Решение по дело №362/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по въззивна жалба на Д. И. А. от с. К., О. С.,чрез А. Д.Ч., АК-Р., против решение № 58/24.06.2011 г. по Г.д. № 520/2011 г. по описа на КРС, с което съдът е отхвърлил исковете с правно основание чл.215 от КТ във вр. с чл. 31,ал.1 от НСКСЧ, за изплащане на командировъчни пари в размер на 7917.75 лв. за периода от 17.09.2009 г. до 09.03.2010 г., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане; по чл. 224 от КТ, за изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за посочения период в размер на 150 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане; по чл.150 от КТ за изплащане на извънреден труд , положен през посочения период, в размер на 400 лв. В тежест на Д. И. А. са останали направените по делото разноски в размер на 700 лв. от „И.” О. , със седалище Г. К.. В жалбата си твърди, че районния съд не е обсъдил всички доказателства по делото. Счита факта за командироването му за доказан, тъй като ответника не го оспорва. По време на действието на труõовия му договор бил в Испания и изпълнявал международни рейсове и за целия период на действието на договора ответника му дължи командировъчни пари в размер установен от НСКСЧ. Неправилно съдът е приел, че неявяването му в съдебно заседание за да отговори на въпросите по чл.176 от ГПК означава, че е доказан факта, че превеждането на сумите на съпругата му Д. А. е ставало по негово желание. По делото липсва писмен документ, с който изрично да е упълномощил когото и да било , още повече съпругата си,да получава плащания по трудовото му правоотношение. Счита, че дори и да се приеме този извод за правилен, то със сигурност следва да се приеме от назначената експертиза, че до 17.02.2010 г. е бил в командировка в Испания и за м. февруари 2010 г.следва да му се присъди сума, определена от съда.По отношение на изплащането на обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяването на трудовия договор липсват доказателства за извършено плащане по чл.224 от КТ, както и установеното от експертизата възнаграждение за извънреден труд за 12 дни. Моли съдът да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да уважи предявените искове и се присъдят разноски.

Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е процесуално допустима, разгледана по същество е частично основателна.

Фактите по делото са следните:

С трудов договор от 17.09.2009г. Д. И. А. е назначен като шофьор при „И.” О., със седалище Г.К. , с трудово възнаграждение в размер на 275 лв. при осемчасов работен ден. От фишовете за заплати се установява, че размерът на трудовото възнаграждение е 375 лв., като за периода от м. септември 2009 г. до м. март 2010 г. сумите са изплащани на ищеца от работодателя с преводни нареждания. За периода от 14.10.2009 г. до 15.02.2010 г. с пет вносни бележки на Д. А. са изплатени суми от А. М. , Т.М. и В.Д. общо в размер на 6225.00 лв.

Във връзка с оспорването на предявените искове по основание и размер ответника е направил искане по чл.176 от ГПК ищецът да се яви в съдебно заседание и да отговори на следните въпроси: поддържа ли предявените искове, оспорва ли обстоятелството, че е получил сумите, описани в представените преводни нареждания; спазил ли е задължението си по чл.6 от трудов договор № 19/2009 г. и ако не го е спазил по какви причини, като му се укажат последиците от неизпълнението на задължението; оспорва ли обстоятелството, че Д. А. е негова съпруга, че по негово желание са превеждани суми по нейната банковата сметка, дължими от дружеството, на какво основание Д. А. е получила сумите от А.М. и В.Д., съгласно вносни бележки от 18.01.2010 г., 17.02.2009г., 14.10.2009 г., 15.02.2010 г. и от 16.11.2009 г. Ищецът не се е явил в съдебно заседание , но е отговорил писмено на зададените въпроси в писмено становище вх.№ 5090 от 02.06.2011 г.на КРС, като е заявил,че поддържа предявените искове и, че Д.А. е негова съпруга; оспорва , че по негово желание са й превеждани суми, дължими по трудов договор с дружеството и счита, че този факт следва да се докаже от ответника. В становището си ищеца е направил искане за намаляване размера на предявеният иск за изплащане обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 450 лв. на 150 лв. и съдът е допуснал изменението на иска.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е възприета от съда и установява, че при извършената проверка на доказателствата по делото и в счетоводството на ответника, за периода от 17.09.2009 г. до 09.03.2010 г. ищеца е положил 12 дни извънреден труд в почивни дни.В съобразителната част на заключението в.л. сочи, че този труд е положен през м. януари 2010 г. – осем дни и през м. февруари 2010 г. – четири дни и възнаграждението за положен извънреден труд е 393.75 лв. съобразно чл.262 от КТ. Тъй като през периода 04.01.2010 г. до 17.02.2010 г. Д. А. е работил извън страната съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина/неправилно е посочено от в.л. Наредба за командировките в чужбина/ , приложение № 3 към чл.31,ал.1 от същата наредба, командировъчните пари на ден за времето на изпълнение на международните рейсове са в раþмер на 27 евро на ден при единична езда и 21 евро на ден при двойна езда. За периода от 04.01.2010 г. до 17.02.2010 г. , т.е. за 45 дни, размерът на командировъчните пари е 1215 евро. В.л. не установява документи при ответника за извършено плащане на командировъчни пари на ищеца. За периода от 23.10.2009 г. до 09.03.2010 г. на ищеца се полагат 8 дни платен годишен отпуск. Тези дни не са използвани преди прекратяване на трудовия договор и обезщетението по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от ищеца е 150.00 лв. Със заповедта за прекратяване на трудовия договор работодателят не се е разпоредил за изплащането на обезщтението.В съобразителната част на заключението в.л. пояснява, че трудовия договор на ищеца е от 23.10.2009 г. и в него е посочено, че е назначен като шофьор при ответника с място на работа Европейска общност при осемчасов работен ден и този договор е регистриран в НОИ, а не трудовия договор който е приложен към исковата молба. За срока на действие на трудовия договор работодателят не е издал командировъчна заповед на ищеца и за периода от 23.10.2010 г. до 03.01.2010 г. не е съставил пътни листове. При проверка на ведомостите за заплати експертизата установява, че начисленото трудово възнаграждение е за осемчасов работен ден. От представените пътни листове от 04.01.2010 г. до 17.02.2010 г. се установява, че за м. януари 2010 г. ищеца е положил осем дни извънреден труд в почивни дни, а за м. февруари 2010 г. –четири дни в почивни дни. Или за 12 дни положен извънреден труд на ищеца се полагат 393.75 лв. съгласно чл.262 от КТ.

При тези факти съдът приема следното:

По иска с правно основание чл.215 във вр. с чл.31,ал.1 от НСКСЧ.

Съгласно чл.215 от КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни , дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от МС. Този ред е определен в Приложение № 3 към чл.31,ал.1 от НСКСЧ. От приетата от районния съд експертиза,която не е оспорена от страните, се установява, че ищецът е работил извън страната, като изпълнявал задълженията си като шофьор в Испания по трудов договор с основно трудово възнаграждение 375 лв. при осемчасов работен ден, и за периода от 04.01.2010 г. до 17.02.2010 г. на основание издадените пътни листове от работодателя, за 45 дни дължимите командировъчни суми са в размер на 1215 евро. Въпреки становището на ответника по делото, че е изплатил дължимите суми по исковата молба, не са представени доказателства за извършено плащане за командировъчни пари на ищеца. Въпросът, поставен от ответника по реда на чл.176 от ГПК относно извършените плащания на съпругата на ищеца по пет броя вносни бележки с негово съгласие не е зададен коректно , тъй като не става ясно за какъв вид и размер на плащане става въпрос и дали касаят дължимите суми които са предмет на делото. В писменото си становище ищеца е оспорил факта, че по негово желание са превеждани суми на съпругата му, но доказателства, установяващи противното ответника не представя, както и такива, като работодател, да е изпълнил изискванията на чл.270,ал.2, пр.2-ро от КТ- по писмено искане на ищеца трудовото му възнаграждение, в частност и останалите плащания , да се превеждат на влог в посочена от работника или служителя банка. Освен това за вносител на сумите по пет броя вносни бележки са посочени лицата А.М. и В.Д., без да е отразено в какво качество са изплатили сумите на Д. А. – като физически лица или като представители на ответното дружество. С оглед на изложеното съдът намира предявеният иск по чл.215 във вр. с чл.31,ал.1 от НСКСЧ за основателен и доказан до размера на 1215 евро или 2375.35 лв. , и в този смисъл решението на районния съд следва да бъде отменено, а ответника да бъде осъден да заплати на ищаца посочената сума.

Извънредния труд е работа по трудово правоотношение между работника или служителя и работодателя извън установеното работно време, което осъществява по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя. За положения извънреден труд от работника или служителя, който е съпроводен с изразходване на работната сила извън установеното работно време, засягащо полагаемата почивка, работодателят дължи възнаграждение в увеличен размер според уговореното между тях, а ако липсва уговорка, прилагат се минимално установените в закона размери съгласно чл.262,ал.2, Ôр. с ал.1,т.2 от КТ. Съобразно експертизата положеният от ищеца извънреден труд в почивни дни за периода от 17.09.2010 г. до 09.03.2010 г. е 12 дни и е положен през м. януари 2010 г. – осем дни и през м.февруари 2010 г. – четири дни, а размерът на възнаграждението е 393.75 лв. Или искът по чл. 150 от КТ във вр. с чл.262,ал.2, вр.с ал.1,т.7 от КТ е основателен и доказан до размера на 393.75 лв. и в този размер следва да бъде уважен, като решението на районния съд в тази част следва да бъде отменено, а ответника да бъде осъден да заплати на ищаца посочената сума.

От експертизата се установява, че при прекратяването на трудовия договор с ищеца работодателя не е предвидил и не е изплатил обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода на договора от 23.10.2010 г. до 09.03.2010 г. За този период на ищеца се полагат осем дни платен годишен отпуск. По делото не се установяват данни ищецът да е ползвал платен годишен отпуск за срока на действие на трудовия договор. Според в.л. обезщетението по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 8 дни е в размер на 150.00 лв., от което следва, че искът като основателен и доказан следва да бъде уважен и в този смисъл решението на районния съд следва да бъде отменено.

В останалата част решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото „И.” О. – К. дължи на ищеца разноски по делото в размер на 1500 лв. –адвокатско възнаграждение , а по сметка на КОС д.т. общо в размер на 116.80 лв. и 120 лв. за в.л.

Съдът констатира, че е допусната техническа грешка при изготвяне на протокола от съдебното заседание, като вместо вярната дата 03.06.2011 г. е записано 20.04.2011 г.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 58 /24.06.2011 г. по Г.д. 520/2011 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която предявеният от Д. И. А. с ЕГН * от с.К.,О.С., У.” Л. „ № *, чрез авд. Д.Ч. – АК Г.Р., с адрес Г.Р., У. „П.” № *против „И.” О. със седалище и адрес на управление Г. К.,У.”. Ч. № * иск по чл.215 от КТ във вр. с чл.31,ал.1 от НСКОЧ е отхвърлен за разликата от 1215 евро,равняващи се на 2375.35 лв., до 4050 евро равняващи се на 7917.75 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и за периода от периода от 04.01. до 17.02.1010 г.; иск по чл. 150 от КТ е отхвърлен за разликата от 393.75 лв. до 400 лв. за периода от 17.09.2009 г. до 09.03.2010 г. ; иск по чл. 224 от КТ е отхвърлен за сумата от 150 лв.,ведно със законната лихва считано от 25.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските по делото, вместо което постановява:

ОСЪЖДА „И.” О. ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г.К. У.”. Ч. № * да заплати на Д. И. А. с ЕГН * от с.К.,О.С., У.” Л. „ № *, чрез авд. Д.Ч. – АК Г.Р., с адрес Г.Р., У. „П.” № * сумата от 1215 евро , равняваща се на 2375.35 лв., представляваща командировъчни пари за периода от 04.01.2010 г. до 17.02.2010 г., с правно основание чл.215 във вр. с чл.31,ал.1 от НСКСЧ, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и ПОТВЪРЖДАВА решението в частта за разликата до 7915.75 лв. и за периода от 17.09.2009 г. до 03.01.2010 г.

ОСЪЖДА „И.” О. ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г.К. У.”. Ч. № * да заплати на Д. И. А. с ЕГН * от с.К.,О.С., У.” Л. „ № *, чрез авд. Д.Ч. – АК Г.Р., с адрес Г.Р., У. „П.” № * сумата от 393.75 лв. , представляваща положен извънреден труд в почивни дни за м. януари 2010 г.- осем дни и за м. февруари 2010 г.- четири дни, с правно основание чл.150 от КТ И ПОТВЪРЖДАВА решението в частта за разликата до 400 лв.

ОСЪЖДА „И.” О. ЕИК * , със седалище и адрес на управление Г.К. У.”. Ч. № * да заплати на Д. И. А. с ЕГН * от с.К.,О.С., У. „Л.„ № *, чрез авд. Д.Ч. – АК Г.Р., с адрес Г.Р., У. „П.” № *. сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 23.10.2009г. до 09.03.2010 г., с правно основание чл.224 от КТ,ведно със законната лихва считано от 25.03.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „И.” О. ЕИК * , със седалище и адрес на управление Г.К. У.”. Ч. № * да заплати на Д. И. А. с ЕГН * от с с.К.,О.С., У. Л. „ № *, чрез авд. Д.Ч. – АК Г.Р., с адрес Г.Р., У. П.” № * разноски по делото 1500 лв. адвокатско възнаграждение, а по сметка на КОС държавна такса в размер на 116.80 лв. и за в.л. 120 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.