РЕШЕНИЕ
№ 955
гр. Сливен, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20222230101465 по описа за 2022 година
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2021г. около 16.20ч. Х. А. И. пресичала
пътното платно, по пешеходна пътека тип „Зебра“, на кръстовището, образувано от улиците
„Великокняжевска“ и „Г.С.Раковски“, пред Съдебната палата в гр.Сливен. Била блъсната от
автомобил, управляван от лицето Х. Г. Г., а след удара била откарана в Спешно отделение
при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, където при преглед лекар установил удар в дясната й
лакътна става и дясна колянна става. Няколко дни след това те били повторно констатирани
от медицинско лице. В резултат на същите жената била силно стресирана, дори имала
чувството, че ще умре. Дълго време била неработоспособна, а болките й, уплахата и стреса й
продължавали и към момента.
И. счита, че тези претърпяни от нея неимуществени трябва да бъдат възмездени и
поради това депозирала искане пред застрахователя на гражданската отговорност на
автомобилиста, които й ги причинил- ЗК“Лев инс“АД, като дружеството й заплатило
обезщетение от 600лв. Тя обаче го счита за съвсем недостатъчно, поради което отново
заявява претенция към същото застрахователно дружество, но по съдебен ред,
претендирайки обезщетение в размер на 5 000лв., заедно със законната лихва, считано от
датата, на която е уведомила застрахователя- 19.07.2021г.
Ищцата претендира сторените от нея разноски по делото.
Ответникът своевременно депозира писмен отговор, като оспорва иска- намира го,
при множество съображения, неоснователен. Също претендира разноски, а и
юрисконсултско възнаграждение.
В проведените съдебни заседания ищцата не се яви, но бе представлявана от
пълномощника-адвокат, чрез който е подадена исковата молба, като чрез него поддържа
иска. Непроменена остана и позицията на ответника.
1
След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено
следното от фактическа страна:
От констативният протокол № 44, съставен на 15.02.2021г. в 16.20ч. от
мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Сливен се установява, че на
този ден и приблизително в този час пешеходеца Х. А. И. с ЕГН ********** е била блъсната
от лек автомобил „Фалксваген голф“ с рег. № СН3207АТ, собственост на „Ауто Ка лийз“
ЕООД и управляван от Х. Г. Г. с ЕГН: **********, докато пресича пътното платно на
кръстовището на улиците „Г.С.Раковски“ и „Великокняжевска“ в гр.Сливен, в резултат на
което първата от тях получила леки натъртвания по десния долен крайник. От същият
документ съда приема, че причина за инцидента е поведението на Г., която като водач на
моторното превозно средство е отнела предимството на движещата се по пешеходната
пътека И..
За установените при преглед от медицинско лице увреди на последната се представя
„Лист за преглед на пациент в КДБ/СО“. Завереното за вярност с оригинала ксерокопие на
този документ обаче е толкова лошо и нечетливо, че съда не може да разчете съдържанието
му и поради това няма и /защото няма как/ да го обсъжда.
На 19.02.2021г. жената е прегледана и от д-р С., който е регистрирал контузия в
областта на дясната лакътна става и предмишница, с повърхностно охлузване и болезненост
при движение на ставата. Също и контузия с травматичен и болезнен оток на дясното
коляно; повърхностно кръвонасядане и охлузване тип драскотини по предната повърхност
на дясната подбедрица.
Не е спорно по делото обстоятелството, а то дори се признава в писмения отговор, че
за споменатия по-горе лек автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, за срок, в който попада и датата на ПТП-то, при/с
ответното дружество. Този факт се установява и от справка в Гаранционен фонд.
И. е отправила до „Лев инс“АД застрахователна претенция, в която описва
процесното ПТП и прави искане да й бъде заплатено справедливо обезщетение за
претърпените от нея, в резултат на същото, болки, страдания и стрес. Получена е от адресата
й на 19.07.2021г., видно от известието за доставяне, представляващо лист № 12 от
материалите по делото.
В отговор застрахователя уведомил пълномощника на жената- адв.Д., че комисия
при него е определила обезщетение в размер 600лв.
На 15.02.2021г. на Х. Г. е съставен акт № GA 234142, за установяване на
административно нарушение, в качеството й на водач на лекия автомобил с рег.№
СН3207АТ, за нарушаване на разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП- не пропуска преминаващ
през пешеходна пътека тип „Зебра“ пешеходец.
След това, за същото деяние, на ответницата е издадено и наказателно
постановление: № 21- 0804- 001525/ 18.05.21г., връчено й на 02.06.21г. и влязло в сила,
съгласно писмо от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Сливен, на 10.06.2021г.
За изясняване на обстоятелствата по делото бяха разпитани свидетели те Е.Н.Д. и
Т.Р. С.а. От показанията на първата съда установява, че в ден в края на м.януари или
началото на февруари 2021г. тя малко след 16ч. внесла документи в съда, след което се
върнала обратно към сградата, която се намира на ул.“Г.С.Раковски“№1. За целта пресякла
пешеходната пътека и когато вече била на отсрещния тротоар, на празно пространство пред
сградата /с офиси и кантори на адвокати, какъвто е и самия свидетел, бел. на съда/, стоейки
2
с гръб към пешеходната пътека, чула тъп удар, след това изсвистяване на спирачки и
търкане на гуми в асфалта. Обърнала се и видяла сиво-сребрист автомобил, в който стояла
жена, стискайки волана. Установява се още, че една част от автомобила е била върху
пешеходната пътека; предницата му е сочела посоката на ул.“Г.С.Раковски“, като не е била
върху пешеходната пътека. Така също, жена от група хора, която е стояла до пешеходната
пътека и Съдебната палата, отишла до колата и се обърнала към водачката на автомобила с
думи да слезе и да види какво е направила- че е блъснала жена. Установя се от показанията
на свидетелката също, че друг присъстващ на инцидента-мъж, я уведомил, че блъснатата
жена лежи на пътното платно пред автомобила.
От показанията на другата свидетелка, която е съседка на ищцата, съда приема, че в
деня, следващ датата на инцидента, Х. си е била у дома, с ударено и подуто коляно на
десния крак, като се е оплаквала от силни болки. Свидетелката я отвела в частна клиника,
където й поставили обезболяващо. Седмица след това свидетелката й занесла обезболяващи
/аулин и нимезил/, тъй като И. продължавала да се оплаква от болки в коляното; не можела
да се движи.
Вещото лице по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза- д-р С. С., е
констатирал същите по вид наранявания на ищцата, каквоти/ които и при прегледа на И., за
който е издадено СМУ №11/2021г. От заключението съда приема, че е възможно или както
медицински лица се изразяват в подобни случаи- добре отговарят да са получени, тези
наранявания или по-скоро- натъртвания и охлузвания, да са настъпили при удар на
физическо лице-пешеходец от автомобил. Също, че болките при подобни травми отшумяват
в продължение на две-три седмици, като, което е съвсем логично, зависи и от
индивидуалните особености на личността на всеки пострадал.
От заключението на съдебната авто-техническа експертиза съда приема, че мястото
на удара между ищцата и автомобила, управляван от ответницата, е било в средната част на
пешеходната пътека, на около 5.2м. преди дясната граница на бул.“Г.С.Раковски“, гледано
по посока на движение на автомобила, а скоростта на последния непосредствено преди
ПТП-то е била 25км./ч., като опасната зона на спиране при това положение е около 11м.
Скоростта на движение на пешеходката е била около 4.5км./ч., като тя е изминала, от
мястото на навлизане на платното за движение до мястото на сблъсъка около 8.8м. за около
7 сек.
Кредитираното от съда становище на експерта е, че към момента на навлизане на
пешеходката върху платното за движение автомобила е бил на около 49м. от мястото на
удара и водачката му не е имала техническата възможност да я възприеме поради
ограничена видимост. Възприела я е на около 7м. Също така, че тя е подбрала техническа
несъобразена скорост на движение спрямо ограничената видимост, което, заедно с
цялостното й технически неправилно поведение като водач на автомобила при извършване
на маневра завой наляво, без да пропусне стъпилата на пешеходната пътека пешеходка, е
техническата причина, довела до настъпването на ПТП-то.
Заключенията съда кредитира- като компетентно и обективно изготвени; като
неоспорени и неопровергани от останалия събран по делото доказателствен материал.
От получената от МВР, дирекция „Национална система 112“ писмена информация,
изискана по уважено доказателствено искане на ищцата, съда приема, че на 15.02.2021г. в
16.20ч. в тази система е било регистрирано повикване от конкретно посочен телефонен
номер, от лице, което се е представило с имената Атанас Кичуков.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
3
Предявен е иск с правно основание чл. 432 във вр. с чл.498 ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, който е осъдителен и за парично вземане. То е в размер на 5 000лв. и
представлява обезщетение за претърпяни от ищцата, вследствие ПТП, неимуществени
вреди. За да бъде уважен на първо място следва да са налице елементите от фактическия
състав на деликта, който е един от основните източници на права- чл.45 от Закона за
задълженията и договорите. Първият от тях е деяние, а в случая е налице, дадено в
проявната му форма действие. Това е удара, сблъсъка, нанесен върху ищцата. Деянието е
осъществено от ответницата /втората предпоставка по закон/, при управлението на лек
автомобил. Тези факти се установяват при съвкупната преценка на събрани по делото
доказателства: констативния протокол, съставен от служител на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Сливен; заключението на вещото лице Хр.У. и показанията на двете
разпитани по делото свидетелки,. Вярно е, че последните не са очевидци на инцидента, но
сведенията, получени при разпита им, може да се преценят поне като улики, косвени
доказателства. Процесният инцидент е станал така да се каже буквално зад гърба на първия
от свидетелите /Домусчиева/ и в реално време, а на втория свидетел ищцата е разказала, че е
била блъсната от лек автомобил. Тези факти /и доказателства, по смисъла на гражданския
процес/, съчетани с данните по констативния протокол, който е официален свидетелстващ
документ, дават на съда достатъчната увереност да приеме, че именно ответницата е
управлявала на 15.02.2021г. лек автомобил „Фолксваген голф“ с ДК№ СН3207 АТ, макар и
не нейна собственост / моторното превозно средство е било на лизинг/, с който И. е
блъсната на ул.“Г.С.Раковски“ в гр.Сливен, около 16-16.20ч. Поведението на водача на
автомобила е противоправно /което е следващото „изискване“ на чл.45 ал.1 от ЗЗД/, защото
е нарушила конкретна разпоредба, а дори и две, от конкретен нормативен акт. Едната е
чл.119 ал.1 от ЗдвП, задължаваща водач на лек автомобил да пропусне пресичащ или само
дори стъпил, на пешеходна пътека пешеходец. За това й действие, на ответницата са
съставени акт за установяване на административно нарушение, а след това – и наказателно
постановление, които, макар и да нямат силата, заложена в чл.300 от ГПК, са документи,
които съда по настоящото дело не може да не цени като доказателствено средство. Видно и
от заключението по съдебната авто-техническа експертиза, поведението на водача на
автомобила да не пропусне движещия се по пешеходната пътека пешеходец е технически
неправилно и това всъщност е причината за настъпване на процесния инцидент. Това пък
означава, че в случая е налице и причинно-следствена връзка- между поведението на
водачката на автомобила и настъпИ. инцидент. Следва да се отбележи, че вещото лице У.
очертава детайлна схема на инцидента, с изчисления на скорости на движение, разстояния и
т.н. Те обаче не са толкова необходими за делото, не са толкова решаващи, защото така или
иначе освен чл.119 ал.1 от ЗДвП съществува и разпоредбата на чл.20 ал.2 от същия
нормативен акт, която в случая означава, че Г., управлявайки лекия автомобил и
наближавайки завой и пешеходна пътека след него, е трябвало да избере такава скорост на
движение, че да може да избегне инцидента, или по-скоро- да не го причини. Тя обаче не е
действала така и по този начин е нарушила закона.
Освен противоправно, тя е действала и виновно. Този извод съда прави, защото не в
тежест на ищцата, бе да доказва вината й, а в тежест на страната с пасивна легитимация по
делото бе да опровергае презумпцията, установена с ал.2 на чл.45 от ЗЗД, а то не бе сторено.
Всъщност, налични са и доказателства за това обстоятелство- влязлото в сила наказателно
постановление.
Доказано бе наличието и на причинно-следствена връзка между деянието на водача
на автомобила и настъпилите увреждания на ищцата, вследствие на които тя е претърпяла
неимуществени вреди- търпяла е болки и страдания, тъй като е получила наранявания или
по- скоро - натъртвания и охлузвания, с оток, на дясната колянна и дясната лакътна стави.
Наранявания, доказани с писмено доказателство- съдебно-медицинското удостоверение №
11/2021г., заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза и показанията
на свидетелката С.а. От сведенията, получени при разпита на последната, се установи, че в
резултат на същите И. е имала болки в коляното, което е наложило свидетелката да я откара
до медицинско заведение, където да й поставят болкоуспокояваща инжекция, а няколко дни
4
след това й занесла у дома и болкоуспокояващите аулин и нимезил.
Т.е., налице са всички установени от закона предпоставки за възникване, и
реализиране, на деликтна отговорност. Тя задължава причинителя на щетите да ги възмезди.
В случая пострадалата се е обърнала с такова искане не към прекия причинител, а към
застрахователя на гражданската му отговорност като автомобилист. Постъпвайки по този
начин И. е действала правомерно, защото тази възможност за лице като нея-пострадал от
ПТП, е изрично призната с разпоредбата на чл.432 от КЗ. Така също, И. е спазила и
въденото за такива лица задължение по чл.380 от ГПК, тъй като е уведомила застрахователя
за настъпилото ПТП и отправила искане за обезщетение, а иска си пред съда предявява след
като той не е удовлетворил претенцията й в размера, който тя желае /разминаването между
600лв. и 5 000лв. е сериозно/ - чл.498 ал.3 от КЗ.
Коментарът до тук води до единствения възможен извод- иска е основателен.
Впрочем, явно и застрахователя е имал това мнение, щом след поканата- уведомление от И.,
й е изплатил обезщетение. Това му поведение съда преценя и като извънсъдебно признание
на факт - на фактите, на които ищцата основава обсъждания в това решение свой иск.
Заплатеното й /по нейно признание, което също представлява признание на факт/ е в размер
600лв., а с иска си тя претендира 5 000лв. Съдът е съгласен със становището в писмения
отговор, че това е твърде завишен размер, а този извод се затвърждава при събраните по
делото доказателства. Така е, защото от тях се установи единствено, че ищцата е изпитвала
болки в резултат на получените от ПТП-то травми, при това в коляното- свид.показания, но
не и че е била силно стресирана, дори имала чувството, че ще умре; че болките й, уплахата и
стреса й продължават и към момента, както твърди в исковата си молба. Всъщност, болките
й са продължили не дълго- доказателства в тази насока са спорадичните показания на
свид.С.а в тази връзка, че седмица след инцидента й занесла у дома й болкоуспокояващи,
както и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че болки от
травми като получените от И., отшумяват за около седмица до три седмици. Ето защо съда
намира, че справедливостта, поставена като основание и на практика-единствен критерий, с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, налага в случая да се приеме, че следващото се за ищцата
обезщетение трябва да е 1 000лв. Тази сума представлява според съда справедлив и
достатъчен еквивалент на претърпяните и важно- доказани в настоящия процес, от ищцата
болки и страдания. За разликата над него размер до пълния претендиран- 5 000лв., ще бъде
отхвърлен. Размерът на определеното от съда като справедливо обезщетение няма да бъде
намален поради принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, както
претендира ответника в писмения си отговор, тъй като той не доказа наличието на такъв.
Сумата ще бъде присъдена, тъй като е поискано, а искането е основателно, заедно
със законната лихва. Такава се дължи, съгласно изричната в този смисъл разпоредба на
чл.498 от КЗ. Ищцата претендира обезщетението да й се присъди с лихва от момента, в
който е уведомила застрахователя, а това, установено с писмено доказателство, е датата
19.07.2021г. Съдът обаче има друго становище- лихвата се дължи, при спазване на чл.498
ал.1, т.1 и т.2, в случая т.2 като по-благоприятна за И., от изтичането на 15 дни от тази дата,
т.е. от 04.08.2021г.
Тъй като ищцата е освободена от съда от заплащането на такси и разноски по
делото, то следващата се за образуването му такса ще бъде възложена върху ответника- на
осн.чл.78 ал.6 от ГПК. Тя, с оглед размера, до който иска се уважава, е минималната по
закон- чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК- 50лв.
На същото законово основание върху ответника ще се възложат и разноските, направени в
хода на делото, които вместо от бюджета на ищцата бяха заплатени от бюджета на съда-
част от възнагражденията за вещите лица. Те са общо 250лв., от тях: 150лв. за
възнаграждение по съдебно-медицинската експертиза и 100лв.- по авто-техническата
експертиза, а съразмерно уважената част от иска, застрахователя ще бъде осъден да заплати
от тях 50 лв.
Не само съда, но и адвоката на ищцата я е освободил от плащане- приел е да й
5
окаже необходимата за образуване и провеждане на делото, помощ/защита, безплатно. Това
е възможно, предвид текста на чл.38 от Закона за адвокатурата. Тъй като макар и частично,
иска е основателен, то съда ще определи възнаграждение на адвоката. Размерът му се
определя по правилото на чл.38 ал.2 от ЗАдв., който насочва към Наредбата № 1/09.07.2004г.
С оглед цената на предявения иск, минималното адвокатско възнаграждение се определя по
чл.7 ал.2, т.2. Съразмерно уважената част от този иск- чл.78 ал.1 от ГПК, на адвоката се
следва възнаграждение в размер 116лв.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК, ответната страна има право на разноски- съразмерно
отхвърлената част от иска. Разноските на застрахователя са общо 350лв., от тях: 150лв за
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза и 200лв.- за вещото лице по съдебната
авто-техническа. Съразмерно отхвърлената част от иска му се следват разноски в размер
280лв.
Ответникът има право, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, и на юрисконсултско
възнаграждение- защото е юридическо лице- като търговец, и бе представляван по делото от
юрисконсулт. Размерът на това възнаграждение се определя по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. Съгласно същия, заплащането е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба. Това е Наредба за заплащането на правната
помощ, а съгл.чл.25 ал.1 от нея, при граждански дела с материален интерес,
възнаграждението е от 100 до 360лв. След като взе предвид фактическата и правна сложност
на делото и обема на свършената от юрисконсулт дейност, съда го определя на 200лв.
Съразмерно отхвърлената част от иска ще присъди възнаграждение в размер 160лв.
При изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА с ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на
управление на дейността- р-н „Лозенец“, бул.“Черни връх“51д да заплати на осн.чл. 432
във вр. с чл.498 ал.3 от КЗ на Х. А. И. с ЕГН ********** и съдебен адресат: адв.Мл.Д. от
СлАК сумата 1 000лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпяните от нея
неимуществени вреди- болки, в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
15.02.2021г. около 16.20ч. в гр.Сливен, когато пресичайки по пешеходна пътека тип „Зебра“
улица Г.С.Раковски в непосредствена близост до Съдебната палата- кръстовище на тази
улица с ул.“Великокняжевска“, е била блъсната от лек автомобил „Фолксваген голф“ с ДК№
СН 3207 АТ, управляван от Х. Г. Г. с ЕГН: ********** и за който с „Лев Инс“АД е имало
сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със
срок на действие, в който попада и датата на инцидента.
Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от 04.08.2021г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН иска за разликата над
1 000лв. до пълния претендиран размер- 5 000лв., както искането сумата да бъде присъден,
ведно със законната лихва от датата 19.02.2021г.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, със седалище гр.София да
заплати на осн.чл.38 от ЗАдв. във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК, на пълномощника -адвокат на Х.
А. И. с ЕГН **********, оказал й безплатна правна помощ за образуване и водене на
настоящото дело- адв.Мл.Д. от АК Сливен, възнаграждение, съразмерно уважената част от
иска- 116лв. /сто и шестнадесет лева/.
ОСЪЖДА Х. А. И. с ЕГН ********** да заплати на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК
6
*********, със седалище гр.София, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, направените от дружеството
разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от иска- 280лв. /двеста и осемдесет лева/.
ОСЪЖДА Х. А. И. с ЕГН ********** да заплати на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК
*********, със седалище гр.София, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска- 140лв. /сто и четиридесет лева/.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК ********* и със седалище гр.София да
заплати на държавата, в полза на Сливенски районен съд, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК във вр. с
чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за държавна
такса за уважения осъдителен иск, сумата 50лв. /петдесет лева/; 50лв. /петдесет лева/,
представляваща част от заплатено от съда възнаграждение на две вещи лица, такса от 5лв. в
случай, че за принудителното събиране на тази сума съда служебно издаде изпълнителен
лист или пък издаде изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на съответната страна
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7