№ 852
гр. София , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503858 по описа за 2020 година
при участието на секретар Росица Йорданова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение 3814 от 28.06.2020 г., постановено по гр.д № 9662 от 2014, поправено с решение
260101 от 16.09.2020 г. СГС, I ГО-2 състав:
ОСЪЖДА „ ЧЕЗ Електро България“ АД да заплати на д-р Р. Л. Х. 1 000 (хиляда) лева на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от Закона за задълженията и договорите обезщетение за
неимуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставяне на електрическа енергия
в периода ноември 2008 г.- 02.07.2014 г. плюс законната лихва от 02.07.2014 г. до
окончателното изплащане, както и 0,40 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по
делото, а на адвокат Г. К. 32,49 лева адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство.
ОТХВЪРЛЯ следните искове на д-р Р. Л. Х.:
1. иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД срещу „ ЧЕЗ Електро България“ АД за разликата
над 1000 лева до предявения размер от 60 000 лева;
2. иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД срещу „ ЧЕЗ Електро България“ АД и „Чез
Разпределение“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на
задължение за доставяне на електроенергия за периода ноември 2008 г.-02.07.2014 г.;
3. исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу „ ЧЕЗ Електро България“ АД и „Чез
Разпределение“ АД за заплащане на обезщетение за забава върху обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставяне на
електроенергия за периода ноември 2008 г.- 02.07.2014 г.;
4. иска по чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД и „Чез
1
Разпределение“ АД за осъждането им да изпълнят задължението си по договор за доставка
на електрическа енергия, като доставят такава до първия етажа от къщата на ул.
„Републиканска“ 15 в гр. Банкя.
ОСЪЖДА д-р Р. Л. Х.: на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „ЧЕЗ Електро
България“ АД - 694,40 лева разноски и 297,60 лева юрисконсултско възнаграждение, а на
„Чез Разпределение“ АД - 350,00 лева разноски и 300,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
С решение 260102 от 16.09.2020 г. съдът е отхвърлил молбата на Р. Л. Х. от 07.08.2020 г. за
допълване на решението от 28.06.2020 г. С определение 260377 от 16.09.2020 г. съдът е
отхвърлил молбата на „ЧЕЗ Електро България“ АД от 14.07.2020 г. за изменение на
решението в частта за разноските.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по следните жалби:
1. Въззивна жалба на д-р Р. Л. Х. от 05.08.2020 г. срещу отхвърлителните части на
решението.
2. Въззивна жалба на адв. Г. К. като представител на д-р Р. Л. Х. от 07.08.2020 г. срещу
отхвърлителните части на решението.
3. Въззивна жалба на „ ЧЕЗ Електро България“ АД срещу осъдителната част на
решението.
4. Частна жалба на „ ЧЕЗ Електро България“ АД срещу определението по чл. 248 от ГПК.
На въззивните жалби на ищеца са постъпили отговори от „Чез Разпределение“ АД чрез юрк.
Л. Т. и от „ ЧЕЗ Електро България“ АД чрез юрк. В. И..
Подадени са отговори от адв. К. на въззивната жалба и на частната жалба на „ЧЕЗ Електро
България“ АД.
„ЧЕЗ Електро България“ АД е отправило в отговора на въззивна жалба искане към
въззивния съд да направи правна квалификация на исковете, да отграничи предмета на
въззивна проверка, както и страните в производството. Съдът е приел, че предмет на
въззивна проверка е решението в неговата цялост, тъй като жалбата на ищеца е във всички
отхвърлителни части, а жалбата на осъдения ответник – в осъдителната му част. Въпросът за
квалификация на търсените суми като неустойка или като реално изпълнение по договор е
преценен като такъв по същество.
В исковата молба искането е за солидарно осъждане, с разпореждане от 05.08.2014 г. е
дадено указание на съда да се уточни от какво произтича солидарността. С молба от
12.08.2014 г. ищецът е уточнил на какво основава твърдението си за солидарна отговорност
(л. 83, том първи от първоинстанционната преписка). Ново указание за конкретизация на
обстоятелствената част е дадено с разпореждане от 10.03.2015 г. и е постъпила молба в
изпълнение на това указание от 15.04.2015 г. (л. 205). Първият доклад по делото е с
определение от 14.05.2015 г. (л. 235 и сл.). В с.з. от 12.12.2017 г. е направен нов доклад и
исковата молба е оставена за пореден път без движение – л. 395. Постъпила е молба от
15.01.2018 г. в изпълнение на указанията - л. 438 от делото; която е докладвана в с.з. от
08.05.2018 г. заедно с искането за изменение на исковете. В с.з. от 08.05.2018 г. е допълнен
докладът от з.з. на 14.05.2015 г., а в с.з. от 28.06.2019 г. е направен нов доклад на съдията,
постановил решението (л. 602, том втори). Твърденията на ищеца са, че солидарността
произтича от факта, че двамата ответници представляват вертикално интегрирано
предприятие, двамата заедно представляват един единствен естествен регионален
монополист и че двамата дължат на ищеца единна и неделима престация за осигуряване на
електроенергия за битови нужди.
2
Въпреки многократните указания на различните съдии-докладчици в първата инстанция,
въззивният съд не е установил по делото ищецът да е уточнил каква е претенцията му срещу
всеки от ответниците, ако не е налице солидарност. Ето защо, му е указал да уточни
претенцията си срещу всеки един от ответниците, както и да посочи кой е предпочитан и
кой евентуален ответник в случай че не се установи твърдяната от него солидарност. С
определение от 10.02.2021 г. съдът е приел уточнението на исковете относно предпочитан
ответник - „ ЧЕЗ Електро България“ АД и евентуален ответник „ЧЕЗ Разпределение“ АД.
По делото пред първата инстанция е депозирано заключение на СМЕ от д-р Т. Г. Д.-С.,
което не е прието, и въззивният съд го е приел след изслушване в с.з. от 22.04.2021 г.
Предвид оспорването на изводите на вещото лице по делото е назначена тройна СМЕ,
изготвена от д-р Д. Ц. Б., д-р . Н. Г. и д-р Е. Н. В. и прието в с.з. от 16.06.20201 г.
В двете проведени пред въззивната инстанция съдебни заседания и в становища от
04.02.2021 г., 20.04.2021 г. и 16.06.2021 г. ищецът-жалбоподател излага доводи относно
неправилността на обжалваното решение, иска от въззивния съд незабавно да се произнесе
по възстановяване на електрозахранването в дома му, твърди, че всички съдии, разглеждали
делото му, са пристрастни и подпомагат злодеянията на насрещните страни, както и счита,
че настоящият състав следва да се отведе. Поддържа твърденията си от първата инстанция,
че от ноември 1996 г. живее постоянно и работи като кореспондент на български медии в
Унгария, като посочва и че е ирелевантно дали е отдавал имота под наем, тъй като тази
възможност му е отнета поради незаконното прекъсване на тока. Съдът е оставил без
уважение искането за отвод, като е приел, че произнасянията на състава с актовете по
насрочване на делото и доказателствените искания на страните, могат да бъдат преценявани
като правилни, или неправилни, но не и като повод да се счете, че съставът проявява
пристрастност към някоя от страните. Оставил е без уважение искането за незабавно
произнасяне по възстановяване на електрозахранването, тъй като е предмет на въззивната
проверка.
В съдебно заседание и в писмени бележки представителите на ответниците по жалбата и
ответници по иска, един от които е и въззивен и частен жалбоподател, поддържат
твърдението си за неоснователност на иска поради факта, че ищецът е имал неизплатени
задължения за доставена електроенергия.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт относно дължимостта на сумата по записа на заповед е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по иск,
предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение второ ЗЗД за
имуществени и неимуществени вреди от договорно неизпълнение на задължение за доставка
на електроенергия, както и за мораторна лихва върху тези обезщетения по чл. 86 ЗЗД.
Предявен е и иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо ЗЗД за изпълнение на
договорно задължение за доставка на електроенергия.
Твърденията на ищеца в исковата молба са следните. През ноември 2008 г. длъжностни лица
на ответниците в координация помежду си разпоредили да бъде прекъснато
електроснабдяването в единственото жилище на ищеца – етаж от стара къща, строена през
1946 г., след като през октомври 2008 г. българското издание на „Le monde diplomatique“
(„Дипломатически свят“) публикувало негово разследване „има ли грабеж при ЧЕЗ“. По
това време бил пенсионер, но работел като журналист с международен авторитет и научен
работник на свободна практика. „ЧЕЗ Елктро България“ го бил набедил за длъжник, като
подал през 2009 г. заявление до СРС за издаване на заповед за изпълнение за неплатени
задължения за доставена и консумирана ел.енергия за периода 28.06.2008-20.12.2008 г.
Издадена била заповед по ч.гр.д. 6938/2009 на 80 с-в за 288,48 лв. главница, 21, 32 лв. лихва
и 83 лв. разноски. Подадено било възражение с приложена към него описаната по-горе
3
статия като доказателство, че взискателят целял да използва съдебната власт за репресия в
отговор на публикацията. Въпреки указанията към заявителя иск не бил предявен, като
целта му била да принуди ищеца да прекрати разследването си чрез заплахи и насилие. С
определение от 22.06.2012 г. съдът обезсилил заповедта за изпълнение, като до момента на
исковата молба – 02.07.2014 г. иск срещу Р.Х. не бил предявен. Въпреки това
електрозахранването не било възстановено, а срещу живота на ищеца били отправяни
заплахи по телефона от името на ЧЕЗ от анонимни гласове и от „наета от ЧЕЗ бригада за
събиране на задължения без правно основание“ „Фронтекс“. Доказателства за самоуправно
прекратяване на електрозахранването представлявали писмо изходящ номер 1151701-
1/28.08.2009 г. за прекъсване на 14.05.2009 г. и писмо изходящ номер 10000022639 от
24.02.2012 г. за прекъсване на 02.11.2011 г. чрез демонтиране на електромера, както и
публикация от 08.12.2012 г. във вестник „Дума“.
Неправомерното прекъсване на електроснабдяването влошило рязко условията на живот,
разрушени били изградените с десетилетия навици, отнето му било правото на достойно
съществуване. Не могъл да поддържа личната си хигиена и външния си вид, присъщи на
човек с неговия социален статус – доктор на науките, публицист, телевизионен коментатор,
публична личност с международна известност. Лишен бил от конституционното си право да
търси, получава и разпространява информация чрез радио, телевизия и интернет, както и от
конституционното си право на труд, а се препятствало задължението му да издържа
непълнолетните си деца на 14 и 17 години. Здравословното му състояние било рязко
влошено. Злонамерените действия и заплахи на ответниците се оказали стресов фактор за
отключване на фатални заболявания: остър жлъчно-каменен панкреатит, исхемична болест
на сърцето, карцином.
Противоправните действия на ответниците нарушавали Регламент (ЕО) 805/2004, Регламент
200/2004/ЕО, както и Директивна 2006/32/ЕО. Позовава се на ТР 4/2012 от 29.01.2013 г. на
ОСГТК, като ангажира договорна отговорност на обществения снабдител-енергийно
предприятие и претендира солидарно осъждане на ответниците за обезщетение от 35 000
лева, частично от 70 000 лева за неимуществени вреди, мораторна лихва – частично 4000
лева и законна лихва от деня на исковата молба до плащането; обезщетение от 10 000 лева
за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучен наем заедно с мораторна лихва от
1000 лева и законна лихва от деня на исковата молба до плащането. В тази връзка е поискал
да му се допусне свидетел, който е бил негов наемател и е поискал прекратяване на наема
след преустановяване на електрозахранването. С уточнителна молба от 12.08.2014 г. ищецът
претендира мораторната лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени
вреди за три години преди подаване на исковата молба – 02.07.2011-02.07.2014 г.
Претендира ответниците да бъдат осъдени да осъществят необходимата координация да
възстановят нормалното електроснабдяване на жилището за тяхна сметка.
Към исковата молба са представени нотариален акт от 09.06.2004 г., от който се установява,
че в полза на ищеца е учредено вещно право на ползване за имота, описан в исковата молба.
Представени са писма на ЧЕЗ от 28.08.2009 г. и 24.04.2012 г., публикация във в-к „Дума“,
заповед от 13.07.2009 г. по ч.гр.д. 6938/2009 на СРС и определение за обезсилването й, както
и множество медицински документи относно ищеца от 2010, 2011 и 2012 г.
В отговора си по чл. 131 от ГПК „ЧЕЗ Електро България“ АД поддържа, че между двете
дружества липсвала договорна или законова солидарност, като е неоснователно
твърдението, че двете дружества заедно изпълняват дейността на обществен снабдител на
ел.енергия. Нямало конкретизация на периода, през който ищецът е останал без захранване,
през ноември 2008 г. не е било прекъсвано електроподаването към имота на Х., не е
посочено къде се намира електромерът, за който се твърди да е демонтиран на 02.11.2011 г.,
както и не е индивидуализиран имотът, за който се отнася претенцията. Жилището не е
отдавано под наем, поради което няма пропуснати ползи. Независимо че заповед от
13.07.2009 г. по ч.гр.д. 6938/2009 на СРС е обезсилена поради неподаване на иск по чл. 422
4
ГПК в срок, ищецът има неплатени задължения за 1 955,62 лева цена за електроенергия,
доставена до жилището в гр. Банкя в периода 07.10.2008 г.- 04.11.2011 г., както и дължи
721,74 лева обезщетение за забава и представя опис на фактури и самите фактури за
посочения период. Затова дори електроподаването към жилището да е било прекратено, това
е било правомерно действие поради неплащане на дължими суми. Оспорва здравето на Р.Х.
да се е влошило вследствие на прекъсване на електрозахранването, като твърди, че е поради
негови предходни заболявания, както се вижда от представените от него медицински
документи. Няма неизпълнение на договорни задължения от страна на дружеството, няма
неприсъединяване и доставка до границата на собственост и в домакинството на законно
присъединен обект, няма вреда, причинена от поведението на дружеството и ищецът е
неизправна страна. На следващо място, размерът на търсеното обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерен. Представени са общи условия на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД и
описаните в исковата молба фактури.
В отговора си по чл. 131 от ГПК „ЧЕЗ Разпределение България“ АД поддържа, че между
двете дружества липсвала договорна или законова солидарност, като е неоснователно
твърдението, че двете дружества заедно изпълняват дейността на обществен снабдител на
ел.енергия. Нямало конкретизация на периода, през който ищецът е останал без захранване,
както и на имота, за който се отнася претенцията. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД не е
пасивно легитимиран по искове за обезщетение при твърдение за продължително
преустановяване на електроснабдяването поради неплащане на сума, която крайният
снабдител „ЧЕЗ Електро България“ АД е считал за дължима. Не е посочено къде се намира
електромерът, за който се твърди да е демонтиран на 02.11.2011 г. Оспорва се
обстоятелството, че енергията, отчитана по СТИ **********, ИТН 300017403180, е
предназначена за обект, който представлява самостоятелно жилище по смисъла на ЗУТ.
Независимо че заповед от 13.07.2009 г. по ч.гр.д. 6938/2009 на СРС е обезсилена поради
неподаване на иск по чл. 422 ГПК в срок, ищецът има неплатени задължения за 1 955,62
лева цена за електроенергия, доставена до жилището в гр. Банкя в периода 07.10.2008 г.-
04.11.2011 г., както и дължи 721,74 лева обезщетение за забава. Няма неизпълнение на
договорни задължения от страна на дружеството, няма неприсъединяване и доставка до
границата на собственост и в домакинството на законно присъединен обект, няма вреда,
причинена от поведението на дружеството и ищецът е неизправна страна. На следващо
място, размерът на търсеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен.
Представени са Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната
мрежа на ЧЕЗ Разпределение и лицензия за разпределение на ел.енергия от 13.08.2004 г.
Ищецът е представил на 15.04.2015 г. писмено становище по възраженията в отговорите, в
което конкретизира, че електроснабдяването е преустановено през ноември 2008 г. и
продължава и до настоящия момент, а периодът, за който се търсят пропуснати ползи от
неотдаването на имота под наем, е началото на 2009 г. до подаване на исковата молба.
Поддържа твърдението си за солидарност на двамата ответници, като твърди, че техните
действия са виновни при пряк умисъл или груба небрежност. Отрича да е длъжник на
ответниците по безспорно установени вземания, оспорва представените фактури. Представя
схема на самостоятелен обект и скица на поземлен имот от 27.03.2015 г. на АГКК-Служба
по ГКК София за индивидуализация на имота. Представя също свое разследване със
заглавие „Има ли грабеж при ЧЕЗ“, частна медицинска експертиза от август 2014 г. и
епикриза от кардиологична клиника на болница „Лозенец“ от 05.07.2013 г.
С молба от 10.12.2015 г. ищецът е направил изменение на исковете, допуснато от съда в с.з.
от същата дата, като частичният размер на обезщетението за неимуществени вреди да се
счита предявен за 43 500 лева, частично от 70 000 лева вместо за 35 000 лева, частичният
размер на иска за мораторна лихва за периода 02.07.2011-02.07.2014 г. да се счита предявен
за 5700 лева, частично от 10000 лева, вместо за 4000 лева, а главницата и мораторната лихва
за обезщетението за имуществени вреди да се считат предявени в пълния им размер – т.е. за
5
10 000 лева и за 1000 лева.
В о.с.з. от 12.12.2017 г. на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности на
исковата молба, в изпълнение на които е подадена молба от 15.01.2018 г., като е посочил, че
е клиент на „Електроразпределение столично“ с абонатен номер ********** от пролетта на
2004 г., клиентски 2201524, а поради правоприемството е клиент и на двете ответни
дружества. Направено е искане за изменение на исковете, като ответниците бъдат солидарно
осъдени да заплатят договорна неустойка за периода от 03.07.2011 г. до 31.12.2017 г. по чл.
30.1 от ОУ на „ЧЕЗ Електро България“ АД и на чл. 44, 1 от ОУ на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД в размер на 94910 лева, мораторна лихва върху тази сума за посочен период и
законна лихва и при условията на евентуалност да заплатят обезщетение на договорно
основание (чл. 82 ЗЗД) за имуществени вреди от пропуснати ползи от наем, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 84910 лв. и мораторни лихви върху тези обезщетения.
Двамата ответници са изразили становища, че се предявяват нови искове под формата на
искане за изменение. В о.с.з. от 08.05.2018 г. съдът е оставил без уважение искането да бъдат
разглеждани и искове, основани на неизпълнение на задължения, за които са предвидени
неустойки, като е приел увеличение на иска до размер от 94910 лева и е дал нови указания
да се посочи какво е увеличението за всеки от двата иска – за имуществени и
неимуществени вреди. Срещу неприемането на тези искове ищецът е подал искане за
изменение на определението на 22.05.2018 г. С доклад в това о.с.з. съдът е указал на ищеца,
че е негова тежестта да докаже, че е в договорно правоотношение с всеки от ответниците, че
е изправна страна по договорите, че ответниците не са изпълнили свои задължения по
договор и размера на иска за имуществени и за неимуществени вреди. На ответниците е
указано, че носят тежестта да докажат възраженията си в писмените отговори, включително
и твърдението, че ищецът има неплатени задължения. В това с.з. е приет като доказателство
констативен протокол от 02.11.2011 г. (л. 473, том II от делото на СГС), представен от „ЧЕЗ
Елекро България“ АД като доказателство, че е периода 11.2008 г. до 11.2011 г. е имало
доставка до имота на ищеца и едва на 02.11.2011 г. е преустановена доставката поради
неизплатени задължения. Поискана е и е назначена СТЕ със задача да установи дали за този
период е извършвана доставка на ел.енергия и дали отчетените показания съвпадат с
данните по представените фактури.
На съдията-докладчик към ноември 2018 г. е изпратена по пощата книга, озаглавена
„Технология на геноцида“, в резултат на което в о.с.з от 20.11.2018 г. съдията, трети поред,
се е отвел от разглеждане на делото. След още два отвода на съдии от СГС (общо пет по
делото) делото е насрочено от новия съдия-докладчик, който е постановил акт по
съществото на спора. В множество заявления и молби, в които ищецът е квалифицирал
съдията като антисемит, са отправяни искания към съда без значение за решаване на делото.
В съдебно заседание от 28.06.2019 г. при уточнение на твърденията и исканията на страните
ищецът поддържа, че след ноември 2008 г. не е консумирано електричество за имота, като
наемателят е заплатил сумите, дължими за периода юни 2008-ноември 2008 г., както и че от
колекторска фирма „Фронтекс“ на два пъти е бил заплашван с посегателство над живота.
Претендираните имуществени и неимуществени вреди са до 02.07.2014 г., подаване на
исковата молба. Представителят на „ЧЕЗ Електро България“ АД възразява, че захранването е
прекъснато от 2012 г. насетне. Оспорва факта, че ищецът е отдавал имота под наем, както и
търпените неимуществени вреди. В края на 2011 г. са натрупани задължения от почти 2000
лева, поради което вземането е възложено за събиране от колекторска фирма. Политиката на
дружеството е да спира захранването едва след натрупване на задължение от 1000 лева или
неплащане на задължения за 12-месечен период.
С нов доклад по делото съдът е приел, че е сезиран с искове по чл. 79, ал. 1, предложение
второ ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди от договорно неизпълнение, както и за
мораторна лихва върху тези обезщетения. Не е спорно, че страните са обвързани от договор
за доставка на електроенергия и използване на електропреносната мрежа. Прието е за
6
безспорно, че до ноември 2008 г. е доставяна електроенергия, както и че ищецът не е
заплащал електроенергия за периода ноември 2008 г. – 31.12.2011 г. Спорна е доставката на
енергия за периода ноември 2008 г. – 31.12.2011 г.. като в тежест на ответника е да докаже
този факт. Не е спорно, че при неплащане „ЧЕЗ Електро България“ АД е можел да спре
подаване на електроенергия, но според ищеца това може да стане временно, като след
изтичането на разумен срок, подаването следва да бъде възстановено, независимо дали са
платени задълженията на потребителя. В тежест на ищеца е да установи, че в резултат на
спиране на електрозахранването е претърпял твърдените от него затруднения в ежедневието
и влошеното здравословно състояние, както и размера на обезщетението. В негова тежест е
да установи и факта, че е имал наемател, който му е заплащал наем и в резултат на
прекъсването на електрозахранването е прекратил договора за наем и е спрял да плаща.
Допуснато е увеличение на исковете, като търсеното обезщетение за неимуществени вреди е
60 000 лева, за имуществени вреди е 34910 лева, мораторната лихва върху неимуществените
вреди е 20 500 лева, а мораторната лихва върху имуществените вреди е 9500 лева.
Приет е като доказателство констативен протокол от 17.05.2019 г. на „ЧЕЗ Разпределение
България“ за възстановяване на захранване и монтаж на СТИ (л. 598, том II от делото на
СГС). В същото заседание е изслушано е и прието заключение на СТЕ, според което за
периода 06.2008-11.2011 г. в електронните масиви на двете дружества за абонатен номер
********** на името на Р.Х. за обект в гр. Банкя, ул. „Републиканска“ 15 има данни за
доставка на електроенергия и за тях са издадени фактури, както и че по данни на „ЧЕЗ
Разпределение България“ електромерното табло е изнесено на границата на имота през
февруари 2008 г. (л. 591-597, том II от делото на СГС). В обясненията си в с.з. вещото лице е
отговорило, че в електронните масиви, които е проверил, са описани показанията на
електромерите и кои инкасатори са записвали данните. Не може да отговори дали
инкасаторът е видял една стойност, а е записал друга. От 2009 г. насетне инкасаторите са
снабдени с електрони устройства, в които след като въведат данните, последните
автоматично се изпращат в електронния масив на дружеството. С молба от 04.07.2019 г. ЧЕЗ
Разпределение България е представило документите, върху които е работило ВЛ по СТЕ (л.
615), а вещото лице с молба е заявило, че няма разлика с документите, по които е работило
(л. 688). В допълнително заключение на СТЕ същото вещо лице е отговорило, че в периода
септември 2008-края на декември 2011 г. електромерите за обекта са отчитани от инкасатор.
Това заключение е прието в с.з. от 16.10.2019 г., като при изслушването му е приета и
справка от системата на „ЧЕЗ разпределение България“ АД, в която е посочено зад
съответния номер терминал, кой служител отчетник е стоял и приемал тази справка.
В с.з от 16.10.2019 г. е изслушано и прието заключение на ССчЕ, изготвено от Р. Б. за сбора
от задължения по фактури и законните лихви върху тях, както и за неустойки по т. 30, ал. 1
и т. 44, ал. 1 от съответните ОУ на ответниците. ( л. 743, том II от делото на СГС).
С молба от 15.07.2019 г. „Чез Електро България“ АД е представило справка за заявление от
клиентската информационна система за доказване на факта, че на 29.06.2009 г. е
възстановено захранването на електроподаването към имота при показания ДТ 004163 и НТ
002135, както и искане на Х. от 05.04.2012 г. за възстановяване на електрозахранването след
природно бедствие и молба за обезпечение на доказателства от ищеца по гр.д. 4501/2013 г.
на СГС, в която твърди, прекъсванията са през зимните месеци 2008-2009 и после 2011-
2012, 2013-2013 (л. 660 – 675), приети като доказателства по делото в с.з. от 16.10.2019 г.
В същото заседание е разпитан свидетелят Л. С. М., който разказва, че е посещавал
жилището около три години, докато не е спрян токът към края на 2008 г., като е ходел там
понякога през седмицата и всеки уикенд, за да слуша силна музика, без да пречи на никого,
защото жилището е в горичка. То било изцяло на негово разположение, Х. често пребивавал
в Унгария, а от есента до пролетта живеел в Унгария, тъй като къщата е много студена.
Нямали писмен договор за наем, нито са подписвани разписки, но му плащал по 200-250
лева на месец. В началото на 2008 г. присъствал на изваждането от страна на служители на
7
„ЧЕЗ“ на електромерите от сградата, до които преди това се влизало само с ключ, на
улицата. По това време не е прекъсвано захранването, а по-късно към края на годината.
Разпитан е и свидетелят Д. Н. Д., който декларира, че води дела с „ЧЕЗ Електро“, което се
потвърждава и от изявленията на страните. Същият познава ищеца от студентските години и
се чува с него поне веднъж месечно, като според свидетеля ищецът от 4-5 години е без ток,
въпреки че не дължи суми или те вече са погасени по давност. Проблемите с ЧЕЗ го сринали
като човек, психически и физически, но за щастие се лекувал в Унгария, където
медицинските услуги са безплатни. Без ток семейството му не можело да живее тук. Жена
му имала апартамент в Унгария и с децата живеят в него. Децата били малки, като им
изключили тока, но поради липса на баща те страдали.
В с.з. от 16.10.2019 г. процесуалният представител на „Чез Електро България“ АД е
направил изявление, че не спори, че електричеството на ищеца е спряно през декември 2008
г., като в периода 29.06.2009 г. – 31.12.2011 г. е имало непрекъсната доставка, но доставката
е възстановявана и преди 29.06.2009 г.
В с.з. от 16.10.2019 г. съдът е задължил страните да направят съвместен оглед на таблото на
процесния имот, за да преценят дали електричеството до таблото е възстановено, като е
определил дата за огледа – 30.10.2019 г. В констативен протокол от 30.10.2019 г. на л. 772 от
делото е посочено, че абонатът е захранен до клема и този протокол е приет в с.з. от
13.11.2019 г.
Изготвено е заключение на съдебно-икономическа експертиза от вещо лице Р. Б., което
приподписва заключение на СИЕ, изготвено от Я. П. относно средните пазарни цени за наем
за периода 2011-2017 г., което е прието в с.з. от 13.11.2019 г.
В същото съдебно заседание е разпитан св. К. Б. К., ръководител район в „Чез
разпределение България“ АД, за обстоятелствата около възстановяването на захранването на
ищеца на 29.06.2009 г., който потвърждава, че в справка за заявление от клиентската
информационна система за доказване на факта (описана по-горе, л. 668) е написал, че по
заявление за възстановяване на захранването без такса, захранването е възстановено, като са
посочени при какви показания е възстановено.
Разпитана е и Л. Г. З., която познава Х. от 1987 г. и разказва, че дала ключ на ищеца, за да
може да се къпе в нейното жилище през 2009, като това продължило и 2010, 2011 и 2012 г.
Ищецът започнал работа в „АПИ“ през 2008 г., но не знае докога е работил там.
В с.з. от 13.11.2019 г. ищецът е представил и са приети нововъзникнали медицински
документи за новоизписани му лекарства.
В с.з. от 14.02.2020 г., в което е приключено съдебното дирене, е прието заключение на СТЕ
на вещо лице А. К., в която е описана системата за отчитане на потребителите на ЧЕЗ, като
голяма част от действията, с изключение на записването на показанията от инкасатор, са
автоматизирани. Според вещото лице има изградена стратегия за сигурност на данните и
права за редактиране или изтриване. След като данните са въведени в основния търговски
софтуер, те са защитени технически от промяна или изтриване и за да бъдат нанесени
промени, е нужно разрешение от съответния отговорник. Вещото лице отговаря, че за 2009,
2010 и 2011 г. в основния търговски софтуер са записани същите данни като представените
по делото и не са видими изменения в тях (л. 855 – 861).
В същото съдебно заседание е прието заключение на СМЕ, изготвено от д-р О. М.,
специалист вътрешни болести и онкология, който е направил анализ на приложената
медицинска документация и установил, че с голяма давност преди 2009 г. при ищеца са се
проявили ревматизъм сърдечно-ставна форма, артериална хипертония, ИБС, аденом на
простатата; през 1983 г. – холелитиаза (жлъчно-каменна болест), 1998 г. – холецистектомия
8
по повод калкулозен холецистит, 2009 – остър панкреатит поради холедохолиатиаза, 2010 г.
– цервикоартроза и гонартроза и 2012 г. – карцином на простатата без метастази. При
изслушването си вещото лице обяснява, че цервикоартроза и гонартроза са хронични
заболявания и възникват за дълъг период от време. Стресът сам по себе си не може да
доведе до рак на простатата. Тежкият продължителен стрес отслабва имунната система и
това косвено влияе на инфекциозните процеси. Рискът за възникване на рак на простатата се
увеличава, когато има някаква предпоставка, например аденом или доброкачествена
хипертрофия. Различни медикаменти и химически реагенти и хронични травми също са
предпоставка.
Изслушаното и прието от въззивната инстанция заключение на д.Д., депозирано на
01.12.20158 г. на л. 259 от първи том от делото пред СГС анализира представените към този
момент медицински документи от ищеца и стига до следните изводи. Ищецът е боледувал
през 1962 г. от ревматизъм сърдечно-ставна форма, поради което е отложен от редовна
военна служба. През 1975 г. е получил нов пристъп на ревматизъм. Майка му е била със
сърдечно заболяване от детска възраст и е починала през 1960 г. след операция за митрална
стеноза. Баща му имал исхемична болест на сърцето и е починал през 1964 г. от инсулт.
Ищецът е с високо кръвно налягане от 1986 г. От 1998 г. приема редовно лекарства за
високото кръвно и сърцето. През 1998 г. е претърпял операция – изваден е жлъчният мехур
заради камъни. През 2009 г. е приет в болница заради остър жлъчнокаменен панкреатит
(остро възпаление на задстомашната жлеза) и му е изваден ендоскопски камък от жлъчния
канал. През 2010 г. е установена високостепенна артрозна болест на шийните прешлени,
ревматоиден полиартрит на двете ръце, гонартроза на двете коленни стави. През 2011 г. е
приет в болница заради ИБС, нестабилна ангина пекторис, артериална хипертония III степен.
На 15.03.2011 г. е освидетелстван от ТЕЛК с 62 % ТНР за ИБС, стабилна стенокардия II
степен, хипертония III степен, хипертонично сърце (50 %), хроничен холангиохепатит с
ниска активност, цервикоартроза, гонартроза – запазена подвижност. През 2012 г. е
установен аденокарцином на простатата. На 05.07.2012 г. има ново освидетелстване от
ТЕЛК с пожизнен процент 91 % ТНР заради това заболяване. Останалите заболявания са
същите като предишното решение на ТЕЛК и се включват в този процент. Отбелязано е, че
лицето е в състояние да се самообслужва в бита. Вещото лице е описало рисковите фактори
за появата и развитието на описаните заболявания: преболедуван в детска възраст
ревматизъм, наследственост за сърдечно-съдовите заболявания. Злокачественото заболяване
е свързано с установената през декември 2009 г. хипертрофия на простатата. Артрозната
болест на гръбначния стълб и коленните стави е дегенеративно заболяване и е закономерна
находка в напреднала възраст и се среща при 98 % от хората над 65 години. Прекъсването на
електрозахранването е оказало малко влияние върху развитието на болестта, като е
допринесло за повече болки и скованост. Влошените социално битови условия през 2009 г.
след прекъсване на електрозахранването могат да бъдат приети като психоемоционален
стрес, водещ до повишено кръвно налягане, тежест в гръдната област, скованост при
движенията на гръбначния стълб и ставите, но не са причина за поява на заболяванията му.
Изслушаното и прието в с.з. от 17.06.2021 г. заключение на д-р Д. Ц. Б., д-р . Н. Г. и д-р Е. Н.
В. при анализа на медицинската документация по делото обсъждат описаните вече
заболявания, като са описали и улкус дуодени от 1990 г., „депресивен синдром“ от 1998 г. и
прием на медикаменти в тази връзка, положителен тест за Хеликобактер пилори от
01.07.2010 г., доброкачествена хиперплазия на простатата през 2011 г., дислипидемия през
2012 г. и хронична вертебробазиларна недостатъчност от 2015 г. Вещите лица са посочили,
че приблизителният абсолютен сърдечно-съдов риск за Х. на около 60 г., при рискови
фактори – мъжки пол, дислипидемия, фамилна обремененост за ИБС и АН 220/130 е много
висок допълнителен риск и на този фон е подложен на последствията от прекъсване на
електрозахранването. Вещите лица са посочили различни фактори, които са довели при
ищеца до увеличаване на стреса: заболяване, уволнение от работа, пенсиониране, промени в
доходите, промени в стандарта, промяна в личните навици, промени в условията на труд,
промяна в навиците за сън, промяна в хранителните навици, като изчисляват точки от
9
алостеричен товар съобразно скала за реадаптация на Холмс и Рае на 311 точки, като сборът
от точките за първите четири фактора е 183.
Не е спорно, че ищецът има учредено право на ползване на първия етаж от сграда на ул.
„Републиканска“ 15 в гр. Банкя и че е клиент на ответниците.
Първият спорен въпрос, от отговора на който зависи преценката по останалите предпоставки
за отговорност при договорно неизпълнение, е имало ли е доставка на електроенергия в
периода ноември 2008-юли 2014 г. Във въззивната жалба на „ЧЕЗ Електо България“ АД се
съдържа признание, че между 14.05.2009 и 29.06.2009 г. доставката е преустановена. В свое
искане от 05.04.2012 г. до ЧЕЗ Разпределение Запад Х. е поискал възстановяване на
електрозахранването след природно бедствие (л. 669). Видно от искането от на Х. от
05.04.2012 г., токът е спрял непосредствено преди искането му от 09.03.2012 г. заради
природно бедствие. Съгласно намиращата се на л. 424 справка за задължения за абонатния
номер на ищеца са отчетени еднакви показания за дневна и нощна тарифа: ДТ 004163 и НТ
002135 за 27.03.09 и 24.06.09 г. В писмо от „ЧЕЗ България“ АД от 28.08.2009 г., представено
с исковата молба, намиращо се на л. 13 от делото, се посочва, че електроподаването е
възстановено на 29.06.2009 г. Тази дата се потвърждава и от справка от клиентската система,
представена с молба от 15.07.2019 г. (л.668) и показанията на свидетеля К.. Не могат да се
споделят доводите на ищеца, свързани с израза от писмо 1151701-1/28.08.2009 г., че жалбата
му е неоснователна. Жалбата е била относно тримесечното отчитане и относно мястото,
където трябва да се намира електромерът – на границата на собствеността или вътре в
къщата. Номерът на това писмо е 1151701-1/28.08.2009 г., а в справката от клиентската
система е отразено, че клиентът е подал жалба 1151701/23.06.2009 г. и именно на основание
на тази жалба, е разпоредено възстановяване на захранването. Същото е възстановено при
показания ДТ 004163 и НТ 002135, които съвпадат и със справката, представена от „ЧЕЗ
Разпределение България“ и приложена към заключението на СТЕ от в.л. Б.. Видно от
представените с отговора на исковата молба от „ЧЕЗ Електро България“ АД фактури, от
представените впоследствие извадки от софтуера на дружеството с отчитаните за абонатния
номер на ищеца данни, заключението на основната и допълнителната СТЕ, изготвени от в.л.
Б., през периода ноември 2008 – ноември 2011 г. е имало доставка на ток, със спиране между
27.03.2009 г. и 29.06.2009 г. Ищецът в с.з. от 14.02.2020 г. е посочил, че твърди доставката
да е спряла на 01.12.2008 г. В молба за обезпечение на доказателства от ищеца по гр.д.
4501/2013 г. на СГС, той е изложил твърдения, че прекъсванията на електричество са през
зимните месеци 2008-2009 и после 2011-2012, 2013-2013 (л. 660 – 675), приета като
доказателства по делото в с.з. от 16.10.2019 г. Видно от справките за потребена ел.енергия и
заключението на двете СТЕ, от декември 2008 г. до март 2009 г. е имало потребление на
енергия: показанията за ДТ към 20.12.2008 г. са 3891, а за 27.03.2009 г. са 4163, а за НТ към
20.12.2008 г. са 2070, а за 27.03.2009 г. - 2135. Свидетелят М., който е очевидец и за разлика
от другите свидетели не преразказва думи на ищеца, обаче е категоричен, че в края на 2008
г. токът е спрял. Св. З. и св. Д. нямат преки впечатления от имота, св. З. разказва, че ищецът
се е къпел в нейното жилище, но това не доказва липсата на ток в неговото. Според
заключението на СТЕ, изготвено от софтуерния специалист К., за 2009, 2010 и 2011 г. в
основния търговски софтуер са записани същите данни като представените по делото и не
са видими изменения в тях. Основателни са в този смисъл оплакванията на въззивния
жалбоподател ответник. Доводите на ищеца, че инкасаторът може да е записвал неверни
данни и че той може да е ползвал електричество от друг източник например директно от
атмосферата (етера) са хипотетични и неподкрепени с никакви доказателства, а тежестта за
тях е у ищеца. На основата на описаните доказателства и изявления на страните, съдът
приема, че за част от исковия период за абонатен номер ********** е спряно подаването на
енергия, както следва: през декември 2008 г. до януари 2009 г., за периода 27.03.09 до
24.06.09 г., както и за периода 02.11. 2011 г. – 02.07.2014 г.
Въпросът по приложението на чл. 123 и чл. 124 ЗЕ, а именно кога доставчикът на
електроенергия следва да възстанови захранването обуславя изхода на делото по
10
претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. С Решение № 303 от 29.01.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 4081/2017 г., IV г. о., ГК е прието: съгласно чл. 123 ЗЕ, доставчиците от
последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и
търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължението за
своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с
електрическа енергия. Предвидената в закона санкция е по отношение на недобросъвестния
потребител – този, който не е изпълнил едно безспорно парично задължение. Вземането е
безспорно, когато е признато от длъжника или когато е съдебно потвърдено. Затова в
общите условия за продажба на топлинна енергия на всеки от доставчиците е предвидено
потребителят да бъде уведомен за срока за плащане на дължимите суми, както и че
захранването ще бъде прекъснато при неплащането им; уведомяване, че потребителят има
право да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за
прекъсване. Предвидено е, че възражението спира прекъсването на снабдяването с
електрическа енергия до приключване на проверката; срок за проверката и задължително
писмено уведомяване на потребителя за резултата. Вземането за суми от незаплатена
електрическа енергия не става безспорно и след проверката, извършена едностранно от
доставчика, тъй като потребителят, който не е удовлетворен от резултата, може да оспори
вземането по съдебен ред. Неоснователно ответникът-жалбоподател се позовава на факта, че
ищецът има неплатени задължения за 1 955,62 лева цена за електроенергия, доставена до
жилището в гр. Банкя в периода 07.10.2008 г.- 04.11.2011 г. В случая ищецът е възразил
срещу заповед по ч.гр.д. 6938/2009 на 80 с-в на СРС и заповедта е обезсилена поради
непредявяване на иска по чл. 422 от ГПК с определение от 22.06.2012 г., като наред с това
ищецът многократно е оспорвал начислените му суми за потребена енергия в
многобройната кореспонденция с ответника, представена по делото. В рамките на това
производство съдът не следва да се произнася с диспозитив относно дължими суми за
потребена ел.енергия, каквато е имало до 02.11.2011 г., но следва да приеме, че вземанията
не са безспорни, поради което преустановяването на електрозахранването е неправомерно и
е налице договорно неизпълнение от страна на „ЧЕЗ Елекро България“ АД. Съгласно ТР №
4 от 29.01.2013 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС прекъсването на снабдяването с
електроенергия в нарушение на предпоставките, предвидени в закона /чл. 122 - 124 от
Закона за енергетиката/ и в общите условия е неизпълнение на договора /снабдяването с
електроенергия е определено в закона като услуга в обществен интерес и доставката се
осъществява по силата на договор/.Неоснователни са оплакванията на ответника –
жалбоподател, че не се дължи обезщетение, тъй като ищецът има незаплатени задължения.
По повод въпроса кой следва да носи отговорност за това неизпълнение въззивният съд
съобрази практиката на ВКС, въззивният съд намира следното. „ЧЕЗ Електро България” АД
снабдява с електроенергия крайните потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа в Западна България. „ЧЕЗ Разпределение България” АД е
дружеството, което отговаря за поддържането на мрежата и осигуряването на непрекъсната
доставка на електрическа енергия до потребителите.
Законът разграничава функциите и отговорностите на разпределителното предприятие от
тези на доставчика на електрическа енергия. Разпределителното предприятие управлява
електро-разпределителната мрежа /§ 1, т. 22 ЗЕ/ и през нея осъществява разпределение на
електрическа енергия /§ 1, т. 49 ЗЕ/ на съответната обособена територия въз основа на
издадена лицензия, като срещу заплащане на цена и при определени условия предоставя
достъп /т.е. правото за използване на тази мрежа – § 1, т. 15 ЗЕ/ на ползватели на мрежата по
смисъла на § 1, т. 41а ЗЕ – доставчици и потребители на ел. енергия. Отношенията между
ЕРП и ползвателите се уреждат в договори за използване на електроразпределителната
мрежа при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Продажбата на електрическа енергия се
осъществява от доставчици, получили съответната лицензия /търговец на ел. енергия,
обществен доставчик или краен снабдител – чл. 39, ал. 1, т. 5, 7 и 10 ЗЕ в действащата през
процесния период редакция/, които сключват договори за продажба с потребителите при
11
общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно чл. 44, ал. 3 от Закона за енергетиката - на лицата, на които е издадена лицензия за
разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности,
подлежащи на лицензиране по ЗЕ. Субект на договорното задължение по чл. 94а, ал. 1, във
вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване /доставяне, продажба/на електрическа
енергия на (до) обект (имот) на потребител - краен клиент по смисъла на т. 27г от ДР на ЗЕ,
може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на т. 28а, б. "а" от
ДР на ЗЕ. Субект на договорното задължение по чл. 117, ал. 1 от ЗЕ за присъединяване на
обекта (имота) към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение може да
бъде само енергийно предприятие - оператор на електропреносната мрежа по смисъла на т.
34а б. "а" от ДР на ЗЕ или оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на т. 34б,
б. "а" от ДР на ЗЕ /р № 60 от 29.04.2015 г. по гр. д. № 4280/14 г. на IV г. о. на ВКС/
Потребителите на ел. енергия за битови нужди /§ 1, т. 42 ЗЕ/ могат да купуват ел. енергия
само от крайния снабдител, получил лицензия за съответната обособена територия от
страна. Същевременно, доставената от крайния снабдител ел. енергия на потребителите, се
измерва чрез собствени на ЕРП /а не на доставчика/ средства за търговско измерване /СТИ/,
разположени до или на границата на имота на потребителя, които именно ЕРП е длъжно да
отчита и поддържа в изправност – чл. 120 ЗЕ. В съответствие с тези им функции законът
разграничава отговорностите на ЕРП и доставчика в случаите на преустановяване на
присъединяването, преноса или снабдяването с ел. енергия. Такова преустановяване е
допустимо в хипотезите, изчерпателно изброени в ЗЕ. Първата група хипотези са тези, при
които ЕРП може по свой почин да преустанови присъединяването или преноса на ел.
енергия /чл. 73 и чл. 122 ЗЕ/, в които случаи доставчикът, в т.ч. крайният снабдител, не носи
отговорност за вредите, причинени от преустановяване на снабдяването - чл. 122, ал. 4 ЗЕ.
Втората група са тези, при които доставчикът може да преустанови снабдяването към
определени потребители /чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 ЗЕ/, като поиска от ЕРП да
преустанови преноса към тях, което искане ЕРП е длъжно да изпълни, поради което самото
ЕРП не носи отговорност за вредите, причинени от това преустановяване – чл. 123, ал. 4 и
чл. 123а, ал. 4 ЗЕ /в действащата през процесния период редакция/. При неправомерно
преустановяване имуществена отговорност носи това предприятие, което е разпоредило то
да бъде извършено. Следователно, „Чез Разпределение“ АД може да отговаря ако само е
инициирало преустановяване на снабдяването, без да са налице основанията на чл. 73 и чл.
122 ЗЕ, а „ЧЕЗ Електро България“ АД може да отговаря ако не са налице основанията по чл.
123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 ЗЕ и е поискал от ЕРП да преустанови преноса до определен
потребител, но двете дружества не отговарят солидарно, тъй като основанията за тяхната
отговорност са различни.
В практиката на ВКС – р. по гр. д. № 4280/14 г. на четвърто г. о., се приема, че в случаи като
процесния, отговорност носи крайният снабдител, който е носител на облигационното
задължение за снабдяване с / за доставяне, за продажба на/ ел. енергия на обекта на
потребител- краен клиент - Определение № 851 от 11.12.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2959/2019 г., III г. о., ГК.
В Решение № 60 от 29.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2014 г., IV г. о. по въпроса
разпределителното предприятие или снабдителното предприятие е носител (субект) на
задължението към потребителя "да възстанови партидата му" и да доставя електроенергия
до неговия обект (имот) е прието следното. Носител (субект) на облигационното
(договорното) задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за
снабдяване с (за доставяне, продажба на) електрическа енергия на (до) обект (имот) на
потребител - краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, може да бъде само
енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ. Това
задължение може да възникне, само ако обектът (имотът) е вече присъединен към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение в съответната територия. Носител
12
(субект) на облигационното (договорното) задължение по чл. 117, ал. 1 от ЗЕ за
присъединяване на обекта (имота) към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение може да бъде само енергийно предприятие - оператор на електропреносната
мрежа по смисъла на § 1, т. 34а, б. "а" от ДР на ЗЕ или оператор на електроразпределителна
мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, б. "а" от ДР на ЗЕ. Това задължение може да възникне, само
ако са налице условията по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 117, ал. 1 от ЗЕ, респ. при условията и по
реда на Наредба № 6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРЕМ (отм., действала до 04.04.2014 г.), респ.
Наредба № 6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ (в сила от 04.04.2014 г.).
В случая, както правилно е прието от СГС, няма основание за солидарно осъждане и
отговорността е за „ЧЕЗ Електро България“ АД, който е и предпочитаният ответник според
уточнението пред настоящата инстанция. В този смисъл неоснователни са оплакванията на
този ответник за недопустимост на иска поради неяснота при липсата на солидарност какво
е желанието на ищеца.
По повод размера на обезщетението за неимуществени вреди съставът излага следните
съображения. В становище от 09.12.2015 г. по заключението на ВЛ Т. Д. – л. 263 и сл. от
делото на СГС ищецът твърди, че живее със семейството си в Унгария от 1996 до 2014, а в
допълнение на становище на л. 282 и 283, че през 2015 г. е получавал лекарства в Унгария.
Фактът, че семейството му е установено в Унгария, се доказва и от показанията на св. Д. и,
според когото жена му има апартамент в Будапеща и децата живеят с нея и според св. М.,
според когото Х. живее в Унгария през цялата зима и отделно от това, пътува често до там.
От друга страна, на 17.11.2008 г. е постъпил на работа в Агенция пътна инфраструктура
(АПИ), като главен експерт в дирекция „Пресцентър и обществена информация“ (трудов
договор, т. II, л. 457), а в сходен смисъл са и показанията на св. З.. Ето защо, следва да се
приеме, че ищецът е претърпял вреди от преустановяването на електроснабдяването в
посочените по-горе периоди, като неудобствата от битов характер нямат нужда от
специално доказване, тъй като се предполага на този етап от развитие на обществото, че
всеки има нужда от тази комунална услуга. Недоказано е твърдението от исковата молба, че
ищецът е бил лишен от конституционното си право на труд и се препятствало задължението
му да издържа непълнолетните си деца на 14 и 17 години. Видно от обсъдения по-горе
трудов договор, ищецът бил назначен при пълно работно време и ненормиран работен ден
като главен експерт с основно месечно възнаграждение 798 лв., допълнително
възнаграждение за стаж – 199,50 лева и 15 лв. добавка за научна степен „доктор“,
следователно е упражнявал конституционното си право на труд. Относно невъзможността
да дава издръжка на децата си ищецът не е ангажирал никакви доказателства.
Твърдението за рязкото влошаване на здравословното състояние и поява на множество
заболявания с потенциален летален изход в резултат на спирането на електроподаването
съдът намира за недоказано. Вещите лица Д. и М. са посочили рисковите фактори за появата
и развитието на високостепенна артрозна болест на шийните прешлени, ревматоиден
полиартрит на двете ръце, гонартроза на двете коленни стави, ИБС, стабилна стенокардия II
степен, хипертония III степен, хипертонично сърце (50 %), хроничен холангиохепатит с
ниска активност и аденокарцином на простатата: преболедуван в детска възраст ревматизъм,
наследственост за сърдечно-съдовите заболявания. Карциномът е свързан с установената
през декември 2009 г. хипертрофия на простатата, а може да се дължи и на приемани преди
това медикаменти във връзка с другите заболявнаия. Артрозната болест на гръбначния стълб
и коленните стави е дегенеративно заболяване и е закономерна находка в напреднала
възраст и се среща при 98 % от хората над 65 години. Прекъсването на електрозахранването
е оказало малко влияние върху развитието на болестта, като е допринесло за повече болки и
скованост. Влошените социално битови условия през 2009 г. след прекъсване на
електрозахранването могат да бъдат приети като психоемоционален стрес, водещ до
повишено кръвно налягане, тежест в гръдната област, скованост при движенията на
гръбначния стълб и ставите, но не са причина за поява на заболяванията му.
13
Тройната СМЕ е посочила и други заболявания: улкус дуодени от 1990 г., „депресивен
синдром“ от 1998 г. и прием на медикаменти в тази връзка, положителен тест за
Хеликобактер пилори от 01.07.2010 г., доброкачествена хиперплазия на простатата през
2011 г., дислипидемия през 2012 г. и хронична вертебробазиларна недостатъчност от 2015 г.
Вещите лица са посочили, че приблизителният абсолютен сърдечно-съдов риск за Х. на
около 60 г., при рискови фактори – мъжки пол, дислипидемия, фамилна обремененост за
ИБС и АН 220/130 е много висок допълнителен риск и на този фон е подложен на
последствията от прекъсване на електрозахранването. Вещите лица са посочили различни
фактори, които са довели при ищеца до увеличаване на стреса: заболяване, уволнение от
работа, пенсиониране, промени в доходите, промени в стандарта, промяна в личните
навици, промени в условията на труд, промяна в навиците за сън, промяна в хранителните
навици, като изчисляват точки от алостеричен товар съобразно скала за реадаптация на
Холмс и Рае на 311 точки, като сборът от точките за първите четири фактора е 183. Съдът е
намира връзка между спирането на електроподаването и тези четири фактора: заболяване,
каквито е имало множество налични вече към 2009 година, уволнение от работа,
пенсиониране, промени в доходите. По делото няма доказателства ищецът да бил уволнен
или пенсиониран заради неизпълнение на задълженията му поради липсата на
електричество. Според твърденията на ищеца той е пенсионер, работещ като журналист с
международен авторитет и научен работник на свободна практика. При изслушването си в
с.з. д-р Г. посочва, че в медицината математиката няма стойност. В.л. д-р Б. пък отговаря, че
при по-малко от 155 точки алостеричен товар според скалата (а без четирите фактора без
връзка с електричеството те са 128), не се забелязва зависимост между стреса и проявена
впоследствие болест. Според скала за реадаптация на Холмс и Рае, приложена към тройната
СМЕ – л. 197 от делото пред САС, ако човек е преживял събития, количествената оценка на
които варира между 155 и 199 точки, възниква 37 % риск през следващите години човек да
се разболее от някаква сериозна болест. Ако тази сума варира между 200 и 299 точки, рискът
се увеличава на 51 %, а при над 300 точки рискът нараства до 79 %. Съдът приема за
житейски логично, а се установява и от изслушаните три заключения на СМЕ, че спирането
на доставката на ток и липсата й в продължение на посочения по-горе период, представлява
стресогенно събитие, но не е предизвикала рязко влошаване на здравословното състояние и
остър жлъчно-каменен панкреатит, исхемична болест на сърцето, карцином.
Вън от съмнение е, че г-н Х. има множество заболявания. Не се установява по обективен
критерий, че те са в резултат именно на спряното електроподаване. По-голяма част от
заболяванията са установени преди 2009 г., година, която поставя начало на влошените
битови условия според ищеца. Установената през 2010 г. артрозна болест на гръбначния
стълб и коленните стави е закономерна находка в напреднала възраст и се среща при 98 %
от хората над 65 години. Вярно е, че при липса на ток, а оттам и на отопление, болките в
ставите са се засилвали, но гръбначно-ставните заболявания категорично не са
предизвикани от спирането на тока за няколко месеца през 2009 г. и от началото на 2012 г.
насетне. Наред с това, според свидетеля М., ищецът и преди 2008 г. е прекарвал зимите
задължително в Унгария, тъй като къщата в Банкя е студена. Единственото заболяване,
което е установено през периода на спиране на тока, е карцином на простатата – през 2012 г.
Вещите лица Д. и М. поясняват, че причините за появата на това заболяване са комплексни,
като в случая то е предпоставено от съществуващите преди 2010 г. аденом и хипертрофия.
При ищеца са налице множество рискови фактори за развитие на хроничните му
заболявания и на този фон липсата на електроподаване е само един от всички фактори.
Всички вещи лица, работили по делото, и единични и в тройната СМЕ, са единодушни, че
хроничният стрес води до влошаване на здравословното състояние. Съдът приема, че този
стрес не е предизвикан единствено от действията на ответниците. От една страна, както
самият ищец твърди, той е публицист с международна известност, телевизионен
коментатор, а от края на 2008 г. началник в АПИ. Тази негова дейност сама по себе си е
свързана със стрес. От друга страна, той не живее постоянно със семейството си, като е
избрал да пребивава в Унгария и в България, което допълнително го натоварва психически.
На следващо място, електроподаването е спряно заради неплатени задължения, които в по-
14
голямата си част не са оспорени от ищеца, а именно за периода юни 2009-декември 2011 г.,
но ищецът не е положил усилия да изясни добронамерено с ЧЕЗ въпроса дали дължи суми
за подавана електроенергия, а е предпочел да дава интервюта и може би да вярва, че ЧЕЗ
има за цел да го унищожи физически заради негови публикации във вестник
„Дипломатически свят“ , за които няма никакви доказателства, че изобщо са достигнали до
някой от управителите или служителите на ответниците.
Неоснователно е позоваването от ищеца на показанията на св. Д., според който преди
спирането на тока ищецът бил жизнен и енергичен, а след това и именно в резултат на това
се сринал. От една страна, показанията на този свидетел следва да се приемат със засилена
критичност, доколкото той е водил с един от ответниците дело със сходен предмет,
впечатленията му от ищеца са от един път в месеца чуване по телефона, а свидетелят
разказва как се е отразило спирането на тока на децата на ищеца, за които няма данни
изобщо някога да са живели в България. Напротив, според твърденията на ищеца и
представените удостоверения от учебните им заведения, децата му са учели в Унгария, като
са живели в апартамент на майка си, съпруга на ищеца. Ето защо, тези показания са
тенденциозни и пресилени. Причинна връзка между изброените в исковата молба
заболявания, установени с медицински документи по делото, и спряното електроподаване,
не се доказва.
Налице е обаче влошаване на някои от симптомите на регистрираните при него заболявания,
което следва да бъде обезщетено: болки в ставите, скованост при движенията, тежест в
гърдите. Нормалните условия на живот също са били нарушени, което няма нужда от
специално доказване, тъй като е ясно, че през 21 век електричеството е част от стандарта в
България. Като съобрази и битовите неудобства, свързани с липсата на електричество,
периода, през който е констатирана тя, няколко месеца през 2009 г., както и от 2012 до юли
2014 г., факта, че ищецът сам е станал причина за спирането на електроподаването,
неплащайки задължения за отчетена електроенергия, както и обстоятелството, че ищецът е
живял отчасти и в Унгария през процесния период и не се е сблъсквал ежедневно с битовите
неуредици, въззивният съд определя обезщетението за неимуществени вреди на 2000 (две
хиляди) лева. В този смисъл основателни са оплакванията за занижен размер на
обезщетението и неоснователни тези за завишен размер. Първоинстанционният съд не е
разгледал възражението за изтекла погасителна давност на ответника „ЧЕЗ Електро
България“ АД, но в неговата въззивна жалба няма оплакване в тази връзка, поради което
въззивният съд няма правомощие да се произнесе относно давността. Обжалваното решение
следва да бъде отменено в отхвърлителната част от 1000 до 2000 лева ведно със законната
лихва от 02.07.2014 г. до плащането и потвърдено в останалата част, като на ищеца бъде
присъдено допълнително обезщетение от 1000 лева за неимуществени вреди.
По повод иска за пропуснати ползи от прекратения договор за наем съдът намира, че е
доказано наличието на наемно правоотношение между ищеца и св. М. при месечна наемна
цена от 200 лева. Сборът за една година е под 5000 лева и не попада в забраната за
установяване на факти със свидетелски показания. Свидетелят установява, че именно заради
спирането на тока в края на 2008 г. е спрял да ходи в имота и съответно да плаща наем. Ето
защо искът за пропуснати ползи от прекратен договор за наем е доказан по основание. По
повод неговия размер съдът съобрази, че към февруари 2009 г. вече е имало подаване на
електроенергия, но няма данни, че ищецът е поканил наемателя си да подновят отношенията
си, както и фактът, че договорът е бил за неопределено време и като такъв се прекратява с
едномесечно предизвестие. Ето защо, размерът на вредите е наемът за един месец или 200
(двеста) лева. За размера на вредите не може да бъде ползвано заключението на СИЕ за
средните пазарни наемни цени, тъй като претенцията на ищеца е за пропуснати ползи от
прекратяването на договора точно с разпитания свидетел, а не относно невъзможността
имотът да се отдава под наем. Възражението за изтекла давност за обезщетението преди
02.07.2011 г. на ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД, направено в отговора на исковата
молба, е основателно, тъй като исковата молба е подадена на 02.07.2014 г., а обезщетението
15
е за неполучен наем през януари 2009 г. Въззивният съд се произнася по това възражение,
тъй като искът е отхвърлен от първата инстанция и ответникът не е имал повод да обжалва в
тази част. По тези съображения решението в отхвърлителната му част относно
имуществените вреди следва да бъде потвърдено.
Исковете за присъждане на мораторна лихва на основание чл. 86 ЗЗД с начало три години
преди датата на подаване на исковата молба до предявяване на иска са неоснователни.
Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. Ответникът, отговорен за договорното
неизпълнение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева и за имуществени вреди в
размер на 200 лева не е бил канен от ищеца, поради което не е изпаднал в забава за
дължимите обезщетения до подаване на исковата молба. Отговорността е договорна, поради
което не се прилага правилото относно деликтната отговорност, уредено чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По тези съображения въззивната жалба на ищеца е неоснователна, а решението в тази част
следва да бъде потвърдено.
По повод иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо за възстановяване на
захранването до имота съображенията на САС са следните. Според констативен протокол от
17.05.2019 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ за възстановяване на захранване и монтаж
на СТИ (л. 598, том II от делото на СГС) електрозахранването е възстановено до границата
на собствеността на посочената в протокола дата („абонатът е захранен до клема“). Това
обстоятелство се признава и от ищеца в с.з. пред САС от 22.04.2021 г., според когото
границата действително по Наредба № 6/2004 год. се намира на електромера, но спори къде
трябва да се намира този електромер.
Съгласно писмо изх. номер 1151701-1/28.08.2009 г., приложено към ИМ, показанията на св.
М., заключението на в.л. Б. се установява, че електромерното табло, в което е поставено
средството за търговско измерване (СТИ), е изнесено на границата на собствеността на
имота през февруари 2008 г.
Въпросът къде следва да е електромерното табло към момента на преместването е бил
уреден от НАРЕДБА № 6 от 09.06.2004 за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, а към
момента е уреден от НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 31
от 4.04.2014 г., в сила от 4.04.2014 г., изм. и доп., бр. 36 от 13.05.2016 г., в сила от 13.05.2016
г., изм., бр. 77 от 4.10.2016 г., в сила от 4.10.2016 г., изм. и доп., бр. 76 от 27.09.2019 г., в
сила от 27.09.2019 г. Съгласно чл. 28 на действащата Наредба границата на собственост
между електрическите съоръжения на съответния мрежови оператор и тези на клиента се
определя от: 1. начина на присъединяване; и 2. вида на съоръженията за присъединяване.
Според чл. 29. (1) когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на
оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на
собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите
клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Според чл.
29, ал. 5 електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на
място, определено от оператора на разпределителната мрежа. Задължение на доставчика е
да постави под електрическо напрежение съоръженията до границата на собственост, а след
нея до имота, задължението е на собственика на имота (чл. 23, ал. 3 и чл. 26, ал. 1 от
Наредбата).
Неоснователно ищецът се позовава на обстоятелството къде е било СТИ преди февруари
2008 г. Както и свидетелят М. посочва при разпита си, таблото е преместено, за да може
инкасаторът да отчита показанията, без да влиза в имота на клиента. Именно такава е и
логиката на двете посочени наредби, издадени на основание съответно на ЗЕЕЕ (отм.) и на
16
ЗЕ. Вярно е, че съгласно чл. 29, ал. 6 от НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. операторът на
разпределителната мрежа може да монтира електромерните табла и захранващите им
електропроводни линии в жилищни сгради, етажна собственост, на определено от него
място в общите части на сградата, но това е право, а не задължение на оператора и е във
връзка с изискванията за сигурност и удобство, както на клиентите, така и на отчитащите
показанията на електромерите. На следващо място, сградата, в която се намира етаж първи,
за който ищецът има право на ползване, се състои само от два обекта, поради което за нея не
се прилагат нормите относно етажната собственост.
По тези съображения въззивната жалба на ищеца е неоснователна, а решението в тази част
следва да бъде потвърдено. Неоснователен е доводът на ищеца, че изнесеното извън къщата
табло е незаконно изградено с цел кражба.
Частната жалба на „ЧЕЗ Електро България“ АД въззивният съд намира за неоснователна,
макар фактите в нея да са верни – действително по делото пред първата инстанция са
проведени множество на брой заседания, някои от които по няколко часа, по които е
участвал процесуален представител на дружеството, подадено е огромно количество
заявления и становища от ищеца, по които е взето становище, но няма правно основание
юрисконсултското възнаграждение да е в размера от преди промяната на чл. 78 , ал. 8 с ДВ,
брой 8 от 2017 г., тъй като действието на процесуалните норми е незабавно и
възнаграждението следва да се определи към датата на постановяване на решението. По тези
съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
С оглед променения изход на спора разноските, присъдени в полза на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, следва да бъдат намалени, като от 694,40 лева разноски и 297,60 лева
юрисконсултско възнаграждение бъдат намалени на 688 лева разноски и 295 лева
юрисконсултско възнаграждение, като се съобрази, че исковете са уважени за 122 910 лева
при предявен размер от 124 910 лева.
За въззивната инстанция ищецът следва да заплати на „ЧЕЗ Разпределение България“
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева поради потвърждаване на решението
по отношение на това дружество. На „ЧЕЗ Електро България“ АД ищецът дължи 5 лева
юрисконсултско възнаграждение (150 левах2000/60000). В полза на Р.Х. не следва да се
присъждат разноски, тъй като той не е заплащал такива.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 3814 от 28.06.2020 г., постановено по гр.д № 9662 от 2014, поправено с
решение 260101 от 16.09.2020 г. на СГС, I ГО-2 състав в частта, в която е отхвърлен искът
на Р. Л. Х. срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД за разликата от присъдените 1000 лв. и
дължимите 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължение
за доставяне на електрическа енергия от декември 2008 г. до януари 2009 г., от 27.03.09 до
24.06.09 г., както и за периода 02.11. 2011 г. – 02.07.2014 г. ведно със законната лихва от
02.07.2014 г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която ищецът е осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК на ЧЕЗ Електро България“ АД разноски за
разликата от 688 лева до 694,40 лева и за разликата от 295 лева до 297,60 лева
юрисконсултско възнаграждение и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК ********* да заплати на Р. Л. Х., ЕГН
********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД допълнително 1000 (хиляда) лева
обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължение за доставяне на
електрическа енергия за периодите от декември 2008 г. до януари 2009 г., от 27.03.09 до
17
24.06.09 г., както и за периода 02.11. 2011 г. – 02.07.2014 г. ведно със законната лихва от
02.07.2014 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Р. Л. Х., ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ Разпределение България“, ЕИК
********* юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Р. Л. Х., ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК
********* юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 лева за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧАСТНА ЖАЛБА на „ЧЕЗ Електро България“ АД входящ
номер 270041 от 08.10.2020 г. срещу определение 260377 от 16.09.2020 г. на СГС, с което е
отхвърлена молбата на „ЧЕЗ Електро България“ АД от 14.07.2020 г. за изменение на
решението в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО да се изпрати лично на ищеца Р. Л. Х. на настоящия му адрес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18