Решение по дело №832/2019 на Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 212

гр.Плевен, 21.04.2021 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март  две хиляди двадесет и първа  година в състав:                                                                

                                                            Председател: Катя Арабаджиева                                                                            

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело №832 по описа  на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от „“ ООД с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен 5800
ж.к. СТОРГОЗИЯ, офис сграда "", бл. срещу блок 15, представлявано от управителя Л.Т.М., чрез адв.Л.Т. от САК съгласно приложено пълномощно с адрес за кореспонденция гр.София, ул „Ами Буе“ №18, вх.В, Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“, против Ревизионен акт  №Р-04001518004951-091-001/28.03.2019 год., потвърден с Решение №76/24.06.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново. РА се обжалва в частите, както следва: 1. В частта по ЗДДС относно доначислен ДДС за периода  от 1.01.2015 год. до 31.03.2017 год. общо в размер на 1 329 807,55 лева и лихва общо в размер на 408 471,98 лева; 2. В частта по ЗДДС, в която за данъчни периоди месеци април, юни, юли и септември 20014 год. е отказан данъчен кредит общо в размер на  12 776,90 лева, в резултат на което за данъчни периоди месеци април, юни, юли и септември 2014 год. са определени задължения за внасяне в размер на 12 776,90 лева и лихви върху тях в размер на  6 055,81 лева; 3. В частта по ЗКПО за корпоративен данък за периода от 1.01.2014 год. до 31.12.2017 год. в размер на 340 985,23 лева и лихва в размер на 84 955,70 лева.

В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен, издаден в противоречие със ЗКПО, ЗДДС,  Директива 2006/112/ЕО, практиката па ВАС и Съда на Европейския съюз по прилагането им; издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила и принципи на данъчния процес относно обективността и добросъвестността при извършване на ревизията, съответно законността и обективността на правните заключения; и явно необоснован и немотивиран - направените фактически и правни изводи не се подкрепят и са в противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства. Освен оплакванията в жалбата, моли да се вземат предвид и всички подробно изложени аргументи във  възражение № 6891 / 12.03.2019 г. срещу РД , и в жалба № 885/22.04.2019 г. до Директора на  Дирекция „ОДОП“ срещу РА. На първо място счита за : незаконосъобразно установяването  на предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на основание чл. 122,  ал. 1. т. 2 и т. 4 от ДОПК; неверни констатациите за укрити приходи и водене на счетоводна отчетност, която не дава възможност за установяваме на основата за данъчно облагане; нарушаване на принципите на обективност и добросъвестност, залегнали в чл. 2 и чл. 6 от ДОПК. Счита за незаконосъобразно позоваването  на данни от програмен продукт за доказване на укрити приходи. В своите констатации органите по приходите (включително във възложената експертиза) са приели за установено, че програмен продукт ARBUТUS , ползван от Дружеството е „складов софтуер“,  който „не е вързан с касовите апарати в търговските обекти" Тоест,  ПП по никакъв начин не отговаря на определението за Интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) по смисъла на §1, т. 67 от ДР на ЗДДС и никога не е твърдяно, че представлява такава система. Софтуерът и дружеството не фигурират и в поддържания от НАП регистър на одобрените ИАСТУД. В тази връзка  сочи, че „“ е използвал  системата за свои вътрешни цели и никога не е претендирал за всеобхватност и коректност на записите в софтуера. Поради това ПП не е свързан с фискалните устройства в търговските му обекти, тъй като дружеството използва ПП както за продажби от физически съществуващи търговски обекти, така и за поръчки „онлайн“, при което се получават чести дублирания и грешки в записите, поради различния  интерфейс, ползван а сайта, от една страна  и в съответните търговски обекти, от друга. Сочи, че дружеството води стриктно, редовно и законосъобразно счетоводната си и ДДС отчетност, подава редовно съответните дневници и справки-декларации,  следи складови наличности, материални запаси и други ключови за дейността му позиции. Прави извод, че напълно нелогично и незаконосъобразно е установяването, че са налице убедителни данни и доказателства за укрити приходи но смисъла на чл. 122, ал, 1, т.2 от ДОПК на базата на данни от ПП, изведени при непълен и избирателен анализ и при неразбиране на всички релации и функциониране на софтуера. Тези констатации пряко противоречат както на записите в счетоводната отчетност, водена от „“ съгласно законоустановени правила и общоприети и прилагани счетоводни стандарти, така н на отчетността по правилата на ЗДДС. Сочи, че счетоводната отчетност на дружеството е обект ма независим финансов одит, за което за ревизирания период са съставяни одиторски доклади, в които не са отчитани несъответствия.  Прави извод, че за да обоснове извършване на ревизия по особения ред на чл, 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, приходната администрация противозаконно и необосновано заменя данните от воденото съгласно нормативно установени правили счетоводство, контролирано съгласно законово заложени и надлежно прилагани одитни механизми, с догадки, базирани на спорно изведени данни и интерпретирани данни от обикновен складов софтуер, не  сертифициран и хомологизиран ИАСТУД или т. нар. “ERP” система за управление на дейността и не се ползва и никога не се е ползвал като такава. Затова счита, че позоваването на особения ред за ревизия при горепосочените факти се явява незаконосъобразно.

Счита за необоснован и незаконосъобразен извода за водене на счетоводна отчетност, която не дава възможност за установяване на основа за данъчно облагане. Друг аргумент на  приходния орган за провеждане на ревизия по особен ред е разпоредбата на чл. I22, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Ревизиращият екип твърди за установено,  че сметка 304 „Стоки”не се води аналитична но видове стоки и количества, а по отделни Обекти - склад Русе, склад Стара Загора, складова база. Сметката се води стойностно. Счетоводната  отчетност не дава възможност за последващ контрол, поради липсата па аналитично отчитане на движението на стоките по видове и количества на всеки един артикул. Сочи, че горното  заключение противоречи на друго твърдение на ревизорите: „.Извършена беше и проверка на хронологичните и аналитични счетоводни записвания по сметки от групи 30, група 5, групи 60 и 70,  сметки 453/1 и 453/2“8. като не са установени нарушения и несъответствия. Част от група 30  е и сметка 304. Прави извод, че приходният орган потвърждава, че и сметка 304 е аналитична. Отделно от това, годността на водената счетоводна отчетност да служи за последващ контрол е потвърдена от регистрираните одитори. Налични са одитирани ГФО за всяка година от ревизирания период, които са приети с неквалифицирано (безусловно) мнение от регистрирания одитор , поради което безпочвено се явява заключението на Директора на Дирекции „ОДОП“, че „са нарушени изискванията на чл. 4, ал. 1. т. 1 и т. 4 от ЗСч. /отменен, действащ за ревизираните периоди до 2015 г.) и на чл. 26, т.  4 от ЗСч (действащ от 2016 г. и 2017 г.)“. Цитираните норми визират принципите на текущо начисляване и на съпоставимост между приходите и разходите. Сочи още, че  салдата по сметка 304 са обект на ежегоден контрол, чрез извършване на инвентаризация под одиторски надзор и при извършването им за всяка година от ревизирания период не са установени  несъответствия. Но счита, че  дори наличието на една сметка, която не е водена аналитично, не може да обоснове извод, че счетоводна отчетност на дружеството не дава възможност за установяване на основа за данъчно облагане.

За неверни и необосновани счита и констатациите  за укрити приходи, изхождайки от  констатациите на извършената в хода па ревизията експертиза, според която,  когато клетка "kasa" е с код 1 - продажбата с извършена касово, а когато е с код 0 - продажбата е извършена безкасово чрез друг платежен метод. Изхождайки от горния извод, навежда следното:  След обстоен преглед на извършените съпоставки по обекти за ревизирания период (таблици от стр. 20 до стр. 103 на РД) е очевидно, че за всеки обект колона 3 от съответната таблица - данни за продажби от ПП за обекта с код  „каsа 1^“ са практически идентични (с незначителни отклонения) с данните  от колона 6- данни от фискално устройство и колона 7 - данни от справки за продажби по обект, предоставени от счетоводството на „“.  Прави извод, че  почти целия  размер на разликите, на база на които са установени допълнителни продажби,  идват от сумите по колона 4 - данни за продажби от ПП за обекта с код „каsа 0". Този извод се потвърждава и от обобшителните таблици на стр. 47 от РД за 2015 г.,  стр. 81 от РД за 2016 г. и стр. 103 от РД за 2017 г. Според жалбоподателя  наблюдението показва, че на практика дружеството е отчело само касовите си продажби, като в същото време не е отчитало безкасовите такива (но банков път, чрез ПОС терминали на обектите и чрез използване на ваучери), което само но себе си е парадоксален извод, особено имайки предвид лесната проследимост на подобен тип плащания. Според жалбоподателя  подобно заключение противоречи на представената таблица на стр. 131, в която има разминавания между справките за отчетени продажби по обекти и отчетените такива от фискалните устройства (ЕКАФП)-приблизително 445 хил. лв. за 2015 г., 900 хил, лв. за 2016 г. и 2 млн. лв. за 2017 г. Изричното обяснение на приходните органи за наблюдаваните разлики е на стр. 132 от РД и според него „Видно от така изготвената сравнителна таблица е, че  стойността на отчетените приходи по обекти /к.З/ е в по-голям размер от данните по ЕКАФП /к.2/, което се дължи на платени фактури по банков път, за които ревизираното дружество не е задължено да издава  фискални касови бележки. Констатира се, че отчетените приходи по СИ (обща стойност) се равняват  на отчетените приходи по обекти“.  Тоест, за период  2014-2017 г, според жалбоподателя ревизиращият екип потвърждава, че „“  е отчело счетоводно безкасови продажба за над 3,345 хил, лв  В същото време, таблици от стр. 20 до стр. 103 на РД сочат обратната констатация. На това основание прави извод, че установяванията относно твърдените укрити продажби  са очевидно неверни и необосновани. Сочи още, че в множество месеци в различни обекти на дружеството от самия ревизиращ екип се установяват повече отчетени продажби, отколкото записите в ПП,  на които се базират начисленията-сравнение между колона 5 (данни от ПП) и колони 6 (данни or ЕКАФП) и 7 (данни от справки, представени от дружеството}. Например, на стр. 57 в месеци януари, март и април: на стр. 90 в месеци януари, февруари и март.  За неверни и необосновани счита изводите за укрити приходи, при положение, че самият приходен орган констатира по-малко продажби в ПП от реално отчетените за дадени обекти и периоди. Сочи конкретни примери от записите в таблиците. Сочи, че в РА е кредитирана експертиза, която не отчита релациите и функционирането на софтуера и не изследва потенциалните източници на несъответствия. Тази експертиза е извършена единствено на базата на версия на софтуера, актуализирана към 13.03.2018 г.,  т.е. различаваща се от наличната и използвана през ревизирания период. В тази връзка счита за  несъстоятелно отхвърлянето на заключенията от възложената от „“ експертиза на основание, че „експертът е дал своето заключение само въз основа на наблюдение, което е извършил в началото на 2019 г, т.е. на  база текущото състояние на ПП,  а не какво е било състоянието му към ревизирания период.“  Тази констатация според жалбоподателя важи  и за възложената от НАП експертиза. Освен това решаващият орган  не е разгледал представените с административната жалба данни от банкови извлечения на Уникредит Булбанк, от които се вижда, че плащания по продажби, които, съгласно експертизата по ревизията, са извършени касово, всъщност са постъпили по банков път.

В жалбата се сочи, че е подменено  доказателство за наличие на обстоятелство, обосноваващо извършването на ревизията по особения ред с доказателствено средство, необходимо за определяне на данъчната основа по аналог при наличие на някое от основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК. По отношение на данъчни периоди от 1.01.2015 год. до 3l.03.2017 год. по ЗДДС, съответно данъчни периоди 2015г., 2016г. и 2017г. по ЗКПО,  органите по приходите посочват като основание за извършване на ревизията по особения ред установени данни за укрити/недекларирани приходи вследствие от неотчитане на всички продажби на стоки, регистрирани в софтуера за управление на дейността на дружеството въз основа на експертно заключение, изготвено в хода на ревизията. Последното според жалбоподателя  е недопустимо. Действително определянето на приходите се използва винаги, косато ревизията се извършва по особения ред на чл. 122 ДОПК,  независимо с какви документи  разполага лицето и същото следва да се използва при анализа, необходим за определянето на данъчната основа. Дружеството счита, че за да се приложи този способ, е необходимо преди възлагането на експертизата да е било налице основание за преминаване на ревизията като такава при особени случаи. В случая без отразяване на заключението на вещото лице, такова  основание не би съществувало, поради посочената редовно водена от дружеството и одитирана счетоводна отчетност, от която не са видни данни за укрити/недекларирани приходи. Така органите по приходите са подменили доказателство за наличие на обстоятелство, обосноваващо извършването на ревизията но особения ред за данъчни периоди от 1. 01.2015г. до 31.03.2017. по ЗДДС,  съответно данъчни периоди 2015г., 2016г   и 2017г, по ЗКПО с доказателствено средство, необходимо за определяне на данъчната основа по аналогия при наличие на някое от основанията по чл. 122, ал.1 от ДОПК, което е недопустимо.

 На следващо място счита за незаконосъобразно начислен допълнителен ДДС върху стойността  на предполагаеми укрити продажби, на основание чл. 122 от ДОПК във връзка с чл. 67, ал.2 от ЗДДС. Сочи, че наличието па укрити приходи по чл. 122, ал.1, т. 2 ДОПК не е идентично с установяването на осъществени доставки за целите на ЗДДС. За да пристъпят към облагане но реда на чл. 122 от ДОПK и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, органите по приходите е следвало да докажат по безспорен начин и в условията на пълно и главно доказване наличието на укрити приходи от извършени от ревизираното лице продажби, което не са сторили.

В случая такова доказване не е налице-релевантни доказателства не се представят в обжалвания РА и РД. Според жалбоподателя е константно разбирането, че под доставка на стоки като основна законова хипотеза, водеща до възникване на задължение за начисляване на  данък по чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 25 от ЗДДС, следва да се разбира прехвърлянето на право на собственост срещу насрещна престация, т.е. възмездна доставка на стока. Специалният ред за облагане по чл. 122 от ДОПК не допуска игнориране на общите принципи на ЗДДС за възникване на задължения за начисляване на данък. В този смисъл например  съдът приема, че презумпцията по  чл. 124, ал. 2 от ДОПК за вярност до доказване на противното на фактическите констатации в РА не засяга общия принцип за доказателствената тежест в процеса. Според дружеството съдът е категоричен, че за прилагане на специалния ред за облагане по чл. 122 от ДОПК  е необходимо органите по приходите да установят по безспорен начин реалното осъществяване на доставките (в т.ч. приемане, предаване, транспорт, плащане и т.н.), за които приемат, че са извършени от съответното ревизирано лице. Единствено позоваването на математически сбор от необективио избрани записи от ПП по никакъв начин не може да се разглежда като възникнало данъчно събитие по чл. 6, ал, 1 във връзка е чл. 25 от ЗДДС, което да подлежи на облагане  по силата  на този закон. Ето защо, в рамките па производството по чл. 122 от ДОПК органите но приходите е следвало да докажат наличието па обстоятелства, сочещи  извършването на облагаеми доставки за целите на ЗДДС - т.е, органите по приходите е следвало да докажат   наличието на прехвърляне на собственост върху стоки срещу  насрещна престация в  посочените стойности. В случая  според дружеството не са налице никакви доказателства или документи за удостоверяване на извършени облагаеми доставки на стоки на посочената стойност, нито има данни, че изобщо ревизираното лице е било собственик или е разполагало със стоки на посочената стойност. Органите по приходите не са установили, че ревизираното лице е разполагало със стоки на посочените стойности, нито че е било в състояние да осъществи продажби в посочените огромни размери. Твърдяното наличие на стоки се базира единствено на извадка от базата данни на ПП за доставна стойност. След като нима каквито и да е данни ревизираното лице да е разполагало с или да е придобило стоки,  не може да се смята, че е прехвърлило собственост върху тези стоки. В случая не са налице и  доказателства за възмездно прехвърляне на собственост - не са установени плащания в посочените размери от посочените клиенти и получатели. В случая, органите по приходите, за да приемат, че е  установено прехвърляне на собственост върху стока, т.е. доставка за целите на ЗДДС, са се позовали единствено на извлечения от база данни, за която не е установено, че съдържа информация за извършени продажби, нито може да се ползва като регистър, който отговаря на изискванията на чл, 11 от Закона за счетоводството /отм/. В съществена част or случаите, в които органите по приходите са приели, че са налице осъществени доставки на стоки, всъщност не са налице изобщо данни,  че е прехвърлена собственост върху стоки. Счита в тази връзка, че съставеният  АУАН № F162707/14.05.2015 г. за неиздаване на касова бележка, при извършена проверка в търговски обект на дружеството не може да доведе до извод  за укриване па приходи от продажби , тъй като  не представлява стабилен юридически акт като НП и защото  покупките по контролната сделка са заплатени чрез ПОС терминал и предполагат лесна проследимост  чрез банкова справка, каквато не е направена, поради което изводът за укрити приходи се явява необоснован.

Сочи се още, че подходът при установяването на осъществени допълнителни облагаеми доставки за целите на ЗДДС е незаконосъобразен, тъй като  позоваването на математически сбор от необективно  избрани записи от ПП за начисляване на допълнителен ДДС се явява недопустимо. Наличието на облагаеми сделки е определено чрез прилагане на филтри към таблици в ПП, без да се изследва наличието на такива сделки и цялата съответна верига от доставки. Основата за установяване на задължения също е взета механично, без да се изследва дали са налични парични постъпления, договори и реални доставки на стоки. Сочи, че не са  били проверявани клиенти (задължени или незадължени по ЗДДС лица) и доставчици на суровини/стоки на „“, за да се установи цикълът на продажбите. Информация е събирана само косвено от трети лица - „Суперхостинг. БГ" ЕООД и  редица куриерски фирми. С това според жалбоподателя  са нарушени принципите на обективност, служебно начало и добросъвестност, залегнали   в  чл.3,  чл. 5 и чл. 6 от ДОПК.

Според жалбоподателя е нарушен  основополагащ  принцип на неутралитет  на ДДС и право на данъчен кредит. За целите на ЗДДС на дружеството не е приспаднат никакъв ДК по покупките на стоки/суровини, които съответстват на констатираните укрити продажби, като се има предвид, че решаващият орган  е извел данни от ПП с разходи за стоки с включен ДДС, който е основателно да се заключи, че дружеството е платило. Основният принцип на неутралитет на ДДС повелява, че приходната администрация не може да отказва ДК на получателя по доставката, когато е безспорно установено, че е събрала същия данък от доставчика но тази реално осъществена доставка. Сочи, че след като е прието, че дружеството е извършило укрити продажби, то следва да се приеме, че и съответните им покупни доставки са  реално осъществени, за да има налична верига на доставки. Прави извод, че съгласно принципите на обективност, служебно начало и добросъвестност, залегнали в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК, приходният орган би следвало да установи, че ДДС при  тези сделки е бил събран от доставчика, за да признае съответното право на ДК.

Относно  непризнато право на данъчен  кредит по получени  доставки от дружеството от „Автосервиз М.“ ЕООД и „Саут-74“ ЕООД органите по приходите приемат, че сделките са привидни, тъй като се приема липса на реална доставка. Според ревизиращия екип процесните доставки не са обезпечени с кадрови и технически ресурси, а отразяването на сделките води до отклонение от данъчно облагане и съответно, неправомерно ползване на ДК. В допълнение се счита, че по безспорен начин е доказано, че няма реално извършени доставки между контрагентите. Жалбоподателят счита тези  констатации за необосновани и незаконосъобразни по следните причини: Счита за незаконосъобразно изискването  за  доказване на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за установяване на реалност на  доставките.  Сочи, че дружеството  е представило множество доказателства за реалното получаване на разглежданите доставки, включително договори, фактури, писмени обяснения относно плащанията, касови бонове, приемо-предавателни протоколи и др., които не са взети предвид от ревизиращия екип, като отказът на ДК на дружеството се основава на твърдяна липса на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците му и на факта, че „не е  извършена проверка в счетоводството на доставчика, касаеща процесния данъчен период" и  не би могъл да се направи обоснования извод за реалност на доставката, защото не би могло да се установи  съответствие с документите, съдържащи се в счетоводството на доставчика, както и редовността на воденото счетоводство" .  Сочи, че  ВАС потвърждава в редица свои решения, че „непредставянето на доказателства за материално-техническа и кадрови обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик не следва да лиши получателя от представеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. В този дух е и практиката на СЕС.  Счита още, че не съществуват пречки за ползване на поддоставчици дори при липса на материално-техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение па дадена доставка. Единственото поставено изискване за признаване на ДК е да се докаже реалност на доставките. В този смисъл счита за  незаконосъобразни допълнително поставените условия за установяване на реалност на доставките от страна на приходния орган, а именно - извършване на проверка в счетоводството  на доставчика, наличие на командировъчни заповеди, отчети за изработени часове, разходи за транспорт, имената на извършили плащанията лица,  липса на подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО и декларации образец 1 и 6 от доставчика. В този смисъл се позовава на решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело C-18/I3 ("Макс Пен" ЕООД) и др.

На следващо място сочи, че не е доказана липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците.  За да се направи заключение за липса на ресурси на дадено лице за изпълнение на определена доставка, следва да бъде отчетен както видът, сложността и условията по изпълнението й,  така и възможността да се ползват подизпълнители и наличието на такива. В изпълнение на принципите па обективност и добросъвестност, залегнали в чл.3  и чл. 6 от ДОПК, изпълнението на  всяка доставка трябва да се изследва съобразно конкретните специфики па правоотношението. В конкретния случай сочи, че приходните органи сами установяват, че доставчиците имат необходимия кадрови ресурс. Например, че „Саут-74“ ЕООД  има двама назначени  работници    на длъжност работник строителство, а предметът на доставките е строително-монтажни и ремонтни работи, което не предполага наличие на допълнителна материална и техническа обезпеченост на контрагента;  „АВТОСЕРВИЗ М.“ ЕООД  през м.юни 2014 год. разполага с 2 лица по трудови правоотношения на длъжностите автотенекеджия и автомонтьор, като предмет на  услугите е „авторемонтни услуги -труд, ремонт па турбо, мотор и ходова част (...) скорости и мотор“. Счита, че тези   дейности напълно кореспондират на възможностите на автосервиз с двама наети работника, с което следва та се приеме за безспорно наличието на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчика.

Сочи, че е нарушен  основополагащият принцип на неутралитет на ДДС. В РА и РД не се оспорва извършването на плащанията по фактурите, размерът им, както и декларирането, начисляването и внасянето на дължимия ДДС от страна на доставчик „САУТ-74" ЕООД. Позовава се на практика на СЕС , според която съгласно основния принцип на неутралитет на ДДС, „приходната администрация не може да отказва данъчен кредит на получателя по доставката, когато е безспорно установено, че е събрала същия данък от доставчика пo тази доставка, при условие, че националните разпоредби не позволяват да се направи корекция, която да предотвратява оставане на ДДС в тежест на бизнеса“. В настоящия случай, предвид факта, че внасянето на дължимия ДДС от страна на „САУТ-74“ ЕООД е безспорно, доставчикът понастоящем е дерегистриран по ДДС и че давността за извършване на корекции е изтекла, то българското законодателство не позволява да се правят корекции и бюджетът по никакъв начин не е ощетен. Прави извод, че с цел спазване на принципа на неутралитет на ДДС, на дружеството следва да се признае ДК по процесиите доставки.

На последно място счита за незаконосъобразно начислен корпоративен данък, в нарушение на принципите на обективност и добросъвестност, залегнали в чл. 3 и чл. 6 от ДОПК.  

В заключение моли съда да отмени ревизионния акт в частта, потвърдена с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Й. от САК  с пълномощно на л.17 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени РА в оспорената част .Излага подробни съображения в допълнително представена писмена защита. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, директор на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. с пълномощно на л.960 от делото оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава. Позовава се на мотивите, изложени в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“, с които е потвърден оспорения РА. Допълнително излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания  ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния административен контрол. Ревизионният акт, който се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение №76/24.06.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново. С оглед на изложеното, жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Извършената на дружеството ревизия  е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001518004951 -020- 001/22.08.2018 г., връчена на 28.08.2018 г, изменена със ЗИЗВР № Р-04001518004951-020- 002/22.11.2018 г. и ЗИЗВР № Р-04001518004951 -020-003/21.12.2018 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04001518004951 -092-00 1 /12.02.2019 г., връчен по електронен път на 13.02.2019 г.

 В срока по чл. 117,  ал. 5 от ДОПК,  продължен по молба на ревизираното лице с Уведомление № Р-04001518004951 -РУС-001 /25.02.2019 г.,  срещу РД е подадено възражение с вх. № 6891/12.03.2019 г, по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен. Към възражението е приложено Заключение за извършена  съдебно-техническа експертиза от И.Р.Д. - вещо лице от Списъка на вещите лица на Софийски районен съд. Видно от направеното в РА обсъждане, в т.ч. и на заключението, представено от жалбоподателя, възражението е прието за неоснователно.

Ревизионното производство е приключило с обжалвания РА № Р-04001518004951-091 -001 /28.03.2019 г„ с който са определени за внасяне задължения за корпоративен данък и ДДС в общ размер на 2 183 053, 17 лв. Прието е, че същите произтичат от установени укрити приходи, реализирани от продажба на стоки, за които е налична информация в база данни на програмния продукт за управление на продажбите на жалбоподателя  от отказан данъчен кредит и непризнати разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО, като основата за облагане с данъци е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. По-конкретно с РА са установени задължения  за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 1.01.2014 г. до 31.12.2017 г. и за корпоративен данък за данъчни периоди от  1.01.2014 г. до 31. 12. 2017 г.

Против РА е подадена жалба с вх.№5628/16.04.2019 год., по която е постановено Решение №76/24.06.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново, с което е потвърден РА в частите, както следва: 1. В частта по ЗДДС относно доначислен ДДС за периода  от 1.01.2015 год. до 31.03.2017 год. общо в размер на 1 329 807,55 лева и лихва общо в размер на 408 471,98 лева; 2. В частта по ЗДДС, в която за данъчни периоди месеци април, юни, юли и септември 20014 год. е отказан данъчен кредит общо в размер на  12 776,90 лева, в резултат на което за данъчни периоди месеци април, юни, юли и септември 20014 год. са определени задължения за внасяне в размер на 12 776,90 лева и лихви върху тях в размер на  6 055,81 лева; 3. В частта по ЗКПО за корпоративен данък за периода от 1.01.2014 год. до 31.12.2017 год. в размер на 340 985,23 лева и лихва в размер на 84 955,70 лева.

РА в тази потвърдена с решението част се оспорва в настоящото производство с доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Ревизионен акт  № Р-04001518004951-091 -001 /28.03.2019 г е издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и  при постановяването му е спазена  процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК. 

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е РА в частите, както следва: 1. В частта по ЗДДС относно доначислен ДДС за периода  от 1.01.2015 год. до 31.03.2017 год. общо в размер на 1 329 807,55 лева и лихва общо в размер на 408 471,98 лева; 2. В частта по ЗДДС, в която за данъчни периоди месеци април, юни, юли и септември 20014 год. е отказан данъчен кредит общо в размер на  12 776,90 лева, в резултат на което за данъчни периоди месеци април, юни, юли и септември 20014 год. са определени задължения за внасяне в размер на 12 776,90 лева и лихви върху тях в размер на  6 055,81 лева; 3. В частта по ЗКПО за корпоративен данък за периода от 1.01.2014 год. до 31.12.2017 год. в размер на 340 985,23 лева и лихва в размер на 84 955,70 лева.

Основното възражение на жалбоподателя в проведените и административно, и съдебно производства, е  свързано с незаконосъобразно установяване на предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК.

1. Едното основание за облагане по особения ред е установяването от органите по приходите наличие на укрити/недекларирани  приходи, реализирани от продажби на мъжко облекло, обувки и аксесоари-основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

Изводът за укрити/недекларирани  приходи е направен от приходната администрация въз основа анализ на базата данни на софтуера за управление на дейността на дружеството за периода 1.01.2015-31.12.2017 год. Тази информация е събрана при извършената на дружеството проверка , въз основа на Заповед №. 564 12.04 2016 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново, за извършване на действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически носители, за което е съставен Протокол cep. АА № 0011087/16.02.2018 г. и Приложение № 1 - неразделна част от него. При проверката е установено, че за регистриране  на  продажбите на дружеството, е създаден сайт с домейн https ://аbisoft.net/homе, използващ My SQL (система за управление на база данни). Видно от приложението към протокола, действията по обезпечаването на доказателства са извършени в присъствието и със съгласието па упълномощено лице на ревизираното дружество и се състоят в следното: 1/ файловете с информацията са организирани в архив teo_ base.rar; 2/ за гарантиране автентичността на информацията на компютъра в обекта са формирани контролни суми SHA1 и SHA256 (файл teodor.txt) за файловете, подлежащи на копиране и локализиране на информацията от използвания програмен продукт за отчитане на продажбите в обекта 3/ копиране на базите файлове за обезпечаване (teo_base.rar), използвани от https://abisoftl.net/home, и файла с контролните суми, на три броя финализирани оптични носители (CD-R), върху които с перманентен маркер са изписани номера и датата на протокола за предприетите действия за обезпечаване на доказателства, имената на присъствалите при проверката лица и подписите им. Едното от копията е предадено на упълномощеното лице на „“ ООД,  второто- на органите по приходите от НАП и третото е поставено в плик и е запечатано с подписите на органите по приходите и присъствалия представител  на дружеството, с оглед  доказване автентичността на данните. По делото не са приложени доказателства действията по обезпечаване на доказателствата да са били оспорени по реда на чл.41 от ДОПК, а и жалбоподателят не твърди да е проведено обжалване по този ред. Налага се извод, че  обезпечаването е произвело действие и съставеният протокол се ползва с доказателствена сила,  по аргумент от разпоредбата на чл. 50, ал, 1 от ДОПК. Ето защо съдът приема, че извършените от приходната администрация действия по обезпечаване на доказателствата на основание чл. 40, ал. 1 от ДОПК чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, са редовни, протоколите, които ги обективират, отговарят на изискванията по чл. 50, ал. 2 от ДОПК, не са изрично оспорени от представител на ревизираното лице и се ползват с официалната доказателствена сила по чл. 50, ал. 1 от ДОПК, поради което  събраните доказателства са годни да удостоверят обективираните в тях данни. В конкретния случай, приложение намира законово разписана възможност за събиране на доказателства в хода на административното производство по чл. 54, ал. 3 от ДОПК, съгласно която органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта, като се смята, че данните са създадени или ползвани от субекта, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си. По аргумент от чл. 71 от ДОПК, този информационен източник е веществено доказателствено средство и закрепените в него данни се смятат за създадени от ревизираното лице, тъй като са доказани презумпционните предпоставки на чл. 54, ал. 3 от ДОПК данните да се съдържат в компютри, намиращи се в търговски обект на дружеството жалбоподател. Предвид че съставените протоколи обективират действия по чл. 40 от ДОПК, които не са били обжалвани по реда на чл. 41 от ДОПК,  не може в отделно производство, това по обжалване на издаден РА-настоящото, да бъдат навеждане и съответно обсъждани възражения, касаещи законосъобразното извършване на тези действия.

От анализа на обективираните данни в   Протокол № П- 04001518039315-073-001/20.08.2018 г. се установява, а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, че  в обекта- складова база, собственост на жалбоподателя, се използва програмен продукт „Abisoftl", който не е свързан с ФУ, а служи само за изготвяне на стокови разписки. Съдът кредитира с доверие като компетентно и обективно заключението на ВЛ по изготвената компютърно-счетоводна експертиза   в частта, установяваща, че „Abisoftl" не представлява интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност по смисъла на §1, т.67 от ДР на ЗДДС, но този факт не се и оспорва от ответника. Твърдението на ответника с оглед направения анализ на програмния продукт в рамките на проведеното ревизионно производство е, че продуктът не е имал връзка с фискалните устройства на търговските обекти на дружеството, както и със счетоводната му програма и посредством него са отразявани повече търговски операции, в сравнение с отчетените в счетоводството на дружеството, от което са направили и извод за укриване на приходи. Приходните органи са установили, че административният панел на софтуера за управление на дейността на дружеството, обединява данните за търговската дейност, складовата наличност и електронната търговия, базиран е онлайн на интернет адрес https://аbisoft.net/load/teo и използва единна база данни. От заключението на изслушаната по делото експертиза  действително се установява, че този програмен продукт не е имал връзка с фискалните устройства на търговските обекти, със счетоводната програма на дружеството, не е бил инсталиран на персоналните компютри на счетоводителите на дружеството и от него не са издавани фактури за продажби. Спорна между страните е целта, за която е бил използван този програмен продукт. Съдът приема за неоснователно, на база на всички приобщени доказателства, становището на жалбоподателя, че програмният продукт е използван от дружеството единствено за негови вътрешни складови цели. От анализа на доказателствата за съда се налага извод, че програмният продукт е имал за цел  да обхване информационните процеси, свързани с доставки, продажби и вътрешно фирмени движения на стоките, следене на наличности и дефиниране на промоции.

По делото няма спор, че „Суперхостинг.БГ“  предоставя на жалбоподателя  хостинг услуга- дисково пространство и съхраняване на база данни, използвани от интернет сайта https://teodor.bg и от  https://аbisoft.net/load.teo , а и този факт се потвърждава от обясненията с вх.№19805/24.07.2018 год., в които се съдържа информация, че дейността на дружеството  се намира на нает/хостинг/ сървър, за което са представени още и 4 броя фактури, издадени от „Суперхостинг.БГ“ ООД.

Това е обусловило извършването на насрещна проверка на  доставчика на хостинг услугата - „Суперхостинг.БГ“ ООД , за което е съставен ПИНП № П-22222518040224-141 -001/21.03.2018 г., приобщен с Протокол № Р- 04001518004951-ППД-001/11.09.2018 г. По реда на чл.37, ал.2 и ал.З от ДОПК, във вр. чл. 16, ал.З от Закона за електронната търговия, е изискано предоставяне на архивни копия /Back-up/ на сайта с домейн https://teodor.bg/, т.е. цялата информация, която лицето съхранява на наетото сървърно пространство. Информацията е записана на цифров оптичен носител (DVD), представляваща два архивирани файла: „teodor.bg.tar.gz“, съдържащ файлове със снимки, изображения и други и „database.tar.gz“, съдържащ база nerabuir_teo.sql. Обстоятелството, че се съхранява при „Суперхостинг.БГ“ ООД, създадена и използвана от него информация, се установява още от  писмените обяснения на жалбоподателя, заведени с вх. № 22798/24.08.2018 г. и вх. № 19805/24.07.2018 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, предоставени към ИПДПОЗЛ № П-04001518039315-040-001/06.07.2018 г. и ИПДПОЗЛ № П-04001518039315-040-003/15.08.2018 г. Автентичността на тази информация,  приета като доказателство по делото, не е оспорена от жалбоподателя. От друга страна и противно на твърденията на жалбоподателя в писмените бележки относно възможността за извършване на промени, тази информация се предоставя на жалбоподателя от  „Суперхостинг.БГ“ ООД, като последното дружество не би могло да гарантира достоверността на информация, тъй като тя се създава от самия жалбоподател и именно той  има контрол върху нея. Същевременно обаче, „Суперхостинг.БГ“ ООД е предоставило съхраняваните от него данни, защитени от възможността същите да бъдат манипулирани, вкл. и от органите по приходите и аргумент в тази посока са формираните  контролни суми (MD5 и SHA 256). Формирането на контролните суми е гаранция за предотвратяване на промени на съхраняваната при „Суперхостинг.БГ“ООД информация. В тази посока-че информацията е предоставена от създателя на ПП, именно който, а не органите на НАП, е дал информация относно значението на съответните колони в базата данни, са и показанията на разпитания като свидетел Н.Х., който при разпита си в съдебното заседание на 25.03.2021 год. е заявил,че производителят на софтуера, чрез органите на НАП, е предоставил  официални данни и работата, която Х. е следвало да извърши, се е свеждала до това да анализира базата данни, да ги извади в прегледен вид, в електронен табличен вид, а стойностите вътре, които са се съдържали, значението на стойностите във всяка клетка е било предоставено от производителя.

В тази връзка, приходните органи са анализирали данните от програмния продукт „Abisoftl“, отчиташ само продажбите в обекта — складова база с помощта на специализиран, лицензиран софтуер „Arbutus“. Анализирали са данните, вписани в таблица ,,art_sale“, даваща информация за продажбите, съгласно дадено обяснения от жалбоподателя с вх. № 22798/24.08.2018 г. В тези обяснения е вписано още, че  софтуерът за управление на дейността е онлайн базиран, използващ стандартна MySQL база. наименувана „nerabuir_teo“ В същите обяснения е дадено и описание на таблиците от базата данни, а именно за: таблица art_sale, таблица ari_sale_items. таблица art_dostavka, таблица art dostavka items, таблица artjransfer. таблипа art_ transfer! terns и други. Проверяващите органи са установили, че информацията, съдържаща се в база данни „nerabuir_t.eo.sql“ е за периода от 02.01.2014 г. до 11.04.2017 г., като за всяка година тя е организирана в отделни базови таблици. Със стойностите, получени след анализа на информацията,  съдържаща се в база данни ,,nerabuir_teo.sql“, относими за съответния обект/магазин на жалбоподателя е извършена съпоставка с оборотите, регистрирани в КЛЕН  от ЕКАФП на магазинната мрежа, които КЛЕН са събрани като доказателство от сервизното  дружество „Зьомтрон“ ЕООД, след отправени ИПДСПОТЛ № П-04001.*********-041- 012/09.08.2018 г. и ИПДСПОТЛ № П-04001518039315-041-ОП/25.07.2018 г. При съпоставката е установено, че част от стойностите в поле ,,f_suma" (обща сума на продажбата) са идентични с оборотите от ЕКАФП. т.е. за част от регистрираните чрез информационната система за управление на дейността на „“ ООД продажби има издавани фискални касови бонове. Констатирано е съшо, че стойността на извършените продажби, изведени от поле ,,f_sumа" /обща сума на продажбата/ са идентични с оборотите от ЕКАПФ, т.е. за част от регистрираните чрез информационната система за управление на дейността на дружеството има издавани фискални касови бонове, като е констатирано, че стойността на извършените продажби, изведени от поле ,,f_sumа"  е по-голяма от отчетените приходи в ГДД. подадена за съответния период от „" ООД. От друга страна, с Протокол № P-04001S18004951-ПЦД-0О1/11.09.2018 г. са приобщени и писмени  

доказателства, събрани от куриерските дружества „Еконт експрес" ООД, „Експресо" АД, „ЛЕО Експрес" ЕООД и „Спиди" АД. По повод на това  приходните органи са извършили  сравнение между данните, предоставени от куриерското дружество „Спиди" АД, данните в КЛЕН и данните в софтуера за управление на дейността на „“ ООД. Установено с, че за част от продажбите на стоки, изпратени посредством куриерското дружество, не са издавани фискални касови бонове, тези продажби са намерили отражение в софтуера за управление на дейността на дружеството,  като в поле „каза" на записа за продажбата е отразен код „0". От извършените в хода на ревизионното производство  насрещни проверки на физически лица, за които в представената информация от куриерските дружества се съдържат данни, че са закупили стоки от жалбоподателя е установено, че  част от проверяваните лица са потвърдили получаването на стоки и плащането им на жалбоподателя. От дадените от самия жалбоподател  писмени обяснения с вх. № 32708/12.12.2018 г  и от предоставените от него в хода на ревизионното производство  справки и документи, заведени  с вх. № 24962/20.09.2018 г  и вх. № 32708 12.12.2018 г.  относно онлайн продажбите,  ревизираното лице е посочило, че ако онлайн поръчаната стока липсва в склада в гр. Плевен, където се обработват всички поръчани онлайн стоки, то същата се търси в магазинната мрежа. Продажбата се регистрира от магазина, в който е налична стоката, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство и същата се доставя до клиента чрез куриер.

В хода на ревизионното производство,  с оглед установеното обстоятелство, че за част от регистрираните в софтуера за управление на дейността на „" ООД продажби, в полето „kasa" е отразен код „0",  за другата част в полето „kasa" е отразен код „ 1“,  както и с оглед на дадените обяснения от жалбоподателя, заведени с вх. № 22798/24.08.2018 г., че когато се стартира продажба, полето „kasa" е с код „0",  при приключване на продажбата полето става с код „1“, т.е. полето „каса“ е с код „1“, когато продажбата е приключена, а когато полето „кasa“ е с код „0“ , нещо се е случило и продажбата  не е била осъществена - неприключена (изпуснат клиент, изтекла сесия на браузера. липсващ артикул в обекта, не е наличен по програма и т.н.), органите по приходите са възложили на инж.Н.Х. с Акт за възлагане на експертиза № Р-04001518004951 -01-001/1.11.2018 г. да извърши компютърно-техническа експертиза на данните, събрани при насрещната проверка на „Супсрхостинг.БГ" ООД. Изготвеното експертно заключение от инж. Н.Х. - лицензиран компютърен експерт, е приложено на л.800 – 804 от делото. В неговото заключение е  изложено значението на колоните на таблиците на базата данни от софтуера за управление на дейността на жалбоподателя.  Това е и основният спорен по делото въпрос, а именно какво е значението на колоните на таблиците на базата данни от софтуера за управление на дейността, и по конкретно дали при продажба, регистрирана в програмния продукт с маркери „iztrivane“=0 и   „kasa“=0 е налице вече приключила продажба. От отговора на този въпрос  се извежда и основният извод- налице ли е укриване на приходи от дружеството-жалбоподател, което е станало основание за облагане по реда на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. От страна на жалбоподателя в ревизионното производство също е представена експертиза, изготвена от вещото лице И.Р.Д., приложена на л.137-149 от делото, като Д. е разпитан и като свидетел в съдебното заседание на 11.02.2021 год. Като от данните в експертизата на Д. се установява, а и това е твърдението на жалбоподателя, че при продажба, регистрирана в програмния продукт с маркери „iztrivane“=0 и  „kasa“=1, продажбата не е завършила. Съдът не кредитира обаче заключението на това ВЛ в административното производство, тъй като експертизата не носи информация към ревизирания период. От показанията на ВЛ Д. в съдебното заседание се установява, че изходните данни, въз основа на които е извършил  преценката си, са на база наблюдение, което ВЛ е извършило през 2019 г., като не е изследвал  продукта назад във времето – дали е същия продукт, дали се променя. На първо място, както е и отбелязано в РА, експертът e дал своето заключение само въз основа на наблюдение, което е извършил в началото на 2019 г. Следователно, заключенията в експертизата почиват на база текущото състояние на програмния продукт, а не какво е било състоянието му през ревизиралия период. От друга страна се установява, че в софтуера за управление на дейността в края на 2018 г, са извършени промени и в изпълнимия код, относно приключване на продажбите, а именно: независимо от въвеждането на избор на Плащане колона „каса“ винаги да е със стойност „1“. В тази посока е даденото становище от ревизираното лице, заведено с вх. № 2562/28.01.2019 г. Следователно при извършване на наблюдение на софтуера през 2019 г. след извършените промени през 2018 г. винаги ще се установява, че колона „каза“ ще бъде със стойност „1“ при финализирана продажба. По делото е изслушана и съдебна счетоводно-компютърна експертиза, като подробно от стр.46 до стр. 55 в експертизата е посочен алгоритъма на работа на ПП Abisoft, който на място, след посещение на фирмата и с участието на системния администратор, същият  е бил анализиран и съответно представен с примери в различните посоки на продажба – приключила и неприключила. Подробно е изписан алгоритъма във всяка една от стъпките му. Може да се изведе извод, че категоричното заключение в експертизата е, че маркер каса 1 винаги е приключена продажба. За неприключените продажби, които се изтриват и носят маркер каса 0, според ВЛ Т. е, че програмното решение по този въпрос е взето, за да се оставя следа в програмата чрез системен файл за направен запис относно контрол на действията на продавач консултантите, т.е. да има следа за това, че даден артикул е добавен към една продажба, която впоследствие е изтрита. Посочено е, че програмата се е използвала и за да се проверят цените на стоките и то по начина на добавяне на артикул към продажба, а не само към стоков модул, за да се видят цени. Ако клиент иска да разбере дадена актуална цена и продавач консултантът създава нова продажба, в която добавя артикула и вижда неговата цена, след това тази продажба остава неприключена и в случая тя се изтрива като остава следа на каса 0. Това е във всички случаи, в които по някаква причина има добавяне на артикул. В експертизата подробно са разгледани  случаите, в които има такива – стр.101 до стр.103, това са седем случая, в които програмата Abisoft е използвана с добавяне на артикули – проверка на цена или наличност на артикул, прилагане на промоция, резервиране на артикул, с цел той да бъде закупен на по-късен етап, справка за актуални намаления, използване на клиентска карта, проверка на актуална отстъпка по индивидуална клиентска карта и в крайна сметка извършена продажба със заплащане, при което маркера каса е 1 след съответното заплащане. Според показанията на ВЛ Т., дадени в съдебното заседание на 10.12.2020 год. обаче,  всички тестови продажби, които са описани на стр.46, стр.60 от констативно-съобразителната част, примерните хипотези, които са на стр.101-104, както и снимка 21, която се намира на стр.56, са въз основа на посещения, които  ВЛ Т. е направила  към настоящия момент, момента на извършване на проверката с оглед изготвяне на експертизата. Т.е. заключението е базирано на текущото състояние на програмния продукт. Последният обаче е динамичен, според данните от свидетеля Д. първоначалната стъпка е създаването на базата данни , а ако впоследствие се промени тази база данни, следва да се промени програмния продукт изцяло, защото се променя логиката,  която има. Т.е. налага се извод, че не може да се твърди с категоричност, че данните и параметрите, заложени като изходна информация в програмния продукт, не са били променени, т.е. значението на същите към датата на изготвяне на съдебната експертиза, затова и същата  почива на текущото състояние на програмния продукт към датата на изготвяне на експертизата. Ето защо и съдът кредитира с доверие като носеща информация за значението на съответните колони в ПП именно към ревизирания период, експертизата, изготвена от ВЛ Х. в ревизионното производство. Защото информацията за значението на отделните маркери на полетата „iztrivane“ и „ kasa“ е предоставено на свидетеля  Х., изготвил експертизата в ревизионното производство по възлагане от органите на НАП, от производителя, този, който е разработил ПП Abisoft според показанията му в с.з. на 25.03.2021 год.. Тези негови показания изцяло се подкрепят и от данните, които се съдържат в архивното копие от 13.03.2018 год. на използвания от жалбоподателя ПП Abisoft, предоставено от доставчика на хостинг услугата „Суперхостинг.БГ“ООД. Като отново следва да се подчертае вече изложеното от съда, че  предоставените от последното дружество данни са защитени от възможността същите да бъдат манипулирани, вкл. и от органите по приходите , като аргумент в тази посока са формираните  контролни суми (MD5 и SHA 256). Формирането на контролните суми е гаранция за предотвратяване на промени на съхраняваната при „Суперхостинг.БГ“ООД информация. При разпита си в съдебно заседание на 25.03.2021 год. свидетелят Х., изготвил експертизата по възлагане от НАП в ревизионното производство е посочил, че  информацията е предоставена от създателя на ПП, именно който, а не органите на НАП, е дал информация относно значението на съответните колони в базата данни, а работата, която Х. е следвало да извърши, се е свеждала до това да анализира базата данни, да ги извади в прегледен вид, в електронен табличен вид, а стойностите вътре, които са се съдържали, значението на стойностите във всяка клетка е било предоставено от производителя. Освен това, по данни от ответника, съдържащи се в постановеното решение на горестоящия административен орган, които не са оборени в хода на проведеното съдебно производство,  приобщените в хода на ревизията таблици 015_art sale. 016 art sale и 0l7_art_sale от база данни „nerabuir ieo sql",  са били подложени отново на анализ с ПП Arbutus, който ПП  е инструмент, който позволява да се четат н анализират данни, които  могат да бъдат в различен вид файлове, разпръснати в различни бази данни на различни платформи, но същественото е, че  ПП Arbutus не може да променя оригиналните данни, тъй като това е продукт, който е приложение само за четене и позволява да се достига директно и безопасно до производствените данни, създадени от субекта, без възможност да ги променя. В тази връзка и съдът приема за неоснователни  възраженията на жалбоподатсля,  че данните предоставени от „Суперхостинг.БГ" ООД, могат да бъдат манипулирани.

На база извода на съда, че относно значението на колоните на таблиците  на базата данни от софтуера за управление на дейността на жалбоподателя следва да се вземе предвид именно изготвеното в хода на ревизионното производство заключение от ВЛ Х., тъй като  отразява значението на колоните именно за ревизирания период, се установява следното: Според това заключение ,  когато в колона „iztrivanе“ е посочен маркер 0 (iztrivane=0), продажбата е приключена, а когато колона „iztrivane“ е посочен маркер 2 (iztrivane=2), продажбата не е приключена: когато в колона ,,kasa" е с маркер 0 (kasa=0), регистрирана е операция плащане без каса, друг платежен метод и продажбата е приключена, когато колона „kasa" е с маркер 1 (kasa=l), регистрирана е операция плащане  през каса и продажбата е приключена, както и за други колони подробно описани в заключението на вещото лице в РД от стр. 14 до стр. 16. За формиране на своите констатации обаче, органите по приходите не са взели предвид  записите, относими за 2014 г., съдържащи се в таблица 014 art sale, като са приели даденото писмено обяснение от жалбоподатсля,  заведено с вх. № 2563/28.01.2019 г., в което е посочил, че през тази година програмата е в тестов режим и разработка. Органите по приходите са извели информация за продажбите на жалбоподателя, относими за 2015 г., 2016 г и за периода от 1.01.2017 г. до 31.03.2017 г. от таблиците 015_art_sale, 016_art sale и 017_ art_sale, при съобразяванe със следните критерии: в колона dostavchikID от таблиците да е вписан код 1 и код 5, с които кодове се идентифицира жалбоподатeля, в колона fromskladlD от таблиците да са вписани съответните кодове на обектитe/магазините,  стопанисвани от жалбоподателя,  при съобразяване с дадените писмени обяснения, заведени с вх. № 32708/12.12.2018 г. и в колона tzirivane да е вписан код „0". т.е. продажбите да са приключени, съгласно експертното заключение на инж. Х. и писмени обяснения на жалбоподатсля с вх. № 22798/24.08.2018 г. От органите по приходите е извършена съпоставка между отчетените приходи от съответния обект/магазин, регистрирани в софтуера за управление на  жалбоподателя, използваща база данни „nerabuir.teo.sql“  и съдържащите се в нея таблици 015_art_sale, 016_art_sale и 017_art_sale и данните, подавани от ЕКАФП, находящ се а обекта/магазина, както и с отчетените от дружеството приходи по обекти, като за целта е използвана представената от дружеството справка „продажби по обекти", заведена с вх. № 24962/20.09.2018 г. Извършените съпоставки по обекти за ревизирания период са представени в табличен вид от стр. 20 до стр. 103 на РД. За целите на съпоставката са взети предвид предявените от клиентите рекламации, данни за които са налични в таблица Art_rekl и  с тяхната стойност са намалени установените приходи от софтуера за управление па дейността. При съпоставката е установено, че част от приходите от софтуера за управление на дейността, които са регистрирани като приключени продажби (в колона iztrivane е вписан код „0“), поле „каза“ е с код „0“, а в другата част от записите за приключени продажби, поле „kasa“ е с код ,.1“ Предвид даденото заключение на инж. Х., органите по приходите са посочили в РД, че поле ,,kasa“ от таблиците 015 art_sale, 016_art_sale и 017_art_sale показва режима па приключване на продажбата.  Операцията продажба при отразен код " 1" е приключена като плащане през каса,  за нея е издаден фискален бон и съответно е намерила отражение в счетоводството на дружеството, а операцията продажба при отразен код „0“ е приключена, като плащане без каса, за нея не е издаден фискален бон  и следователно не е отразена в счетоводството и отчетните регистри на жалбоподателя. Констатирано е, че в таблицата 015_art_sale от база данни ,,nerabuir_teo,sql“ се съдържат данни за извършени продажби на стоки за периода от 01.01.2015 г, до 31.12.2015 г, и за същия период са налични общо 90076 бр. записа за приключени продажби на обща стойност 9 732 608,64 лв„ от които 34824 бр. записа за приключили продажби с тип „0"' на стойност 3 838 597.22 лв,, а отчетените 55252 бр. записа за приключили продажби с тип „1“ са на стойност 5 894 011,42 лв. (приблизително еднакъв размер с общата стойност на отчетените продажби по СД по ЗДДС за същия период - 5 989 748,58 лв., след премахване влиянието на отчетените приходи в складовата база). Констатирано е също, че в таблицата 016_art_sale от база данни ,,nerabuir_teo,sql“  се      съдържат данни за извършени продажби на стоки за периода от 1.01.2016 до 31.12.2016 г. и за съшия период са налични общо 97028 бр. записа за приключени продажби на обща стойност 11 893 346,70 лв., от които 29967 бр. записа за приключили продажби с тип "0", на стойност 3 454 504,91 лв„ а отчетените 67062 бр. записа за приключили продажби с тип  „1“ са на стойност 8 438901,77 лв. (приблизително еднакъв размер с общата стойност на отчетените продажби по СД по ЗДДС за същия период - 8 262 354,24 лв„ след премахване влиянието на отчетените приходи в складовата база). Относно таблица таблицата 017_art_salе от база данни ,,nerabuir_teo,sql“  са посочили, че се съдържат данни за извършени продажби на стоки, относими за ревизирания период, а именно за периода от 1.01.2017 г. до 31.03.2017 г. и за същия период са налични общо 17405 бр. записа за приключени продажби на обша стойност 2 195 196.84 лв., от които 5651 бр. записа за приключили продажби с тип "0", на стойност 627 793,96 лв„ а отчетените 11754 бр. записа за приключили продажби с тип " 1“  са на стойност 1 567 402,88 лв. (приблизително еднакъв размер с общата стойност на отчетените продажби по СД по ЗДДС за същия период - 1 563 161,26 лв., след премахване влиянието на отчетените приходи в складовата база).  За всяка ревизирана година резултатите от извършената съпоставка по обекти са обобщени в Таблица № 32 на стр. 46-47 на РД за 2015 г., в Таблица № 62 на стр. 80-81 на РД за 2016 г, и в Таблица № 88 на стр. 103 от РД за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. В колона 10 на съпоставителните таблици е установена разликата между стойността на продажбите по месеци, отчетени през софтуера за управление на дейността, и декларираните в справките-декларации за ДДС продажби на магазините с ДДС (данъчна основа + начислен ДДС за продажбите), като са съобразени предявените рекламации. За всички месеци е установен по-голям оборот регистриран, в софтуера за управление на дейността на жалбоподателя, съгласно базата данни ,,nerabuir_teo,sql“ “, в сравнение с отчетените приходи в счетоводството и декларирана в отчетните регистри по ДДС.  Именно това е мотивирало органите по приходите да направят извод, че са налице  укрити приходи от продажби - обстоятелство по чл. 122,  ал. 1, т. 2 от ДОПК.

Настоящият състав на съда счита за доказани тези изводи на ревизиращите органи, като доказателства в тази насока се съдържат в материалите по делото. Разчетената информация за извършени продажби се съдържа в таблици art_sale.xlsx и art_sale_items от архива на ПП Abisoft - съхраняван при „Суперхостинг.БГ“ ООД и предоставен на органите по приходите от това дружество. За част от отделните обекти архивът съдържа информация и за отписаните от тях, продадени стоки в таблици - sklad_dvуj_съотв. номер на магазина.xlsx. От тези таблици, например при преглед и анализ на таблици 015_art_sale.xlsx, 016_ art sale.xlsx, 017_art_sale.xlsx, 015_art_sale_items.xlsx, 016_art_sale_items.xlsx и sklad_dvij_18.xlsx, извлечения на хартиен носител от произволни операции  от които пълномощникът на ответника представи  в с.з на 11.02.2021 г. се установява идентично отражение в базата данни на регистрирани продажби с маркер „iaztrivane“=0, независимо от това, дали за тях маркер kasa е със стойност 0 или 1. И при маркер kasa=0, както и при маркер kasa=l, стоката излиза от склада, като е налице идентично отражение за това в sklad_dvij_18.xlsx. В едно от проведените съдебни заседания по делото пълномощникът на ответника представи извадка на хартиен носител от архива на базата данни, съхраняван при „Суперхостинг.БГ“ ООД - отделни  продажби, отразени в ПП Abisoft, като отпечатаните регистрирани продажби са по две (една с маркер kasa=0 и една с маркер kasa=l) за всеки месец от ревизирания период 01.2015 г.-03.2017г.:

1.    На 02.01.2015 г. на стойност 39,99 лв. с уникален номер ,,saleID“=31434 в таблица 015­_art_sale.xlsx, с маркери iztrivane=0 и kasa=0. От таблица 015_art_sale_items.xlsx се установява, че предмет на продажба със ,,saleID“=31434, с маркер kasa=0 е 1бр. „пуловер“ с артикулен номер („itemID“) - 9098 на цена от 39,99 лв. Продажбата е извършена от обект („skllD“) - 18. При преглед на таблицата, отразяваща движението на стоките в този обект (sklad_dvij_18.xlsx) е видно, че по уникалния номер на продажбата ,,docID“=31434 е отразена продажба на 1 бр. от артикул с номер „itemED“ - 9098. Продажбата, съгласно посоченото ЕГН в колона ,,byuser“  е извършена от продавач по трудово правоотношение  с „“ ООД - Екатерина Стоянова Николова;

2.          На 02.01.2015 г. на стойност 139,97 лв. с уникален номер ,,saleID“=31438 в таблица 015_art_sale.xlsx, с маркери iztrivane=0 и kasa=0. От таблица 015_art_sale_items.xlsx се установява, че предмет на продажба със ,,saleID“=31438, с маркер kasa=0 са 1 бр. „риза“ с артикулен номер („itemID“) - 14065 на цена от 59,99 лв., 1бр. „панталон“ с артикулен номер („itemID“) - 11547 на цена от 39,99 лв. и 1бр. „панталон“ с артикулен номер („itemID“) - 9931 на цена от 39,99 лв. (обща стойност 139,97 лв.). Продажбата е извършена от обект („sklED“) - 18. При преглед на таблицата, отразяваща движението на стоките в този обект (sklad_dvij_18.xlsx) е видно, че по уникалния номер на продажбата ,,docID“=31438 е отразена продажба на 1 бр. от артикул с номер „itemID“ - 14065, „itemID“ - 11547 и itemID“ - 9931. Продажбата, съгласно посоченото ЕГН в колона ,,byuser“ е извършена от продавач по трудово правоотношение с „“ ООД - Екатерина Стоянова Николова;

3.      На 02.01.2015 г. на стойност 87,99 лв. с уникален номер ,,saleID“=31484 в   таблица 015_art_sale.xlsx, с маркери iztrivane=0 и kasa=1. От таблица 015_art_sale_items.xlsx се установява, че предмет на продажба със ,,saleID“=31484, с маркер kasa=l е 1бр. „дънки“ с артикулен номер („itemID“) - 3798 на цена от 87,99 лв. Продажбата е извършена от обект („skllD“) - 18. При преглед на таблицата, отразяваща движението на стоките в този обект (sklad_dvij_18.xlsx) е видно, че по уникалния номер на продажбата ,,docID“=31484 е отразена продажба     на 1 бр. от артикул с номер „itemID“ - 3798. Продажбата, съгласно посоченото ЕГН в колона ,,byuser“ е извършена от продавач по трудово правоотношение  с „“ ООД - Екатерина Стоянова Николова;

4.     На 01.02.2015 г. на стойност 74,99 лв. с уникален номер ,,saleID“=39366 в таблица 015_art_sale.xlsx, с маркери iztrivane=0 и kasa=0. От таблица 015_art_sale_Uems.xlsx се установява, че предмет на продажба със ,,saleID“=39366, с маркер kasa=0 е 1бр. „риза“ с артикулен номер („itemID“) - 15308 на цена от 49,99 лв. и 1бр. „врат.“ с артикулен номер („itemID“) - 2 на цена от 25,00 лв.(общо 74,99 лв.). Продажбата е извършена от обект („skllD“) - 18. При преглед на таблицата, отразяваща движението на стоките в този обект (sklad_dvij_18.xlsx) е видно, че по уникалния номер на продажбата ,,docID“=39366 е отразена продажба на 1 бр. от артикул с номер „itemID“ - 15308 и 1 бр. от артикул с номер „itemID“ - 2. Продажбата, съгласно посоченото ЕГН в колона „byuser“ е извършена от продавач по трудово правоотношение  с „“ ООД - Евелина Миткова Зонгова;

5.     На 01.02.2015 г. на стойност 29,99 лв. с уникален номер ,,saleID“=39375 в таблица 015_art_sale.xlsx, с маркери iztrivane=0 и kasa=l. От таблица 015_art_sale_items.xlsx се установява, че предмет на продажба със ,,saleID“=39375, с маркер kasa=l е 1 бр. „пуловер“ с артикулен номер („itemID“) - 18887 на цена от 29,99 лв. Продажбата е извършена от обект („sklED“) - 18. При преглед на таблицата, отразяваща движението на стоките в този обект (sklad_dvij_18.xlsx) е видно, че по уникалния номер на продажбата ,,docED“=39375 е отразена продажба на 1 бр. от артикул с номер „itemED“ - 18887. Продажбата, съгласно посоченото ЕГН в колона ,,byuser“ е извършена от продавач по трудово правоотношение с „“ ООД - Евелина Миткова Зонгова;

6.     На 01.03.2015 г. на стойност 74,99 лв. с уникален номер ,,saleID“=46718 в таблица 015_art_sale.xlsx, с маркери iztrivane=0 и kasa=0 (стр. 30). От таблица 015_art_sale_items.xlsx се установява, че предмет на продажба със „salelD“- 46718, с маркер kasa=0 е 1 бр. „панталон“ с артикулен номер („itemID“) - 12105 на цена от 59,99 лв. Продажбата е извършена от обект („ski ID“) - 18. При преглед на таблицата, отразяваща движението на стоките в този обект (sklad_dvij_18.xlsx) е видно, че по уникалния номер на продажбата ,,docID“= 46718 е отразена продажба на 1 бр. от артикул с номер „itemID“ - 12105. Продажбата, съгласно посоченото ЕГН в колона ,,byuser“е извършена от продавач по трудово правоотношение с „“ ООД - Атанас Владимиров Митев;

7.                  На 01.03.2015 г. на стойност 119,99 лв. с уникален номер ,,saleID“=46725 в таблица 015_art_sale.xlsx, с маркери iztrivane=0 и kasa=l. От таблица 015_art_sale_items.xlsx се установява, че предмет на продажба със ,,saleID“= 46725 (стр. 33), с маркер kasa=l е 1бр. „обувки“ с артикулен номер („itemID“) - 7768 на цена от 119,99 лв. Продажбата е извършена от обект („skllD“) - 18. При преглед на таблицата, отразяваща движението на стоките в този обект (sklad_dvij_18.xlsx) е видно, че по уникалния номер на продажбата ,,docID“= 46725 е отразена продажба на 1 бр. от артикул с номер „itemID“ - 7768. Продажбата, съгласно посоченото ЕГН в колона ,,byuser“ е извършена от продавач по трудово правоотношение  с „“ ООД - Атанас Владимиров Митев;

8. На 02.01.2016 г. на стойност 149,99 лв. с уникален номер ,,saleID“=251596 в таблица 016_art_sale.xlsx, с маркери iztrivane=0 и kasa=l  . От таблица 016 _art_sale_items.xlsx се установява, че предмет на продажба със ,,saleID“= 251596, с маркер kasa=l е 1бр. „яке 1115“ с артикулен номер („itemID“) - 4045 на цена от 149,99 лв. Продажбата е извършена от обект („skllD“) -18. При преглед на таблицата, отразяваща движението на стоките в този обект (sklad_dvij_18.xlsx) е видно, че по уникалния номер на продажбата ,,docID“= 251596 е отразена продажба на 1 бр. от артикул с номер „itemID“ - 4045. Продажбата, съгласно посоченото ЕГН в колона ,,byuser“е извършена от продавач по трудово правоотношение с „“ ООД - Павлина Петкова Василева;

9. На 02.01.2016 г. на стойност 59,99 лв. с уникален номер ,,saleID“-251590 в таблица 016_art_sale.xlsx, с маркери iztrivane=0 и kasa=0. От таблица 016_art._sale_items.xlsx се установява, че предмет на продажба със ,,saleID“= 251590, с маркер kasa=0 е 1бр. „риза д.р“ с артикулен номер („itemID“) - 30821 на цена от 59,99 лв. Продажбата е извършена от обект („skllD“) - 18. При преглед на таблицата, отразяваща движението на стоките в този обект (sklad_dvij_18.xlsx) е видно, че по уникалния номер на продажбата ,,docID“= 251590 е отразена продажба на 1 бр. от артикул с номер „itemID“ - 30821. Продажбата, съгласно посоченото ЕГН в колона ,,byuser“ е извършена от продавач по трудово правоотношение  с „“ ООД - Марина Райчева Христова;

10. На 02.01.2017 г. на стойност 68,99 лв. с уникален номер ,,saleID“=396985 в таблица 017_art_sale.xlsx, с маркери iztrivane=0 и kasa=l. Продажбата е извършена от обект („skllD“) - 18. При преглед на таблицата, отразяваща движението на стоките в този обект (sklad_dvij_18.xlsx) е видно, че по уникалния номер на продажбата ,,docID“= 396985 е отразена продажба на 1 бр. от артикул с номер „itemID“ - 37359. Продажбата, съгласно посоченото ЕГН в колона ,,byuser“ е извършена от продавач по трудово правоотношение  с „“ ООД - Йордан Калоянов Писов;

11.На 02.01.2017 г. на стойност 30,98 лв. с уникален номер ,,saleID‘-397002 в таблица 017_art_sale.xlsx, с маркери iztrivane-0 и kasa=0. Продажбата е извършена от обект („skllD“) - 18. При преглед на таблицата, отразяваща движението на стоките в този обект (sklad   dvij_ 18.xlsx) е видно, че по уникалния номер на продажбата ,,docID“= 397002 е отразена продажба на 1 бр. от артикул с номер „itemID“ - 32653 и 1 бр. от артикул е номер „itemID“ - 38768  . Продажбата, съгласно посоченото ЕГН в колона ,,byuser“е извършена от продавач по трудово правоотношение с „“ ООД - Богдана Иванова Колева;

12. Примери за продажби за 2015 г., при които са изписани стоки от склада, а в същото време продажбите са с маркер „iztrivane“ =0 и маркер kasa=0, са посочени и от органите по приходите в съставената от тях Таблица № 33 на стр. 48 от РД. Аналогични данни са налични и относно останалите продажби с номера: ,,saleID“= 59305, ,,saleID“= 73213 и ,,saleID“= 73385 (стр. 68-71, т. 3.7.-3.9.). За всяка една от продажбите, в поле „byuser“ вещото лице по назначената съдебно счетоводно-компютърна експертиза е записало съответната стойност, която представлява ЕГН на потребителя на програмата;

13.В таблица 016_art_sale.xlsx, по отношение на регистрирана продажба с номер ,,saleID“=261128 от 09.02.2016 г., стойностите на полетата са: поле „iztrivane“ - 0; поле „kasa“ - 0. Артикула към продажба ,,saleID“= 261128 е „itemID/item“ - 28659 „вратовръзка“, (стр. 72, т. 4.1.);

14.В таблица 0165_art_sale.xlsx, по отношение на регистрирана продажба с номер ,,saleID“=251590 от 02.01.2016 г., стойностите на полетата са: поле „iztrivane“ — 0; поле „kasa“ - 0. Артикула към продажба ,,saleID“= 251590 е „itemID/item“ - 30821 „РИЗА Д.Р.“. (стр. 73, т. 4.2.);

15.Аналогични данни са налични и относно останалите продажби с номера: ,,saleID“= 253512, ,,sa!eID“= 260804, ,,saleID“= 260868 , ,,saleID“= 261837, ,,saleID“= 261981,  ,saleID“= 262218, ,,saleID“= 262225 и ,,saleID“= 262285 (стр. 74-81, т. 4.3.-4.Ю.). За всяка една от продажбите, в поле „byuser“ вещото също лице е записало съответната стойност, която представлява ЕГН на потребителя на програмата.

      Всички тези  примери опровергават  твърденията на жалбоподателя, че когато в записа от таблицата на базата данни, в колона „iztrivane“ е отразен код „0“ и в колона „kasa“ е отразен код „0“, това се отнася за изтрита незавършена с артикули продажба, при което след изтриването й, количествата на избраните артикули се възстановяват в таблицата, отразяваща наличността в обекта.

      Значението на маркер ,,kasa=0“ за ревизирания период, предоставена на експерта Н.Х. от производителя на ПП Abisoft, се потвърждава и от записа, наличен за извършена продажба от „“ ООД, за която на дружеството е съставен АУАН. № F162707/14.05.2015 год.. за неиздаване на касова бележка, съставен в хода на извършена оперативна проверка в търговски обект на дружеството, находяш се в гр. София, МОЛ Paradise, който обект е регистриран в софтуера с код „26“. Проверката е документирана с Протокол от извършена проверка cep. АА №0214340/30.04.2015 г. Актът за установяване на административно нарушение е приобщен ведно със събраните доказателства с Протокол № Р-04001518004951-ППД- 002/28.01.2019 г. Съгласно данните от протокола, на 30.04.2015 г. орган по приходите е извършил контролна покупка на 2 броя мъжки тениски и 2 броя ризи, на обща стойност 329,96 лв. заплатени чрез ПОС терминал. За извършената покупка не е бил издаден фискален бон от намиращия се в обекта ЕКАФП Датекс DP25KL с номер на ФУ DT483743 и номер на ФП 02483743. Видно от КЛЕН на ЕКАФП общият дневен оборот, отчетен в обекта от трима клиента, е в размер на 299,56 лв. Ревизиращите органи са извършили проверка в софтуера за управление на дейността на „“ ООД - таблица 15_art_sale. Установили са, че тази продажба със същите артикули е регистрирана в системата под номер salelD 69810 на 30.04.2015 г., като в колона „iztrivane“ е отразен код „0“ (приключена продажба), а в колона „kasa“ е отразен код „0“. Стоката е продадена от обект № 26 (from_skladID = 26) от продавач- консултант А. Г. - назначена по трудов договор № 373/22.12.2014 г. в дружеството.  

На стр. 45 от преработеното заключение на назначената съдебна СКЕ се съдържа констатация, че тази продажба на обща стойност 329,96 лв., за неотчитането на която е съставен описания АУАН, е регистрирана под уникален номер salelD 69810 на 30.04.2015 г., и е отразена в ПП Abisoft в колона „iztrivane“ с маркер „0“ и в колона „kasa“ с маркер „0“. От таблица 015_art_sale_items.xlsx експертът е констатирал, че предмет на продажбата са 2 бр. тениски и 2 бр. ризи, което изцяло съответства на записаното на стр. 2 от Протокол за извършена оперативна проверка сер. АА № 0214340/30.04.2015 г. Отразено е в съставения протокол, че не е издаден фискален бон от намиращото се в работен режим ФУ . Начинът на отразяване в ПП Abisoft на тази продажба, за която не е издаден фискален бон, потвърждава констатациите на извършената от ВЛ Х. в хода на ревизионното производство експертиза, че с маркери „iztrivane“ = „0“ и „kasa“ = „0“ през ревизираните данъчни периоди са отчитани приключили продажби - доставки на стоки от търговските обекти на „“ ООД, за които не се издадени фискални бонове.

         Съставени са и други актове за установяване на административни нарушения за неиздаване на касова бележка-АУАН № F211058/05.05.2016 г. и АУАН № F370756/25.01.2018 г. , които отново потвърждават горния извод.

          Косвено доказателство в подкрепа на значението на маркерите „iztrivane“ = „0“ и „kasa“ = „0“ през ревизираните данъчни периоди е и  депозираното от жалбоподателя  писмено становище с вх. № 2563/28.01.2019 г. , според което  в софтуера за управление на дейността, който е разработен само за нуждите на жалбоподателя, в края на 2018 г. са извършени промени на изпълнимия код, относно приключване на продажбите, а именно: независимо от въвеждането на избор на плащане, колона „kasa“ винаги да е със стойност „1“.

          От горните примери съдът приема за установено  първо, че  значението на маркери „iztrivane“ = „0“ и „kasa“ = „0“ през ревизираните данъчни периоди съответства на установеното от ВЛ в ревизионното производство Х. и на второ място, че не се касае за инцидентни случаи на неотчетени посредством касов бон продажби, а за множество неотчетени такива.

Именно тези доказателства са в подкрепа на извода, че дружеството укрива приходи от продажби- обстоятелство по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, до какъвто извод е достигнал и решаващият орган в постановеното от него при административен контрол решение.

2. Другото основание за облагане по особения ред е установяването от органите по приходите, след извършен анализ на счетоводните регистри на ревизираното дружество, че сметка 304 „Стоки“ не е заведена по видове стоки и количества, а по отделни обекти-магазини и складова база и не е налице аналитична отчетност, даваща възможност за проследяване на движението на стоките по видове артикули, и количество, т.е. наличност в началото на периода, доставени, продадени и съответно наличност в края на периода, както и по МОЛ. Направена е констатация, че създадената счетоводна отчетност не дава възможност за последващ контрол- чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК.

За установяване наличието на това обстоятелство по делото е назначена съдебно счетоводно-компютърна експертиза. От заключението на същата по пункт II.2 се установява, че е извършена проверка на счетоводните регистри – аналитично и хронологично движение на счетоводна сметка 304 – стоки, за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. От приложените счетоводни регистри на сметка 304 – стоки е установено, че сметката е организирана аналитично по складове/търговски обекти на дружеството. Продукцията в дружеството се заприходява по себестойност и включва основните производствени разходи в цеха за производство. Те се формират от всички разходи, които са пряко свързани с производството на конкретно изделие на основание първичните счетоводни документи. Себестойността се изчислява чрез калкулиране на съответното изделие, за което се прави задание за шев, изписват се разходи за плат, хастар и други по разходни норми, като в себестойността се включват и допълнителните материали – конци, копчета, опаковки и други. Изработените готови изделия с набраните разходи се заприходяват като стоки/дебит 304 стоки/кредит 611-1 – разходи за производството. Салдото по счетоводна сметка 611-1 – разходи за производство, представлява незавършено производство. За всяко изделие се прави разходна норма според спецификите на модела, при доставка на стоки на ишлеме или внос, доставката се осчетоводява по сметка 301 – транзитен/дебит 301 – транзитен/кредит 401 – доставки. След разпределяне на всички разходи – по доставка, транспорт, митническо оформяне на внос, се калкулира общата себестойност и чрез документ стоката се заприходява в складовата база/дебит 304-2, складова база – количество и стойност/кредит 301-транзитен/. Движението на стоките от един склад в друг се извършва чрез документ – трансфер, а изписването на стоките се изписва чрез искане на основание продадените стоки по банков път и касови отчети. Съгласно счетоводната политика на дружеството изписването на стоките е последно претеглена цена. От представените аналитични ведомости на дружеството и движение на стоките в склада по обекти, експертизата е констатирала движението на стоките по години, което е отразила в таблици за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. на л.1444-л.1451. Изводът от анализа на движението по счетоводна сметка 304-стоки е, че счетоводната отчетност на стоките в складовете на дружеството е водена аналитично – количествено и стойностно по складове/търговски обекти и по групи стоки. В потвърждение на този извод са приложения 1.1, 1.2, 1.3 и 1.4 към експертизата. От друга страна, на база месечните аналитични оборотни ведомости за периода 2014 – 2017 г., аналитичната главна книга за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., индивидуалният сметкоплан на дружеството за 2014 – 2017 г., систематичните номенклатури на счетоводните сметки, наредбата за документооборота на дружеството, складовите движения на стоките в търговските обекти за 2014 – 2017 г., годишните инвентаризации за наличните стоки в търговските обекти към заключителните периоди и извадките от счетоводните регистри, е установено, че завеждането на счетоводните документи – първични и вторични и воденето на счетоводни регистри в счетоводния софтуер, е извършено текущо: ежедневно са осчетоводявани първичните счетоводни документи; отчитането на продажбите от търговските обекти е извършвано месечно, въз основа на месечен отчет от ФУ; осчетоводяването на фактурите за продажби от търговските обекти също се е извършвало месечно, след предаване на кочаните/втория екземпляр от фактурите за продажби; заприходяването на стоките, произведени в производствения цех, е извършвано месечно, след калкулиране на всички разходи за ушиване на изделията и определяне на тяхната себестойност; заприходяването на стоките от внос е извършвано текущо, след калкулиране на разходите за покупка, транспорт и митническо обслужване; крайните салда по счетоводните сметки към заключителните периоди отговарят на началните салда в следващия период. В потвърждение на тези изводи е приложена синтетична оборотна ведомост на дружеството за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. с обороти по години – приложение № 2. Относно отчитането на дружеството на основание данъчното и счетоводното законодателство, е установено месечно отчитане на дружеството по ЗДДС, чрез подаване на СД въз основа на отчетните регистри по чл.124 и чл.125 от ЗДДС и чрез отпечатване на съкратен отчет от фискалната памет на всяко устройство по чл.41 от Наредба Н-18/2006 г.; месечно и годишно отчитане по Закона за счетоводството чрез ежемесечно приключване на счетоводните сметки за разходи от групи 60, ежемесечно начислявани амортизации на ДМА и нематериални ДА, ежемесечно начислявани възнаграждения за работни заплати, годишно приключване на счетоводните сметки за разходи от групи 61, 70, 72 и 79 и годишно приключване на счетоводните сметки за приходи от групи 70, 72 и 79; годишно отчитане на дружеството по Закона за счетоводството – ГФО за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и по Закона за статистиката чрез годишни отчети за дейността, както и подаване на ГДД по реда на чл.92 от ЗКПО ежегодно.

От извършения анализ експертизата е констатирала още, че от счетоводните регистри на дружеството приходът от продажби на групи стоки може да бъде съпоставен с тяхната отчетна стойност.

От всички тези констатации в експертизата, която в тази част съдът кредитира с доверие като обективна, компетентна и съответна на приобщените писмени доказателства, може да се направи извод, че е налице водена съответна счетоводна отчетност. Доколкото обаче в счетоводството на дружеството съобразно констатираното от ревизиращите органи и по-горе от съда е установено, че не се отчитат  всички извършени продажби, то съдът приема, че  е налице и обстоятелството по смисъла на чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК –водената счетоводна отчетност не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци.

Предвид установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, органите по приходите  са изпълнили предвидената в  чл. 124. ал, 1 от ДОПК процедура – връчили са на жалбоподателя  уведомления с изх. № Р-04001518004951 - 113-001/11.01.2019 г. и изх. № Р-04001518004951-139-001/11.01.2019 г., както и  Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх. № Р-0400151 8004951-040-003/11.01.2019 г., с което е изискано представянето на Декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизирания период. В отговор на искането и уведомлението ревизираното лице е представило становище, писмени обяснения, счетоводни регистри, фактури и Декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните години, заведени с вх. № 2563/28,01.2019 г. С оглед на това данъчните органи са определили данъчната основа за облагане с  корпоративен данък, като са анализирали относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а след анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2, т.1-16 от ДОПК са определили и данъчните основи за облагане с ДДС. Съответно са определили в частта по ЗДДС относно доначислен ДДС за периода от 1.01.2015 год.-31.03.2017 год. общо в размер на 1 329 807,55 лева и лихва общо в размер на 408 471,98 лева, в частта по ЗКПО за корпоративен данък за периода от 1.01.2014 год. год. до 31.12.2017 год. в размер на 340 985,23 лева и лихви в размер на 84 955,70 лева.

По всички изложени дотук съображения съдът  приема констатациите в оспорения ревизионен акт  в частта по ЗДДС за периода от 1.01.2015 год.-31.03.2017 год. и за корпоративен данък за периода от 1.01.2014 год. год. до 31.12.2017 год.  за обосновани и законосъобразни, поради което жалбата против  РА в тези оспорени части следва да бъде отхвърлена.

По отношение на отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от „Автосервиз М.“ ЕООД.

Касае се за издадени четири броя фактури № **********/13.06.2014 г. , № **********/13.06.2014 г., № **********/12.06.2014 г. и № *********/12.06.2014 г., издадени от „Автосервиз М.“ ЕООД, по които е отказано право на приспадане на  данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 6022,60 лева.  Автентичността на положените подписи за „съставил“ на фактурите и  верността на съдържанието на последните са оспорени по реда на чл.193 от ГПК от пълномощника на ответника в първото по делото съдебно заседание. Пълномощникът на жалбоподателя в писмените бележки е възразил, че възможността в съдебното производство, тези фактури, като представени още в хода на ревизионното производство, да бъдат оспорени, се е преклудирала; посочил е, че въпросните документи са били потвърдени  от съответния доставчик по смисъла на чл.301 от ТЗ; посочил е, че тези фактури съставляват частен документ и не могат да бъдат оспорени по реда на чл.193 от ГПК, тъй като нямат обвързваща съда доказателствена сила.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни. На първо място данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. В това се изразява материалната й доказателствена сила. Като свидетелстващ документ, тя удостоверява стоящи извън нея факти с правно значение по обвързващ начин. Ето защо при оспорване на автентичността на положените подписи и/или на верността на съдържанието на същата, е необходимо да бъде открито нарочно производство по смисъла на чл.193 от ГПК. Правото на оспорване на автентичността на подписите върху фактурата и/или на верността на нейното съдържание може да бъде упражнено най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Тъй като фактурите са представени по делото ведно с административната преписка, то края на проведеното първо съдебно заседание по делото е най-късният момент, в който фактурите са могли валидно да бъдат оспорени, което е сторено от пълномощника на ответника-арг. чл.193 от ГПК.

Основната предпоставка за възникване право на данъчен кредит е наличието на доставка (данъчно събитие) по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДС. Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест, поради което намират приложение общите принципи на АПК, приложими по силата на § 2 от ДР на ДОПК, и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим във връзка с чл. 144 от АПК. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК определя, че административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Тази разпоредба кореспондира с общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, както и наличието на едно от условията по чл. 71 от ЗДДС са факти от обективната действителност, свързани с възникването на благоприятни последици за задълженото лице - право на данъчен кредит по определена фактура.

В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на предпоставките за упражняване право на приспадане на данъчен кредит. Издаването на фактури и разплащането по тях, както и правилното счетоводно отчитане не доказват реалност на доставките. Фактурата е частен свидетелстващ документ, наличието на който е задължително условие да се установи облагаемо данъчно събитие и начислен ДДС. Тя е conditio sine qua non (условие, без което не може), но не е единствено достатъчна да установи реално изпълнение на сделката чрез размяната на дължимите престации между страните.

Предвид изложеното, съдът приема констатациите на ревизиращите органи /които впрочем не са оборени от жалбоподателя например чрез представяне на заверени копия на издадени фискални бонове за сумите по  фактури № **********/13.06.2014 г. и № **********/13.06.2014 г./, че  липсата при извършения преглед в ИС на НА 11 - "Фискални устройства с дистанционна връзка" от органите по приходите на  дневен финансов отчет от 13.06.2014 г. налага извод за липса на издадени на 13.06.2014 год.  фискални касови бонове, които да бъдат приложени към фактурите. Именно липсата на касови бонове сочи на липса на плащане по фактурата. Отделно от това безспорно е установено от ревизиращите органи и това обстоятелство не е оборено от жалбоподателя, че фактури № **********/13.06.2014 г. и № **********/13.06.2014 г.  не са включени в дневника за продажби и СД по ЗДДС на „Автосервиз М.“ ЕООД през м.06.2014 г.. т.е. доставчикът не е спазил изискването на ЗДДС, като не е начислил дължимия данък по фактурите. Жалбоподателят не е доказал, въпреки указаната му доказателствена тежест,  автентичността на положените подписи върху фактурите за  „съставил“фактурите , както и верността на съдържанието на същите, чрез ангажиране на графическа експертиза, репективно чрез представяне на писмени доказателства, удостоверяващи  реалността на извършените услуги по реално извършен ремонт на  скоростите и мотора на съответното МПС и закупуването на части за тази цел. Неоснователно е възражението, че пренебрежимо ниския материален интерес  във връзка с претендирания данъчен кредит по фактурите в сравнение с общо установените задължения по ЗДДС и ЗКПО и извършването на разходи за доказване в тази насока би било неоправдано. Санкция в този случай се явява обстоятелството, че е останало недоказано в рамките на проведеното съдебно производство, че има реално извършени ремонтни дейности на процесните Мерцедеси по двете фактури. По същия начин жалбоподателят, при открито производство по оспорване автентичността на  положените подписи за „съставил“ и  верността на съдържанието на фактури с № **********/12.06.2014 г. и с № **********/12.06.2014 г. , не е ангажирал никакви доказателства за доказване на оспорените от ответника обстоятелства. Освен това не е оборена констатацията на органите по приходите, че последните две фактури, въпреки че са  включени в дневника за продажбите и СД по ЗДДС за м.06.2014 г. на доставчика, са били издадени на друго дружество - ,,Д2 ГРУГГ ООД, ЕИК BG131254341, а не на жалбоподателя. Не са представени от жалбоподателя доказателства , че действително е бил извършен ремонт на мотор и части , както и на турбо и ходова част на съответните МПС Мерцедес. Не са оборени констатациите на приходните органи например чрез представяне на документи, удостоверяващи индивидуално уговорени, различни от общите условия за предоставяне на гаранция с индивидуална по отношение на жалбоподателя продължителност на гаранцията на закупените МПС, на които са извършени ремонтни дейности.  Според установеното в ревизионното производство, в преписката са налични свидетелства за регистрация на Мерцедес Вито 113 с per. № ***** от 09.10.2012 г. и Мерцедес Спринтер с per. № ****** от 06.01.2014 г. За дата на първа рсгистрания в тях е вписана съответно 28.06.2012 г, и 22.11.2013 г.. т.е. по-малко от две години oт датите на издаване на фактурите и времето па извършените фактурирани ремонти. Ревизиращите органи са установили от публикуваните гаранционни условия в интернет страницата на Mercedes-Benz за България, за всички транспортери Mercedes-Benz в цяла Европа важи двугодишна гаранция за нов автомобил, като гаранцията е валидна от деня на доставка или евентуално по-ранната първоначална регистрация па автомобила, без ограничение на пробега в километри. Това е косвен аргумент в подкрепа на извода за нереалност на услугите по ремонта, предвид, че  жалбоподателят е получил ремонтни услуги, за които е заплатил не малка сума, при условие, че е можел да се възползва от дадената от производителя гаранция и ремонтите да се извършат в оторизирани сервизи, качествено и на много по-изгодни цени.

Ето защо правилно е отказано на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6022,60 лева  по 4 бр. фактури, издадени от „Автосервиз М.“ ЕООД.

По отношение на отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от „Саут-74“ ЕООД.

Ревизираното дружество е приспаднало данъчен кредит в общ размер на 6 000, 00 лв. по 3 броя фактури, издадени от „Саут-74“ЕООД, с предмет на доставките – СМР по договор.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        Към две от фактурите-121 и 113 са приложени фискални бонове, към третата-117, липсва приложен касов бон. За доказване изпълнение на СМР по фактурите, жалбоподателят е представил още оферта за извършване на СМР, договор за изпълнение на СМР от 2.07.2014 год. и протокол-обр.19 от 31.07.2014 год. –л.352-355 от делото. В първото по делото съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя е оспорил автентичността на подписите за „съставил“ и верността на съдържанието на  фактури **********/16.07.2014 год., **********/11.07.2014 год., **********/8.07.2014 год., автентичността на положения подпис за „управител“ на приложената оферта за извършване на СМР, автентичността на положените подписи за „изпълнител“ в договора за изпълнение на СМР, както и автентичността на положения подпис за „изпълнител“ и верността на съдържанието на протокол от 31.07.2014 год.  На първо място дружеството  не е доказало, въпреки указаната му доказателствена тежест,  автентичността на положените подписи и верността на съдържанието на  фактури **********/16.07.2014 год., **********/11.07.2014 год., **********/8.07.2014 год., автентичността на положения подпис за „управител“ на приложената оферта за извършване на СМР, автентичността на положените подписи за „изпълнител“ в договора за изпълнение на СМР, както и автентичността на положения подпис за „изпълнител“ и верността на съдържанието на протокол от 31.07.2014 год.  Жалбоподателят не е представил никакви доказателства и не е искал ангажирането на такива във връзка с оспорването. На следващо място, установено е още при ревизията, че дружеството „Саут-74“ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 год и справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лица по граждански договори. Установено е още, че по отношение на двете назначени по трудов договор лица като работници в строителството не са подавани декларации обр.1 и обр.6 и за тях не са внасяни осигуровки за фондовете на ДОО, ДЗПО, здравни осигуровки. Не са внасяни такива и за управителя на самото дружество , считано от 3.04.2014 год. Освен това дружеството„Саут-74“ЕООД не е представило счетоводна отчетност под каквато и да е форма, както и доказателства за кадрова, финансова и техническа обезпеченост за изпълнение на доставките по фактурите.

Спорните фактури **********/16.07.2014 год., **********/11.07.2014 год., **********/8.07.2014 год  са с предмет "СМР по договор" без неговото конкретизиране, както и без посочване на вида и единичната стойност на строителните дейности. Допълнителна конкретизация в тази връзка не следва и от приложените към фактурите актове. Например липсва препращане, респективно не е направена привръзка към изброените като видове дейности и количества в приложената оферта  на гърба на л.-353 от делото. Нито в приложения на л.354 от делото договор от 2.07.2014 год., нито в  протокола от 31.07.2014 год.-обр. 19, е посочен конкретния строителен обект/обекти, на който/които са изпълнени СМР. Сключеният договор от 31.07.2014 год. сочи общо, неконкретно и абстрактно като свой предмет изпълнение на „строително –ремонтни работи на обект на възложителя“. Не е посочено къде е този обект, каква е връзката му с дейността на дружеството и т.н.  Т.е. липсва посочване на строителен обект, на който да се изпълни услугата, липсва посочване на конкретна сграда, конкретна нейна част или помещение. Приложеният по делото приемо-предавателен протокол изцяло възпроизважда  заложените в офертата дейности, без да  съдържа информация за конкретния обект, в който са извършени дейностите, площта например върху която е положен латекс, ламиниран паркет, гранитогрес, боя и др., за да може да се извърши съпоставимост между документите, удостоверяващи закупуване на материалите  и тяхното влагане в процеса на строителството от една страна и от друга, да се проследи изпълнението на съответната строителна услуга. Не само не е посочен конкретен обект, но и не е посочена и конкретна площ, върху която са извършени дейностите-например каква квадратура е боядисана, върху каква е положен паркет и т.н. Това води до невъзможност да се проследи изпълнението на договорените количества СМР. Подобна индивидуализация не следва и от представеният приемо-предавателен протокол , в който също не е посочено точното място на изпълнение на СМР и кокретно ремонтирана площ.  Когато към тези обстоятелства се добави изцяло неконкретизираният предмет на фактурите и придружаващите ги документи,  следва категоричен и несъмнен извод, че същите не доказват реална доставка на услуга в посочения по-горе смисъл - реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга. Следва да се има предвид още, че представената от жалбоподателя оферта за извършване на СМР няма достоверна дата и не доказва, че е относима за посочения период, а договорът  за изпълнение на строително монтажни и ремонтни работи е частен диспозитивен документ, и единствено доказва, че изявленията, съдържащи се в него, са направени от подписалите го лица. Като се има предвид обаче, че подписът, положен върху договора за „изпълнител“ беше оспорен, и жалбоподателят не ангажира доказателства дали е положен от представляващия „Саут-74“ ЕООД, то и тези обстоятелства-относно авторството на договорките между страните, останаха недоказани в рамките на съдебното производство. Неоспорени и необорени в проведеното производство останаха и констатациите на ревизиращите органи, че след януари 2014 год. няма данни за регистрирани  продажби и това е установено при проверка на Z отчета на касовия апарат, което е косвено доказателство, че представените към фактури №№ **********/16.07.2014 год., **********/11.07.2014 год., **********/8.07.2014 год., фискални касови бележки не могат да удостоверяват по еднозначен начин извършено плащане по фактурите. Тези установени обстоятелства налагат извод, че фактурираните услуги –СМР по договор, не са извършени.

Ето защо правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 6000 лева по 3 бр. фактури, издадени от „Саут-74“ ЕООД.

Именно поради  извода за нереалност на извършените доставки/услуги по горните общо 7 бр. фактури, издадени от „Автосервиз М.“ ЕООД и „Саут-74“ ЕООД, следва да се приеме, че същите  представляват документално необосновани разходи по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗКПО.

            С оглед извода на съда, че жалбоподателят не е извършил насрещно, обратно и главно доказване на оспорените от представителя на ответника фактури, оферта, договор и протокол, то същите следва да се изключат от доказателствата по делото поради успешност на оспорването. Копия от същите, ведно с препис от съдебното решение, след влизането му в сила,  следва да се изпратят на Окръжна прокуратура-Плевен, по компетентност , на основание 194, ал.3 от ГПК.

На всички тези основания съдът приема за неоснователни наведените в жалбата и по същество оплаквания на жалбоподателя, поради което подадената жалба против РА в оспорената част, потвърдена с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът следва да му присъди такива за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.8, ал.1, т.6 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.161 от ДОПК съобразно размера на определените с РА задължения. Съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 16079,16 лева. Искането за присъждане на разноски в размер на 30 лева, представляващи внесен депозит за разпит на искания от ответника свидетел Н.Х. не следва да бъдат възлагани в тежест на жалбоподателя, тъй като внесеният депозит за разпит на свидетел от 30 лева не е бил изплатен на свидетеля Х., който беше разпитан посредством виидеоконферетнтна връзка. Ответникът може в отделна писмена молба да поиска депозитът от 30 лева, който не е бил използван по своето предназначение, да му бъде възстановен от бюджета за свидетели и вещи лица, по посочена от него сметка.

По същия начин жалбоподателят, който в представен от него списък на разноски е претендирал разноски за внесения депозит за изготвените съдебни експертизи, може с нарочна писмена молба да поиска възстановяване на надвнесения неизползван за заплащане на ВЛ депозит за изготвяне на експертизите.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, пети състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на  „“ ООД с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен 5800
ж.к. СТОРГОЗИЯ, офис сграда "", бл. срещу блок 15, представлявано от управителя Л.Т.М., чрез адв.Л.Т. от САК съгласно приложено пълномощно с адрес за кореспонденция гр.София, ул „Ами Буе“ №18, вх.В, Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“, против Ревизионен акт  №Р-04001518004951-091-001/28.03.2019 год., потвърден с Решение №76/24.06.2019 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново, с който  са установени задължения, както следва: 1. В частта по ЗДДС относно доначислен ДДС за периода  от 1.01.2015 год. до 31.03.2017 год. общо в размер на 1 329 807,55 лева и лихва общо в размер на 408 471,98 лева; 2. В частта по ЗДДС, в която за данъчни периоди месеци април, юни, юли и септември 20014 год. е отказан данъчен кредит общо в размер на  12 776,90 лева, в резултат на което за данъчни периоди месеци април, юни, юли и септември 20014 год. са определени задължения за внасяне в размер на 12 776,90 лева и лихви върху тях в размер на  6 055,81 лева; 3. В частта по ЗКПО за корпоративен данък за периода от 1.01.2014 год. до 31.12.2017 год. в размер на 340 985,23 лева и лихва в размер на 84 955,70 лева.

ОСЪЖДА „“ ООД с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен 5800
ж.к. СТОРГОЗИЯ, офис сграда "", бл. срещу блок 15, представлявано от управителя Л.Т.М.  да заплати на Дирекция „ОДОП” – В. Търново към ЦУ на НАП разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 16079,16 лв.(шестнадесет хиляди и седемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки).

ОТХВЪРЛЯ искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски за призоваване на свидетеля Н.Х., в размер на  30 /тридесет/  лева, като УКАЗВА на ответника, че неизползваният депозит от 30 лева за призоваване на свидетел може да му бъде възстановен от сметката  за свидетели и вещи лица, по посочена от него сметка, след подаване на нарочна писмена молба от негова страна.

УКАЗВА на жалбоподателя, че възстановяване на надвнесения неизползван за заплащане на ВЛ депозит за изготвяне на експертизите, може му бъде възстановен от сметката за вещи лица, по посочена от него сметка, след подаване на нарочна писмена молба.

ПРИЕМА ЗА ДОКАЗАНО оспорването на: автентичността на положените подписи за „съставил“ и верността на съдържанието на фактури № **********/13.06.2014 г. , № **********/13.06.2014 г., № **********/12.06.2014 г. и № *********/12.06.2014 г., издадени от „Автосервиз М.“ ЕООД, приложени от  л.349, гръб до л.351-лице;  автентичността на подписите за „съставил“ и верността на съдържанието на фактури **********/16.07.2014 год., **********/11.07.2014 год., **********/8.07.2014 год., издадени от „Саут-74“ ЕООД, приложени на л.352-353, лице; автентичността на положения подпис за „управител“ на оферта за извършване на ремонтни дейности на обект, приложена на л.353, гръб; автентичността на положените подписи за „изпълнител“ в договор за изпълнение на строително монтажни и ремонтни работи от 2.07.2014 год., приложен на л.354 от делото; автентичността на положения подпис за „изпълнител“ и верността на съдържанието на протокол от 31.07.2014 год., приложен на л.355, лице.

ИЗКЛЮЧВА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото фактури № **********/13.06.2014 г. , № **********/13.06.2014 г., № **********/12.06.2014 г. и № *********/12.06.2014 г., издадени от „Автосервиз М.“ ЕООД, приложени от  л.349, гръб до л.351-лице; фактури **********/16.07.2014 год., **********/11.07.2014 год., **********/8.07.2014 год., издадени от „Саут-74“ ЕООД, приложени на л.352-353, лице; оферта за извършване на ремонтни дейности на обект, приложена на л.353, гръб; договор за изпълнение на строително монтажни и ремонтни работи от 2.07.2014 год., приложен на л.354 от делото; протокол от 31.07.2014 год., приложен на л.355, лице.

ПОСТАНОВЯВА, след влизане в сила на съдебното решение, препис от същото с отбелязване датата на влизането му в сила, ведно с копия на изключените като доказателства писмени документи, ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на Окръжна прокуратура –Плевен, по компетентност, на основание чл.194, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

СЪДИЯ  :  /п/