РЕШЕНИЕ
№2098/19.11.2020г.
гр.
Пловдив, 19.11.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и осми октомври през
две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 2067 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл.172, ал.5
от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на Е.В.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв.М.
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-001260
от 25.05.2020 г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор Пътна
полиция- Пловдив, с която на основание чл. 171, т.1, б.“Д“ от ЗДвП е постановено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до заплащане
на дължимата глоба.
Според
жалбоподателя, наложената ПАМ е незаконосъобразна. Излага доводи, че към датата на съставяне на
заповедта не е имал незаплатена глоба, наложена с посочения в заповедта ел.фиш сер.К № 3307672, връчен на 24.01.2020г., както и че никога
не е бил наказван с описания фиш. Твърди липса на описание в административния
акт на конкретните фактически обстоятелства, дали основание за издаването му.
Иска се отмяна на ЗППАМ. Претендират се разноски.
В с.з. адв.М. поддържа жалбата и сочи, че е ирелевантно обстоятелството дали към датата на издаване на
заповедта Е.Н. е имал други незаплатени глоби,
доколкото в заповедта следва да се посочи конкретно наложено наказание „глоба“
с влязло в сила НП и Електронен фиш, поради наличието на което се налага и
съответната ПАМ.
Ответникът- М.М.- Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ не се явява, не се представлява. В постъпила по делото молба-становище,
с която е приложена административната преписка, е изразено становище за
неоснователност на жалбата. Посочено е, че тъй като съставеният на Е.Н.
АУАН е написан саморъчно от актосъставителя на
хартиена бланка, след неговото съставяне същият се въвежда ръчно от друг
служител в АИС – АНД, който е допуснал неволна грешка при преписването на
посочения номер на неплатен ел.фиш като вместо серия К № 3307671, въвежда серия
К № 3307672. Твърди се, че за грешката е допринесъл и актосъставителят,
като видно от АУАН последната цифра на посочения фиш е написана нечетливо, като
може да бъде приета както за цифратаб 1, така и за
цифрата 2. Посочено е, че след плащане на ел.фиша, основанието на издадената
ЗППАМ автоматично отпада и обжалването се обезсмисля. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на
жалбата.
Съдът като
разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери
за установено следното:
За допустимостта:
Оспорената заповед
е връчена на жалбоподателя на 10.08.2020г., така както е отразено в нея, а жалбата
е подадена директно до Пловдивски административен съд на 19.08.2020г., т.е. в предвидения
за това процесуален срок, от адресат на заповедта, поради което жалбата се
явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Приобщен по
делото е Акт за установяване на административно нарушение № АА 510409 от 25.05.2020г.
Констатациите,
изложени в акта се свеждат до следното: На 25.05.2020г., около 12:25 часа, в гр.Пловдив
на бул.“Хаджи Димитър“ – кръстовище с ул.“Китка“, Е.В.Н.
управлява товарен автомобил „СИТРОЕН НЕМО“ с рег. № ****, като: 1)
не носи СУМПС и контролен талон; 2) не носи СРМПС част II;
3) не използва обезопасителен колан; 4) управлява
МПС, без да е заплатил наложената му глоба в срок – ел.фиш серия К № 330767_
(нечетливо посочена последна цифра 1 или 2), връчен на 24.01.2020г. В съставения АУАН е посочено, че са нарушени
разпоредбите на чл.100 ал.1 т.1 и т.2, чл.137А ал.1, чл.190 ал.3 от ЗДвП. Акта
е подписан от жалбоподателя в настоящото производство без възражение.
Въз основа на
така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на
основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т.1, б."д" от ЗДвП е постановено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на Е.В.Н. до заплащане на
дължимата глоба.
Като част от
административната преписка са представени: докладна записка от полицаи в група
ООР, сектор ОП при Второ РУ – Пловдив относно връчване на материали с дата
04.06.2020г.; Наказателно постановление № 20-1030-005255 от 17.06.2020г.; докладна
записка от полицаи в група ООР, сектор ОП при Второ РУ – Пловдив относно
връчване на материали с дата 28.06.2020г.; справка за нарушител водач; заповед
№ 317з – 391 от 06.02.2017г. на директора на ОД на МВР – гр. Пловдив относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.
1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП (лист 29); Заповед
№8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед №
8121К-5154 от 02.06.2017г. на Министъра на вътрешните работи; Електронен фиш
серия К № 3307671; вносна бележка/платежно нареждане; справка от АИС на МВР–
преглед на фиш; справка – данни за плащане от БНБ.
С Разпореждане №
5724/21.09.2020г., съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните.
При
така установената факти се налагат следните правни изводи:
Според нормата
на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни
мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Волеизявлението
за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителната административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган – Началник
група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, гр. Пловдив, съобразно
нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП и Заповед №317з-391 от 06.02.2017г.
на Директора на ОД на МВР-Пловдив, издадена на основание Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която началниците
на групи в сектор „Пътна полиция“ в ОД
на МВР - Пловдив са оправомощени
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки по чл.
171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП. Във връзка с компетентността на органа, издал оспорените заповеди по
делото е представена и Заповед № 8121К-5154 от 02.06.2017г. за преназначаване
на Матей Василев Матов на длъжност началник на група в сектор „Пътна полиция“.
Съдът констатира, че заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите
реквизити /по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК/.
Приложеният по делото Акт за
установяване на административно нарушение №
АА510409/25.05.2020г. е съставен от длъжностно лице – мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ ,
който акт съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена
сила до доказване на противното, а по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК е официален
удостоверителен документ. Следва да се отбележи, че актът поставя началото на
административно наказателно производство съобразно чл.36, ал.1 ЗАНН, което може
да приключи с издаване на наказателно постановление. Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВАС административно
наказателното производство по ЗАНН е отделно и независимо от административното
производство по налагане на ПАМ по ЗДвП, като евентуалната нередовност в реквизитите
на АУАН съгласно чл.42 ЗАНН и допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето му, могат да бъдат обсъждани при съдебното обжалване на
наказателното постановление по реда на чл.59 – 63 ЗАНН. Прилагането на ПАМ не
съставлява административнонаказателна санкция и не се
подчинява на режима на ЗАНН. Заповедта за прилагане на предвидената от закона
ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Същата по своето
правно естество е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз
основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.
Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила
относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Като част от
производство по установяване правопораждащия
отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на
АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността. Независимо, че
двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим,
имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на
ЗДвП. В случая жалбоподателят е подписал съставеният АУАН без възражения.
Във връзка с изложеното съдът намира за
необходимо да отбележи, че в действителност в АУАН последната цифра на
посочения като незаплатен електронен фиш е написана нечетливо и прилича и на
цифрата 1 и на цифрата 2, поради което
грешно е въведена в АИС – АНД, довело и до погрешно посочване на номера на фиша
(3307672), както в съставеното НП, така и в процесната
заповед. От друга страна обаче, изричното посочване на датата на връчване на
фиша, а именно 24.01.2020г., за което обстоятелство няма спор, води до индивидуализация
на електронния фиш. Нещо повече, няколко дни преди връчване на процесната заповед, а именно на 03.08.2020г.,
жалбоподателят е заплатил глобата наложена му с електронен фиш серия К №
3307671 за което по делото има приложени доказателства. Изложеното води до
извод, че още от самото съставяне на АУАН, жалбоподателя е имал ясното
съзнание, че не е заплатил фиш с №3307671.
Отделно от това по делото е приложена справка
за нарушител/водач, от която е видно, че спрямо Е.Н.
има постановени множество влезли в сила наказателни постановления (над 30) и
фишове (11), сред които е именно фиш с № 3307671 с посочена дата на връчване
24.01.2020г. В справката не фигурира фиш с № 3307672. Поради изложеното съдът
счита, че допуснатата техническа грешна в изписването на номера на незаплатения
фиш не води до незаконосъобразност на процесната
заповед за прилагане на принудителна административна мярка.
Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на
чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай административният орган е приел, че е
налице хипотезата на чл.171, т.1 б.„д“ от ЗДвП, съгласно която принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство се прилага на водач, който управлява моторно
превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Съгласно чл.190 ал.3 от ЗДвП, наложеното
наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила
на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване.
Изложеното
налага извода, че необходимите материалноправни
предпоставки за налагане на мярката са: установено по надлежен ред управление
на МПС от водач, който не е платил наложена му глоба в срока за доброволното й
заплащане. Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът намира,
че в случая тези предпоставки са били налице към момента на издаване на
оспорената заповед – 25.05.2020, тъй като безспорно е установено, че Е.Н. е
управлявал МПС с наложено наказание глоба по фиш, която глоба не е била
заплатена в срока за доброволно заплащане, а е заплатена едва на 03.08.2020г.
При наличието на тези предпоставки административният орган действа при
условията на обвързана компетентност – за него възниква задължение да наложи на
водача ПАМ по посочената разпоредба до заплащане на дължимата глоба, което е и
сторено от административния орган.
Без значение е
последвалото заплащане на глобата, доколкото съобразно чл.142 от АПК, съдът преценява съответствието
на административния акт с материалния закон към момента на издаването му.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че оспорената заповед като издадена от компетентен орган, при
спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение
на материалния закон, се
явява законосъобразна. Жалбата против нея е неоснователна и като такава следва
да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.В.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1030-001260 от 25.05.2020 г. на Началник група към
ОД на МВР – Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив, с която на основание чл. 171, т.1,
б.“Д“ от ЗДвП е постановено временно
отнемане на свидетелството му за управление на МПС до заплащане на дължимата
глоба.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: