М О Т И В И по НОХД №338/2010г. по описа на РС гр. Левски
Обвинението против подсъдимия
М.Ж., ***,
ЕГН **********, е по чл. чл.346, ал.2, т.1 и 2,
пр.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, затова, че на 04.10.2009 г. в с.Александрово, обл.Ловеч, при условията на
повторност, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек
автомобил ВАЗ *, с рег.№ *, на стойност 500 лв. от владението на М.С. ***.,
негова собственост, без негово съгласие с намерение противозаконно да го
ползва, като е последвала повреда на превозното средство и то е изоставено без
надзор в с.Асеновци, обл.Плевен.
Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт,
разбира обвинението, не дава обяснения.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 27.07.2009г. З.Ж., който
изтърпявал наказание ”лишаване от свобода”, бил освободен. Той отишъл в с.
Александрово, обл. Ловеч, където живеела * му Д.С. със сина си – свидетелят В.С.
и приятелката му – Р.М.. В края на месец септември 2009г. в с. Александрово
дошъл брата на З.С. – подсъдимият М.Ж.. Подсъдимият бил изтърпял наказание
„лишаване от свобода” и бил извикан от
брат си да отиде в с. Александрово, обл. Ловеч.
На 01.10.2009г. пострадалият
– свидетелят М.С. срещнал подсъдимия М.Ж. на улицата пред дома си. Подсъдимият
бил добре познат на свидетеля С., тъй като домът на свидетелката Д.С. се
намирал в близост до неговия. Подсъдимият Ж. започнал разговор, в който попитал
свидетеля С. дали продава автомобила си, който е марка *, на което свидетелят С.
отговорил отрицателно. Подсъдимият поискал от свидетеля да му продаде автомобила
си, който щял да му служи за придвижване от село на село с цел извършване на
кражби, но получил категоричен отказ от страна на С..
На 03.10.2009г. вечерта
подсъдимият М.Ж. и роднините му започнали да се черпят. В един момент между
подсъдимия Ж. и племенника му – свидетеля В.С. възникнал спор. Подсъдимият в
нетрезво състояние направил опит да флиртува със свидетелката Р.С. - приятелка на В.С.. След полунощ - на
04.10.2009г. подсъдимият Ж. заявил, че иска да си тръгва. Излязъл навън и след
известно време се върнал с лек автомобил ВАЗ * с рег. № *, собственост на
свидетеля М.С., което се установява от приложеното ксерокопие на контролен
талон.
Подсъдимият успял да се
промъкне през прозореца в гаража от където отворил вратите му. Свидетелят С.
оставил ключовете за автомобила на таблото му а самият автомобил – отключен.
Подсъдимият поканил брат си З.Ж. да влезе в автомобила и започнал да извършва
демонстративни маневри, свързани с рязко даване на газ, натискане на спирачки и
въртене на волана на автомобила в самия двор на къщата на Д.С. пред погледите
на св. В.С. и Р.М.. След това подсъдимият Ж. напуснал двора на къщата и с автомобила
тръгнал от с.Александрово, обл. Ловеч към гр.Левски, обл.Плевен.
В показанията, дадени пред
съдия, св. Р.М. и св. В.С., категорично заявяват, че зад волана на автомобила
бил подсъдимият М.Ж., а брат му З.Ж. се намирал на предната седалка до него.
При изхода на с.Асеновци по
посока гр.Левски, обл. Плевен при широк ляв завой подсъдимият Ж. загубил
управление върху автомобила и излязъл в вляво по посока на движението и след
като преминал през ивица земя с ширина 20 м., се блъснал в бетонните стълбове на
оградата на кравефермата, намираща се на близо. В резултата на настъпилото ПТП
върху автомобила били причинени повреди, констатирани при огледа на
местопроизшествие: огънат преден капак и огъване и откачане на предната броня
на автомобила. Моторното превозно средство затънало в дълбока кал и двамата не
успели да го изкарат, като на мястото били оставени следи от буксуване.
Подсъдимият Ж. изоставил
автомобила без надзор.
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно-оценителна
експертиза е видно, че стойността на един брой л.а. „ВАЗ *”, към дата
04.10.2009 г. е 500 лв.
Експертизата не е оспорена от страните по делото,
изготвена е компетентно, поради което е приета от съда.
Така изложената фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, приложените
към ДП писмени доказателства и заключението на съдебно-оценителната експертиза.
По делото са разпитани
свидетелите М.С., Р.М. и В.С..
Св. С. в показанията си
заявява, че в нощта, когато е извършено деянието го е посетил св. В.С. и го е
уведомил, че подсъдимият е откраднал колата. Свидетелят дава показания за
разговорите, които са водени преди тази дата с Ж., при които последният е заявил
желание свидетелят да му продаде колата, с помощта на който подсъдимият да извършва
кражби, на което предложение свидетелят е отказал. Колата е била предадена на
вторични.
В показанията си, дадени в хода на съдебното
следствие свидетелката Р.М. заявява, че подсъдимият е излязъл от дома им и се е
върнал по-късно с лек автомобил, в който се е качил брат му З. и двамата са
потеглили в неизвестна посока. Св. М. и приятелят й В.С. са съобщили на С., че
му е открадната колата.
Свидетелят С. не поддържа в съдебно заседание
показанията, дадени пред съдия в РС гр. Левски, заявявайки, че е бил ядосан на
чичо си, поради което е дал показания, в които е свидетелствал, че чичо му е
отнел колата от св. С. и с брат си са тръгнали в неизвестна посока.
Поради констатираните противоречия съдът е присъединил
към доказателствата по делото показанията на свидетеля, дадени пред съдия, чрез прочитането им.
Поради близката родствена връзка между свидетеля и
подсъдимия е разбираемо свидетелят да даде показания противоречиви по смисъл на
тези, които е дал пред съдия и с промяната на които цели оневиняването на
подсъдимия.
Показанията на свидетелката М.
и на свидетеля С. са логични, последователни, непротиворечиви както вътрешно,
така и между свидетелите. Показанията на свидетелите са дадени непосредствено
след извършване на деянието, двамата имат непосредствени впечатления от
събитията, поради което същите са имали ясен спомен от фактите и събитията,
станали на 04.10.2009г. Показанията кореспондират и със събраните по селото
писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
Показанията на свидетеля С.
са дадени пред съдия непосредствено след извършване на деянието, поради което и
той има ясен спомен от събитията. Тези показания кореспондират със събраните по
делото доказателство, вътрешно логични и непротиворечиви са, кореспондират и с
показанията на останалите свидетели – Р.М. и пострадалия С., поради което съдът
кредитира тях като достоверни.
От така изложената фактическа обстановка е видно,
че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.346, ал.2, т.1 и 2, пр.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК,
тъй като на 04.10.2009 г. в с.Александрово, обл.Ловеч, при условията на
повторност, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек
автомобил ВАЗ *, с рег. № *, на стойност 500 лв. от владението на М.С. ***.,
негова собственост, без негово съгласие с намерение противозаконно да го
ползва, като е последвала повреда на превозното средство и то е изоставено без
надзор в с.Асеновци, обл.Плевен.
Деянието е извършено при
условията на повторност, тъй като по отношение на подсъдимия има влязла в сила
присъда за друго такова деяние.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че лекият автомобил е собственост на
свидетеля С., че не е получил съгласието на собственика да го ползва, като е
последвала и повреда на превозното средство и същото е оставено без надзор в с.
Асеновци, т.е. подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението.
Причини за извършване на
престъплението са неспазване на установения в страната правов ред.
При определяне размера на
наказанието по отношение на подсъдимия Ж. съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и на
подсъдимия, мотивите и подбудите за извършване на престъплението, предишните
осъждания, стойността на лекия автомобил, че същият е бил върнат на собственика.
Предвид
изложеното, съдът счита, че следва наказанието да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността и вината обстоятелства, и налага на подсъдимия наказание от една година
лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Видно от справката за съдимост, приложена към
делото, по отношение на подсъдимият М.Ж. има постановено определение, с което е
одобрено споразумение от 03.06.2010г. по н.д.о.х.№230/2010г. по описа на
РС-Сливница, с което по отношение на подсъдимия, за деяние извършено на
21.02.2010г. му е наложено наказание от 1 г. и 2 м. лишаване от свобода при строг режим.
Определението е влязло в законна сила на 03.06.2010 г.
Тъй като деянието, предмет на настоящето
производство е извършено на 04.10.2009 г., т.е. преди да е влязло в сила
цитираното по–горе определение, са налице предпоставките за приложение
разпоредбите на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, поради което съдът
налага най-тежкото от така определените наказание в размер на 1 г. и 2 м. лишаване от свобода, което
така определеното общо наказание да изтърпи в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
При това положение и тъй като подсъдимият е
изтърпял наказание лишаване от свобода, следва да бъде приспаднато изтърпяното
наказание лишаване от свобода по н.д.о.х №230/2010г. по описа на РС-Сливница.
При този изход на делото на основание чл.189, ал.3
от НПК следва подсъдимият да бъде осъден да заплати направените деловодни
разноски в размер на 120 лв.
На основание изложеното
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: