Разпореждане по дело №1498/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искане (частна тъжба) от Д. И. Д., [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, бул. „Ал. Стамболийски“ 4, уточнено с Молба с вх. № 12362/24.07.2025 г. по описа на съда, за прекратяване на действия и бездействия на Началника на Затвора Пловдив, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, както и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, а именно: да се прекрати бездействието на Началника на Затвора Пловдив по отношение на Д. за очила, преглед и предписание какви диоптри са му нужни. В съдебно заседание жалбоподателят Д. поддържа искането си да бъде изведен на преглед от очен лекар и за очила при необходимост.

Ответникът – Началник на Затвора Пловдив, чрез процесуален представител В. Р. – служител с юридическо образование, поддържа становище за неоснователност на искането. Навежда твърдения, че Д. е бил изведен на преглед от очен лекар, било му е предписано лечение, като не е налице лекарско предписание за очила.

Административен съд – Пловдив, Първо отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Искането е подадено от лице с правен интерес по указания в закона ред пред компетентния съд, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМО. По същество искането се явява НЕОСНОВАТЕЛНО.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства (извадка от дневник за писма и жалби на л. 71-гръб от приложеното по настоящото дело адм. дело № 2716/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив), че от Д. е било заявено „извеждане за офталмолог“ на 19.11.2024 г.

Видно от приложения и приет по настоящото дело Амбулаторен лист № 24326205D9А2 от 21.11.2024 г., Д. е бил прегледан от д-р И. Ш. (л. 4), поставена му е била диагноза „Мукопурулентен конюнктивит“ с МКБ Н10.0, констатирани са били и придружаващи заболявания – „Хиперметропия“ с МКБ Н52.0 и „Астигматизъм“ с МКБ Н52.2, отразена е следната анамнеза: „Преди 4 дни се появил секрет в ДО, след 2 дни се появил секрет и на ЛО, както и парене в двете очи. Прилагани капки еднократно.“. Специалистът е констатирал следното обективно състояние: „VOD=0,3 с +0,75 dsph = 0,8/0,9 VOS=0,8 с +0,75 dcyl 170° = 1,0 БМ затворени клепачни цепки, леко оточни горни клепачи, засъхнала жълтеникава секреция по миглите, ПОС – конюнктиви – ДО незначителна инекция на булбова и долна тарзална конюнктива, ЛО изразена инекция на булбова и долна тарзална конюнктива, роговици интактни, Лещи – прозрачни. Ст. тяло – просветлява се.“. В графа „Изследвания“ на амбулаторния лист, не са отразени такива. Вписани в амбулаторния лист са в графа „Код на извършени специализирани или високоспециализирани дейности/код на назначени/изпълнени процедури за физикална и рехабилитационна медицина“ – Изследване на преден очен сегмент и изследване на зрителна острота. И най-сетне, в амбулаторния лист като терапия е посочено следното: „Вигамокс/или Моксифлоксан/ колл 3х1 в двете очи за 7-10 дни и Макситрол унгв в двете очи х 1 вечер за 7-10 дни“. На гърба на представения от жалбоподателя екземпляр от амбулаторния лист се установява, че са вписани резултати от проведено изследване на зрителна острота (л. 4-гръб).

Не е спорно също така и че във връзка с искане за прекратяване на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията, а именно да му бъдат осигурени предписаните медикаменти по горепосочения амбулаторен лист, отказ да бъде изведен на преглед и да му бъде издаден болничен лист, е било образувано адм. дело № 2716/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, приключило с влязло в сила Разпореждане № 11067/16.12.2024 г., с което съдът е задължил на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, Началника на Затвора Пловдив незабавно да осигури на Д. И. Д., предписаните му от специалист „Очни болести“ медикаменти: Вигамокс/или Моксифлоксан, Макситрол за лечение на заболяването МКБ Н100, необходими за 7-10 дни, като е отхвърлено искането на Д. И. Д., с правно основание чл. 276 от ЗИНЗС за прекратяване на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващи се в отказ да бъде изведен за преглед и да му бъде издаден болничен лист. Постановено по същото дело е и Разпореждане № 6668/23.07.2025 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Разпореждане № 11067 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело № 2716/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като вместо „ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, Началника на затвора Пловдив незабавно да осигури на Д. И. Д., предписаните му от специалист „Очни болести“ медикаменти: Вигамокс/или Моксифлоксан, Макситрол за лечение на заболяването МКБ Н100, необходими за 7-10 дни“, да се чете „ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, Началника на затвора Пловдив незабавно да осигури на Д. И. Д., предписаните му от специалист „Очни болести“ медикаменти: Вигамокс/или Моксифлоксан, Макситрол УНГВ за лечение на заболяването МКБ Н100, необходими за 7-10 дни“, което също е влязло в сила.

В тази връзка и с влязло в сила Разпореждане № 6713/25.07.2025 г., постановено по настоящото дело, е оставено без разглеждане искане (частна тъжба) с вх. № 11824/14.07.2025 г. по описа на съда от Д. И. Д., [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, бул. „Ал. Стамболийски“ 4, уточнено с Молба с вх. № 12362/24.07.2025 г. по описа на съда, за прекратяване на действия и бездействия на Началника на Затвора Пловдив, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, както и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, в частта, в която се иска да бъде задължен Началникът на Затвора Пловдив да осигури на Д., предписания му крем Макситрол унгв, а не Макситрол капки за очи 1 бр. и е прекратено производството по ч. адм. дело № 1498/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, VII състав, в посочената част.

