№ 1219
гр. Перник, 26.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500533 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 614 от 26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 143/2024 г. Районен
съд – Перник е осъдил Община Перник с ЕИК *********, с адрес гр. Перник, пл. „Св.
Иван Рилски“ № 1A, да заплати на А. А. М., с ЕГН: ********** сумата 3500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – телесни увреждания, болки,
страдания и стрес, причинени от инцидент – спъване и падане, от неравност на
тротоара, образувала дупка, настилката, настъпил на 07.05.2023 г. в *** в близост до
блок № ** и пред вход * довели до навяхване и разтягане на ставни връзки на дясна
глезенна става ведно със законната лихва върху сумата 3500 лв., считано от датата на
увреждането – 07.05.2023 г., до окончателното й изплащане, както и разноски
съобразно изхода на спора - 290лв.
С решението е отхвърлена исковата претенция за неимуществени вреди – болки,
страдания и стрес, причинени от инцидента, описан по-горе, за сумата 3500 лева,
представляваща разликата между уважения размер 3500 лева и пълния предявен
размер от 7000 лева поради неоснователност на претенцията в тази част. На осн. чл. 78
от ГПК в тежест на страните са възложени разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от А.
А. М., чрез адв. Т. П., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се
обжалва, като същото се счита за неправилно, необосновано и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
районният съд е постановил своето решение без да са обсъдени всички събрани по
делото доказателства. В продължение се сочи, че при определяне размера на
присъденото обезщетение, съдът не е преценил причинените травми, техния
интензитет и продължителност, като се излагат подробни съображения в тази насока.
Навеждат се твърдения, че присъденото обезщетение е в крайно занижен размер и
1
същото не е съобразено със съдебната практика и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въз
основа на изложените аргументи се моли съда да постанови решение, с което да бъде
отменен акта на първата инстанция, а предявените искови претенции да бъдат уважени
изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение. С въззивната жалба не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Община Перник,
представлявана от Станислав Владимиров – кмет, чрез процесуален представител Р. С.
– началник отдел „ПО“, с който се излага становище, че искането на жалбоподателя за
присъждане на обезщетение в пълния предявен размер от 7000 лева е неоснователно.
Сочи се, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост в съответствие с насоките на константната съдебна практика по
отношение степента на претърпените болки и страдания и справедливото им
обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. В допълнение се отбелязва, че съгласно
константната съдебна практика на обезщетение подлежат единствено преките е
непосредствени вреди от увреждането, резултат от непозволено увреждане. Моли се
съда за постановяване на решение, с което въззивната жалба и изложените в нея
съображения да бъдат оставени без уважение. Прави се искане за присъждане на
юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията на
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
2
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 24.10.2024 г. от 11:15 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния
жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага
да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
3
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4