Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … … ...
град Кърджали,
01.09.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен съд, ...…….... в публично
заседание …….
на шестнадесети
юли ……...…………….………………………….......….……………….........
през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………..... Мариана
Кадиева, ……...………..……..…….
като
разгледа докладваното от ...................
съдията Виктор Атанасов ............................
административно
дело №177 ….
по описа за
.................. 2020 година ...........................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно,
по реда на Раздел І на Глава Х /чл.145 и следв./ от
АПК, във вр. с чл.124, ал.1 от Закона за държавния
служител/ЗДСл/.
Образувано
е по жалба на А.К.А., с
постоянен адрес,***, подадена чрез пълномощник – адв.Е.П.
от
АК-***, с адрес за призоваване - ***, против Заповед №РД-15-00-3
от 26.05.2020 год., издадена от директора на Регионална здравна инспекция/РЗИ/
– Кърджали, с която, на основание чл.90, ал.1, т.1, във вр.
с чл.89, ал.2, т.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, на А.К.А., като държавен служител, на длъжност „***” *** към РЗИ -
Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
Жалбодателката счита в жалбата, че посочената
заповед е неправилна, като издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби и при нарушение на административнопроизводствените
правила. Твърди, най-напред, че заповедта е немотивирана и необоснована, като
сочи, че в атакуваната заповед наказващият орган приел, че е отказала да изпълни
служебните си задължения, разписани в длъжностната й характеристика - вземане
на проби от контактни лица, за COVID -19, по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 год.
и че със Заповед №РД-01-173/23.04.2020 год. на директора на РЗИ - Кърджали бил
утвърден график на служителите, които да извършват пробонабиране
на COVID -19, в периода от 24 - 30.04.2020 год., съгласно Приложение
№1, което било неразделна част от заповедта. Твърди, че административнонаказващият
орган не е спазил процедурата за налагане на дисциплинарно наказание,
предвидена в разпоредбата на чл.93 от ЗДС, тъй като преди налагане на дисциплинарното наказание
дисциплинарно, наказващият орган не я е изслушал и не й дал срок за писмени
обяснения. Сочи, че в атакуваната заповед било посочено, че са й поискани
писмени обяснения с писмо Изх.№***/*** год.
на директора на РЗИ – Кърджали, като с посоченото писмо директорът на РЗИ - Кърджали
й поискал, в срок до 16.00 часа на 29.04.2020 год., да му предостави всички
резултати от проведените параклинични изследвания, за
да се „установи хроничния ход на заболяването /2016 г. до 2020 г./, терапията,
която е провеждана за този период, както и дали е диспансеризирана за
заболяването.”. Жалбодателката счита, че посоченото
искане не отговаря на императивните изисквания на чл.93 от ЗДСл, за спазване на процедурата за налагане на
дисциплинарно наказание, а преценката, която наказващият орган я уведомил, че
желае да направи на хроничния ход на заболяването й/2016 г. до 2020 г./,
терапията, която е провеждана за този период, както и дали е диспансеризирана
за заболяването, е извън неговата компетентност. Поради това и на основание чл.93,
ал.2 от ЗДС, тъй като дисциплинарнонаказващият
орган не я е изслушал и не е приел и обсъдил писмените й обяснения, жалбодателката моля да бъде отменено дисциплинарното й
наказание, без да се разглежда спорът по същество. На следващо място, жалбодателката твърди в жалбата, че атакуваната заповед не
е мотивиранаи че същата не отговаря на изискванията
на чл.97, т.4 и т.5 от ЗДС, тъй
като в нея не е описано извършеното нарушение, датата и мястото, на което е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Твърди също, че при издаване на атакуваната заповед
наказващият орган не е спазил разпоредбата на чл.91 от ЗДСл, която изисква, при определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание, да се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на
вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. На следващо
място твърди, че не е извършила вмененото й дисциплинарно нарушение, като сочи,
че с т.I, т.3 от Заповед №РД-01-143/16.03.2020 год., издадена от
директора на РЗИ – Кърджали, на основание чл.9, т.1 и чл.10 от Устройствения правилник на РЗИ, Заповед на министъра на
здравеопазването, получена по електронна поща на 13.03.2020 год., в 18:37 часа,
във връзка с обявеното извънредно положение, са определени като защитени
служителите с хронични заболявания, като в т.ІІ от заповедта било определено
мястото на работа на тези служители - адреса им по лична карта, както и че
същите следва да работят от вкъщи и изпращат изготвените документи до своите
ръководители по електронен път, както и да са на разположение на мобилните си
телефони. Сочи, че с Вх.№***/*** год. отправила молба до директора на РЗИ - Кърджали
да й бъде разрешено ползването на 45 дни неплатен отпуск, с оглед усложнената
здравна обстановка в страната - наличие на грипни и вирусни заболявания, като към
молбата приложила епикриза от УМБАЛ ***, служебна
бележка от личния й лекар и мнение от специалист, но не получила отговор на
молбата си. Сочи, също така, че със Заповед №РД-01-173/23.04.2020 год. на
директора на РЗИ - Кърджали бил утвърден график на служителите в РЗИ – Кърджали,
за извършване на пробонабиране за COVID-19,
в периода от 24.04.2020 год. до 30.04.2020 год., като тя била включена в същия
график за 24.04.2020 год., но с молба с Вх.№***/*** год. уведомила директора на
РЗИ - Кърджали, че попада в категорията защитен служител, съгласно
горепосочената заповед, тъй като е с хронично заболяване - ***, за което е представила епикриза. Твърди, освен това, че молба със същото
съдържание, с Вх.№75-91/24.04.2020 год., отправила и до главния секретар на РЗИ
- Кърджали, към която също приложила епикриза, като във
връзка с посочените молби, с писмо с Изх.№***/*** год., директорът на РЗИ - Кърджали
поискал от нея, до 16:00 часа на 29.04.2020 год., да му предостави всички
резултати от проведените параклинични изследвания, за
да се „установи хроничния ход на заболяването/2016 г. до 2020 г./, терапията,
която е провеждана за този период, както и дали е била диспансеризирана за
заболяването.”. Сочи, че с молба с Вх.№75-93/29.04.2020 год. до директора на
РЗИ - Кърджали представила исканите от нея документи, в това число епикриза от УМБАЛ за активно лечение ***, за хоспитализация
за периода от 11.10.2016 год. до 25.10.2016 год., в която било посочено, че
страда от *** и че ходът на
заболяването й е хроничен, както и епикриза от МБАЛ
„Кърджали” ООД за хоспитализация, за периода от 19.03.2020 год. до 23.03.2020 год.,
в която било посочено, че страда
от ***, *** и че ходът на заболяването й е
хронично-рецидивиращ, което й била издадена и рецептурна
книжка на хронично болния от НЗОК или, като хронично болна, жалбодателката
сита, че не е следвало да бъде включвана в Заповед №РД-01-173/23.04.2020 год.
на директора на РЗИ - Кърджали с утвърден график на служителите в РЗИ – Кърджали,
за извършване на пробонабиране за COVID-19,
в периода от 24.04.2020 год. до 30.04.2020 год., като тя била включена в същия
график за 24.04.2020 год. На основание изложеното, жалбодателката
моли съда да отмени Заповед №РД-15-00-3 от 26.05.2020 год., издадена от
директора на РЗИ - Кърджали, с която, в качеството й на държавен служител - ***
*** към РЗИ - Кърджали, й е наложено дисциплинарно наказание „забележка”, както
и моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Към жалбата е
приложила писмени доказателства.
Редовно
призована за съдебното заседание, жалбодателката
А.К.А. от ***, не се явява,
представлява се от редовно упълномощения си процесуалния си представител - адв.Е.П. от АК-***, която
заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Моли съда да
отмени Заповед №РД-15-00-3 от 26.05.2020 год., издадена от директора на РЗИ –
Кърджали, с която на жалбодателката е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка”, както и да й бъдат присъдени направените
по делото разноски. Заявява, че поддържа изцяло подробните съображения, които
са изложени в жалбата, касаещи неспазване на процедурата за налагане на
дисциплинарно наказание, предвидена в чл.93 от ЗДСл и немотивираност на
атакуваната заповед. Твърди също, че жалбодателката
не е извършила дисциплинарно нарушение, тъй като същата е хронично болна, а
заповед на Министъра на здравеопазването изключва хронично болните от пробонабиране за „COVID-19”, като сочи, че са
представени две епикризи, подписани от ЛКК и от
лекуващи професори, от които е видно, че жалбодателката
е с диагноза „***”, което е ***, както и че това обстоятелство е посочено и в
двете епикризи. Счита, че в този смисъл, становището
на д-р Т. Б., че това не е хронично заболяване, е неотносимо,
доколкото с такова становище не може да бъде променено отразеното в двете
официални епикризи, издадени от лечебните заведения.
Моли за решение в този смисъл.
Ответникът по жалбата – директорът на Регионална
здравна инспекция/РЗИ/ – Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се
явява и не се представлява. От М. Л. Б. - процесуален представител на Регионална здравна
инспекция
– Кърджали, редовно упълномощена от директора на РЗИ – Кърджали, преди
съдебното заседание е постъпила писмена защита, в която заявява, че оспорва
постъпилата жалба от А.К.А. и счита същата за
неоснователна. По съществото на спора заявява, че оспорва жалбата и моли за
нейното отхвърляне, като счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма, съдържа законовите реквизити и е издадена
при спазен срок за налагане на дисциплинарното наказание. Твърди, че
дисциплинарно-наказващият орган се е съобразил с тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, формата на вината, както и
цялостното поведение на държавния служител. Поради това, в писмената защита
моли за решение, с което да бъде отхвърлена изцяло жалбата от А.К.А.
и да бъде потвърдена издадената от директора на РЗИ - Кърджали Заповед
№РД-15-00-3 от 26.05.2020 год., като правилна и законосъобразна.
Административният съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1, предл.І/първо/ от ЗДСл., споровете относно възникването,
съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно
налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния
административен съд по реда на Административно-процесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК,
административните актове могат да се оспорят в 14/четиринадесет/-дневен срок от
съобщаването им. Видно от оформената разписка към оспорената заповед/л.9/, същата е била връчена срещу подпис, лично на жалбодателката А.К.А., на датата 26.05.2020 година. Жалбата против заповедта
е подадена чрез административния орган – директора на РЗИ – Кърджали, до
Административен съд – Кърджали, на 02.06.2020 год., регистрирана в
деловодството на РЗИ - Кърджали с Вх.№97-00-141/02.06.2020 год., видно от
положения щемпел върху същата/л.4/, т.е. жалбата е подадена на 7-ия/седмия/ ден след връчването
й на жалбодателката, от което следва, че е спазен е
предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването
на заповедта. Жалбата е подадена от лице, което е неин адресат, т.е. от лицето
– държавен служител, на което с тази заповед е наложено дисциплинарно наказание
по реда на ЗДСл., от което пък следва, че е подадена е от лице, имащо
правен интерес от оспорването. Ето защо съдът намира, че така
подадената жалба е допустима – като подадена в срок, по установения ред, в
предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се съдържание и от лице - надлежна
страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Административен
съд - Кърджали, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е
установено по делото, че жалбодателката А.К.А. е държавен служител,
назначена на длъжност „***” *** в Регионална здравна инспекция
– Кърджали.
От изисканите и приобщени по делото писмени доказателства се установява
най-напред, че със Заповед №РД-01-143 от 16.03.2020 год. на директора на РЗИ –
Кърджали/л.23/, на основание чл.9 и чл.10 от Устройствения
правилник на Регионалните здравни инспекции, Заповед на министъра на
здравеопазването, получена по електронна поща в РЗИ – Кърджали на 13.03.2020
год., във връзка с обявено извънредно положение в Република България, с т.І от
същата, са определени защитени групи служители, като в п.т.3 от тази т. І са
посочени: 3. Хора с хронични заболявания, а в т.ІІ от същата заповед е
посочено, че се определя за място на работа на служителите по т.І адресът им по
лична карта, като в случай, че служител, попадащ в група по т.І не живее на
адрес по лична карта, следва да представи декларация в свободен текст, с
посочен актуален адрес. В същата т.ІІ от тази заповед е посочено, че
служителите по т.І следва да работят „от вкъщи”, като изпращат изготвените
документи до своите ръководители по електронен път и че следва да са на
разположение на мобилните си телефони, а в т.V от същата заповедта е посочено,
че за времето на обявената „извънредна ситуация” се преустановява ползването на
платен годишен отпуск, обучения в страната и чужбина и командировките на
служителите. По преписката е приложена молба с Вх.№***/***
год. на
РЗИ – Кърджали, подадена от жалбодателката А.,***/л.21/, с която същата е поискала
да й бъде разрешено ползването
на 45 дни неплатен отпуск, като
в молбата е обяснила за заболяването, което има от ***
год. – „***” и за
проведеното й лечение, както и е посочила, че й е „предопределено” да се пази
от грипни и вирусни заболявания, тъй като те могат да отключат заболяването й
отново, както и че ***, като към молбата е приложила епикриза от УМБАЛ ***, служебна бележка от личния си лекар и мнение от специалист.
По
преписката е приложена и приета като доказателство Заповед №РД-01-173 от
23.04.2020 год. на директора на РЗИ – Кърджали/л.19/, с
която, на основание чл.9, т.1 и чл.10 от Устройствения правилник на Регионалните здравни инспекции, във връзка
с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 год. на
Народното събрание на Република България извънредно положение, Заповед
№РД-01-150 от 25.03.2020 год. на министъра на здравеопазването и писмо с
Изх.№16-00-4 от 06.02.2020 год. на главния държавен инспектор, е утвърден
график на служителите от РЗИ – Кърджали, които да извършват пробонабиране
за COVID-19, в периода от 24.04.2020 год. до
30.04.2020 год., съгласно Приложение №1 към заповедта, неразделна част от нея. Видно
от това Приложение №1, наименовано „График на
служителите от РЗИ – Кърджали, пробонабиращи за COVID-19, в периода от 24.04.2020 год. до
30.04.2020 год.”/л.20/, за датата 24.04.2020 год., като такива „пробонабиращи”
служители от РЗИ – Кърджали, са били определени С. Й. и жалбодателката
А.А.
На същата дата – 23.04.2020 год., жалбодателката А.
е подала нова молба до директора на РЗИ – Кърджали, с Вх.№***/*** год./л.18/, с която, съгласно Заповед №РД-01-143 от
16.03.2020 год., е уведомила, че попада в групата защитени служители по т.І,
п.т.3 от тази заповед – хора с хронични заболявания и отново е посочила, че
страда от заболяване „***”, за което е представила епикризи.
С тази молба жалбодателката А. е помолила да бъде
отписана от графика за вземане на проби, т.к. в изпълнение на Заповед №РД-01-143 от 16.03.2020 год., работи от дома си. На следващия ден – 2.04.2020 год., жалбодателката А. е подала нова
молба, до главния секретар на РЗИ – Кърджали, с Вх.№75-91/24.04.2020 год./л.17/, в която е
описала същите обстоятелства, като е посочила също, че е подала две молби до
директора на РЗИ - Кърджали, с посочените по-горе входящи номера, на които към
24.04.2020 год., няма отговор, както и е помолила за разпореждане за изпълнение
на заповедта на министъра на здравеопазването от 13.03.2020 год., получена по
електронна поща на същата дата, в 18:37 часа.
Междувременно, на 23.04.2020 год. е било издадено писмено становище от
директора на Дирекция „Надзор на заразните болести”/„НЗБ”/ в Регионална здравна
инспекция – Кърджали, с Изх.№***/*** год., адресирано до директора на РЗИ –
Кърджали/л.42/, в което, д-р Т. Б., директор на Дирекция „НЗБ” е посочила, че се е
запознала с молбата с Вх.№75-86 от 22.04.2020 год. от А.К.А. и приложената епикриза към нея и счита, че няма основания за ползването
на 45 дни неплатен отпуск, както и че е на мнение, че няма причина държавният
служител да не изпълнява възложените задачи по време на извънредното положение,
обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 год. На следващия ден –
24.04.2020 год., е било издадено и второ писмено становище от директора на
Дирекция „Надзор на заразните болести”/„НЗБ”/ в Регионална здравна инспекция –
Кърджали, с Вх.№***/*** год., адресирано до директора на РЗИ – Кърджали/л.43/, което, д-р Т.
Б., директор на Дирекция „НЗБ”, е посочила, че се е запознала с молбите с Вх.№***/***
год. и с Вх.№75-91/24.04.2020 год. и че в Становището си с Изх.№***/*** год. е
изразила мнение, че няма причина държавният служител да не изпълнява
възложените задачи по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020 год., както и че след консултация с лекар – ***
от УМБАЛ *** е на мнение, че заболяването на г-жа А. няма хроничен характер. В
становището е посочено, че от приложената епикриза е
видно, че *** и че след проведената терапия, г-жа А. е изписана без усложнения,
с подобрение и с препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и параклинично проследяване. В това становище е предложено да
бъде изискано от служителя да представи всички резултати от проведените параклинични изследвания, за да се установи хроничния ход на заболяването (от 2016 г. до
2020 г.), както и терапията, която е провеждана за този период.
Във връзка с горното становище, с писмо Изх.№***/*** год. на директора на
РЗИ – Кърджали/л.16/, с което, от жалбодателката А.А. е поискано, във връзка с подадените от нея молби с Вх.№***/***
год. и с Вх.№75-91/24.04.2020 год., до 16:00 часа на 29.04.2020 год., да
представи всички резултати от проведените параклинични
изследвания, за да се установи хроничния ход на заболяването (от 2016 год. до
2020 год.), както и терапията, която е провеждана за този период, както и дали
е диспансеризирана за заболяването. Видно от извършеното отбелязване, това
писмо е връчено на жалбодателката А. на същата дата –
27.04.2020 год., срещу подпис. В изпълнение на указанията, дадени с това писмо с
Изх.№***/*** год. на директора на РЗИ – Кърджали, с молба Вх.№***/*** год./л.10-л.11/, жалбодателката А. е представила медицински документи,
подробно описани в молбата, общо 12/дванадесет/ броя, в т.ч.: епикриза от УМБАЛ ***/приложена на л.13-л.14/, Рецептурна книжка №***, заверена от РЗОК – Кърджали на
02.11.2016 год./приложена на
л.15/, лична амбулаторна карта №***, издадена на *** год., медицинско удостоверение с амбулаторен №*** от *** год., издадено от ЛКК при АИППМП „***”, 5/броя/ болнични листове, издавани
в периода 2016 год. - 2017 год., епикриза от ***
отделение към МБАЛ „Кърджали” ООД ***/приложена на
л.12/, амбулаторен лист от 09.12.2016 год., изследване ПКК в
СМДЛ „Клинилаб” *** от 6 различни дати от периода 2016 год. - 2017 год., като в същата молба А.
е заявила, че това са една малка част от общо 52 броя изследвания, правени в
периода 2016 до 2020 година.
На 07.05.2020 год., жалбодателката А.А. е подала поредна молба до директора на РЗИ – Кърджали, с
Вх.№***/*** год./л.44/, в която е посочила, че на същата дата – 07.05.2020 год., й е бил връчен график
на служителите от РЗИ за 08.05.2020 год., за COVID-19 и че за втори път уведомява, че попада в защитена група по т.І, т.3 –
хора с хронични заболявания и че в тази връзка, моли да й бъде разрешено да не
участва в пробонабирането. Посочила е също, че е
подала три молби – с Вх.№***/*** год., с Вх.№***/*** год. и с
Вх.№75-91/24.04.2020 год., на които до момента няма отговор.
На
тази молба също не е получен отговор, като вместо това е издадена
оспорената Заповед №РД-15-00-3 от 26.05.2020 год. на директора на
РЗИ – Кърджали/л.8/, с която, на основание
чл.90, ал.1, т.1, във връзка с чл.89, ал.2, т.1 от Закона за държавния
служител, чл.9, т.8 и чл.10 от Устройствения
правилник на Регионалните здравни инспекции, поискано
обяснение с Изх.№***/*** год. от директора на РЗИ -
Кърджали, получен отговор с
Вх.№***/*** год. от А.К.А.
- *** в Дирекция „НЗБ”, становище на д-р Т. Б. - директор на Дирекция „НЗБ”, с Вх.№***/*** год., на жалбодателката А.К.А., с място на работа: Регионална
здравна инспекция (РЗИ) - Кърджали, на длъжност: „***” ***, с наказание
„забележка”, за
това, че отказва да изпълни служебните си задължения, разписани в длъжностната
и характеристика - вземане на проби от контактни лица на COVID-19 по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020
год., като в мотивите е посочено, че със Заповед №РД-01-173/23.04.2020 год. на
директора на РЗИ - Кърджали е утвърден график на служителите от РЗИ – Кърджали,
които да извършват пробонабиране за COVID-19, в
периода 24 - 30.04.2020 год., съгласно Приложение №1, което е неразделна част
от заповедта и че служителката А.К.А. е удостоверила с подписа си получаването
на графика за пробонабирането, за дата 24.04.2020 год.,
но същата не е участвала в изпълнение на заповедта, в едно с графика, което е в
разрез с изпълнение на служебните й задължения, разписани в длъжностната й
характеристика. В мотивите е посочено също, че нарушението се установява със
следните документи: молба от *** А.К.А. с Вх.№***/***
год.;
становище от д-р Т. Б. - директор на Дирекция „НЗБ”,
с Изх.№***/*** год.; молба
от *** А.К.А. с Вх.№***/*** год.;
становище от д-р Т. Б. - директор на Дирекция „НЗБ”,
с Изх.№***/*** год. и че нарушението
е извършено виновно, тъй като служителят
не е изпълнил задължението да извърши пробонабиране
за COVID-19, което действие е от съществено значение за дейността на РЗИ по
време на обявена пандемия. В заповедта е указано, че споровете
относно налагането на дисциплинарна отговорност се уреждат по реда на АПК и че
обжалването на заповедта не спира изпълнението й (чл.124 от
ЗДСл).
При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК,
прие за установено
следното:
Оспорената заповед е издадена от материално
и териториално компетентен административен орган – директорът на Регионална
здравна инспекция/РЗИ/ - Кърджали, на основание чл.92, ал.1 от ЗДСл, според
който дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с
изключение на случаите по чл.6, ал.2 и ал.3. Жалбодателката
е назначена на длъжност в РЗИ – Кърджали, по служебно правоотношение, със
заповед на директора на Регионална здравна инспекция/РЗИ/ - Кърджали и
следователно, по силата на посочената правна норма, директорът на РЗИ –
Кърджали, в качеството му на орган по назначаването, е компетентен да налага
дисциплинарни наказания на държавните служители от РЗИ – Кърджали, каквато е й жалбодателката А.А.
Заповедта, на следващо
място, е издадена при спазване на
изискуемата се за нейната валидност от закона писмена форма, както и в съответствие с разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗДСл, съгласно
която дисциплинарните наказания се налагат
не по-късно от два месеца
от откриването на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му. Според
настоящия съдебен състав, обаче, същата не съдържа в пълна
степен изискуемите се от закона
реквизити, съгласно чл.97, ал.1 от ЗДСл. и
по-конкретно, липсва
какъвто и да е коментар или становище по повод изисканите от жалбодателката А. и представени от нейна страна с молба с Вх.№***/*** год. на РЗИ – Кърджали, медицински документи, установяващи наличието на
посоченото заболяване и съответно, неговият характер, т.е. дали същото и
хронично или не е такова, с оглед наличието на основанието по т.І, п.т.3 от
издадената от директора на РЗИ – Кърджали Заповед №РД-01-143 от 16.03.2020 год.,
т.е. дали жалбодателката попада в групата защитени
служители, съгласно тази точка от заповедта. Съдът намира, че това е последица
от неспазването на разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДСл., която императивно
регламентира, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен, преди налагане на дисциплинарното наказание, да
изслуша държавния служител и да му
даде срок за писмени обяснения,
да събере и оцени посочените от него доказателства,
като в тази връзка, съдът намира за основателни и инвокираните
в жалбата оплаквания. За настоящия съдебен състав е безспорно, че с цитираното
в оспорената заповед писмо Изх.№*** от *** год. на директора на РЗИ – Кърджали
не е било изискано писмено обяснение от А., а от същата е било поискано единствено
да представи всички резултати от проведените параклинични
изследвания, за да се установи хроничния ход на заболяването (от 2016 год. до
2020 год.), както и терапията, която е провеждана за този период, както и дали
е диспансеризирана за заболяването, което писмо тя е изпълнила и в указания в
същото срок, е представила поисканите от нея медицински документи с нарочна
молба – с Вх.№*** от *** год., описани подробно като приложение към същата - в
12 точки. В тази молба, обаче, не са давани никакви обяснения от жалбодателката А.А. и това е така,
тъй като такива въобще не са й били поискани.
На следващо място, както бе
упоменато и по-горе, липсват каквито и да е доказателства и въобще няма твърдения,
от страна на дисциплинарно-наказващия орган да е извършена някаква преценка на
поисканите и съответно, представени от жалбодателката
медицински документи, в т.ч. две епикризи, рецптурна книжка на хронично болния и други, описани
по-горе. При това положение буди недоумение, защо директорът на РЗИ – Кърджали
е изискал тези писмени доказателства, при положение, че не ги е оценил по
никакъв начин, а в оспорената заповед е посочил като основание за издаването й
писмено становище на д-р Т. Б. - директор на Дирекция „НЗБ”, с посочен
Вх.№***/*** год., каквато, обаче, не е представено по преписката, въпреки
че с Разпореждането на съда с №388 от 05.06.2020 год./л.26/, изрично е било изискано
от ответника по жалбата, същото да бъде представено по делото. Тук задължително
следва да се посочи, че с този входящ номер – Вх.№***/*** год., в деловодството на РЗИ –
Кърджали е била регистрирана поредната молба, подадена от жалбодателката
А.А.,***, приложена на л.44 от делото и приета като
доказателство по делото, в която е посочила, че на същата дата – 07.05.2020 год.,
й е бил връчен график на служителите от РЗИ за 08.05.2020 год., за COVID-19 и с която за втори път е уведомила, че попада в защитена група по т.І,
т.3 – хора с хронични заболявания и поради това моли да й бъде разрешено да не
участва в пробонабирането, но не е регистрирано и
съответно липсва каквото и да е становище на д-р Т. Б. - директор на Дирекция
„НЗБ” при РЗИ – Кърджали с посочения входящ номер. От горното може да се направи единствено възможния извод, че като основание
за издаване на оспорената заповед, в същата е посочен и несъществуващ документ,
а именно – несъществуващо становище на д-р Т. Б. - директор на Дирекция „НЗБ”, с посочен
Вх.№***/*** година.
Така, предвид изложеното по-горе,
се налага единствено възможния извод, че оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител е издаден
без да са изпълнени императивните изисквания на разпоредбата на чл.93, ал.1 от
ЗДСл. С
оглед на изложените съображения съдът приема, че
преди налагането на дисциплинарното наказание, държавният служител не е бил
изслушан, както и не са му
били изискани и съответно, приети писмените му обяснения,
в изпълнение на посочената
разпоредба. Освен това, съдът в
настоящия състав намира, че са били събрани писмени доказателства, относими към твърдяното дисциплинарно нарушение, но същите,
по неясни причини не са били оценени.
Посочените
задължения на дисциплинарнонаказващия орган са кумулативно предвидени, с оглед гарантиране правото на защита на
привлеченото към дисциплинарна
отговорност, за дисциплинарно нарушение, лице –
държавен служител, като неизпълнението
на което и да е от тях, води до процесуално
нарушение, опорочаващо акта до степен,
налагаща неговата отмяна. Изслушването на държавния служител и приемането на писмените му
обяснения, гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата,
свързани с налагане на дисциплинарното наказание. По преписката въобще няма
доказателства жалбодателката А.А.
да е била поканена за изслушване на определена дата и час, като от
представените от ответника по преписката и допълнително изискани от съда
писмени доказателства, може да се направи и извод, че същата
по никакъв начин не е узнала
и за започнатото
и провеждано срещу
нея дисциплинарно производство по
реда на ЗДСл.
При
това положение, съгласно нормата
на чл.93, ал.2 от ЗДСл, неизпълнението на описаните
по-горе задължения на дисциплинарнонаказващия орган,
а именно - когато дисциплинарнонаказващият
орган не е
поканил и
изслушал държавния служител или не
е приел и обсъдил писмените му обяснения,
съответно, когато не е оценил посочените и събрани доказателства, съдът следва
да отмени дисциплинарното
наказание, без да разглежда спора
по същество,
т.е. това е нарушение на административнопроизводствените
правила, което винаги води
до незаконосъобразност на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание и което е самостоятелно основание за отмяна на
същата, без
да се разглежда
спора по същество.
Независимо
и отделно от изложеното по-горе, следва да се посочи, че за директора на Регионална
здравна инспекция/РЗИ/ – Кърджали, пред името на който във всички документи е
указано, че е „д-р”, а и за директора на Дирекция „НЗБ” в РЗИ - Кърджали, пред чието
име в представените документи също е изписано „д-р”, едва ли е представлявало кой
знае каква трудност да преценят, въз основа на изисканите от тях и представени
медицински документи, дали заболяването, от което страда жалбодателката
А., е с хроничен характер, а при необходимост са могли да изискат и допълнителни
медицински документи. Факт е, обаче, че на жалбодателката
А. е издадена Рецептурна книжка на хронично болния, с
№***, заверена на *** год. от РЗОК – Кърджали,
като видно от тази рецептурна книжка, същата й е
издадена именно заради заболяването „***”,
с МКБ код ***, като няма отразени данни, тази рецептурна
книжка да е прекратена. Тук следва да се отбележи, че съгласно регламентацията,
давана в НРД за медицинските дейности, рецептурната
книжка на хронично болния представлява
първичен медицински документ, като такава рецептурната книжка на хронично
болния се издава от общопрактикуващ
лекар (ОПЛ) или негов заместник (за срока на
заместване), при който здравноосигуреното лице е осъществило постоянен или временен
избор, на задължително здравноосигурени лица (ЗОЛ), определени като хронично болни
от заболявания по „Списък на заболяванията, за които се
издава рецептурна книжка на хронично
болния”, приет
по реда на
Наредба, съгласно
чл.45, ал.3 от
ЗЗО. При извършена от съдебния състав справка се установява,
че това заболяване - „***”,
с МКБ код ***, фигурира и е посочено в този „Списък на заболяванията, за които се
издава рецептурна книжка на хронично
болния”/Приложение №5 към НРД за МД за 2019 год.; Приложение №6 към НРД за МД
за 2017 год.; Приложение №6 към НРД за МД за 2015 год. и т.н./. Всичко това
е достатъчна индиция за това, че заболяването на жалодателката А.А. е с хроничен
характер, т.е. че това е хронично заболяване и съответно, същата попада в групата защитени служители,
съгласно тази т.І, т.3 от Заповед №РД-01-143 от 16.03.2020 год., издадена от
същия директор на РЗИ – Кърджали.
Освен
това, по
този повод и
във връзка с изложеното по-горе, следва да се посочи, че налагането на
дисциплинарно наказание на
държавен служител не е самоцелно
занимание, като наказанието следва да санкционира неправомерно служебно поведение, като осъществи целите на личната и генерална
превенция. Това наказание следва
да бъде определено
след извършен прецизен, обективен и всестранен анализ на всички обстоятелства и събрани доказателства, какъвто в случая, съдът намира, че категорично не е сторен.
Така, с оглед всичко
изложено по-горе съдът счита, че оспореният административен акт – Заповед №РД-15-00-3
от 26.05.2020 год., издадена от директора на Регионална здравна инспекция/РЗИ/
– Кърджали, е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и при липсата на
материалноправните предпоставки за издаването й, т.е.
в противоречие с материалноправни
разпоредби на закона, като освен това, същата се явява и несъобразена с целта
на закона, т.е. по отношение на същата са налице основанията за отмяната й по
чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
По така изложените съображения, Административен съд - Кърджали намира, че жалбата
на А.К.А. ***, – „***” *** към РЗИ - Кърджали, се явява
основателна и доказана, а направените по-горе изводи обосновават и крайния
извод за незаконосъобразност на оспорената Заповед №РД-15-00-3 от 26.05.2020
год., за налагане на дисциплинирано наказание, издадена от директора на
Регионална здравна инспекция/РЗИ/ – Кърджали, поради което
и като такава, същата следва да бъде отменена с решението
по настоящото дело.
С оглед изхода на спора, предвид направеното в жалбата и в хода по
същество от процесуалния представител на жалбодателя
искане за присъждане на деловодни разноски, на основание чл.143, ал.1 от АПК,
ответникът по жалбата следва да заплати на жалбодателя
направените по делото разноски, възлизащи в размер на 360.00/триста и
шестдесет/ лева, представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС,
за един адвокат, осъществил процесуално представителство и защита по делото, съгласно
представения и приложен по делото договор за правна защита
и съдействие сер.*** №*** от *** год., ведно с попълнено и
подписано пълномощно към него от същата дата/л.30-л.31/.
За разноските по делото следва да бъде осъдена Регионална здравна инспекция -
Кърджали, която, съгласно чл.3, ал.1 от Устройствения
правилник на Регионалните здравни инспекции, издаден от министъра на
здравеопазването, е юридическо лице на
бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването,
със седалище населеното място - административен център на областта – в случая град Кърджали и към чиято структура принадлежи
административният орган, издал отменения индивидуален административен акт.
Мотивиран от така изложеното
и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№РД-15-00-3
от 26.05.2020 год., издадена от директора на Регионална здравна инспекция/РЗИ/
– Кърджали, с която, на основание чл.90, ал.1, т.1, във вр.
с чл.89, ал.2, т.1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, на А.К.А. от ***, с ЕГН **********, като държавен служител, на
длъжност „***” *** към РЗИ - Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание
„забележка”.
ОСЪЖДА Регионална
здравна инспекция/РЗИ/ – Кърджали, с адрес - ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.К.А., с
постоянен адрес ***, направените деловодни разноски, възлизащи в размер на 360.00/триста
и шестдесет/ лева.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1, предл.ІІ/второ/
от Закона за държавния служител, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване или протестиране.