, дневен финансов отчет, опис, протокол за
извършена проверка и гласните: показанията на свидетеля П..
Съдът цени гласните и писмените доказателства, като логични,
последователни и непротиворечиви.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес
да обжалва наказателното постановление в законоустановения седемдневен
срок и разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображения:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени от надлежно
компетентно лице, съгласно изложеното в Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП. Както АУАН, така и НП са издадени
при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН срокове. Това е така, доколкото проверката е извършена на 28.09.2019
г., което е видно от протокола за извършена проверка, а АУАН е съставен на
08.10.2019 г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя, както и в
двугодишния срок от извършване на нарушението, доколкото се касае за
данъчно нарушение, а процесното НП е издадено на 25.03.2020 г., т.е. в
шестмесечния срок. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление е съобразно изискванията на ЗАНН, указващи
реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето
3
им. Обстоятелствено и подробно е описана фактическата обстановка на
нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Както в АУАН, така и в НП са посочени дата и
място на извършване на процесното нарушение, а именно: 26.05.2019 г.,
когато е извършена проверката в търговския обект, стопанисван от
дружеството-жалбоподател, както и адреса на този търговски обект, което
съставлява посочване на място на извършване на нарушението.
Наказателното постановление е подкрепено от събраните в
административнонаказателното производство доказателства.
Нормата, която се сочи като нарушен: чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г.
предвижда, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” суми.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен и
безспорен начин, че описаното нарушение в АУАН и издаденото въз основа
на него НП е реализирано. По делото се установи, че фискалното устройство
в проверявания търговски обект притежава функции „служебно
въведени/изведени” суми, поради което е следвало да се осъществи начина на
това въвеждане, посочени в нормата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г.
на МФ, а именно сумите, които се въвеждат в касата (напр. най-често за
заплащане на суми по доставки) да бъдат въведени служебно. Като Наредба
№Н-18/2006 г. на МФ е издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Установи се, че в процесния случай дружеството-жалбоподател е действало
като лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
Съставът на административното нарушение е осъществен чрез бездействие.
Правилно е посочена нарушената норма на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-
18/2006 г. на МФ, която съответства на словесното описание на нарушението
и фактически реализираното такова. Касае се за обективна безвиновна
отговорност, тъй като лицето е действало в качеството на ЮЛ.
Наложеното административно наказание е на основание чл.185, ал.2 от
ЗДДС. Тази правна норма предвижда, че „Извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
4
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1.” Касае се за нарушение във връзка с издадена наредба въз
основа на чл.118, ал.4 от ЗДДС и се касае за нарушение, а именно на Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства. Процесното нарушение не
води до неотразяване на приходи, доколкото от всички събрани по делото
доказателства се установява, че се касае за по-висока сума като касова
наличност от отразената по фискално устройство, но при осъществената
контролна покупка е издаден фискален бон. Липсват данни, че разликата в
касата е от неиздавани касови бележки, което предполага извършена
продажба, която да не е регистрирана на ФУ продажба. Каква е била
причината за разликата в касовата наличност е без значение, тъй като тази
промяна не е отразена по предвидения в нормативния акт начин на ФУ. Като
и в атакуваното НП е посочено, че нарушението не е довело до неотразяване
на приходи.
Като с оглед липсата на данни за други извършени нарушения, заявеното от
актосъставителя при разпита му, че са констатирани и други нарушения на
данъчното законодателство, като в самото НП се твърди, че нарушението е за
първи път, и с оглед степента на обществената опасност на нарушението,
която е ниска наложената имуществена санкция в размер над минимума се
явява незаконосъобразно определена. Предвид което НП следва да бъде
изменено, като вместо наложената на дружеството с него имуществена
санкция на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС в размер на 1 000
лв. се определи имуществена санкция на същото основание, но в размер на
500 (петстотин лева) лв. Като съдът счита, че с така определеното по вид и
размер административно наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1
и ал.2 от ЗАНН, както и като взе предвид, че нарушението е за първи път, ще
бъдат постигнати целите на административното наказване предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. Горното обосновава извода, че атакуваното
НП, като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде изменено на основание
чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, като са налице предпоставките на чл.63, ал.7, т.2,
пр.I-во от ЗАНН, а именно да намали размера на наложеното
административно наказание.
5
В останалата му част процесното НП се явява законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Относно маловажност на случая:
Не може да се приеме, че нарушението, което е на формално извършване,
осъществено чрез бездействие, е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
поради следното:
За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили
общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, а не за маловажен случай. Като Наредба №Н-18, конкретно в нормата
на чл.33, ал.1 посочва как се отразява всяка промяна на касовата наличност.
Действително деянието е с ниска степен на обществена опасност, но следва да
се прецени, че разликата в сумите: касова наличност и фактическа наличност
е с разлика в левове, конкретно в повече в размер на 24, 60 лв., а не в
стотинки. Т.е. нормата е предвидена, с оглед предотвратяване на злоупотреба
с право, при необходимост на повреда или смяна на определено ФУ, както и
при преместването му в друг обект, стопанисван от търговеца, като касовата
наличност следва да отговаря на фактическата такава. Винаги при въвеждане
на сума от касата продавач-консултанта следва надлежно да отчете тази
промяна във ФУ, чрез служебното й въвеждане. В случая това не е сторено.
Горното води до извод, че не е налице маловажност на нарушението.
С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна. Това е така, доколкото
административното нарушение се явява установено, в случая следва да се
приложи и т.2, б. „а“ Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал
причина те да бъдат направени.
Наказващият орган се е представлявал от юрисконсулт, който се е явил в
проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не такова с
6
фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с
ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско
възнаграждение от 100 (сто лева) лв. за процесуалното представителство пред
въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 501328-F 515090/25.03.2020 г. на
началник отдел „Оперативни дейности“- С. при ЦУ на НАП като намалява
размера на наложената за извършено административно нарушение по чл. 33,
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите
имуществена санкция на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС от 1
000 (хиляда лева) лв. на 500 (петстотин лева) лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 501328-F
515090/25.03.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“- С. при ЦУ на
НАП в останалата му част, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „М. 2016“ЕООД да заплати в полза на НАП сумата от 100 (сто
лева ) лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение за процесуалното
представителство пред СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7