РЕШЕНИЕ

Номер 260600                     15.07.2021г.                  Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На седми декември                                      двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

 

Секретар: Славка Иванова

 

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер    5818 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е Наказателно постановление № 292/07.05.2020г. на ** на Община Пловдив, с което на К.К.М., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда / лева  за нарушение по чл.25, т.18 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив.

          Жалбоподателя моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание от неговите повереници. Претендира и разноски.

          Въззиваемата страна – Община Пловдив, намира жалбата за неоснователна. Също претендира разноски.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

          Жалбоподателя М. притежавал недвижим имот в ** тип „ранчо“. На 03.04.12г. през деня същия решил да разчисти от намираща се в близост до неговия имот дърво - върба. Ето защо с помощта на моторна резачка го повалил чрез отрязване на ствола. Тези му действия били осъществени около 15.30ч и били забелязани от свид.М.Г., който имал имот в съседство с този на жалбоподателя. Свидетелят сигнализирал за случая през местното районно управление на МВР в Отдел Екология към Район Северен. На место пристигнала свид.Н.Ч.-** в местната администрация. Същата от двора на свид.Г. възприела наличието на две отрязани дървета, а именно върба и див орех. Тъй като нямала достъп до самото място, където били отрязаните дървета, потърсила съдействие от полиция и колеги. На мястото около 17.20 пристигнали свид.Т.Т. –**в Пловдивски общински инспекторат, както и служители на ІІІ РУП. След разговор със свид.Ч. и свид.Г., се опитали да влязат в контакт с жалб.М. като почукали на вратата на имота му. Не били допуснати вътре обаче, а самия М. отказвал всякакво съдействие.  Чрез заявеното му от свидетелите и по налични данни върху околните имоти, свид.Т. преценил, че дърветата се намирали на административен адрес в **, поради което и така изготвил акта като посочил в него, че там е извършено нарушение на чл.28, т.18 от Наредбата. След справка установил, че нямало издадено разрешение за сеч на дървета от районната администрация. За горното срещу жалбоподателя бил съставен акт №5289/03.04.20г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Т.Н.Т. разпитан като свидетел в съдебното производство, както и от тези на свидетелите М.И.Г. и Н.О.Ч., а частично от тези на  А.Д.М.– ** на жалбоподателя. Горното е видно и от писмените доказателства по делото, сред които самия АУАН, както и писмо от районната  администрация със схема на терена.

Горната фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя, който твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, а от друга страна отрича да е отсякъл каквито и да било дървета. Действително твърдението в акта е, че отсякъл две дървета, но по делото се събраха доказателство, че сторил това само по отношение на едно, а именно върбата. За това свидетелства Г.. Свид.Т. не е очевидец, както и Н.Ч.. На место са били две повалени дървета, но както посочиха и свидетелите е възможно дивия орех да е бил прекършен при падането на върбата. В този смисъл формално не се установи твърдяното с акта и за което е наказан с НП жалбоподателя, да е отрязал два броя дървета. Това е сторил с помощта на моторна резачка само по отношение на върбата. ** на жалбоподателя твърди в показанията си, че не видяла кога е била отрязана върбата, но косвено също потвърди, че такава е имало повалена. Отрича обаче да е била отрязана от ** й, тъй като същия ден бил в недобро здравословно състояние. В този смисъл бяха представени и медицински документи с предположение от лекар, че в това състояние дееца не би могъл да извърши сечта. Последните обаче са само изводи на база субективни впечатления, а не почиват на никакви факти. За това и съда приема, че свид.Г. като очевидец  най-добре е видял какво точно е станало. Освен това свид.М. като ** на жалбоподателя е и заинтересована от изхода на делото и нейните показания се преценяват критично от съда. Спорно остана по делото и къде точно е извършено деянието. Твърди се , че това станало в общински имот, до който обаче нямало достъп, поради налични ограждения на други имоти и отказа на М. да преминат проверяващите през неговия имот. Като административен адрес е посочена **. Същия няма нищо общо с бул.Васил Левски, каквито възражение непрестанно правят поверениците на жалбопдателя. На представената схема от Район Север обаче няма такъв адрес и на посочената улица. Налични са №162 и 162а. На следващо място напрактика нито в АУАН, нито в НП се твърди кога е извършено нарушението. Описано е единствено, че на 03.04.2020г. около 17.20 ч е констатирано наличието на две повалени дървета като се твърди това да е сторил жалб.М.. Няма твърдение кога е сторил това. Очевидно не се твърди да е станало в посочения час и дата, а и по делото се установи, че това и не е така. По пътя на тълкуването би могло да се допусне, че се има предвид , че на същата дата е станало отрязването. Подобно тълкуване обаче изначално не е допустимо, тъй като очевидно ограничава правото на защита на жалбоподателя. На следващо място се установи, че жалбоподателя е отрязал едно дърво, а не две. Поне така сочи единствения очевидец. Дори да е намерено още едно повалено дърво в имота, то няма доказателства кога е станало повалянето му и от кого. Не на последно място основателно е и възражението, че тези дървета не са от зелената система на Община Пловдив, доколкото не се установи това да са поддържани площи, както изисква чл.2 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив. В случая се касае за повалянето на дърво израсло до напоителен канал на територията на Община Пловдив, но не в хипотезите на посочената норма.

Горното налага отмяна на процесното НП. С оглед този изход на делото жалбоподателя има право на разноски, каквито са своевременно поискани. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие той е направил такива в размер на 300лева за повереник. Ето защо тази сума следва да се възложи в тежест на въззиваемата страна – Община Пловдив, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 292/07.05.2020г. на ** на Община Пловдив, с което на К.К.М., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда / лева  за нарушение по чл.25, т.18 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив.

          ОСЪЖДА Община Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя К.К.М., ЕГН ********** *** сумата от 300 лева разноски за повереник по делото пред настоящата инстанция.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.