Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр. Добрич, 10.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА

Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 241/2019 г.,  по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „Бул Аква Фиш” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, и с адрес за кореспонденция ***, представлявано от управителя Ж.С.В., чрез адвокат М.П. от ДАК, с която срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от всеки двама от Н. Й.Н., К.Т.И., Р.Г.Л., е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 9 250,57 лв. /девет хиляди двеста и петдесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща начисляваните за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. по фактура № **********/08.10.2018 г.; за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. по фактура № **********/07.11.2018 г.; за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. по фактура № **********/07.12.2018 г. и за периода от дата 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. по фактура № **********/07.01.2019 г., задължения (възнаграждения) за пренос на ниско напрежение и за достъп до ниско напрежение, от която: 7 338,67 лева за такса „Пренос” и 1 911,90 лева за такса „Достъп ниско напрежение”.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, ищцовото дружество е собственик на Трафопост-командна кабина с площ от 24 кв.м., присъединен за извод „***“, разположен в парцел ХІ в кв. 27, при граници и съседи на поземления имот: изток-път, запад-парцел VІІ, север-път, юг-имот ХХІІІ, находящ се в землището на село ***. Посоченият имот е придобит по силата на Договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 176, том ХХ, нот. Дело № 3625 от 20.08.2013 г. и нотариален акт № 195, том І, н. дело № 176 от 31.01.2017г. на СлВп при АВп Добрич.

Посоченото съоръжение е оборудвано със собствени средства като до момента ищецът го стопанисва лично за нуждите на дружеството. Сочи се, че в имота има изградени сгради, собственост на ищеца, до които електроенергията достига чрез електрическата мрежа за ниско напрежение, също собственост на дружеството, изградена от него в имота. Техническите устройства за отчитане на потребената електрическа енергия от външните абонати се намират в трансформаторния пост-килия ниско напрежение, също собственост на ищеца.

Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия, присъединен към електропреносната мрежа по силата на договор за пренос на ел.енергия с изх. № СВП13-823/18.11.2013г. и договор за достъп до електроразпределителната мрежа с изх.№ СВП13-823/18.11.2013г., както и договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № П-Д13-120-2013-П-Д14-33-05.03.2014г.

Въпреки, че ответникът не е собственик на съоръжението, не е участвал в изграждането и не участва в стопанисването (ремонт, поддръжка и обновяване) на трафопоста, като до настоящия момент ползва трафопоста за преобразуване от високо в ниско напрежение, достъп и пренос на ел.енергия НН по кабелни линии НН на ищеца през неговия имот и до други потребители, същият не заплаща съответната сума за ползването на съоръженията в трафопоста и кабелните линии НН. Ответникът оказва да заплаща реално извършени и заплатени от ищеца разходи с мотива, че не е собственик на трафопоста и преносните съоръжения. В същото време ежемесечно начислява към всяка от сметките на ищеца суми за достъп до средно и ниско напрежение и пренос на ниско напрежение.

Според ищеца тези суми не следва да бъдат събирани, тъй като всички технически съоръжения, с които се осъществява преобразуването, са собственост на ищеца, а уредите за измерване на ел.енергия за краен потребител са монтирани в трафопоста-килия НН, също негова собственост. Трафопостът е присъединен към мрежата на ответника „Средно напрежение“ и преобразува електроенергията от „средно напрежение“ в „ниско напрежение“, което означава, че ответникът не доставя ел.енергия ниско напрежение. Предвид на това, че ищецът е собственик на мрежата НН и за пренос през нея не следва да дължи плащания на ответника. Като потребител, който захранва собствения си обект по мрежа, която е негова собственост, не следва да заплаща цена за услуга и дейност, които не му се предоставят.

В периода от 01.09.2018 г. до 31.12.2018 г. ответникът е издал на ищеца фактури за заплащане на потребената енергия, в които като компонент от цената фигурират задължения (възнаграждения) за достъп до ниско напрежение и за пренос на ниско напрежение, които възлизат общо на 9 250,57 лева, от които: 7 338,67 лева за такса „Пренос ниско напрежение” – 1 911,90 лева.

Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан, тъй като  начислените суми се дължат на правно основание – възникнало от сключени договори облигационно отношение - ищецът е страна по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа с изх. № СВП13 - 823 от 18.11.2013г. и договор за достъп до електроразпределителната мрежа с изх. № СВП13 - 823 от 18.11.201Зг. Между страните е налице сключен и действащ договор за пренос и достъп, представени от ищеца.

Налице е облигационно взаимоотношение – сключени договори за пренос и достъп на ел. енергия, по което ищецът изрично се е задължил да плати процесните суми. Тези задължения са и нормативно установени с ПТЕЕ в сила от 26.07.2013г. При наличие на основание за начисляването им, те са правилно определени и по размер. Изразява се становище по съществото на спора. Оспорва се собствеността на трафопоста.

Въз основа събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Представени са от ищеца НА за покупко-продажба на недвижим имот № 89 от 20.08.2013г., вписан под вх. рег. № 9007 от 20.08.2013 г., акт № 176, том ХХ, дело № 3625/2013г. на СлВп при АВп-Добрич и  НА за покупко-продажба на недвижим имот № 490 от 30.01.2017г., вписан под вх.рег.№ 746 от 31.01.2017г., акт № 195, том І, дело № 176/2017г. на СлВп при АВп-Добрич, чрез които се обосновава твърдяно право на собственост върху Трафопост - командна кабина с площ от 24 кв.м., присъединен за извод „***“, разположен в парцел ХІ в кв. 27 в *** на с.***, общ.Добричка, при граници и съседи на поземления имот: изток-път, запад-парцел VІІ, север-път, юг-имот ХІІІ.

С оглед изясняване фактическата обстановка по делото, по искане на ответника е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице, по която – инж. В.Ч., след запознаване с доказателствата по делото и извършени справки дава следното заключение:

Според броя на СТИ, монтирани от „Енерго-Про Мрежи” АД, от трафопоста се захранват обекти на следните потребители: „Бул Аква Фиш'' ООД (ферма за аквакултури, риболюпилня, цех преработка); ***" (сушилня, кухня, хотел); ЕТ „АТФ ***"; ЧЗС „***" (краварник), като съоръженията за присъединяване на обектите към трафопоста са трифазни четирипроводни кабелни линии ниско напрежение.

Докладва се, че трафопостът е изграден през 1978 г., като на 27.10.1978 г. е съставен Акт за установяване годността за приемане на строеж или част (етап) от него. В документа е записано, че инвеститорът *** приема обекта като годен. Според получената от „Енерго-Про Мрежи” АД писмена справка, всички обекти са присъединени към ТП „***” преди 2005 г.

Инж. Ч. приема, че според изискванията на нормативната уредба присъединяване на обект към електрическата мрежа се извършва след: а) предварително проучване, извършвано от електроенергийното предприятие, към чиято мрежа ще се осъществи присъединяването, за условията и начина на присъединяване; б) договор за присъединяване, сключен между електроенергийното предприятие по т. 1 и лицето, за чиято сметка се изгражда или разширява присъединяваният обект или електрическа централа.

Техническите условия за присъединяване на обекта се определят от съответния мрежови оператор. Проучването за присъединяване предхожда изготвянето на работните проекти за изграждане или разширение на присъединявания обект. Сключването на договора за присъединяване предхожда одобряването на работния проект и/или издаването на разрешение за строеж за изграждане или разширение на присъединявания обект. Електрическите съоръжения за присъединяване на обекти към ЕРМ се поставят под напрежение до границата на собственост само от електро-енергийното предприятие или от упълномощени от него лица при наличие на: разрешение за ползване на съоръженията за присъединяване; разрешение за ползване на обекта: декларация от потребителя за съответствие на неговите електрически инсталации с изискванията за безопасност и техническите норми.

Според в.л. през процесния период измерването на ел. енергията, потребявана в обекта на ищеца се е извършвало посредством трифазен статичен електромер *** ид. № ****. Средството за търговско измерване е монтирано в електромерно табло, разположено на южната стена на трафопоста. Измерването е на ниво ниско напрежение, индиректно посредством токови трансформатори. Мястото на измерване е на входа на табло НН.

Установено е от експерта, че цената за достъп до ЕРМ и цената за пренос на електрическата енергия през ЕРМ се определят от КЕВР. Сочи се, че в процесните фактури изчисленията са математически верни. Цената за достъп до ЕРМ и цената за пренос на електрическата енергия през ЕРМ се образуват съгласно Указанията на ДКЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода „горна граница на приходи” за втория регулаторен период. Цената за достъп се заплаща от всички потребители, чиито обекти са присъединени към електроразпределителната мрежа. Цената за достъп не е диференцирана според нивото на напрежение (средно или ниско). Цената за пренос се заплаща от всички потребители съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която е присъединен обекта им. Вещото лице докладва, че мястото на присъединяване зависи от собствеността на присъединителните съоръжения. Когато трафопостът е собственост на мрежовия оператор, съоръженията на клиентите са присъединени към ЕРМ-НН (след трафопоста). Когато трафопостът е собственост на клиента, той е присъединен към ЕРМ-СН. На страна средно напрежение може да се измерва само електроенергията, постъпваща в трафопоста. Разпределянето на енергията към отделните клиенти се извършва на страна ниско напрежение (след силовия трансформатор), поради което измерването на индивидуалното потребление е възможно само на това ниво на напрежение.

Според заключението на инж. Ч. разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ относно мястото на измерване е приложима когато трафопостът захранва само един клиент. Технически не е приложима в случай на използване на трафопоста за снабдяване с електрическа енергия на повече клиенти поради причините, посочени в т. 8. На страна средно напрежение се измерва електроенергията, постъпваща в трафопоста. Тя включва енергията, потребявана от консуматорите и загубите в трафопоста.

По делото е прието зкалючението и на в.л. Е.Й. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, според коетос ъобразно методологията и определение от ДКЕВР/КЕВР цени за процесния период, в процесните фактури: цената за пренос е по определената такава от КЕВР за ниско напрежение, а не за средно напрежение, а цената за достъп съответства на определена от КЕВР. Процесните фактури са отразени в счетоводството на ищеца и в справките-декпарации по ЗДДС, и е ползвал право на данъчен кредит в пълен размер по тези фактури.

Безспорно е в отношенията между страните, че са налице сключени на основание чл. 11, т. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени от ДКЕВР (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.201 г., в сила от 26.07.2013г., изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014г., бр. 90 от 20.11.2015г., в сила от 20.11.2015г. – действаща редакция спрямо процесните вземания), договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа с изх. № СВП13 - 823 от 18.11.2013г. и договор за достъп до електроразпределителната мрежа с изх. № СВП13 - 823 от 18.11.201Зг. Ясно е по делото, че ищецът е клиент на ответното дружество за обект, присъединен към електропреносната мрежа - стопански обект с местонахождение село ***, община Добрич.

Като оператор на електроразпределителната мрежа и страна по договорите за пренос и достъп, сключени с ищеца, на основание чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ, ответникът е издал процесните фактури, в които е начислил върху количествата активна електрическа енергия такса пренос ниско напрежение и такса достъп средно/ниско напрежение по действащите цени за достъп и пренос, установени с решение на КЕВР през периода на фактуриране – количеството отчетена като потребена енергия и приложените цени не са спорни. Последните са установени с решение № Ц-19 от 01.07.2017г. на държавния регулатор на дейностите в енергетиката: цена за пренос на ел.енергия през разпределителна мрежа на средно напрежение – 0,01036 лева/квт.ч.; цена за пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа на ниско напрежение – 0,03008 лева/квт.ч.; цена за достъп (не е разграничена според вида на напрежението – ниско или средно, а е фиксирана само като цена за достъп), която се дължи от всички клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа (изрично указано в т. 3.3 на диспозитивната част) – 0,00800 квт/ч.

Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ установява задължение на потребителите да заплащат утвърдената от държавния регулатор цена за достъп до и цена за пренос по електроразпределителната мрежа на оператора, т.е. всички крайни клиенти са длъжни да заплащат фиксираните цени за всички мрежови услуги, включително и тези за достъп и пренос. Цената за достъп до разпределителната мрежа е определена като единна за всички потребители, присъединени на ниво средно и ниско напрежение. В случая не е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ПТЕЕ, само за производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното или разпределително дружество – те не дължат цена за пренос през съответната мрежа.

Изводът, който следва, предвид правната уредба, е че цената за достъп се дължи от всички присъединени потребители – същите използват мрежата за пренос на ел. енергията, която потребяват, а операторът срещу тази цена има задължението да поддържа мрежата в добро техническо състояние. За дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е от значение дали потребителят е собственик на мрежата за ниско напрежение; достатъчно е той да е присъединен към мрежата на едно от двете нива (ниско или средно напрежение). Дори и да е собственик на част от мрежата, крайният клиент дължи, като задължителен компонент от стойността на потреблението му, цена за достъп до мрежата средно и високо напрежение, а именно като достъп високо напрежение (която цена не е спорна и е платена) и достъп средно/ниско напрежение (спорните по делото) е фактурирана цената от оператора в процесните фактури.

Като краен клиент, ищцовото дружество е длъжно да заплаща всички мрежови услуги, в това число и пренос високо, средно и ниско напрежение (така чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ). Таксата пренос се заплаща от всички потребители в зависимост от нивото на напрежение, на което са присъединени и съобразно производствените разходи, които подлежат на компенсация. Както и при дължимостта на цената за достъп, без значение е кой е собственик на съоръженията и кабелната мрежа след точката на присъединяване.

Мрежовите услуги – цена за достъп и за пренос по електроразпределителната мрежа, са дължими от ищеца, както с оглед поетите с договорите задължения, така и  на основание чл. 104а, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 14 от ПТЕЕ. Те  следва да се заплащат върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени (така чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ).

В договорите от 18.11.2013 г. е уреден начинът за определяне на дължимия размер на предоставената услуга - аргумент от чл. 4, ал. 1, раздел трети на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, и чл. 2.1., раздел втори от договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. За да бъдат изчислени правилно дължимите суми за достъп до и за пренос през електроразпределителната мрежа, следва средството за търговско измерване да е поставено на място, съобразено със законовите изисквания, тъй като същите се установяват съобразно отчетената от него активна, а при необходимост и използваната и отдадената реактивна електрическа енергия /съобразно договора за достъп/ и консумираната активна електрическа енергия /съобразно договора за пренос/. Със сключването на договорите за достъп и за пренос е възникнало задължение на ответното дружество за поставяне на средствата за измерване на посочените места, като видно е, че в съответните точки от договорите се възпроизвеждат задълженията, установени с нормативните актове. Така дължимите цени за достъп и пренос са определяеми, като, за да се определят правилно същите, следва СТИ  да е поставено на предвиденото в нормативната уредба място. Тази констатация се подкрепя и от разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. която определя, че  при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа, е отменена с Решение № 1500 от 2017г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017г., в сила от 14.02.2017г. Други правила за процесния период не са издадени.

Според чл. 120, ал. 1 от ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 (така чл. 120, ал. 2 от ЗЕ). В чл. 28 и чл. 30 от действащата Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (в сила от 4.04.2014г.) е прието, че границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. Въпреки, че ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., са отменени с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017г., в сила от 14.02.2017г., те са били в сила при сключване на договорите на страните и именно към установените в тях начини на измерване страните са препратили в двата договора. Аналогична на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. е и разпоредбата на чл. 16 от действалите преди тях ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 67 от 2.08.2004г.

Така за дължимостта на цена за пренос и за достъп за мрежа на съответно ниво на напрежение (високо, средно, ниско) значение има къде е точката на присъединяване на потребителя към електроразпределителната мрежа и на какво ниво на напрежение се измерва потребената ел.енергия. По делото е допусната СТЕ, заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, от процесният трафопост се захранват четирима потребители, включително ищцовото дружество, всички присъединени преди 2005 г. Съоръженията за присъединяване са трифазни четирипроводни кабелни линии ниско напрежение. Трафопостът е изграден през 1978 г. През процесния период измерването на ел.енергията, потребявана в обекта на ищеца, се е извършвало чрез трифазни статични електромери. СТИ е монтирано в електромерно табло на южната страна на трафопоста. Измерването е на ниво ниско напрежение, индиректно посредством токови трансформатори, а мястото на измерване – на входа на табло ниско напрежение. В представените фактури изчисленията са математически верни. Мястото на присъединяване зависи от собствеността на присъединителните съоръжения - когато е на мрежовия оператор – към ЕРМ-НН /след трафопоста/, а когато е собственост на клиента – към ЕРМ-СН. На страна средно напрежение може да се измерва само електроенергията, постъпваща в трафопоста. Разпределението на ел.енергията към отделните клиенти се извършва на страна ниско напрежение /след силовия трансформатор/, поради което измерването на индивидуалното потребление е възможно само на това ниво на напрежение. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ относно мястото на измерване е приложима, когато трафопостът захранва само един клиент. Технически не е приложима в случай на използване на трафопоста за снабдяване с ел.енергия на повече клиенти поради изложените причини. На страна средно напрежение се измерва ел.енергията, постъпваща в трафопоста. Тя включва енергията, потребявана от консуматорите, и загубите в трафопоста.

Извършваното от ответника измерване на ел.енергия е в противоречие с правилото, че мястото на измерване следва да бъде на страната с по-високото напрежение, в случая – на средно напрежение. Следователно измерването на потребеното количество електроенергия е извън нормативно определените места. Като компоненти, чиято стойност е определяема в зависимост от количеството измерена ел.електроенергия, цените на достъп до и на пренос по електроразпределителната мрежа, не са определени чрез измерване по нормативно установените правила. Както по-горе се посочи, не е от значение кому принадлежи правото на собственост на част от мрежата, но правилното определяне на цената за достъп и пренос е предпоставено от разполагането на средството за търговско измерване в съответствие с нормативните изисквания за това (така решение № 227 от 11.02.2013 г. на ВКС по т. дело № 1054/2011г., ІІ т.о., ТК).

В случаите, когато поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия не съответства с техническите изисквания по чл. 120 от ЗЕ и съответните подзаконови нормативни актове, не може да се приеме, че цената за достъп до и за пренос по електроразпределитената мрежа е дължима. В цитираното по-горе решение е прието, че количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и цената за пренос. Тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция е без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя. Дължимостта на цените за достъп и пренос, заплащани от потребителя, съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установените изисквания. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия, практиката е приела, че правомерното поставяне на средствата за търговско измерване е от решаващо значение за тяхната дължимост – измерването в места, различни от уговорените между страните или нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за пренос, а в този случай правилото на чл. 162 от ГПК не е приложимо.

В конкретния случай, видно от заключението на вещото лице е, че средствата за търговско измерване не са поставени на необходимите места, съобразно чл. 120 от ЗЕ, т.е. не е доказано задължението на ищеца към ответника по цитирания договор. Вярно е, че цената за достъп не се влияе от начина на присъединяване (ниско или средно напрежение) – тя е една и съща, и би била различна само с оглед на различното количество измерена ел.енергия (което би било по-голямо при мерене на ниво средно напрежение), но според приетото с решение № 227/11.02.2013г. по т. д. № 1054/2011г., на ВКС-ІІ-ро т. о., когато измерването на ел. енергия е неправомерно, изобщо не е възникнало задължение за заплащане и на двата компонента - цената за достъп и цената за пренос.

С Наредба 6/2004 г. са въведени изисквания, които определят местата на измерване, на които монтираните в съоръжението на ищеца измервателни уреди трябва, а не отговарят. Вярно е, че с Наредбата не са уредени заварените случаи и поради това може да се приеме, че ответникът не е имал задължение да приведе местата за измерва съобразно нормативно определените, но през 2013 г. между страните са сключени договори за достъп до и пренос по електроразпределителната мрежа и тези договори преуреждат изцяло отношенията им, като съответно определят техните права и задължения. Както вече се посочи, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за достъп, измерването се извършва със средства за търговско измерване, поставени на границата на собственост на електрическите съоръжения съгласно Наредба № 6/2004 г. С чл. 2 от договора ответникът се е задължил, съгласно техническите данни на обектите на търговския участник, които характеризират достъпа до разпределителната мрежа, да определи местата за измерването им и средствата за търговско измерване в съответствие с ПИКЕЕ. Съгласно чл. 2.1 от договора за пренос, консумираната активна електрическа енергия се измерва със СТИ, разположени в местата за измерване, определени в съответствие с действащото законодателство. Така със сключването на договорите за достъп и за пренос за ответника е възникнало задължение за поставяне на средствата за измерване на вече нормативното установените места. За процесния период тези задължения на ответното дружество не са били изпълнени, респективно, измерването е извършвано не на границата на собственост на ел. съоръженията, а на страна ниско напрежение.

Измерването е извършвано на нерегламентирано място, което го определя като неправомерно, а както вече се посочи, съгласно решение № 227/11.02.2013г. по т. д. № 1054/2011г., на ВКС-ІІ-ро т. о., когато измерването на ел. енергия е неправомерно, не е възникнало задължение за заплащане на двата компонента - цената за достъп и цената за пренос.

Ответникът е направил възражение, че се касае за заварено от години присъединяване и е следвало ищецът да поиска да бъде променено мястото на измерването. Възражението е неоснователно и в съответствие с нормативните изисквания - задължение на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа е да поставя средствата за търговско измерване на съответните места и да отчете доставената електроенергия, съобразно ал. 3 на чл. 120 от ЗЕ, както и да определи и осигури присъединяването към мрежата (така чл. 117 от ЗЕ).

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е осчетоводил издадените от ответника фактури, като те са намерили отражение в Дневниците за покупки в съответните месеци, и е ползван данъчния кредит във връзка с начисления ДДС. Константна е практиката на ВКС, че фактурата може да се приеме за доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото в нея фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименование на страните, време и място на издаване, както и че отразяването на двустранно подписаната фактура в счетоводството на купувача като дължима и ползването на данъчен кредит, съобразно стойността й, съставлява извънсъдебно признание на задължението и дължимостта му. Но признанието (съдебно или извънсъдебно) винаги се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото (чл. 175 от ГПК относно съдебното признание на факти). При преценката на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, осчетоводяването на фактурите от страна на ищеца не може да доведе до промяна на крайния извод за неоснователност на ответниковата претенция, доколкото дружеството не установи наличието на всички необходими предпоставки за възникване на вземането.

Съгласно чл. 14, ал.1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия( ПИКЕЕ ),обн., ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната,съответно електроразпределителната мрежа.

Следователно, за дължимостта на цената за пренос и достъп за мрежа за съответното ниво на напрежение значение има къде е точката на присъединяване на потребителя към електроразпределителната мрежа и на какво ниво на напрежение се измерва потребената ел. енергия. В настоящия случай измерването на потребеното количество електроенергия е извън нормативно установените правила.

С оглед специфичното предназначение на таксата за достъп и таксата за пренос като компоненти на цената на електрическата енергия, провомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана  електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно определените или от уговорените от страните, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос.

Предивид на изложеното по-горе елементие от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост.

В тази насока е и практиката на Добричкия окръжен съд – решение № 52/11.03.2019 г. по вз. гражданско дело № 3/2019 год. и решение № 131/03.06.2019 г. по вз. гр. дело № 283/2019 г.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че тази процесната сума му се следва, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски в размер на 1 170,02 лв. /хиляда сто и седемдесет лева и две стотинки/, от която: 370,02 лв. – внесена държавна такса, и 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от всеки двама от Н. Й.Н., К.Т.И. и Р.Г.Л., че „Бул Аква Фиш” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, и с адрес за кореспонденция ***, представлявано от управителя Ж.С.В., НЕ ДЪЛЖИ сумата от 9 250,57 лв. /девет хиляди двеста и петдесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща начисляваните за периода от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. по фактура № ***/08.10.2018 г.; за периода от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г. по фактура № ***/07.11.2018 г.; за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. по фактура № ***/07.12.2018 г. и за периода от дата 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. по фактура № **/07.01.2019 г., задължения (възнаграждения) за пренос на ниско напрежение и за достъп до ниско напрежение, от която: 7 338,67 лева за такса „Пренос” и 1 911,90 лева за такса „Достъп ниско напрежение”.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от всеки двама от Н. Й.Н., К.Т.И., Р.Г.Л., да заплати на „Бул Аква Фиш” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, и с адрес за кореспонденция ***, представлявано от управителя Ж.С.В., сумата от 1 170,02 лв. /хиляда сто и седемдесет лева и две стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: