РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. В., 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20231420103086 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за сумата от 4 582.32 лева,
представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение, поради придобито от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Предявен е и иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 482.26 лева, представляваща мораторна лихва
за забава върху претендираната сума, за периода от 01.12.2020 год. до 27.11.2023 год.
Ищецът твърди, че с ответното дружество бил в трудови правоотношения, като
бил назначен на длъжност „машинен оператор, шиене“, като мястото на полагане на
труда било в град В., ул.“И.“. Със Заповед № 6/01.12.2020 год. на Изпълнителния
Директор на ответното дружество-работодател,трудовото правоотношение е
прекратено трудовото на основание чл. 325, т.1 от Кодекса на труда.
Твърди се също, че на основание чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда, с прекратяване
на трудовото правоотношение, работодателя дължи и следвало да изплати на ищцата
и обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца,
което работодателя е определил и начислил в размер на сумата от 4 582.32 лв. (четири
хиляди петстотин осемдесет и два лева и тридесет и две стотинки). Въпреки
уверенията, че ще бъде изплатено обезщетението, и към настоящият момент същото
не е сторено.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника „В.-В.“ АД, да
заплати на ищцата дължимото по чл. 222, ал.3 от КТ обезщетение в размер на 6 брутни
работни заплати, след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, при работодател, при когото е прослужила повече от 10 години през
последните 20 години, възлизащо на сумата от 4 582.32 лв. (четири хиляди петстотин
1
осемдесет и два лева и тридесет и две стотинки), което вземане е възникнало към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение 01.12.2020 год.
Доколкото ответното дружество е в забава, то същото дължи и обезщетение за
забава върху главницата от 4 582,32 лв., представляваща дължимото обезщетение по
чл. 222, ал.3 от КТ, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение
01.12.2020 год. до датата на предявяване на иска 27.11.2023 год., което възлиза на
сумата от 1 482.26 лева, както и законната лихва считано от датата на предявяване на
иска 27.11.2023 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В проведеното на 11.06.2024 г открито съдебно заседание ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не
изпрати представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /Разпореждане № 4416/28.11.2023 г. е връчено
лично на ответника по реда на чл.50, ал.2 и 4 ГПК/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са
вероятно основателени с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца следва да се присъдят
разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, в размер на 600,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение и 250.00 лева депозит за вещо лице.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК,
Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.-В.“ АД, ЕИК: ******* да заплати на И. Ц. В., ЕГН: **********,
сумите, както следва:
- на основание чл. 222, ал.3 от КТ сумата от 4582,32 лева – главница,
представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение, поради придобито от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.11.2023 г. до окончателното погасяване на сумата.
- На основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1482.26 лева, представляваща мораторна
2
лихва за забава върху главницата, изтекла за периода от 01.12.2020 година до датата
на предявяване на иска 27.11.2023 година.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „В.-В.“ АД, ЕИК: ***** да заплати
на И. Ц. В., ЕГН: ********** сумата от 850.00 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3