РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Двадесет и шести Февруари през Две хиляди и
Двадесета година в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в
присъствието на прокурор ………… като
разгледа докладваното от председателя Чиликов А.Н.Д. 2851 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление
№ КГ-2115 от 02.03.2018 год. на Зам.-Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор.
Жалбоподателят недоволен от
наложената му наказание моли съда да го
отмени. Мотивира се с обстоятелството, че не е извършено твърдяното в
наказателното постановление административно нарушение и с допуснати съществени
процесуални нарушения, които го опорочават.
В с.з. чрез адвокат В. поддържа жалбата.
В представената писмена защита и в жалбата излага подробни съображения за
незаконосъобразността на наказателното постановление.
Въззиваемата страна редовно призована
не се явява в с.з. и не взема становище по делото по същество.
От събраните по делото доказателства
установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите–
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и от субект
имащ право на жалба, поради което и на
основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено от
фактическа страна следното :
На 09.10.2017 година свидетелите Д. и И.
/ главни инспектори в ДАМТН/ извършили проверка в обект стопанисван „Милениум Газ” ООД със седалище и адрес на
управление в град Бургас находящ се в село Средец, община Стара Загора –
бензиностанция и газстанция. На място от
бензиноколонка № 2 към резервоар № 2 с налично количество 1 667 л. е
взета проба от течно гориво - автомобилен бензин А-95 Н с протокол за проверка
и вземане на проба от течно гориво № Хс - 091/09.10.2017 г. Протоколът бил
връчен срещу подпис на св. И. К. / служител в дружеството и работещ на
бензиностанцията /. При проверката е установено, че последната доставка на
гориво е в количество 1 998 л. по нареждане за експедиция № 41862/29.09.17г. и
товарителница cep. М № 391367/29.09.2017г. с
Декларация за съответствие с № 0351/18.09.2017 г. издадена от „Лукойл България“
ЕООД, за партида № 0351, в общо количество 3 000 тона.
След изпитване на контролна
проба в стационарна акредитирана Лаборатория за изпитване на горива, смазочни
материали и присадки към ДАМТН - ГД ККТГ. гр. София, ж.к. „Младост , кв.
„Полигона“, ул. „Проф. Петър Мутафчиев“ № 2, сертификат за акредитация на БСА per. № 35 - ЛИ/30.09.2016г. валиден до 30.09.2020г, е
издаден Протокол от изпитване № С-0418-1/12.10.2017 г. На основание изготвения
протокол от изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен
протокол № КП - 0648/12.10.2017 г. за съответствие на течното гориво с
изискванията за качество, съгласно който, течно гориво - автомобилен бензин
А-95Н не съответства на изискванията за качество, както следва:
-
“Дестилационни характеристики“:
-“край
на кипене”(°С): Полученият резултат от
изпитването е 225,2 °С при норма максимум 210,0 °С, отклонение с 15,2 °С над
максимално допустимата стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259 “Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни
за прецизност относно методите за изпитване”, при получен резултат от
изпитването над 214 0 С продуктът не съответства на изискванията за край на
кипене.
По показател “Дестилационни характеристики”продуктът не
съответства на
изискванията
за качество.
На 09.10.2017 г. течно гориво
- Автомобилен бензин А- 95Н, за което на 12.10.2017г. с Констативен протокол №
КП - 0648/12.10.2017г. е установено несъответствие на горивото с изискванията
за качество съгласно Приложение № 1 от НИКТГУРНТК, и същото е окончателно
установено с Експертиза: ЕА- 002/02.02.2018г.е
разпространявано от
„Милениум Газ” ООД
със седалище и адрес на управление в град Бургас ,
Описаната фактическа обстановка се
установява и в с.з. от показанията на свидетелите – Д., И., И. К., писмени -
констативен
протокол от 26.09.2018 година; заповед; протокол №2 от 05.06.2018 година за
оглед на язовирна стена; заповед №92 от 05.02.2018 година; Справка за „Милениум
Газ” ООД; Справка от Търговски регистър; Товарителница; Известие за доставяне;
Заповед № А-167/01.03.2017 година; Заповед № А-824/07.11.2017 година; Протокол
№ Хс-091/09.10.2017 година; Протокол за проверка и вземане на проба; Декларация
от И.К.; Декларация за съответствие на качеството на течните горива; Нареждане
за експедиция; Товарителница от 29.09.2017 година; Заявка за изпитване на течни
горива № В-228/10.10.2017 година; Сертификат за акредитация; Протокол от
изпитване № В-0228-1/10.10.2017 година; Експертно заключение за съдържание на
биогориво и течно гориво № ЕЗ-0623-Е/10.10.2017 година; Заявка за изпитване на
течни горива № С-418/11.10.2017 година; Протокол от изпитване №
С-0418-1/12.10.2017 година; Констативен протокол за съответствие на течно
гориво с изискванията за качество № КП-0648/12.10.2017 година; Известия за
доставяне; Заявления за арбитраж от „Милениум газ” ООД; Писмо до „Милениум Газ”
ООД; Уведомление от „Милениум газ” ООД; Заповед № 81/04.12.2017 година;
Протокол за изземване на арбитражна проба № 37/05.12.2017 година; Протокол от
06.12.2017 година; Отговор от „Милениум Газ” ООД; Потвърждение от „Милениум
Газ” ООД; Заповед № 2100-5/31.01.2018 година; Протокол за изземване на арбитражна
проба № 02/01.02.2018 година; Приемо-предавателен протокол; Акт за отваряне на
арбитражна проба; Протокол от изпитване № 39/01.02.2018 година; Експертиза за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество след арбитражно
изпитване; Покана; Разписка за предадени/получени документи; Разписка;
Калкулация за разходите за вземане и изпитване на проба; документи, подробно
описани в писмо с вх. № 07473/21.06.2018 година; Протокол за извършено
измерване на тегло и Сервизен протокол № **********; Преглед на заявките,
офертите и договорите”, КОД: ПК 4.4-1, издание 2, версия 1, актуална към
10.10.2017 – 11.10.2017 година; Процедура по качеството – „Манипулиране с
обектите за изпитване”, КОД: ПК 5.8-1, издание 1, версия 9, актуална към
10.10.2017 – 11.10.2017 година; Процедура по качеството – „Управление на
данни”, КОД: ПК 5.4-6, издание 1, версия 5, актуална към 10.10.2017 –
11.10.2017 година; Процедура по качеството – „Отчитане на резултатите”, КОД: ПК
5.10-1, издание 2, версия 5, актуална към 10.10.2017 – 11.10.2017 година;
Процедура по качеството – „Управление на техническите средства за измерване”,
КОД: ПК 5.5-1, издание 1, версия 7, актуална към 10.10.2017 – 11.10.2017
година; Процедура по качеството – „Управление на техническите средства за
измерване. Избор на междукалибровъчен интервал”, КОД: ПК 5.5-2, издание 2,
версия 4, актуална към 10.10.2017 – 11.10.2017 година; Стандарт – БДС EN 14275
Автомобилни горива, График за планови проверки за периода от 09.10.2017
година до 13.10.2018 година; Нареждане за проверки от 09.10.2018 година;
Извадка от регистъра за обекти, подлежащи на контрол, от които е видна връзката
между план-графика и нареждането за проверки; Заверено копие от
приемо-предавателен протокол – 1 лист; Разпечатка от КЛЕН 0001 от 09.10.2017 година
до 10.10.2017 година на фискални бонове – 2 листа;
Заповед
№6889/09.10.2017 година; Заповед
№6990/09.10.2017 година; план – график; нареждане за преводи; дневник на
постъпилите в арбитражно помещение арбитражни проби от течни горива; заповед
№81/04.12.2017 година на Главен Директор на ГД ККТГ; протокол за изземване на
арбитражна проба №37/05.12.2017 година; протокол от 06.12.2017 година; заповед
№2100-3/31.01.2018 година на Главен Директор на ГД ККТГ; протокол за изземване
на арбитражна проба №2/01.02.2018 година; приемо-предавателен протокол за
изпитване на арбитражна проба №02/01.02.2018 година; формуляри по качеството;
списъци по качеството; процедура по качеството; известие за доставяне с обратна
разписка;
нареждане за
проверка, която да бъде извършена на 09.10.1017 година заверена от Държавна
Агенция за метрологичен и технически надзор град София, фото
снимки,
заповед № 6989/09.10.2017 година; отчет за командировка; заповед
№6990/09.10.2017 година; отчет за командировка.
Съдът не кредитира из цяло с доверие
показанията на св. И. К. и по-конкретно в частта, че бутилките не са били
охладени, не са били чисти, не е налято във всяка бутилка по 200 мл течност,
въпреки че не е бил съгласен е подписал протокола, защото го накарали.
В тази част показанията на свидетеля се
явяват изолирани от останалия доказателствен материал, не се подкрепят от
никакви доказателствени средства, а се опровергават.
От показанията на свидетелите Д. и И.
, както и от съставения от тях протокол Протокол № Хс-091/09.10.2017 г. се
установява, че съдовете , в които са
взети пробите са били предварително охладени, промити са с около, а не
точно 200 мл гориво, след което са
етикирани, запечатани и поставени в хладилна чанта за транспортиране.Твърдението
на св. К., че пробите са стояли 2-3 часа на слънце е негово субективно
възприятие, което не се подкрепя от обективни данни.От показанията на
свидетелите Д. и И. се установява, че след вземането на пробите и процедурата
по етикиране и запечатване същите са били поставени в хладилна чанта.
Относно чистотата на бутилките св. К.
изразява съмнение, но не сочи конкретни обстоятелства, че са били замърсени – с
какво са били замърсени, от какви обективни възприятия / петна, останала
предишвна течност и т.н. / прави извода , че бутилките на са били чисти т.е.
тези твърдения се явяват голословни.
Не могат да се приемат за правдоподобни
твърденията на св. И. К., че въпреки несъгласието му с процедурата и отразеното
в протокола го е подписал. Видно от протокол № Хс-091/09.10.2017 г. св. К. като
представител и служител на проверяваната банзиностанация го е подписал без
възражения и не е направил никакви обструкции.В случай на несъгласие от негова
страна е следвало или да не го подписва или да посочи възражения, което не е
сторил.
Представените в с.з. фото снимки по
никакъв начин не подкрепят показанията на св. К. и не опровергават показанията
на свидетелите Д. и И..От тях единствено се възприема, че се извършват
определени действия на бензиностанцията, но не могат да се направят по никакъв
начин изводи за чистотата на съдовете , за охлаждането и за промиването им.
От друга страна показанията на
свидетелите И. и Д. са в пълно съответствие по между си и кореспондират с
писмените доказателства и конкретно с протокол № Хс-091/09.10.2017 г. , което
ги прави последователни и убедителни, поради което съдът из цяло ги кредитира с
доверие.Те из цяло опровергават показанията на св. И. К., които се явяват
абстрактни, повърхностни и изолирани от останалия доказателствен материал,
поради което в тази част съдът не ги кредитира с доверие.
И не на последно място по значение
свидетелите Д. и И. като държавни служители нямат никакъв мотив да извършват
действия , с които да компрометират и манипулират резултатите от взетите проби.
Следователно въз основа на посочените
по-горе доказателствени средства и анализа на доказателствения материал съдът
възприема за установена и доказана фактическата обстановка посочена по-горе ,
която съответства на изложената в обстоятелствената част на наказателното
постановление.
При така възприетата фактическа
обстановка и доказана от посочените доказателствени средства
административно-наказващият орган е приел, че е нарушен чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6, т.1,
приложение № 1 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол, във връзка с чл.34, ал.2 от ЗЧАВ.
За извършеното административно
нарушение на основание чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ е наложено административно наказание
на жалбоподателя в абсолютния минимум – имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
Възраженията в жалбата и поддържани в
с.з.и писменото становище от процесуалния представител на жалбоподателя не
могат да бъдат приети от съда за основателни.
Претенциите за опорочаване на АУАН
поради нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН са из цяло неоснователни.
При вземането на пробите от
горивото в търговския обект стопанисван от жалбоподателя действително са
присъствали свидетели очевидци – двамата служители от ДАМТН и служителя на
бензиностанцията. Към този момент обаче не са били известни резултатите от
пробите и има ли отклонение в съдържанието и качеството на горивото , а от тук
има ли извършено административно нарушение.За това е съставен единствено
констативен протокол.Едва след излизане на резултатите в един по-късен момент
могат да се направят изводи има ли извършено административно нарушение и след
като отговорът е бил положителен актосъставителят въз основа на официалните
документи на лабораторията , в които са материализирани резултатите от взетите
проби се е позовал на тях и на основание чл. 40, ал. 4 ЗАНН правилно е съставил
АУАН в отсъствието на свидетелите.Но дори и да се приеме, че е допусната
нередовност при съставянето на АУАН / каквато в случая няма / с оглед
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН подобно процесуално нарушение не може да се
окачестви като съществено даващо повод за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Без основание е възражението, че АУАН е
съставен преди излизането на резултатите от арбитражната проба.Както бе
посочено по-горе изводите за съдържанието и качеството на горивото могат да се
направят след излизане на резултатите от
лабораторната проба. Тези резултати след като са показали отклонение е
установено административното нарушение, което е достатъчен повод за съставянето
на АУАН. Арбитражната проба не е задължителна и тя зависи единствено от волята
на нарушителя. В случая актосъставителят няма как да предвиди дали жалбоподателят ще се
възползва от тази възможност или не.В случаите
когато арбитражната проба е различна от първоначалната администартивно
–наказващият орган при обсъждане въпросите на чл. 53, ал. 1 ЗАНН има
процесуалната възможност на основание чл. 54 ЗАНН да прекрати
административно-наказателната преписка.
Следователно съставянето на АУАН преди
изготвянето на резултатите от арбитражната проба по никакъв начин не ограничава
правото на защита и не опорочава административно-наказателното производство.
Не намират опора в
административно-наказателната преписка възраженията за нарушения на чл. 42 т.
3, 4, 5 ЗАНН.
Видно от самият АУАН нарушението е
конкретизирано по време и място – посочена е датата на нарушението /09.10.2017
г. /, мястото на нарушението – обект бензиностанция стопанисвана от
жалбоподателя и находяща се в с. Средец област Стара Загора / . Посочени са
факти и обстоятелства описващи нарушението – в какво се изразява и правната
квалификация. Макар и да не са изложени подробно както в обстоятелствената част
на наказателното постановление в АУАН се съдържат всички факти и обстоятелства
релевантни за състава на административното нарушение и даващи основание да се
приеме, че фактическата обстановка и описаното нарушение в АУАН са идентични с
тези в наказателното постановление.
Голословни са твърденията, че в
обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление не е посочено
наличното гориво. Изрично е посочено какво е количеството на доставеното гориво
/ 3 000 тона /, на наличното гориво към момента на вземането на пробата /
1 667 л /, от където следва и извода какво количество е продадено на клиентите от изследваното
гориво / разликата между доставено и налично /.
Следователно нарушението е конкретизирано
по време, място и начин на извършването му, посочено е в какво се изразява,
поради което няма никакво основание да се приеме, че са нарушени разпоредбите
на чл. 42 т. 3,4, 5 ЗАНН.
В никакъв случай не може да се приеме, че
нарушителят е бил лишен от възможността да направи възражения и да изложи
своите обяснения.
Видно от административно-наказателната
преписка са направени възражения, оспорена е първоначалната проба и е поискана
арбитражна проба, която е изготвена т.е. спазени са процесуалните правила на
чл. 42 т. 8 ЗАНН и чл. 44, ал. 1 ЗАНН.Нещо повече. Процесуалните права за
възражения на нарушителя не се преклудират на този етап от
административно-наказателното производство. Възражения и искания могат да бъдат
правени дори и в съдебна фаза.
Неуместни са възраженията за порок на
АУАН поради неописване на писмените доказателства. Действително чл. 42 т. 10 ЗАНН поставя такова изискване, но същото има отношение по правилното
администриране на преписките, но не и към редовността на АУАН.ЗАНН не свързва
посочването и представянето на доказателства с преклузивни срокове фиксирани
със съставянето на АУАН.
В обобщение съдът приема, че няма
допуснати нарушения на чл. 42 ЗАНН при съставянето на АУАН, а и с оглед
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН те не опорочават издаденото наказателно
постановление.
Административно-наказващият орган в
съответствие с чл. 52, ал. 4 ЗАНН не само, че е извършил цялостна проверка на
административно-наказателната преписка, но е стигнал и до правилни изводи.Въз
основа на събраните доказателства е възприел фактическа обстановка, която се
потвърждава от доказателствения материал в съдебната фаза. От фактическата
обстановка е направен правилен извод за извършеното административно нарушение
от фактическа страна, описал го е и е посочил правилната правна квалификация на
административното нарушение.В тази връзка възраженията за игнориране на чл. 52,
ал. 4 ЗАНН при вземане на решение за издаване на наказателното постановление се
явяват неоснователни.
В обстоятелствената част на
наказателното постановление са изложени всички факти и обстоятелства релевантни
за състава на административното нарушение , същото е описано в съответствие с
правната квалификация / описание на административното нарушение /, посочена е в
пълнота и правната квалификация на нарушението, с което е удовлетворено
изискването на законодателя в чл. 57, ал. 1 т. 5,т. 6 ЗАНН.Административното
нарушение е конкретизирано по време, място, начин на извършването му.Спазени са
всички стандарти за форма на наказателното постановление и е гарантирано
правото на защита.
Възраженията , че горивото намиращо
се в проверяваната бензиностанция на „Милениум Газ” ООД / жаллбоподател/
съвпада по документи с горивото получено
от „ Лукойл „ АД / производител и
разпространител/ в никакъв случай не изключва последваща интервенция при
съхранението и продажбата му , а от тук и извършване на административното нарушение предмет на делото.Контролът относно
качеството на горивото се разпространява
по цялата верига – от производител до краен потребител. Адресат на абсолютната
забрана по чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ са производители, разпространители, транспортиращи
и ползуватели на течни горива. Санкционираното дружество предлага чрез продажба
гориво на дребно на краен потребител, поради което същото се явява краен
разпространител на течни горива по смисъла на параграф 1 от ДР на ЗЧАВ и като такъв носи отговорност за качеството и
е обхванато от забраната на
чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ, с която обаче не се
съобразило.
Съдът не споделя доводите, че са
нарушени редът и процедурата при вземането и анализа на пробите от горивото.
Изискванията за качеството на горивото,
условията, редът и начина контрола са нормативно уредени в Наредбата за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол / Наредбата /.
Длъжностните лица от ДАМТН видно от
протокола и техните показания при извършване на контрола за качеството на
течното гориво разпространявано от „Милениум Газ” ООД чрез бензиностанция
находяща се в с. Средец са използвали няколко от способите на чл. 13, ал. 2 от
Наредбата – проверка на документите придружаващи течното гориво / чл. 13, ал. 2
т. 2, вземане на проби и изпитване на пробите – чл. 13, ал. 2 т. 3, експертиза
на резултатите – чл. 13, ал. 2 т. 4 т.е. използвани са допустими и
правнорегламентирани методи и способи при осъществяването на контрола.
В съответствие с чл. 15 т. 3 от Наредбата
пробата е взета от бензиноколонка № 2, пистолет № 2 с помощта на удължител /
Протокол № Хс-091/09.10.2017 г., показанията на свидетелите/.
От Протокол № Хс-091/09.10.2017
г.и показанията на свидетелите се
установява, че съдовете, в които са поставени пробите са били предварително
охладени съгласно чл. 21 от Наредбата и са били промити със съответното гориво
в съответствие с чл. 18, ал. 2 от Наредбата.Изисквания за температура на
охладените съдове в Наредбата няма. Достатъчно е те да са охладени, което в
случая е сторено.Изрично в протокола е посочено, че промивката е направена с
около 0,2 литра от съответното гориво.Изисквания с какво количество да се
промият предварително съдовете също няма, поради което твърденията на св. И. К.
/ служител на бензиностанцията /, че не може се отчете 0,2 литра на
бензиноколонката не могат да опорочат начина на вземането на пробата.
Взетите проби са поставени в чисти
еднолитрови съдове за еднократна употреба и са напълнени на около 85 % от
обема, с което са изпълнени изискванията на чл. 18, ал. 1 от Наредбата /
Протокол, показанията на свидетелите/.
Общо шесте съда, в които е било поставено
взетото гориво за проби са били, затворени,етикирани, пломбирани и маркирани с
персонален номер на пломбите, след което са били разпределени – три за проби, 2
за арбитражни проби и една за проверявания обект, с което е удовлетворено
изискването на чл. 20 от Наредбата.Съдовете с пробите са били поставени в
хладилна чанта / показанията на свидетелите/, след което са транспортирани за
изследване.
За извършените действия по вземането на
пробите е съставен протокол № Хс-091/09.10.2017 г., който е подписан от
проверяващите / св. И., св. Д. / и служителя на бензиностанцията / св. И. К./.Твърденията
на последния в с.з. , че не е бил съгласен с действията на проверяващите не
намират отражение в протокола тъй като същият е подписан без възражения.
Следователно при вземането на пробите са
спазени всички изисквания на Наредбата,вътрешните правила / процедури /, действията
са подробно описани в съставения протокол и не се установява извършването на
каквито и да е действия, които могат да доведат до манипулация на пробите.В
този смисъл възраженията в жалбата за нарушения свързани с вземането на пробите
са из цяло неоснователни и не намират опора в доказателствения материал.
Не отговаря на обективната истина
твърдението в жалбата и поддържано в с.з., че длъжностните лица извършили
проверката / свидетелите Д. и И./ не са били оправомощени да извършват проверката
и да вземат проби.
Видно от Заповед № А-167/01.03.2017 г.
на Заместник Председателя на ДАМТН служителите Е.Д. и Д.И. – главни инспиктори
– изрично са оправомощени да вземат проби от течни горива за контролна дейност.Конкретната
проверка на 09.10.2017 година е извършена по утвърден график и са издадени
командировачни заповеди.Последните / командировачните заповеди/ касаят
отношенията между проверяващите като служители и техния работодател по КТ и не
оказват влияние на компетентността им да вземат проби,на тяхното
оправомощаване, поради което акцентирането върху тяхната редовност се явява
ирелевантно. Отделен е въпроса, че същите са издадени по съответния ред и
тяхното приключване също няма отношение към компетенциите на длъжностните лица.
Следователно длъжностните лица / Д. и И./
в съответствие с чл. 14 т. 2 от Наредбата са оправомощени по надлежния ред
със Заповед № А-167/01.03.2017 г. на
Заместник Председателя на ДАМТН , което дава основание на съда да приеме, че
същите са имали съответните компетенции да вземат пробите от течното гориво.
В обобщение въз основа на установената и
доказана фактическа обстановка, доказателствата установени с посочените
доказателствени средства и отхвърлените доводи на жалбоподателя съдът прави
следните изводи:
- на 09.10.2017 год. била извършена проверка в обект на
жалбоподателя – бензиностанция и газстанция, находяща се в с.Средец, община
Стара Загора;
- с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво №
Хс-091 от 09.10.2017 год. от бензиноколонка № 2 към резервоар № 2 била взета
проба от течно гориво – гориво за бензинови двигатели А-95 Н;
- След изпитване на контролна проба в стационарна акредитирана
Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН -
ГД ККТГ. гр. София, ж.к. „Младост , кв. „Полигона“, ул. „Проф. Петър Мутафчиев“
№ 2, сертификат за акредитация на БСА per. №
35 - ЛИ/30.09.2016г. валиден до 30.09.2020г, е издаден Протокол от изпитване №
С-0418-1/12.10.2017 г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ
е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол № КП - 0648/12.10.2017
г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество, съгласно
който, течно гориво - автомобилен бензин А-95Н не съответства на изискванията
за качество, както следва:
-
“Дестилационни характеристики“:
-“край на
кипене”(°С): Полученият
резултат от изпитването е 225,2 °С при норма максимум 210,0 °С, отклонение с
15,2 °С над максимално допустимата стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259 “Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни
за прецизност относно методите за изпитване”, при получен резултат от
изпитването над 214 0 С продуктът не съответства на изискванията за край на
кипене.
-
По
показател “Дестилационни
характеристики” продуктът не съответства на
изискванията
за качество.
Тези изводи водят до заключението,
че жалбоподателят е извършил описаното
административно нарушение - На 09.10.2017 г.
течно гориво - Автомобилен бензин А- 95Н, за което на 12.10.2017г. с
Констативен протокол № КП - 0648/12.10.2017г. е установено несъответствие на
горивото с изискванията за качество съгласно Приложение № 1 от НИКТГУРНТК, и
същото е окончателно установено с Експертиза:
ЕА- 002/02.02.2018г.е разпространявано от „Милениум Газ” ООД със седалище и адрес на
управление в град Бургас ,
От тук следва, че административно-наказващият
орган правилно и законосъобразно е приел, че е извършено административно
нарушение, което квалифицирал по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6, т.1,
приложение № 1 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол, във връзка с чл.34, ал.2 от ЗЧАВ.
Жалбоподателят „Милениум Газ” ООД е
търговецът, който е стопанисвал бензиностанцията в с. Средец, от която са взети
пробите на горивото- бензин А95 Н.Бензиностанцията е била в работен режим и е
предлагала на неограничен кръг от лица / клиенти/ гориво за зареждане
резорварите на МПС, което дава основание на съда да приеме, че дружеството се
явява „краен разпространител на течни горива“ по смисъла на параграф 1 т. 20 от ДР на ЗЧАВ, поради което е и годен субект на АНО.
Намиращото се в бензиностанцията
гориво чрез покупко-продажба е било продавано и разпространявано срещу насрещна
престация / пари / на трети лица /клиенти на бензиностанцията / , с които
действия същото е било разпространявано и пускано на пазара.
Разпространяваното гориво обаче не е
отговаряло на изискванията на чл.6, т.1, приложение № 1 от Наредба за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол.
Видно
от проведеното изпитване на взетата проба в стационарна
акредитирана Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки
към ДАМТН - ГД ККТГ. гр. София, ж.к. „Младост , кв. „Полигона“, ул. „Проф.
Петър Мутафчиев“ № 2, сертификат за акредитация на БСА per. № 35 - ЛИ/30.09.2016г. валиден до 30.09.2020г, е издаден
Протокол от изпитване № С-0418-1/12.10.2017 г. На основание изготвения протокол
от изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол
№ КП - 0648/12.10.2017 г. за съответствие на течното гориво с изискванията за
качество, съгласно който, течно гориво - автомобилен бензин А-95Н не
съответства на изискванията за качество, както следва:
-
“Дестилационни характеристики“:
-“край на
кипене”(°С): Полученият
резултат от изпитването е 225,2 °С при норма максимум 210,0 °С, отклонение с
15,2 °С над максимално допустимата стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259 “Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни
за прецизност относно методите за изпитване”, при получен резултат от
изпитването над 214 0 С продуктът не съответства на изискванията за край на
кипене.
-
По
показател “Дестилационни
характеристики” продуктът не съответства на
изискванията
за качество.
/Протокол от изпитване №
С-0418-1/12.10.2017 година; Констативен протокол за съответствие на течно
гориво с изискванията за качество № КП-0648/12.10.2017 година ,Експертиза: ЕА- 002/02.02.2018г./
Изготвената арбитражна проба, която
съгласно чл. 30 В, ал. 1 т. 3 ЗЧАВ е окончателна потвърждава отклоненията в
съдържанието на горивото от първоначалната проба / Известия за доставяне; Заявления за арбитраж
от „Милениум газ” ООД; Писмо до „Милениум Газ” ООД; Уведомление от „Милениум
газ” ООД; Заповед № 81/04.12.2017 година; Протокол за изземване на арбитражна
проба № 37/05.12.2017 година; Протокол от 06.12.2017 година; Протокол за
изземване на арбитражна проба № 02/01.02.2018 година; Приемо-предавателен
протокол; Акт за отваряне на арбитражна проба; Протокол от изпитване №
39/01.02.2018 година; Експертиза за съответствие на течно гориво с изискванията
за качество след арбитражно изпитване/.
Следователно резултатите от пробите
са изготвени в сертифицирани лаборатории в пълно съответствие с изискванията на
чл. 22 от Наредбата и сочат отклонение , което дава основание да се приеме, че
продуктът не съответства на изискванията за качество.
По изложените до тук съображения съдът
приема, че пробите са взети и резултатите са изготвени по надлежния ред предвиден в Наредбата и
ЗЧАВ, а показателите сочат отклонение в качеството на горивото, с което са
осъществени всички обективни признаци от състава на административното нарушение
по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6, т.1, приложение № 1 от Наредба за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол, във връзка с чл.34, ал.2 от ЗЧАВ.
АНО е ангажирана за ЮЛ „ Милениум Газ „
ООД, което прави отговорността обективна и въпросът за вината не подлежи на
обсъждане.
Наложената имуществена санкция е в
минимален размер предвиден в чл. 34, ал. 2 ЗЧАВ и няма законово основание за
намаляването.
Няма основания за приложение
на чл. 28 ЗАНН.
Макар и към момента на деянието
жалбоподателят да не е бил санкциониран с влезли в законна сила наказателни
постановления за други административни нарушения / не се съдържат данни за
обратното / подобни административни нарушения са широко разпространени в
страната и съдебния район.
Характерът на административното
нарушение / от категорията на формалните / прави ирелевантно обстоятелството,
че не са настъпили вреди.
От друга страна законодателят е
криминализирал подобен род нарушения с цел превенция на опазването на околната
среда и водите и като гаранция за контролните органи за срочно и качествено
изпълнение на своите задължения. Обществените отношения свързани с опазването
на околната среда, както и контролът са от съществено значение за живота и
здравето на населението. Извършеното нарушение, което засяга обществени
отношения точно в тази област не е в никакъв случай с по-ниска степен на
обществена опасност.
По изложените съображения съдът
приема, че няма основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Противното би
означавало неоправдан либерализъм, което е в разрез с генералната превенция на
чл. 12 ЗАНН.
Направените разходи свързани с
вземането и изпитването на пробата – 815 лева за изпитване, 85 лева за
изготвяне на експертизата и 40 лева за вземане на пробата – общо в размер на 855
лева на основание чл. 25, ал. 2 НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 1следва да се
възложат на санкционираното дружество.
Видно от приложената и приета като
доказателство заповед № 824/07.11.2017 г. на Председателя на ДАМТН длъжностното
лице / заместник председател посочен по длъжност и име / подписало
наказателното постановление е компетентно, тъй като е упълномощено да налага
административни наказания, което дава основание да се приеме, че същото е
издадено от компетентно длъжностно лице.
Съображенията изложени по-горе в
мотивите дават основание на съдът в настоящият състав да приеме, че издаденото
наказателно постановление е правилно, законосъобразно и няма основания за отмяна или изменение,
поради което същото следва да се потвърди.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № КГ - 2115 / 02.03.2018
година на Земестник Председателя на ДАМТН град София, с което е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 / Десет хиляди / лева и е постановено да се
заплатят разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 855 /
осемстотин петдесет и пет/ лева, от
които 815 лева за изпитване, 85 лева за изготвяне на експертизата и 40 лева за
вземане на пробите на „ МИЛЕНИУМ ГАЗ „
ООД със седалище и адрес на управление град Бургас , ул. „ Рилска „ № 15, етаж
1, ЕИК – *********, представлявано от В.Е.Д. .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14
дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: