РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Пловдив , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501290 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от СТ. Ж. ХР. с ЕГН **********; против
решение № 260054/04,03,2021 г., постановено по гр. д. № 578/2020 г. на РС Карлово, В
ЧАСТТА, с която жалбоподателят е осъден да заплаща на малолетното си дете ИР. СТ.
ХР., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител ЕЛ. СТ. Ц. с ЕГН
**********, месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба –
03.06.2020 г., до настъпване на причина за изменение или прекратяване, ЗА
РАЗЛИКАТА над сумата от 162,50 лв. до присъдения с решението размер от 180 лв.;
КАКТО И В ЧАСТТА с която жалбоподателят е осъден да заплаща на малолетното си
дете Т. СТ. ХР., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител ЕЛ. СТ.
Ц., ЕГН **********, месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата
молба – 03.06.2020 г., до настъпване на причина за изменение или прекратяване, ЗА
РАЗЛИКАТА над сумата от 162,50 лв. до присъдения с решението размер от 170 лв.,
КАКТО И В ЧАСТТА с която жалбоподателят е осъден да заплати на малолетното си
дете ИР. СТ. ХР., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител ЕЛ.
СТ. Ц., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на общо 670 лв.
(шестстотин и седемдесет лева) за периода м. февруари 2020 г. – м. май 2020 г.,
включително, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното плащане,
1
КАКТО И В ЧАСТТА с която жалбоподателят е осъден да заплати на малолетното си
дете Т. СТ. ХР., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител ЕЛ. СТ.
Ц., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на общо 630 лв. (шестстотин
и тридесет лева) за периода м. февруари 2020 г. – м. май 2020 г., включително, ведно
със законната лихва върху тази сума до окончателното плащане.
От въззивния съд са иска да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части като незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с
материалния закон.
Ответникът по жалбата ЕЛ. СТ. Ц. с ЕГН **********; не заявява становище.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 127 ал. 2 от СК. Предявени от ЕЛ. СТ. Ц. с ЕГН **********;
против СТ. Ж. ХР. с ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което
да предостави на ищцата упражняването на родителските права спрямо малолетните
деца на страните - ИР. СТ. ХР., ЕГН ********** и Т. СТ. ХР., ЕГН **********; да
определи режим на лични отношения между ответника и децата му и да осъди
ответника да заплаща на децата си издръжки за минало време и занапред.
С постановеното по делото решение на РС упражняването на родителските
права спрямо децата е предоставено на майката, определен е режим на лични
отношения между децата и техния баща и ответникът е осъден да заплати на децата си
издръжки за минало време и занапред. В частите относно упражняването на
родителските права и осъществяването на лични отношения между бащата и децата
решението не е обжалвано. Предмет на спора пред въззивната инстанция е размера на
дължимите издръжки занапред за разликите над нормативно установените минимални
размери и присъдените от РС, както и за дължимостта на присъдените за минало време
издръжки.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обхватът на въззивното
производство се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В
изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивната проверка следва да обхване валидността и допустимостта
на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна правна
норма, като служебно се следи за защита интересите на малолетните деца на страните.
При извършената проверка не се установиха пороци, водещи до нищожност или
недопустимост на обжалваното решение, нито допуснати нарушения на императивни
2
материалноправни норми.
При преценка на предявените с въззивната жалба конкретни оплаквания
съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:
Пред настоящата инстанция не се спори, че страните са родители на децата
ИР. СТ. ХР. и Т. СТ. ХР., както и че за отглеждане на децата след раздялата на
родителите (от 02,02,2020 г.) се грижи майката. С това исковете следва да се приемат за
установени по основание. Спорът е относно дължимите размери:
1/ По отношение за издръжките занапред: Не се спори, че доходите на
бащата възлизат на около 350 лв. месечно, както и че същият не участва в грижите за
децата и в осигуряване на необходимите за отглеждането им средства. С въззивната
жалба не се оспорват и изводите на РС за това, че месечно за посрещане нуждите на
децата са необходими средства в размер на около 350-360 лв. При това положение за
правилен се приема извода на РС за това, че размерът на дължимата от ответника
издръжка за детето И. следва да се определи на 180 лв. месечно, а за детето Т. – на 170
лв. месечно. Предявеното с въззивната жалба възражения за това, че бащата не е в
състояние да заплаща издръжките в посочените размери, тъй като доходите му не са
достатъчни и заплаща наем за жилище в размер на 100 лв., се приемат за
неоснователни. Бащата е в трудоспособна възраст, не се установява да страда от
хронични заболявания или да е с намалена работоспособност, поради което следва да
се приеме, че е в състояние да реализира доходи в размер поне на минималната работна
заплата, а задължението му за заплащане на наем не е с приоритет пред издръжките,
дължими на малолетните му деца. Затова първоинстанционното решение в тази част се
приема за законосъобразно.
2/ По отношение издръжките за минало време: РС е приел, че през
процесния минал период от м. февруари до м. май 2020 г. ответникът не е участвал в
осигуряване необходимите за издръжката на децата средства, поради което е присъдил
издръжки, съобразени с нуждите на децата и възможностите на родителите, в размери:
общо 670 лв. за детето И. и общо 630 лв. – за детето Т.. С въззивната жалба се
предявява възражение за това, че ответникът е участвал в издръжката като е „изплащал
2-3 пъти по 100 лв., които майката отказвала да получи“, но това твърдение остава
недоказано по делото. При това положение жалбата и в тази част следва да се приеме
за неоснователна.
По изложените съображения съдът приема решението на РС в обжалваните
части за законосъобразно и
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260054/04,03,2021 г., постановено по гр. д. №
578/2020 г. на РС Карлово, В ЧАСТТА, с която СТ. Ж. ХР. с ЕГН **********; е
осъден да заплаща на малолетното си дете ИР. СТ. ХР., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител ЕЛ. СТ. Ц. с ЕГН **********, месечна издръжка,
считано от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2020 г., до настъпване на
причина за изменение или прекратяване, ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 162,50 лв. до
присъдения с решението размер от 180 лв.; КАКТО И В ЧАСТТА с която СТ. Ж. ХР.
с ЕГН **********; е осъден да заплаща на малолетното си дете Т. СТ. ХР., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител ЕЛ. СТ. Ц., ЕГН **********,
месечна издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2020 г., до
настъпване на причина за изменение или прекратяване, ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от
162,50 лв. до присъдения с решението размер от 170 лв., КАКТО И В ЧАСТТА с
която СТ. Ж. ХР. с ЕГН **********; е осъден да заплати на малолетното си дете ИР.
СТ. ХР., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител ЕЛ. СТ. Ц., ЕГН
**********, издръжка за минало време в размер на общо 670 лв. (шестстотин и
седемдесет лева) за периода м. февруари 2020 г. – м. май 2020 г., включително, ведно
със законната лихва върху тази сума до окончателното плащане, КАКТО И В
ЧАСТТА с която СТ. Ж. ХР. с ЕГН **********; е осъден да заплати на малолетното
си дете Т. СТ. ХР., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител ЕЛ.
СТ. Ц., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на общо 630 лв.
(шестстотин и тридесет лева) за периода м. февруари 2020 г. – м. май 2020 г.,
включително, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното плащане.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4