Мотиви на Решение № 332 от 24.10.2016
г. по н.а.х.д. № 755/2016 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Производство с правно основание
чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.
С
постановление от 29.06.2016 г. по досъдебно производство № 280/2016 г. на РУ на
МВР Ловеч на Вася Радевска – прокурор при Районна
прокуратура гр.Ловеч, на основание чл.375 от НПК е било направено предложение
до Ловешки районен съд, да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с
което бъдат освободени от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК П.С.П.,
С.В.Д. и А.А.Б. ***, за повдигнати им обвинения по чл.131, ал.1, т.12, във
връзка с чл.130, ал.1, във връзка с
чл.20, ал.1 от НК, за това, че П.С.П., на 01.04.2016 год., около 16:30 часа в гр.Ловеч, ж.к. „Младост", на паркинга до блок номер
307, в съучастие като извършител със С.В.Д. и А.А.Б. ***, по хулигански подбуди
- грубо несъобразяване с обществения ред и морал, с установените правила на
поведение и при незачитане на личната неприкосновеност, причинил разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, изразяващо се в множество разкъсно-контузни рани в областта на главата,
охлузвания и кръвонасядания в областта на главата на А.Л.А. ***.
Спрямо
обвиняемия С.В.Д. повдигнато обвинение било за това, че на 01.04.2016 год., около 16:30 часа в гр.Ловеч, ж.к. „Младост", на паркинга до блок номер
307, в съучастие като извършител със П.С.П. и А.А.Б. ***, по хулигански подбуди
- грубо несъобразяване с обществения ред и морал, с установените правила на
поведение и при незачитане на личната неприкосновеност, причинил разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, изразяващо се в множество разкъсно-контузни рани в областта на главата,
охлузвания и кръвонасядания в областта на главата на А.Л.А. *** спрямо
обвиняемият А.А.Б. обвинението със същата правна квалификация било за това, че
на 01.04.2016 год.,
около 16:30 часа в гр.Ловеч, ж.к. „Младост", на
паркинга до блок номер 307, в съучастие като извършител със С.В.Д. и П.С.П. ***,
по хулигански подбуди - грубо несъобразяване с обществения ред и морал, с
установените правила на поведение и при незачитане на личната неприкосновеност,
причинил разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в множество разкъсно-контузни
рани в областта на главата, охлузвания и кръвонасядания в областта на главата
на А.Л.А. ***.
С постановлението на Районна
прокуратура е приета следната фактическа обстановка :
Тримата обвиняеми били приятели и живеели в гр.Ловеч, в ж.к.»Младост». Били
безработни и неосъждани за престъпления от общ характер.
Пострадалият А.Л.А. ***. Притежавал лек автомобил „Сеат" , с рег. № ОВ
17-06 ВА.
На 01.04.2016 год. свидетелят А. ***, където се срещнал със свидетелка В.Б.,***.
Последната живеела и в гр.Ловеч, ж.к. „Младост", бл.307. След като се
срещнали двамата отишли до гр.Троян, където свидетелката имала работа, след
което отново се върнали в гр.Ловеч. Свидетелката Б. се качила в апартамента си
в посоченият блок, а свидетелят А. останал да я чака на паркинга пред блока,
където спрял и автомобила си. Излязъл от колата и се отдалечил на известно
разстояние от нея, като седнал на бордюра до намираш се в близост трафопост. Малко
по-късно А. чул шум като от гръм, погледнал към автомобила, но не видял нищо. В
следващият момент видял, че в посока от към автомобила се приближавал
обвиняемият А.Б.. От срещуположната посока се появил и другия обвиняем - П.С.,
а срещу него вървял и третият - С.Д.. Свидетелят А. познавал и тримата
обвиняеми, но не бил в приятелски отношения с тях. Обвиняемите се приближили
към А.А. и го попитали „какво правиш тука". Същият им обяснил, че чака
свидетелката Б.. След това тримата нападнали А., като започнали да му нанасят
удари с ръце и крака по тялото и главата. И тримата го удряли едновременно, а А.
не успял да се изправи от бордюра, където преди това бил седнал. Малко след
като му нанесли редица удари, тримата обвиняеми избягали, като преди това С.Д.
му казал до вечерта да му върне 20-те лева, които му дължал.
Свидетел на случилото се станала свидетелката В. Божкова. Докато била в
апартамента си същата чула през прозореца писъци и веднага излязла пред блока. 3апътила
се към автомобила на свидетеля А. и видяла как и тримата обвиняеми удряли и
ритали пострадалия. След като я забелязали тримата избягали. Свидетелката
Божкова видяла, че А.А. бил със сцепена вежда, както и че имал и други
наранявания. Двамата отишли до автомобила и тогава забелязали, че предната и
задна десни гуми са спукани.
За
случилото се пострадалият подал жалба до началника на РУ на МВР Ловеч. С негово
съгласие му било извършено и освидетелстване, а впоследствие назначена и съдебно-медицинска
експартиза. От заключението на вещото лице по същата става ясно, че вследствие
на нанесеният му побой, на А. са били причинени множество малки разкъсно
контузии рани в областта на главата, охлузвания и кръвонасядания в областта на
главата и тялото, които са му причинили временно и неопасно разстройство на
здравето, т.е. характера на уврежданията представлява лека телесна повреда по
смисъла на закона.
На
досъдебното производство обвиняемият П.П. е дал обяснения /л.47/, като не
отрича, че е удрял свидетеля А., но заявява, че искал само да помогне на
приятеля си С.Д. и че на няколко пъти преди това А. оглеждал колата му и го
гледал странно.
Обвиняемият С.Д. също е дал
обяснения /л.53/, като е заявил, че съжалява за стореното. Посочил е, че А. му
е подсвирнал и извикал при него и когато Д. си поискал 50-те лева, който
свидетелят му дължал се сдърпали. Посочил е, че А. първи го ударил и напсувал,
след което и той му отвърнал, а малко след това се намесил и обвиняемия П.П..
За обвиняемия А.Б. сочи, че стоял отстрани, но не го е виждал да удря и рита
пострадалия.
Обвиняемият А.Б. е дал обяснения
на досъдебното производство, като не се е признал за виновен и категорично
отрекъл да е удрял свидетеля А.. Сочи, че А. първи е ударил обвиняемия Д., след
което същия, заедно с обвиняемия П.П. са му нанесли удари с ръце и крака.
Твърди, че всичко е станало много бързо и той само е стоял отстрани и е гледал,
без да се намесва, а в последствие разбрал причините, поради които другите
двама обвиняеми са нанесли побой на свидетеля А..
В съдебно заседание, редовно
призовани и тримата обвиняеми се явяват лично, като С.Д. и с упълномощен
защитник в лицето на адвокат В.Н. от ЛАК. В тази връзка съдът прецени от
събраните до момента доказателства, че тримата обвиняеми нямат противоречиви
интереси, поради което не е назначавал служебни защитници на Б. и П.. Други
предпоставки за задължителна защита също не са били налице.
В хода на съдебното следствие
обвиняемите Б. и П. са се възползвали от правото си да не дават обяснения, като
заявяват, че поддържат дадените такива на досъдебното производство.
Обвиняемият С.Д. дава обяснения,
като изрично сочи, че поддържа именно тях, а не тези от досъдебното
производство. Твърди, че преди този случай е дал пари на заем на свидетеля А.А.,
като минало доста време и въпреки проведените разговори той не му ги бил
върнал. Сочи, че въпросния ден отново го попитал кога ще му върне парите, но А.
се държал доста неадекватно и агресивно, след което посегнал и го ударил.
Твърди, че той само се е защитил и е видял, че обвиняемите П. и Б. идват към
тях, но докато дошли всичко приключило. Изтъква, че свидетелката В.Б. въобще не
е била там, а и нямало как да види каквото и да било, тъй като на мястото имало
трансформатор и храсти.
Защитника на обвиняемия Д. –
адвокат Н. оспорва квалификацията на деянието в частта й да е било извършено
престъплението по хулигански подбуди от обвиняемия Д.. Изтъква, че свидетеля А.
дължал пари на Д. и това е бил повода за конфликта между тях, поради което
случилото се между тях е от частен характер и А. е следвало да подаде тъжба по
реда на чл.80 от НПК. Пледира обвиняемият Д. да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, която изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема, че с
действията си обвиняемите П.С.П., С.В.Д. и А.А.Б. са осъществили от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12,
във връзка с чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, както следва :
Обвиняемият П.П. на
01.04.2016 год. около 16.30 часа в гр.Ловеч, ж.к. „Младост", на паркинга
до блок номер 307, в съучастие като извършител с А.А.Б. и С.В.Д. ***, по
хулигански подбуди - грубо несъобразяване с обществения ред и морал, с
установените правила на поведение и при незачитане на личната неприкосновеност,
причинил разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в множество разкъсно-контузни рани в областта на главата, охлузвания и
кръвонасядания в областта на главата на А.Л.А. ***,
обвиняемият А.Б. на
01.04.2016 год. около 16.30 часа в гр.Ловеч, ж.к. „Младост", на паркинга
до блок номер 307, в съучастие като извършител с П.С.П. и С.В.Д. ***, по
хулигански подбуди - грубо несъобразяване с обществения ред и морал, с
установените правила на поведение и при незачитане на личната неприкосновеност,
причинил разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в множество разкъсно-контузни рани в областта на главата, охлузвания и
кръвонасядания в областта на главата на А.Л.А. *** и
обвиняемия С.Д. на
01.04.2016 год. около 16.30 часа в гр.Ловеч, ж.к. „Младост", на паркинга
до блок номер 307, в съучастие като извършител с А.А.Б. и П.С.П. ***, по
хулигански подбуди - грубо несъобразяване с обществения ред и морал, с
установените правила на поведение и при незачитане на личната неприкосновеност,
причинил разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в множество разкъсно-контузни рани в областта на главата, охлузвания и
кръвонасядания в областта на главата на А.Л.А. ***.
От събраните по делото
доказателства, по безспорен и несъмнен начин се доказва фактът на нанесени на
пострадалия А. множество удари от страна и на тримата обвиняеми. Освен
показанията на самия пострадал, в тази насока са и показанията на свидетелката В.Б.,
за които съдът не намира основание да не кредитира, като обективно и
безпристрастно дадени. Същите са последователни и логични, кореспондират и с
останалите писмени и гласни доказателства по делото, в т.ч. отчасти и с
обясненията на обвиняемите П.П. и С.Д.. В тази връзка, особено внимание следва
да се отдели и анализират обясненията дадени в хода на досъдебното производство
от П.П. и А.Б. /л.47 и 59/ и които те, макар и ползвайки правото си да не дават
обяснения в съдебната фаза не отричат, както и тези на обвиняемия С.Д., дадени
в хода на съдебното следствие. Известно е, че обясненията на обвиняемите освен
доказателствено средство са и средство за защита и именно с оглед на тези два
аспекта съдът анализира изнесените от тях данни и твърдени обстоятелства. В
един основен момент обясненията и на тримата съвпадат напълно, а именно, че
обвиняемите Д. и П. са нанесли удари с ръце и крака на пострадалия А.. Съвпадат
и в твърденията, че обвиняемият Б. не е участвал в побоя, а е стоял в страни. В
тази им част обаче обясненията им противоречат с показанията на пострадалия А.
и най-вече с тези на свидетелката Б.. И доколкото може да се приеме, че пострадалия
А. в това му качество се явява и заинтересован, то както се посочи и по-горе,
съдът няма основания да не кредитира показанията на Б., като необективни или
пристрастни. И в хода на досъдебното производство и пред съда тя е категорична,
че ясно е видяла, че и тримата обвиняеми нанасят удари на свидетеля А..
На следващо място – обсъдени
помежду им, в съществени моменти от случилото се обясненията на тримата
обвиняеми си противоречат, което мотивира съда да приеме същите и за защитни.
Обвиняемият Д. твърди, че А. първи му е посегнал и го ударил, в следствие на
което той се защитил. Обвиняемият П.П. обаче сочи, че А. не е удрял С.Д., а „…С.
удари Наско в главата, докато Наско беше седнал.” Докато пък обвиняемия А.Б.
подкрепя тезата на Д., че А. първи го е ударил.
Безспорно по делото е, че на
свидетеля А. са били причинени леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1
от НК, изразяващи се в разстройство на здравето временно и неопасно за живота,
в следствие на причинените от нанесения му побой множество разкъсно-контузни
рани, охлузвания и кръвонасядания в областта на главата. В тази връзка съдът
приема заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза
като ясно и пълно дадено, кореспондиращо и с протокола за освидетелстване на
пострадалия /л.13 дос. п-во/ и изготвения към него
фотоалбум /л.14-17 дос.п-во/.
Събраният и анализиран доказателствен материал по делото категорично води до
единствения извод за осъществени от тримата обвиняеми всички елементи от
обективната страна на престъплението, за което са им повдигнати обвинения.
Освен авторството в извършването му и причинената на пострадалия лека телесна
повреда, то безспорно установени са и елементите от квалификацията „хулигански
подбуди” по смисъла на т.12 от чл.131, ал.1 от НК, а именно: непристойни
действия, изразени с нанасяне на побой на публично място на лице, което за
обвиняемите П. и Б. е било непознато (само са го виждали, без да са имали
някакви контакти и взаимоотношения с него) и която проява грубо е демонстрирала
незачитане на установения ред и явно неуважение към установения морал в
личностните отношения, нарушила е и личната неприкосновеност и интереси на
пострадалия, и изразяваща висока степен на неуважение към личността му. Деянието
е било извършено в светлата част на денонощието и на паркинг в оживен жилищен
район.
Във връзка с изложеното дотук,
съдът счита за неоснователни доводите на защитата на обвиняемия С.Д. за
неправилна правна квалификация на извършеното от него деяние. Същите се
концентрират в това, че при този обвиняем липсва елемент от състава на
вмененото му престъпление – хулигански подбуди. Д. твърди, че пострадалия А. му
е дължал пари, които отказал да му върне и това всъщност е била причината да се
ядоса и да го удари. Пострадалия не отрича този факт, косвено данни за това
дават и показанията на свидетелката Б.. Установената във времето многобройна
съдебна практика обаче е категорична и непротиворечива, че не винаги
хулиганските мотиви са несъвместими с „чисто личните”, както и че
установяването на личен мотив е основание за оневиняване, но само в случаите,
когато не са налице останалите елементи от състава – действията да не са
съпроводени съпроводени с грубо нарушаване на
обществения ред и да не изразяват явно неуважение към обществото (в този смисъл
П №2/1974 г., Пл. ВС; р. №65/2010 г. на
ВКС, І н. о. ; р. № 255/2015 г. на ВКС, І н. о. ; р. № 475/2015 г. на ВКС, ІІ
н.о. и др.). В разглеждания случай сумата която свидетелят А. е дължал не е
била голяма (той твърди за 20 лева, а обвиняемия Д. за 50 лева), но по-важното
и показателно за това, че не личния мотив е бил водещия в действията на Д. е
начина по който пострадалия е бил нападнат на паркинга пред бл.307 в
ж.к.”Младост”. А. твърди, че първо е чул шум, като от гръм (спуканите десни
гуми на автомобила му) и веднага след това е видял от различни посоки да го
връхлитат тримата обвиняеми, след което му нанесли побоя. От своя страна, в
обясненията си тримата твърдят, че обвиняемия П.П. спукал гумите след като
приключили с побоя над А.. За това, в кой момент е станало това съдът кредитира
показанията на пострадалия. Нормално е свидетелят А. да е възприел шума от
спукването на гумите именно в момента преди да бъде нападнат и бит, тъй като
дотогава е бил в спокойно състояние, с необременено от странични влияния
съзнание. И обратното – след шока от нанесения му побой, нелогично звучи, че
именно този шум би привлякъл вниманието му и съответно би се запечатал като
ярък спомен в съзнанието му. А и свидетелката Б. сочи, че след като видяла
какво се случва на паркинга пред блока, веднага слязла долу, но нападателите
вече били избягали. Квартирата на свидетелката се е намирала на първия етаж,
така че времето, което й е било нужно да слезе е било съвсем кратко и ако
действително обвиняемия П. е срязал гумите след приключване на побоя над А., то
свидетелката Б. е щяла да го види. Това обстоятелство не би било толкова важно
за разглеждания казус (липсва обвинение по чл.216, ал.1 от НК за срязаните
гуми), ако нямаше връзка относно квалифициращия признак от състава на
обвиненията – хулигански подбуди и в частност относно възражението на защитата
на обвиняемия Д. за наличието на лични мотиви в действията му. Установеността
му доказва тезата на обвинението, че обвиняемите са нападнали пострадалия
внезапно, без преди това между тях да е имало някакъв конфликт или спречкване и
подбудите им са били единствено хулигански по смисъла на закона, и същевременно
оборва твърденията на обвиняемите, че преди нападението е имало разговор на Д.
с А. и съответно разпра, прераснала в сбиване.
Тези съображения мотивираха съда
да приеме, че от субективна страна, съдържанието на умисъла и при тримата
обвиняеми е бил именно нанасянето на побой над свидетеля А., т.е. извършили са
деянието при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Що се
отнася до обясненията на обвиняемия П.П., че А. е оглеждал колата му и го е
гледал странно, макар и да няма наведено възражение в този смисъл, то подобни
твърдения обосноваващи личен мотив са абсурдни и несериозни.
С постановлението си Районна
прокуратура гр.Ловеч правилно е приела, че и тримата обвиняеми не са осъждани
за престъпления от общ характер (обвиняемият Б. е реабилитиран по право), не са
освобождавани от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК
и в тази връзка и тримата не представляват голяма обществена опасност. Няма
установени от деянието, в което са обвинени имуществени щети. Освен това, за
деянието, което е умишлено се предвижда наказание до три години лишаване от
свобода, поради което са налице условията на чл.78а от НК и обвиняемите следва
да бъдат освободени от наказателна отговорност.
Извършителите на престъплението
към момента на извършване на деянието са били с постоянно местоживеене, не са
осъждани за престъпления от общ характер, не са освобождавани от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а от НК, поради
което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо всеки от
тях ще действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Съдът, като отчете изложените
обстоятелства прие, че А.А.Б., П.С.П. и С.В.Д. следва да бъдат освободени от
наказателна отговорност за извършеното от тях в съучастие като извършители престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, във връзка с чл.130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК и им се
наложат административни наказания - глоби в размер на по 1 000 лева за всеки,
които следва да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.
Съдът съобрази предмета на престъплението, личността на обвиняемите и младата им
възраст, направените частични самопризнания, както и материалното им положение
и факта, че са безработни (Д. и Б.), а също и че така ще се постигнат целите на
наказанието.
При този изход на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемите С.Д., П.П. и А.Б. бяха осъдени да заплатят
солидарно на ОД на МВР Ловеч направените на досъдебното производство разноски в
размер на 57,96 лева.
Иззетото на досъдебното
производство веществено доказателство – 1 брой сгъваем нож от бял метал с
надпис „Min Sheng”, след влизане на решението в
сила следва да се върне на собственика П.С.П., тъй като е било иззето във
връзка с разследване на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, но с постановление
на прокурора от 15.06.2016 г., в сила от 27.06.2016 г., наказателното
производство за това престъпление е било прекратено.
Водим от
гореизложеното съдът постанови решението си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :