М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 4800 по описа за 2017 година
на ПРС
Районна прокуратура
гр.Пловдив е повдигнала обвинение на М.Б.К.
*** и предала на съд за това, че на 26.03.2012г. в
гр.Стара Загора, като се представил за длъжностно лице – *** на „С.“ ЕООД – Благоевград, с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до 12.04.2012г. в
гр.Пловдив е поддържал заблуждение у Д.Г.И. *** – *** на „Агресия 99“ ЕООД –
Стара Загора, и с това причинил на „Агресия 99“ ЕООД – Стара Загора, с *** на Д.Г.И. *** имотна
вреда в големи размери – 37 610,80 лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.1, и т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК.
По делото няма
конституирано като граждански ищец пострадало лице.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М.К. и представя доводи на доказаност. Моли
съда да признае
подсъдимия К. за виновен за извършено престъпление така както е посочено в
обвинителния акт и да му се наложи наказание, при условията на чл.54 от НК а именно лишаване от
свобода, в размер около законодателно определения минимум за това престъпление,
което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Направи се искане за
осъждане подсъдимия К. да заплати направените по делото разноски.
Подсъдимият М.К. се явява и
лично участва в производство. Не се признава за виновен. Дава обяснения за
устна договореност за доставка на дърва, платена предварително на Д.И.. Признава
не изпълнение на задължение към Д.И. в размер на 3000 лева. При последната
дума моли да бъде оправдан.
Адв.П.С.
- защитник на подсъдимия К., пледира не доказаност на обвинението. В пледоарията си
представи доводи по същество на искането си към съда за признаване подзащитния
му М.К. за невиновен и оправдаването му по предявеното обвинение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:
Подсъдимият
М.Б.К. е роден на *** ***, обл.Б., ул.”В.П.” № **, б., български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан,
трудово ангажиран, ЕГН**********
От
приетата по делото справка съдимост / лист 13-14 от наказателното/ относно
подсъдимия К. се установи, че същия е бил осъждан с два влязли в сила съдебни
актове, по отношение на които е настъпила реабилитазция по чл.88а, ал.1 от НК.
По
отношение на третото осъждане, по което влязъл в сила на 20.10.2014г. съдебен
акт по НОХД № 699/2013г. по описа на РС Разлог е признат за виновен за
извършено в периода 10.04.2009г. – 27.07.2010г. в с.Краище, обл.Благоевград
престъпление по чл.277, ал.2 от НК е освободен от наказателна отговорност и на основание
чл.78а от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000
лева, .
Като търговец подсъдимият М.К. осъществявал
дейност с фирма – едноличен търговец ЕТ“М.К.-*** и като собственик на „М.“ ЕООД
гр.Пловдив. Подсъдимият К. живеел на
съпружески начала с лицето С. М. П., ЕГН **********, която била собственик на
фирма „С.“ ЕООД. Подсъдимият К. бил упълномощен от С.П. да представлява
дружеството „С.“ЕООД, както и да осъществява от нейно име цялата дейност на
дружеството като търговец. / лист 95 от наказателното/. Една от дейностите на
дружеството била търговия с дървен материал. През 2012 година за целите на
дружеството и търговия с дървен материал подсъдимият К. стопанисвал склад
находящ се в гр.Пловдив, бул.“Коматевско шосе“ № 196.
Във
връзка с дейността на дружеството подсъдимия К. се запознал със свидетел Б.С.,
който имал склад за търговия с дърва и въглища, в близост до склада на К..
Свидетел С. действал като търговец от името на фирма „Трибал – М“ ООД
гр.Пловдив. На 27.04.2012г. фирма „Трибал – М“ ООД гр.Пловдив като ** продала
дъбови дърва на фирма „С.“ ЕООД, които били транспортирани до гр.Белица. /превозен
билет - лист 94 от наказателното/.
От 2010
година свидетел С. познавал свидетел Д.И. ***, който като търговец действал с
фирма „АГРЕСИЯ 99“ЕООД гр.Стара Загора, с основна дейност на дружеството
дърводобив и лесокултурни мероприятия. Дружеството добивало дървесина основно
от сечища находящи се на територията на Държавно горско стопанство (ДГС) –
Стара Загора и ДГС – Чирпан. Добитата дървесина била продавана от името на
дружеството на заводи, складове, така и на отделни физически лица. Към
инкриминирания период дружеството притежавало лиценз Удостоверение № 343-1/10.05.2012г.
от ИАГ към Министерство на земеделието и горите.
Свидетел
Б.С. осъществил връзка между подсъдимият К. и свидетел И.. През месец март на
2012 година в гр.Стара Загора била осъществена среща между подсъдимиия К. и
свидетел И., и договорена доставка на дървен материал. Договорената дървесина
била заплатена предварително / обяснения на подсъдимия К. – лист 162 – 163 от
наказателното/.
В
периода от 30.03.2012г. до 12.04.2012г., включително, свидетелите А.С.Д., като **** на товарен автомобил „Камаз“, К.И.Ч., като *** на товарен автомобил „Даф“ и М. М. М., като *** на товарен автомобил „Ивеко“ извършили превоз на дървен
материал до гр.Пловдив. Свидетелите Д., Ч.
и М. действали като служетели на дружеството „Агресия 99“ ЕООД собственост на
свидетел И.. Превозената от свидетелите
дървесина била разтоварена в гр.Пловдив, в склад стопанисван от подсъдимия К.,
както и в склад стопанисван от свидетел С..
Свидетел Д.И.,
чрез своите служители е доставил в
гр.Пловдив дърва за огрев, както следва: 227,79 пространствени кубични метра
дърва за огрев акация; 229,31 пространствени кубични метра дърва за огрев
благун и 139,05 пространствени кубични метра дърва за огрев цер. За отделните
доставки, извършени на: 30.03.2012 г. от свидетел Ч., на 31.03.2012 г. от свидетел Д., на 01.04.2012 г. от свидетел М., на 02.04.2012 г. от свидетел Ч., на 03.04.2012 г. от свидетел М., на 03.04.2012 г. от свидетел Ч., на 04.04.2012г. от свидетел Ч., на 06.04.2012г. от свидетел Ч., на 07.04.2012 г. от свидетел Ч., на 08.04.2012 г. от свидетел Ч., на 10.04.2012 г. от свидетел Ч. и на 12.04.2012 от свидетел Ч., освен придружаващите товара надлежно издадени превозни билети,
удостоверяващи количество и видове дървесина, доставени в гр. Пловдив, са били
изготвени товарителници и пътни листове (т.2, л.76 от досъдебното ).
Товарителниците били изготвени от шофьорите, превозили
дървесината до
гр.Пловдив, като
в част от тях в раздел „Получател“ е
записано, отразено: „М.“ и адрес: *** ( товарителница сер.М № 001861 от 31.03.2012 г., товарителница сер.М № 002279 от 02.04.2012 г., товарителница сер.М № 002281 от 04.04.2012 г., товарителница сер.М № 002283 от 06.04.2012 г., товарителница сер.М № 002284 от 07.04.2012 г., товарителница сер.М № 002285 от 08.04.2012 г., товарителница сер.М № 002286 от 10.04.2012 г., товарителница сер.М № 002288 от 12.04.2012 г.).
В
товарителница сер.М № 001607 от 30.03.2012г. като получател е посочено „С.“ и
адрес Пловдив.
В
товарителници сер.М № 002172 от 01.04.2012г., сер.М № 002174 от 03.04..2012г. и сер.М № 002280 от 03.04.2012г. е посочен само
адрес на получател Пловдив.
Във всички товарителници е посочено като адрес
на разтоварване „Пловдив“. Във всички товарителници липсва печат на получателя.
В
товарителници сер.М № 002172 от 01.04.2012г., сер.М № 002174 от 03.04..2012г. ,
товарителница сер.М № 002281 от 04.04.2012г. липсва подпис на получател.
Товарителница сер.М № 002280 от 04.04.2012г. с получател
„М. *** също е с подпис на получател Х,
неустановено по делото лице.
Във
връзка с подадена жалба от Д.И. против М.К. е била извършена проверка, а в
последствие и образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за
извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК. С постановление на прокурор при
Районна прокуратура гр.Стара Загора делото е изпратено по подсъдност на Районна
прокуратура гр.Пловдив.
В хода на
досъдебното производство е била назначена почеркова експертиза, по която вещото
лице С.С. е представил Протокол № 212 за извършена съдебно- почеркова
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, потвърдено и в съдебно
заседание
„ Подписите за „получател“ в средната долна
част на товарителниците 9 броя, всичките с превозвач и изпращач „Агресия 99“
ЕООД - Стара Загора със следните номера
и дати: № 001607/30.03.2012г.;№ 001861/31.03.2012г.,; № 002279/02.04.2012г., № 002280/03.04.2012г.; № 002283/06.04.2012г.; № 002284/07.04.2012г.; № 002285/08.04.2012г., № 002286/10.04.2012 и № 002288/12.04.2012г. са несравними с подписите на лицата М.Б.К., Б.Д.С., И. П.
Ш., А.Б.Г., Д.Г.И., А.С.Д., К.И.Ч. и м.М.М. и не може да се даде заключение
дали тези подписи са изпълнени или не са изпълнение от тези лица.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключението
на вещото лице С.С. като изготвено обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същото не се оспори от страните.
В хода на досъдебното производство е
била назначена съдебно – счетоводна експертиза, по която вещо лице С.Е.Б. е
представила заключение / лист 31, том 4 от ДП/ за средната пазарна стойност на
дървесина съобразено с нейния вид и количества посочени по делото. Заключението
на вещото лице съдът възприе и кредитира като изготвено обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област.
Същото не се оспори от страните.
Така описаната
фактическа обстановка съдът установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени
материали - от обясненията на подсъдимия М.К., дадени в съдебно заседание, в кредитираната им от Съда част, от показанията на свидетелите Д.Г.И., Б.Д.С., К.И.Ч., И.П.Ш.,
С.М.П., И. М. Б., М.С.Г., И.Г.К. в кредитираната им от съда част , както и от
показанията на свидетел М.М.М. дадени в досъдебното производство пред
разследващ орган и прочетени на основание чл.281, ал.1, т.4 от НКП и на
свидетел В.С.А. дадени пред разследващ
полицай и прочетени на основание чл.281, ал.1, т.5 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал, както
и от писмените доказателства, събрани на предварителното производство,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал: заключение по назначена съдебно почеркова екпертиза /
лист 80 – 82, т.2 от досъдебното/, товарителници, пътни листове, превозни
билети / лист – 76, т.2 от досъдебното/ протокол за доброволно предаване, свидетелство
за съдимост, характеристична справка и
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, прочетени на основание чл.283 от
НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал: Препис
извлечение от акт за смърт / лист 88- 89 от наказателното/, превозен билет /
лист 94 от ннаказателното/, пълномощно / лист 95 от наказателното/, справки за
лица по АИС БДС, справка съдимост / лист 13 – 14 от наказателното/.
От наличните по
делото доказателствени материали,събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, съдът счита че не се установи по безсъмнен начин
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.
За обосноваване на своето заключение съдът
кредитира изцяло приетите по делото писмени доказателства. В хода на
досъдебното производство с протокол за доброволно предаване свидетел Д.И. е
предствали товарителници, пътни листове и превозни билети. Представените пътни
листове и превозни билети не се оспориха от страните поради което и съдът
кредитира тяхната достоверност а именно че фирма „Агресия 99“ ЕООД собственост на Д.И. е
добила дървесина в посочените в тези докуменгти обеми и вид, и същите били
превозени до гр.Пловдив. Представените товарителници, попълнени от водачите на
МПС които са осъществили превоза – свидетелите Д., Ч. и М. – също така
удостоверяват че посочените в тях дървесина – като вид и количество е била
докарана до гр.Пловдив. Н о не
удостоверяват че получател е била фирма „С.“ или подсъдимият М.К., тъй като на
представените 12 броя товарителници не се установи да има положен подпис и
печат на фирма „С.“ или М.К.. Свидетелите Ч. и М. посочват, че пет от
направените от тях курсове – един М. и четири Ч. превозената дървеса е била
разтоварена в друг склад, на друго лице, за което се разбрало че е познат на К..
Тримата свидетели Д., Ч. и М. не са имали лична среща с подсъдимия К.. Същите
са знаели от свидетел И. че трябва да отидат до гр.Пловдив, на място което им е
било казано по телефона и да разтоварят. И тримата свидетели посочват че
товарите са били разтоварени от работници, както и че обекта е имал пазач, но
не и за лични срещи с подсъдимия, както и подписване на представените от тях
документи задължителни при този вид превоз.
Съгласно
Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК при ВКС, обвинителният акт определя
предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процеса на
доказване в
съдебната фаза и осъществяване на правото на защита. Задължително
обвинителният акт следва да посочи фактите, обуславящи съставомерността на
конкретно деяние и участието на обвиняемия в осъществяването му – времето,
мястото на извършване на деянието, пълни данни за личността на обвиняемия,
правна квалификация на деянието. Във връзка с така изложеното съдът не установи
да са събрани, както и страните не представиха по делото по време на съдебното
следствие писчени доказателства – договор – за параметрите на договореността
постигната между подсъдимия К. и свидетел И.. Съгласно обвинението пострадало
лице е еднолично дружество с ограничена отговорност, което съгласно търговското
право няма самостоятелно действие. Това е идеална, правна фигура създадена от
правото с оглед търговската дейност. Дейността си дружеството осъществява чрез
индивидуализирано физическо лице, което е негов
представляващ – собственик или управител, както и трето физическо лице
изрично упълномощено от представляващия дружеството. За да твърдим че едно ЮЛ е страна по
договореност следва да представим писмен договор, с ясно посочени страни по
име, седалище и адрес на управление, ЕИК/БУЛСТАТ както и представляващ. От приетите по делото писмени доказателства се
установи надлежното учредяване на двете дружества посочени по делото „Агресия
99“ ЕООД със собственик и представляващ свидетел Д.И. и „С.“ ЕООД, чийто
собственик и представляващ С.П. е упълномощила подсъдимия К. да извършва от името
на дружеството всички дейностти съгласно неговия учредителен акт и позволени от
закона. Н о не се представи нито от една
от страните по делото писмено доказателство за сключен договор между двете
дружества, с изрично посочени параметри на договора, срокове за изпълнение и
начини на плащане. Ето защо от приетите по делото доказателства съдът счита че
не може да се направи заключение че между двете дружества е имало договор,
който подсъдимия не е желаел да изпълни при неговото сключване. Не са представени
и фактури издадени от страна на продавача, която фактура ако е платена по банков път не е задължително да
бъде подписана от подсъдимия К. като представляващ „С.“ ЕООД, както и други
частни документи удостовеяващи плащане или поемане на задължение за плащане. С
оглед посочената сума като стойност на доставката дървесина а именно
37 610,80 лева съгласно Закона за ограничаване плащанията в брой, това
плащане следва да бъде извършено само по банков път. На фирма плащания над
10000 лева съгласно същия закон е забранено плащането да става в брой. Във
връзка с посоченото за непредставяне на писмени доказателства за плащане между
страните, както и за поемане на задължение съдът намира че следва да посочи, че
съгласно българското законодателство доказването на задължения и плащания в размер над 5000 лева не е
допустимо да става със свидетелки показания.
Съдът счита, че от представените по делото писмени доказателства не се
установи че на 26.03.2012г. подсъдимия К. да е имал среща със свидетел И.,
както и че именно на тази дата е проведен телефонен разговор между двамата, със
съдържание на договореност за доставка на дървесината предмет на обвинението по
настоящето дело. Мобилните комуникации са ежедневие, и твърдение че е проведен
мобилен разговор е нещо обичайно, не пораждащо съмнение за неговата
достоверност. Но с оглед нуждине на делото, в сроковете на чл.159а НПК, и в
съответствие на Закона за електронните съобщения не е направена справка дали е
проведен на твърдяната дата телефонен разговор между страните, още повече че
още в хода на проверката предхождаща образуването на ДП са били известни
мобилните номера ползвани от страните. Липсата на такава справка относно
осъществената комуникация е пречка на настоящия съдебен състав за приемане на
заключение че именно между подсъдимия К. и свидетел И., както и в последствие
между подсъдимия К. и свидетелите Д., Ч. и М. са били осъществени мобилни
разговори, в датите когато са ортанизирани и провеждане превозите на товарите с
дървесина посочени по делото. По делото не са представени и писмени
доказателства които следва да има склада получател на дървесина / виж показания
на свидетел С. – лист 102 – 103 от наказателното/ а именно превозен билет,
записани данни в дневник, както и справки от фирмите до оторизираните органи за
контрол на тази дейност, с които да са удостоверени датите, количествата,
доставчика, мпс с което е извършена доставката. Липсата на такава установеност
е пречка за настоящия съдебен да обоснове заключение за доказаност на фактите, обуславящи съставомерността на
конкретно деяние и участието на подсъдимия К. в осъществяването му.
За установеността на изложената фактическа страна, съдът ползва и
приетите по делото гласни доказателства каквито са обясненията на подсъдимия М.К.
и показанията на свидетелите изложени устно и непосредствено в хода на
настоящето производство, както и приобщените по реда на НПК показания на
свидетели дадени в досъдебното производство пред разследващ орган.
Обясненията на подсъдимия, както и
показанията на свидетелите са средство за събиране на доказателства предвидено
от НПК, чрез което се установяват факти и обстоятелства възприети от тях и имащи значение за делото. достоверно,
тъй като в изготвянето му са взели участие и тримата специалисти и са имали
възможност за по-задълбочен анализ на поставените им въпроси.
Трайно установено е в съдебна практика положението, че
обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа - като те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране
фактическите изводи на съда. Решаващият
състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и
да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след
извършването на всички тези процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не.
За да бъдат
обясненията на подсъдимите преценени като достоверни, законът не изисква те да
се подкрепят от останалите доказателства по делото, а единствено да не се
опровергават от тях.
В хода на настоящето производство
подсъдимият К. даде обяснения по предявеното му обвинение, които въпреки
тяхната лаконичност отразиха неговото отношение към вината, както и по
отношение наличието на договореност между нето и свидетел И., както и
изпълнение на тази договореност. Подсъдимия посочи, че между него и свидетел И.
е имало устна договореност за количества и цена, която той платил
предварително. Липсата на свидетели на тази договореност, както и на писмени
докаазтелства не отрича нейно осъществяване. За знание за такава догореност
посочиха и свидетелите, различни от свидетел И., разпитани по делото. Но както се посочи по
горе, липсата на доказателства относно нейните параметри, изпълнине и плащане
не дава основание да се обоснове заключение за доказаност на договореност между
две ЮЛ, за доказаност че подсъдимия не е бил
представляващ ЮЛ „ С.“ ЕООД, че не е искал и не е можел да изпълни задължението по договора,
както и че не е искал да му бъде издадена фактура. В хода на настоящето
производство се установи, че издадената фактура може да не бъде подписана от
получателят и за да бъде осчетоводена, при плащането и по банков път, който е
задължителен път с оглед размера на доставката която е над 10 000 лева. За
предварителното плащане потвърждават свидетелите С.Ш., както и свидетел Я.Х..
За това че свидетел И. не доставя ако не му е платено сочи и свидетел Б.С. /
лист 103 от наказателното/. При така изложеното
и неустановеност на факти отричащи посоченото от подсъдимия К., съдът
кредитира с постоверност обясненията му и ползва при установеността от
фактическа страна на настоящето дело.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите А.Д., К.Ч. и М.М., като обективни, логични и дадени от лица не
заинтересовани от изхода на делото. Свидетелите Д., Ч. и М. са били в трудови
правоотношения с фирма „Агресия 99“ ЕООД и в изпълнение на същите те са
осъществили превозите на дървесина до гр.Пловдив. В хода на ДП – относно
свидетел М., а за свидетелите Ч. и Д. в съдебното следствие се посочи от тези
свидетели, че не познават подсъдимия, че контактували по посочен от свидетел И.
мобилен номер с лице, за което им е било казано че е подсъдимия К. за намиране
мястото на разотварване. Свидетелите посочиха че не са се виждали лично с
подсъдимия, както и че са били разтоварени пет от направените курсова в друг
склад, за когото узнали че се държи от друго лице, различно от подсъдимия К..
Свидетелите посочиха че товарителниците са били подписвани от намиращи се в
склада лица, които не познават. Поради факта че показанията на свидетелите се
потвърждават от другите приети по делото доказателства, включително и от
заключението на вещото лице С. както се посочи по – горе съдът кредитира
показанията на тези свидетели и ползва за установеността от фактическа страна
на настоящето дело.
Съдат кредитира показанията на свидетелките М.
Г. и И.К., които посочиха че счетоводно
са обслуждали – свидетелката Г. фирма „Агресия 99“ ЕООД, свидетелката К. фирма
„С.“ ЕООД, както и ч няма издадени фактури и други счетоводно отразени
документи удостоверяващи договореност между двете дружества. Техните показания
се потвърждават от другите приети по делото доказателства поради което съдът
кредитира и полза за установеността от фактическа страна на настоящето дело.
Свидетелите И.Ш., В.А., И.Б. са имали
отношения с дейността на подсъдимия във връзка с търговията и обработката на
дървесина, но не и във връзка с отношения с фирма „Агресия 99“ ЕООД Стара
Загора предмет на делото. Поради не
наличие на основание за критика съдът кредитира показанията им за
установеността по делото.
Свидетел С.Ш. заяви в съдебно заседание че познава
подсъдимия и че е извършил превоз на дървесина от фирма от Стара Загора. В
съдебно заседание свидетелят посочи, че по телефона е осъществил контант с лице
което го е отвело до мястото за товарене, както и че това е станало сред като е
платил товара. Свидетел Я.Х. заяви в съдебно заседание че познава подсъдимия,
както и че е бил ****на подсъдимия до гр.Стара Загора, където имал среща с
трето непознато за него лице. Свидетелят посочи, че не е присъствал на срещата,
както и че след нея подсъдимия му е казал за постигната договореност за
доставка на дървен материал и за платено предварително капаро за тази доставка.
Поради не наличие на основание за критика съдът кредитира показанията им за
установеността по делото.
За надлежно упълномощаване на
подсъдивия К. в съдебно заседание посочи свидетелката С.П.. Свидетелката
посочи, че не се интересува и няма знание за дейността на подсъдимия, както и
да знае нещо за отношенията му с фирма „Агресия 99“ . Поради не наличие на
основание за критика съдът кредитира показанията и за установеността по
делото.
В хода на съдебно следствие свидетел Б.С. посочи че той е запознал
подсъдимия К. и свидетел И., както и че във връзка с постигната договореност
между тях – свидетел И. е запомнал доставка в гр.Пловдив. Свидетелят посочи че
около 7 камиона дървесина е приел в неговия склад, тъй като склада на К. е бил
малък, както и че не му са били представяни документи за този превоз.
Свидетелят посочи, че после не знае какво е правил К. с тези количества.
Свидетелят посочи че е имал търговски отношения с фирма „С.“, които били
осъществени съгласно изискванията на закона. Поради не наличие на основание за
критика съдът кредитира показанията на свидетел С. за установеността по
делото.
Съдът кредитира с достоверност
показанята на свидетел Д.И. за постигнатата договоренос между него и подсъдимия
К.. С оглед изложеното по – горе съдът не кредитира показанията му в частта че
това е станало от името на неговата фирма с подсъдимия К., като представляващ
фирма без да има такова качество. Безспорно изпълнението на договореността е
станала от името на фирма „Агресия 99“ ЕООД която е имала съобразно
изискванията на закона възможност да добива и доставя дървесина. Но липсата на
отразяване тези доставки в дневниците на складовоте на К., на С., както и не
установеността къде точно са били доставяни товарите в гр.Пловдив, не
подписването на товарителниците от посочените като получател лица, не
полагането на печат в тези товарителници установено по делото определя и
становището на съда да не кредитира показанията на свидетел И. относно
наличието на сделка, договор между него и подсъдимия, който той не е искал и не
е могъл да изпълни.
Н е
кредитирам показанията на свидетел И. и за поведение от страна на
подсъдимия К. за не издаване на фактура относно договореността, тъй като както
се установи по дело при издадаве на фактура която следва да се плати по банков
път за да бъде осчетоводена следва да бъде платена по банков път. И с оглед
установеното за плащане предварително по постигната договореност, то няма как
да бъде платена от другата страна в искания от свидетел И. размер.
Съгласно
чл.102, т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Наличието на договор, макари устен между подсъдимия К. и свидетел Д.И. само по себе си не води до извода за наличие
или липса на престъпление по чл.209 от НК. В теорията и съдебната практика се
прави разграничение между измамата като престъпление по чл.209 и следващи от НК
и гражданската измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД. Деецът по чл.209 от НК, който използва договорни отношения с измамлива цел, поначало
няма намерение да изпълнява задълженията си по тях.
Приема
се обаче, че частичното или пълното неизпълнение не е достатъчно за да се квалифицира поведението на лицето като
измама, а е необходимо да се установи дали неизпълнението е в резултат на
измамливите действия.
Престъплението
по чл.209 и следващи от НК от субективна страна може да бъде извършено само при
наличие на пряк умисъл и користна цел. С оглед на това, за да е осъществен
съставът му, следва към момента на извършване подсъдимият К. да е имал користна цел по отношение на
свидетел И. – да е имал изричното
намерение по този начин да си осигури неправомерна облага. Според настоящия
състав в конкретните два случая липсват гореописаните и изискуеми съставомерни
признаци на деяние по чл.209, ал.1 от НК, осъществено умишлено от подсъдимия К.. Безсъмнено доказан
факт по делото, по който не се спори между страните, е и това че между подсъдимия К. е била постигната
устна договореност за доставка на дърва, че свидетел И. е доставил в гр.Пловдив
посочените в ОА количества дърва. Същевременно, обаче,
съставът е на становище, че посочените обстоятелства не се доказа че се дължат
по някакъв начин на противоправни действия, осъществени от страна на подсъдимия
К. като освен
това последният не е реализирал и никой друг обективен признак на изпълнително
деяние на престъплението измама. От установеното от фактическа страна по делото
не следва извод М.К. умишлено да е въвел в
заблуждение свидетели И. и с това е причинил
имотна вреда на представляваното от
него дружество. Въз основа на
представените дотук съображения, следва и окончателния извод, че повдигнатото
спрямо М.Б.К. обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.5,
вр. чл.209, ал.1 от НК е напълно неподкрепено от събраните по делото
доказателства, а обвинителната теза, застъпена във внесения обвинителен акт, по
същество представлява хипотеза, т.е. основава се единствено на предположения. В
съответствие с изложеното съдът призна подсъдимия М.К. за невиновен в това, че на 26.03.2012г. в гр.Стара Загора, като се представил за
длъжностно лице – *** на „С.“ ЕООД – Благоевград, с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и до 12.04.2012 г. в гр.Пловдив е поддържал заблуждение у Д.Г.И.
*** – ****на
„Агресия 99“ ЕООД – Стара Загора, и с това причинил на „Агресия 99“ ЕООД –
Стара Загора, с *** на Д.Г.И. *** имотна вреда в големи размери – 37 610,80 лева - престъпление
по чл.210, ал.1, т.1 и т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го правда по така
повдигнатото обвинение.
С оглед изхода на делото съдът
постанови направените разноски по дело да останат за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
вярно с оригинала!
В.И.