При тези данни и предмет на разглеждане в настоящото производство е единствено и само искането за прекратяване на действия и бездействия на Началника на Затвора Пловдив, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, както и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, в частта, в която се иска да бъде задължен Началникът на Затвора Пловдив да прекрати бездействието по отношение на Д. за очила, преглед и предписание какви диоптри са му нужни.

С определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е разпределил доказателствената тежест, в т.ч. е указал на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за твърдените в искането факти, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и че след 19.11.2024 г. е подал нова молба, с която е искал да бъде изведен на медицински преглед от специалист офталмолог във външно лечебно заведение и към настоящия момент това не е било сторено, респ. не са му били осигурени евентуално предписани диоптрични очила.

В тази връзка от страна на жалбоподателя в съдебно заседание се твърди, че е входирал молба № 783/19.11.2024 г. – надлежно в деловодството на затвора, посочва също така и че по адм. дело № 2668/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив е налице документ под формата на петитум, което е във връзка с очилата и в който се изисква очен преглед. След извършена служебна справка по адм. дело № 2668/2024 г. се констатира, че по това дело е приложена молба вх. № 783/19.11.2024 г., въз основа на която Д. е бил изведен на преглед, обективиран в Амбулаторен лист № 24326205D9А2 от 21.11.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съгласно чл. 276 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; 2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3 (ал. 2).

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1, съгласно ал. 2 на чл. 3 от ЗИНЗС, се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В конкретния случай, нарушаването на забраната по чл. 3, според оплакванията и исканията на жалбоподателя, се изразява в това, че органът по изпълнение на наказанието не го е извел на преглед от очен лекар и не са му осигурени очила, т.е. наведени са твърдения за липса на медицинско обслужване.

Следва в тази връзка да бъде съобразено, че медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава Десета от ЗИНЗС, глава Трета от ППЗИНС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 31 от 23.04.2010 г. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма необходимите условия за необходимото лечение, при инфекциозни заболявания, при необходимост от консултативни прегледи или специализирани изследвания. В тези случаи изпращането става със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център. А съгласно чл. 129, ал. 3 от ЗИНЗС, предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода, като медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.

В случая, видно от приетите по делото писмени доказателства, липсват данни на жалбоподателя при извършения преглед на 21.11.2024 г. да е било предписано носенето на диоптрични очила, за да се приеме, че Началникът на Затвора Пловдив не му е осигурил лечение по отношение на посочените в амбулаторния лист диагнози.

Отделно от това, от страна на Д. не се твърди, а и липсват представени доказателства след така извършения му преглед на 20.11.2024 г., на който му е предписана медикаментозна терапия, за неосигуряването на която, както вече се посочи и по-горе, същият е сезирал надлежно съда, като е инициирал производство по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС, да е подал нова молба, с която да е искал да бъде изведен на преглед от офталмолог именно с оглед извършване на преценка за необходимост от носене на диоптрични очила.

При така установеното, съдът намира, че искането на Д. за прекратяване на действия и бездействия на Началника на Затвора Пловдив, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, както и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, а именно: да се прекрати бездействието на Началника на Затвора Пловдив и Д. да бъде изведен на преглед от очен лекар и осигуряване на очила при необходимост, се явява лишено от фактически и правни основания.

За пълнота е необходимо да се посочи, че доколкото към настоящия момент от служебно изисканото и приложено по настоящото дело ч. адм. дело № 1143/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, се установява, че на Д. са били осигурени Вигамокс и Макситрол (но не предписания унгвент, а капки), т.е. не е проведена впълнота предписаната медикаментозна терапия, няма пречка, след пълното излекуване на установения конюнктивит, да подаде нова молба с искане да бъде изведен на преглед от външен специалист – офталмолог, с оглед извършване на преценка за необходимост от носене на диоптрични очила.

Към настоящия момент не се установява, соченото поведение от страна на Началника на Затвора Пловдив, с което да се засягат правата на лишения от свобода и да се реализира съставът на чл. 3 от ЗИНЗС под формата на изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение – въз основа на подадена на 18.11.2024 г. и входирана на 19.11.2024 г. молба, Д. е бил изведен на преглед на 21.11.2024 г., специалистът е предписал единствено и само медикаментозна терапия, но не и необходимост от носене на диоптрични очила. Ето защо и доколкото няма данни след тези дати жалбоподателят да е подавал нова молба за извършване на преглед от офталмолог за преценка за необходимост от носене на диоптрични очила, искането с основания в чл. 276 и сл. от ЗИНЗС спрямо Началника на Затвора Пловдив, следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, I отд., VII състав,

Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ искане (частна тъжба) от Д. И. Д., [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, бул. „Ал. Стамболийски“ 4, уточнено с Молба с вх. № 12362/24.07.2025 г. по описа на съда, за прекратяване на действия и бездействия на Началника на Затвора Пловдив, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, както и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, а именно: да се прекрати бездействието на Началника на Затвора Пловдив по отношение на Д. за очила, преглед и предписание какви диоптри са му нужни.

Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив.