№ 571
гр. С., 12.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20222200500433 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Сити Кеш“ ООД, гр.София чрез
пълномощника юриск. К. против Разпореждане №9052 от 19.09.2022г. на С.ски
районен съд, постановено по ч.гр.д.№3959/2022г. по описа на съда, в частта, с която е
отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Сити Кеш“ ООД, гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Х. Г. А. за
възнаградителна лихва в размер на 334,88лв. и лихва за забава в размер на 145,54лв.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно
и незаконосъобразно. Посочва, че дори и съдът да приеме клаузата за неустойка за
нищожна, то е налице частична недействителност на договора за кредит, поради което
следвало да се присъдят претендираните вземания за главница, възнаградителна лихва
и законна лихва за забава. Отделно от това намира изводите по отношение
нищожността на неустойката за неправилни. Посочва, че неустойката не се включва в
годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК и нито един
компонент от формулата за изчисляване на ГПР в Приложение №1 на ЗПК не съдържа
неустойка за неизпълнение на каквото и да е задължение по договора. Размерът на
неустойката е упоменат изначално и в погасителния план е посочен в размера на
вноските е с цел улеснение на потребителя, за да може да прецени какъв би бил
размера на вноската му, ако неизпълни задължението си за предоставяне на
обезпечение. Изтъква, че в конкретния казус имало договорена между страните
компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като страните по
1
тази индивидуално договорена клауза акцентирали върху обезщетителната функция на
неустойката. Жалбоподателят посочва, че неустойката по кредита е предвидена не като
част от възнаграждението за паричния заем, а като неизпълнение на задължението за
обезпечаване на същия - именно, за да обезщети липсата на поръчител, който да
гарантира изпълнението на договорните задължения и при неизпълнение кредиторът
да има право да поиска вземанията си от него. Освен това, заповедният съд неправилно
бил извършил и преценка на неравноправните клаузи без да съобрази разпоредбата на
чл.146, ал.1 от ЗЗП, според която неравноправните клаузи в договора са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Изтъква, че клаузата за предоставяне на
обезпечение е индивидуално договорена между страните и след като кандидат -
кредитополучателя се запознае с условията по нея следва да ги приеме, за да продължи
към сключването на договора за паричен заем. Жалбоподателят посочва, че
сключеният с потребителя договор не можел да се квалифицира като договор при общи
условия. Изтъква, че размерът на уговорената между страните неустойка при
неосигуряването на лице, което да поръчителства за задължението на потребителя се
преценява във всеки отделен случай с оглед на всеки отделен потребител, като се
вземал предвид и размерът на предоставения кредит, уговорките за погасяването му. В
жалбата се посочва, че потребителят имал право по закон на отказ от потребителския
си заем и то без да дължи каквото и да било обезщетение, като това негово право било
инкорпорирано в договора за паричен заем. Жалбоподателят изтъква, че
кредитополучателят не се е възползвал от това свое право в посочения от чл.50 от ЗЗП
14-дневен срок от сключване на договора за паричен заем, в който случай той не би
дължал претендираните разноски, лихви и неустойки. Счита, че дори да се приеме, че
има нищожни клаузи, те не водят до нищожност на целия договор и следва да бъде
присъдена сума, съгласно валидните клаузи на договора. С оглед изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част
и да постанови издаване на заповед за изпълнение относно обжалваните вземания за
възнаградителна лихва и лихва за забава, както и направените в заповедното
производство разноски. Претендира присъждане на разноските, направени в
настоящото производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа
страна:
С.ският районен съд е бил сезиран /изпратено по компетентност от РС – К./ със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Сити
Кеш“ ООД, гр.София против Х. Г. А. за заплащане на следните суми: главница в
размер на 1000лв. по Договор за паричен заем №471151 от 24.11.2020г., ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението; възнаградителна лихва
в размер на 334,88лв. за периода 24.11.2020г. – 24.05.2022г.; договорна неустойка в
размер на 1705,12лв. за периода 24.11.2020г. – 24.05.2022г.; законна лихва за забава в
2
размер на 145,54лв. за периода 01.04.2021г. – 01.08.2022г.; неустойка за забава в размер
на 259,60лв. за периода 25.05.2021г. – до изплащане на вземането; разходи за събиране
на вземането, поради забава в плащането в размер на 90лв. за периода 01.02.2021г. –
01.08.2022г.
Към заявлението е приложен договор за паричен заем Кредирект №570529 от
18.09.2021г., сключен с Габриела Емилова Иванова и общи условия за заеми
„Кредирект“.
Договор за паричен заем №471151 от 24.11.2020г., сключен с Х. Г. А. и цитиран
в заявлението по чл.410 от ГПК не е приложен.
С Разпореждане №9052 от 19.09.2022г., постановено по ч.гр.д.№3959/2022г.,
С.ски районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника
Х. Г. А. за главница в размер на 1000лв. по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението и разноски по
съразмерност в размер на 34,15лв.
С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение в
частта относно възнаградителна лихва в размер на 334,88лв.; договорна неустойка в
размер на 1705,12лв.; законна лихва за забава в размер на 145,54лв.; неустойка за
забава в размер на 259,60лв.; разходи за събиране на вземането, поради забава в
плащането в размер на 90лв., както и претендираните разноски за разликата от
уважената част до пълния претендиран размер. Изложени са съображения за
основаване на неравноправни клаузи и нищожни такива по отношение на отхвърлените
вземания.
Разпореждането е връчено на заявителя „Сити Кеш“ ООД, гр.София на
21.09.2022г. чрез системата за сигурно електронно връчване. Частната жалба е
подадена чрез ССЕВ на 28.09.2022г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо
правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С частната жалба се обжалва разпореждането на СлРС в частта, с която е
отказано издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземането на кредитора –
жалбоподателя за възнаградителна лихва в размер на 334,88лв. за периода 24.11.2020г.
– 24.05.2022г. и лихва за забава в размер на 145,54лв. за периода 01.04.2021г. –
01.08.2022г.
Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна
проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за
3
изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от
такива в договорите, сключени с потребител. В случая са приложими правилата на ЗЗП
и ЗПК. При наличие на такава и ако искането е основава именно на неравноправна
клауза, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично
искането, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК. Такъв договор е и
процесния договор за потребителски кредит, сключен с длъжника Х. Г. А., имащ
качеството потребител, съгласно изложеното в заявлението по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от
договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, заедно с
всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има
такива.
В случая, въпреки императивната разпоредба на чл.410, ал.3 от ГПК, приложима,
с оглед изложеното за вида на вземанията и безспорното качество потребител на
длъжника, заявителят не е представил договора за паричен заем, на който основава
претенциите си спрямо длъжника Х. Г. А.. Представен е напълно различен договор,
сключен с различен длъжник, неотносим към претенциите, предмет на процесното
заявление по чл.410 от ГПК.
В този случая съдът не може да направи задължителната преценка по чл.411,
ал.2, т.2 и т.3 от ГПК и е следвало да бъде отхвърлено изцяло от заповедния съд.
Тъй като в настоящото производство се прилагат правилата на въззивното
обжалване, съгласно разпоредбата на чл.278, ал.4, вр. с чл. 271, ал.1, изр. второ от ГПК
въззивният съд не може да влоши положението на жалбоподателя, то обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Към частната жалба отново не е приложен договора за заем, сключен с длъжника
Х. А., поради което и възраженията на жалбоподателя, изложени в частната жалба
относно действителността на същия, се явяват изцяло неоснователни и недоказани.
Частната жалба се явява неоснователна и като следва да бъде оставена без уважение.
С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноските, направени в настоящото производство.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. №15257 от 28.09.2022г.,
подадена чрез СлРС, на „Сити Кеш“ ООД, гр. София, ЕИК *** против Разпореждане
№9052 от 19.09.2022г., постановено по ч.гр.д.№3959/2022г.. по описа на С.ски районен
съд, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Сити
Кеш“ ООД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
4
длъжника Х. Г. А. за заплащане на за възнаградителна лихва в размер на 334,88лв. и
лихва за забава в размер на 145,54лв. въз основа на Договор за паричен заем №471151
от 24.11.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5