Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1725
гр. Русе,
25.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
25-ти септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 115 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София твърди, че на
21.12.2016 г. Сити кеш ООД като заемодател и ответницата като заемател са сключили договор за паричен заем,
по силата на който и е предоставена сума в размер на 550 лв. Подписани били както
договор, така и искане за предоставяне на заем подписан от заемателя, стандартен
европейски формуляр, общи условия, с които документи ответницата изцяло се съгласила.
При подписване на договора се удостоверявало получаването на паричен заем по него.
Били уговорени параметрите по договора и крайният срок за изплащане на всички задължения
до 16.08.2017 г. Твърди се, че поради допусната
забава от страна на заемополучателя настъпила предсрочна автоматична изискуемост
на цялото задължение по договора, като съгласно клауза от договора се дължала и
неустойка. Твърди, че общият размер на задължението на ответницата по договора бил
1336,17 лв., а по пера: 535,79 лв. – главница за периода от 04.01.2017 г. до
16.08.2017 г., 72,91 лв. – договорна лихва от 04.01.2017 г до 16.08.2017 г., 421,08
лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
28.12.2016 г. до 16.08.2017 г., дължима на осн. чл. 7, ал. 4 от договора за кредит
и обявената предсрочна изискуемост, 205,96 лв. – неустойка за предсрочна изискуемост,
начислена еднократно за 25.01.2017 г., 100,43 лв. – обезщетение за забава за периода
от 26.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендира се и законна
лихва от датата на подаване на заявлението и разноските по делото. Искът се основава
и на твърдения за извършена покупко-продажба на вземане /цесия/ от 31.10.2017 г.
между Сити кеш ООД и ищеца, по силата на който закупили вземането на Сити кеш ООД
срещу ответницата, като същата е била уведомена за извършената цесия.
Ответницата А.Т.Т. е редовно призована по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и не
се явява. Назначеният и особен представител адв. П. И. е подала отговор на
исковата молба, в който оспорва иска. Оспорва автентичността
на представени доказателства и иска представяне
на оригиналите на същите. Твърди, че е налице плащане на главница. Прави възражение
за нищожност на клаузите за неустойка по чл. 8 от договора. В такъв смисъл е следвало
да се разглежда и чл. 7 от договора и дължимостта на допълнителна неустойка в размер
на двадесет процента. Освен това самият размер на договорните неустойки бил прекомерен,
който бил почти колкото главницата. Клаузите за дължимост на такава се явявали неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Същите
не били уговорени индивидуално и следвало да се приемат за нищожни. Позовава се
на това, че могат да се събират допълнителни такси и комисионни, но не и такива
свързани с усвояването и управлението на кредита. Позовава се на това, че договора
е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и следва да намерят
разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. С оглед на това се счита, че се дължи
само чистата стойност на кредита с погасителни вноски или 627,14 лева. Оспорва се
твърдението за уведомяване на длъжника за цесията. Оспорват се направените разноски
от ищеца, включително и за юрисконсултско възнаграждение, които следва да се събират
в по-малък размер.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №***/2018 г., че в производство по чл.410
и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №***г. срещу
А.Т.Т. да заплати на кредитора “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД гр. София сумите в размер на 535,79 лв. – главница
по сключен със „Сити кеш“ ООД договор за паричен заем №***г., 72,91 лв. – договорна
лихва за периода от 04.01.2017 г до 16.08.2017 г., 421,08 лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 28.12.2016 г. до 16.08.2017 г., 205,96 лв.
– неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно за 25.01.2017 г.,
100,43 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.01.2017 г. до 01.10.2018 г.
и разноски в размер на 27,62 лв. – държавна такса и 50 лв. – юриск.
възнаграждение. В заповедното производство заповедта е връчена по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
Предмет на настоящия иск са сумите в размер на същите суми но с уточнения,
че главница е за периода от 04.01.2017 г. до 16.08.2017 г., а неустойката в
размер на 421,08 лв. за периода от 28.12.2016 г. до 16.08.2017 г. е дължима на осн.
чл. 7, ал. 4 от договора за кредит и обявената предсрочна изискуемост.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 21.12.2016
г. ответницата е сключила със „Сити кеш“ ООД договор за паричен заем №***г., съгласно
който и е предоставен заем в размер на 550 лв. като тя се е задължил да върне заемната
сума на 34 вноски съобразно погасителен
план, подписан от страните. Уговорени са размер на вноските, които не са
месечни, а с по-кратки падежи, ГПР – 49,227%, ГЛП – 40,08 лв. и общият размер
на задължението – 627,14 лв. Съгласно погасителния план вноските са в размер на
31,20 лв. при последна вноска 31,88 лв., от които по 18,44 лв. вноска и 12,76
лв. – неустойка по чл.8 от договора/респективно 18,62 лв. и 31,88 лв.– за
последната вноска/. Видно е, че общият размер на погасителните вноски
съответства на общия размер на задължението – 627,14 лв., а с включена
неустойка по чл.8 от договора общият размер е 1060,98 лв.
Представен е препис от договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 31.10.2017 г., от който е видно, че „Сити кеш“ ООД е прехвърлило на “Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД възмездно станалите ликвидни и изискуеми вземания по
договори за заем, сключени от продавача с физически лица, които не са изпълнили
задълженията си по тях. От приложеното Приложение №1 (л.20-22), се вижда, че е
сключен индивидуален договор за цесия – приложение №1 към този от 31.10.2017г.,
с който се цедира вземане на „Сити кеш“ ООД срещу ответницата в размер на
535,79 лв. – главница, 72,91 лв. – договорна лихва, остатък от такси и
неустойки в общ размер на 627,04 лв. към дата 31.10.2017 г. и 49,81 лв. –
остатък на лихва за просрочие към 31.10.2017 г.
С оглед на изложеното съдът приема, че ищецът в качеството си на цесионер има
всички права на кредитор.
Видно от приложените на л.18 и л.19 потвърждение и пълномощно и приложените
на л.23 – л.26 уведомителни писма и известия за доставяне на ответницата чрез “Български пощи“ ЕАД и
куриерска фирма документите за осъществената цесия са изпратени до ответницата преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК на посочен от нея и вписан в договора за паричен
кредит постоянен адрес, но писмата не са връчени като непотърсени,
поради неоткриване на никой на адреса и грешен телефон. С това процедурата по чл.99,
ал.3 ЗЗД е изпълнена, тъй като предишният кредитор е съобщил на длъжника прехвърлянето
и е предал на новия кредитор намиращите се у него документи, установяващи вземането,
както и му е потвърдил писмено станалото прехвърляне, видно от посочените по-горе
доказателства. Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът приема, че цесионният
договор има действие по отношение на ответницата.
Със заключението на вещото лице по приетата икономическа е-за се
установява, че по договора е налице плащане в размер на 31,20 лв., с което е
погасена първата вноска по погасителния план с включена наустойка по чл.8 от
договора. Вещото лице не установява други плащания.
С оглед изложеното съдът счита, че искът е доказан по основание, но не и по
размер. На първо място съдът счита, че не е налице предсрочна изискуемост на
задължението по договора за кредит. В същия е уговорено автоматично настъпване
на такава при неплащане на 4 месечни вноски. Тази уговорка е нищожна като
противоречаща на чл.60, ал.2 от ЗКИ. В този смисъл е и т.18 от ТР № 4/2013г.на ОСГТК
на ВКС. При това положение не само не е настъпила предсрочна изискуемост но не
са налице и основанията за начисляване на еднократна неустойка за настъпването
на такава. Предмет на делото обаче е установяване на самото вземане, а не отделните
му характеристики - валидност, ликвидност, изискуемост и др. и техните проявни форми
- предсрочна, настояща, последваща, отложена и т. н. Поради това следва да се
съобрази дали и каква част от вземането е изискуема към момента на приключване
на устните прения – за да се прецени до какъв размер искът е основателен и ако
има разлика и към моментите на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и на исковата молба – за да се прецени каква част от разноските
по заповедното производство и по настоящото дело следва да се присъдят на
ищеца.
На следващо място съдът счита, че уговорката за неустойка по чл.8 от
договора е нищожна като противоречаща на чл.19, ал.4 от ЗПК. Това е така,
защото става въпрос за условия на кредита при неподписване на запис на заповед
или неосигуряване на поръчител и тази неустойка се дължи още със самото
сключване на договора, а не при неизпълнение на задълженията по него.
Задължението по чл.6 от договора всъщност не е задължение на кредитополучателя,
а уговаря условията по кредита при сключването му без да е подписан запис за
заповед или да има поръчител на дълга. С включването на тази неустойка към
размера на дълга и месечните вноски се надвишава максималния размер на ГПР по
чл.19, ал.4 от ЗПК и клаузата е нищожна на осн. чл. 19, ал.5 от ЗПК.
При това положение и видно от заключението на вещото лице по приетата е-за
/таблица №1/ с платената сума от 31,20 лв. е платена първата вноска – 14,21 лв.
- главница и 4,23 лв. – лихва и част от втората, а именно: 4,12 лв. – лихви и
част от главницата по тази вноска - 8,64 лв. Така към момента на изтичане на
погасителния план /18.08.2017 г./ е налице непогасена главница в размер на
527,15 лв. и непогасени лихви в размер на 67,79 лв. След изтичане на срока на
договора върху непогасената главница се дължи и обезщетение за забава под
формата на законна лихва за забава, която за периода до подаване на заявлението
по заповедното производство по ч.г.д. №***\818 г. при изчисление с програмен
продукт е установена в размер на 60,33 лв. До тези размер искът е основателен и
доказан, а за горниците над тях и за останалите суми/неустойки/ следва да се
отхвърли.
Разноските по делото следва да се присъдят съразмерно на уважената част от
иска/49,04 %/ като съдът приема, че разноските на ищеца за юрис. възнаграждение следва да са в минимален
размер както по заповедното производство, така и по настоящото искова
производство. Така от разноски в общ размер на 884,30 лв. следва да се присъдят
в полза на ищеца разноски само в размер на 433,66 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда “Лабиринт“, ет.2, офис 4, срещу А.Т.Т., ЕГН:********** *** за сумата от 527,15 лв. – непогасена
главница по сключен със „Сити кеш“ ООД договор за паричен заем №***г., 67,79 лв. – договорна лихва по
договора; 60,33 лв. – законна лихва
за забава върху непогасената главница за периода до 01.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.10.2018 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за горниците над тези суми, както и за
претендираните неустойки по договора, а именно: 421,08 лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 28.12.2016 г. до 16.08.2017 г., дължима на
осн. чл. 7, ал. 4 от договора за кредит и обявената предсрочна изискуемост и
205,96 лв. – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно за
25.01.2017 г.
ОСЪЖДА А.Т.Т., ЕГН:**********
*** да заплати на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. “Люлин“ 10, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда “Лабиринт“, ет.2,
офис 4 сумата в размер на 433,66
лв. – разноски съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: