Р Е Ш Е
Н
И Е №
21.11.2016
година, град Свиленград
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Свиленградският районен съд,
гражданска колегия, ІІ състав,
на четиринадесети ноември две
хиляди и шестнадесета година
в публичното заседание в
следния състав:
Районен съдия: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
секретар: Р.И.
като разгледа докладваното
от Съдията Стамболиева гр.д.№475 по
описа на Районен съд - Свиленград за 2016 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ; чл.344,
ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ; чл.344,
ал.1, т.4
от КТ; чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ; чл.245, ал.2 от КТ; чл.128, т.2 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ.
Производството
по делото е образувано по Искова молба на К.П.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.П., против „Водоснабдяване
и канализация” („ВиК”) ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Тодор Райчев Марков.
Твърди се в Исковата молба, че ищецът Д. работел по
безсрочно трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „Машинен
оператор ПС” с последно основно трудово възнаграждение в размер на 486 лв. и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на
34.02 лв. Със
Заповед №29/15.08.2016 година му било
прекратено
трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ и Заповед №131 от
същата дата, считано от 17.08.2016 година. Намира наложеното му
дисциплинарно наказание за незаконосъобразно, тъй като в Заповедта липсвали
мотиви; описаните нарушения на трудовата дисциплина не отговаряли на
действителността; наложеното дисциплинарно наказание не съответствало на
нарушението; не му били изискани обяснения; не бил изслушан от работодателя; не
бил запознат с Докладна №728/19.07.2016 година. По отношение нарушението по чл.187, т.1 от КТ – твърди, че работодателят не бил изяснил
фактическата обстановка, не му били поискани обяснения относно причината за
преждевременното му напускане на работа преди края на работното време; не му
бил връчен график на работа, поради това и тъй като машините не работели си
взел почивката от 19.00 часа по собствена преценка; имал здравословен проблем и
тъй като му станало лошо тръгнал към аптеката за да си купи лекарства. По
отношение нарушението по чл.187, т.1 от КТ – не бил злоупотребил с доверието на
работодателя и не бил уронил доброто име на предприятието и в тази връзка се
сочи, че нямал нормални условия за работа, не му бил осигурен транспорт до
работното место, тенденциозно работодателят търсел начин да бъде уволнен и т.н.
По отношение нарушението по чл.187, т.10 от КТ – не му бил връчван
Етичния кодекс и не бил упоменат в Длъжностната му характеристика и в Трудовия
му договор.
Твърди, че в следствие на уволнението търпял и вреди,
свързани с неполучаване на трудово възнаграждение за период от 6 месеца,
считано от прекратяване на трудовото правоотношение; не му било изплатено
основното и допълнително трудовото възнаграждение за месец юли 2016 година и за
месец август 2016 година (до 17.08.2016 година) и добавките към трудовото
възнаграждение за периода от 01.01.2014 година до 31.12.2015 година.
От
Съда се иска:
1/
да
признае уволнението, извършено със Заповед №29/15.08.2016 година и
Заповед №131/15.08.2016 година за незаконно и отмяната му;
2/
да
присъди обезщетение в размер на 3 120.12 лв., за времето, през
което ищецът е останал без работа поради уволнението, считано
от 17.08.2016 година до 17.02.2017 година, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 10.09.2016 година (датата на
предявяване на иска) до окончателното й изплащане;
3/ да постанови извършване на поправка на основанието за
уволнението, вписано в Трудовата книжка на ищеца и други документи;
4/ да присъди сумата
от 813.95 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от
месец юли 2016 година до 17.08.2016 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.09.2016 година (датата
на предявяване на иска) до окончателното изплащане на вземането;
5/ да присъди сумата
от 20 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от неплатени трудови
възнаграждения, считано от датата когато са станали изискуеми до 09.09.2016 година (деня, педхождащ датата на предявяване
на иска), включително;
6/ да присъди сумата от 1
200 лв., представляваща добавки към трудовото възнаграждение на ищеца за
периода от 01.01.2014 година до 31.12.2015 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2016 година (датата на
предявяване на иска) до окончателното изплащане на вземането и
7/ да присъди сумата
от 200 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от неплатени
добавки към трудови възнаграждения, считано от датата когато са станали
изискуеми до 09.09.2016 година (деня, педхождащ датата на предявяване
на иска), включително.
Претендират
се
разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В
срока по чл.131 от ГПК за Отговор, ответникът – „ВиК” ЕООД депозира такъв
чрез юрисконсулт А.А.А., в който се сочи, че исковете са допустими и ги оспорва
по основание и размер като неоснователни и недоказани. Сочи се, че изложеното в
Исковата молба не кореспондирало на действителността; работодателят изследвал
фактическата обстановка детайлно и били взети предвид всички релевантни факти и
обстоятелства; направен бил опит да се изискат обяснения от работника Д., но
такива не били депозирани в дадения му срок; Д. имал наложени множество
дисциплинарни наказания; работното му място било най-близкото възможно такова
до дома му предвид факта че определеното такова с Трудовия му договор било
район Свиленград, т.е. територията на Община Свиленград; Заповедта, с която
било наложено дисциплинарното наказание била ясна, мотивирана и съдържала
всички предвидени съгласно КТ реквизити; ирелеватно било твърдението на ищеца,
че не познавал Етичния кодекс на дружеството-работодател. Предвид изложеното
неоснователни се явявали и исковете, свързани със заплащане на обезщетение,
трудово възнаграждение, добавки към него и мораторна лихва. Сочи се че на ищеца
не се дължали месечни добавки в размер на 50 лв., тъй като за процесния
претендиран период бил с наложени дисциплинарни наказания, поради което не се
плащали добавки на такива работници и отделно от това не били предвидени за
заплащане в Трудовия договор на ищеца, в Колективния трудов договор, в КТ, в
Правилника за вътрешния трудов ред и др.п.
Претендират
се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.
В открито съдебно заседание, проведено но 14.11.2016
година е допуснато изменение на иска, касаещ мораторната лихва върху главницата от
неплатени трудови възнаграждения чрез намалянето му от 20 лв. на 7.88 лв.
В
съдебно заседание, ищецът К.П.Д. редовно призован, се
явява. Чрез процесуалния си представител – адвокат Г.П. поддържа
предявените искове и пледира Съдът да
ги
уважи. Адвокат П. представя Писмени бележки, в които обоснова
основателността на исковете.
В
съдебно заседание, ответното дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Процесуалният му представител – юрисконсулт
А.А.А.
пледира за отхвърляне на исковете.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото и се установява от
намиращото се по делото Лично трудово досие на ищеца,
че
страните са били обвързани по силата на безсрочно трудово
правоотношение, считано от 13.07.2009 година, което първоначално е било
със срок на изпитване. Последно ищецът Д. е заемал
длъжността „Машинен оператор ПС” с място на работа: район
Свиленград.
В приложеното Лично трудово
досие на ищеца с намират множество Заповеди, касаещи наложени му дисциплинарни
наказания; Докладни; Протоколи; Искания, повечето свързани с дисциплинарни
нарушения от страна на ищеца; Длъжнастни характеристики; документи, свързани
със здравословното състояние на ищеца; Трудов договор; Допълнителни
споразумения; Заповеди и Молби за отпуск; изпитни тестове; Декларации и
др.документи.
С процесната Заповед №131 от 15.08.2016
година е наложено на ищеца дисциплинарно наказание „Уволнение” за тежки (според
работодателя) нарушения на трудовата дисциплина, а именно 1./ преждевременно
напускане на работа (на 14.07.2016 година около 19.05 часа напуснал работното
си място при работно време до 20.00 часа съгласно представените Графици и
посоченото в Исковата молба), 2./ злоупотреба с довереието (въпреки указаното
доверие на работника да се грижи за състоянието на подаваната питейна вода към
потребителите, да наблюдава състоянието на помпите, да следи за нивото на
водата във водоема за локални варии, да не позволялва нерегламентиран достъп до
територията на ПС и др., а той напуснал работното си место) и уронване на
доброто име на предприятието (преждевременното напускане от работника на работно
место създавало лошо мнение у потребителите към ответното дружество, свързано с
несъздаване на надзор над работниците) и 3./ неизпълнение на други трудови задължения
(, свързани със спазване на работното време за изпълнение на възложени задачи
съгласно Етичния кодекс на дружеството-ответник), като е посочена правната им
квалификация – чл.187, т.1, т.8 и т.10 от КТ. Със Заповед №29 от 15.08.2016
година е прекратено трудовото правоотношение на ищеца като е посочено, че
дисциплинарното наказание „Уворнение” е наложено на основание чл.330, ал.2, т.6
от КТ. Процесните Заповеди са връчени на ищеца на дата 17.08.2016 година
съгласно отбелязването, направено на тях, като първата
е връчена лично на уволнения работник срещу подпис; а втората – при
условията на отказ от негова страна, удостоверен с двама свидетели, на които са
посочени трите имена, длъжност и ЕГН и са се подписали.
В
кориците на делото се намира надлежно заверено копие от Трудовата книжка на
ищеца, сверена в съдебно заседание с оригинала, от която е видно, че ищецът
след прекратяване на процесното правоотношение не е започнал да полага труд на
друго място. Представени са доказателства (Допълнителни споразумения, Трудова книжка и
Фишове от работна заплата) относно брутното трудово
възнаграждение (БТВ) на ищеца, от
които е видно че последното основното такова е в размер на 489 лв. и
допълнително такова за трудов стаж и опит в размер на 34.02 лв. (7%).
По
делото бе допуснат и изслушан в процесуалното качество на свидетел лицето
П.А.Д., който установи пред настоящия Съдебен състав,
че на дата 14.07.2016 година при проверка на ПС – Пъстрогор около 19.00
часа срещнали по пътя към село Пъстрогор ищеца; отишли на работното му место и
констатирали отсъствието му, както и наличието на актуален График за
дежурствата за месеца; при връчване на Искането на ищеца за обяснения му било
обяснено за какво се касае, след което Д. отказал да го подпише.
В
кориците на делото са приложени Справка
от Търговския регистър Справка относно актуалното състояние на ответното–дружество;
Писма от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” относно констатирани
нарушения в дружеството-ответник, свързани с работно место, работно време,
трудови и други допълнителни възнаграждения и др. и касаещи прериод от преди 2
години; Заповеди за допълнително възнаграждение
т.н.
При така установената фактическа обстановка и след преценка доводите на
страните, Съдът достигна до следните правни
изводи:
Страните
са били
свързани в безсрочно трудово правоотношение, с което „ВиК”
ЕООД
е придобило качеството на работодател – страна в
индивидуалното трудово правоотношение. Последното води до извод, че „ВиК”
ЕООД
е надлежна страна по делото.
Съгласно
изнесения по делото Доклад, приет без възражения от страните, в тежест на всяка
от тях е да докаже обстоятелствата, от които извлича
изгодни за себе си правни последици съгласно чл.154, ал.1 от ГПК. В
тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение по силата на
сключен с ответното дружество Трудов договор; прекратяването на
трудовото правоотношение; заеманата преди уволнението длъжност „Машинен
оператор ПС”
в ответното дружество; размера на последното получено БТВ
за
месеца, предхождащ този на уволнението, в който месец е работил през всички
работни дни, че е претърпял вреди от уволнението във връзка с иска по
чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ и оставането му без
работа за период от 6 месеца; основанието и размера на вземанията за
основно и допълнително трудово възнаграждение и добавки към работодателя си и размера на
мораторната лихва за претендираните периоди. В тежест на
ответното дружество е да проведе насрещно доказване
като опровергае твърденията на ищеца и докаже, че наложеното
дисциплинарно наказание е законно, т.е. че са спазени всички процедурни правила във
връзка с извършването му от компетентен орган (лице, носител на
работодателска власт);
че Заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, основанието
за налагането на дисциплинарното наказание; че ищецът е
извършил посочените в Заповедта нарушения на трудовата дисциплина
и че същите
са
извършени виновно; че тежестта на нарушенията съответства на
тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание е спазена и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на
чл.194 от КТ срокове. Като отрицателен факт не подлежи на доказване от
работника обстоятелството, че възнаграждението за положения труд не му е
изплатено изцяло от работодателя.
Предвид
изложеното Районен съд - Свиленград намира предявеният
иск по чл.344, ал.1, т.1, вр.чл.195, вр.чл.188, т.3 от КТ за неоснователен, а така наложеното на ищеца
Д. дисциплинарно наказание „Уволнение” за законосъобразно по следните
съображения:
Дисциплинарната
отговорност на работника или служителя може да бъде ангажирана за нарушение на
трудовата дисциплина. Дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно
човешко деяние (действие или бездействи) съгласно чл.186 и чл.187 от КТ.
Не са налице процесуални
нарушения, допуснати при уволнението на ищеца, които да обусловят отмяната му
като незаконно на това основание. Ищецът Д. не се ползва с предварителна
закрила при уволнението по чл.333 от КТ, изискваща предварително съгласие на
съответния синдикален орган или на
Инспекцията по труда, в случаите когато уволнението е на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ.
Нормата на чл.195, ал.1 от КТ е императивна и Съдът следи служебно
за прилагането й поради характера й. Разпоредбата
на чл.195,
ал.1 от КТ указва какво трябва да съдържа Заповедта за
дисциплинарно наказание. В мотивите на Заповедта трябва да е
посочен нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния
текст, въз основа на който се налага. Липсата на които и да е от тези реквизити
нарушава правото на защита срещу наложеното дисциплинарно
наказание на
работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността
на Заповедта, която следва да извърши Съдът. Съдът не
би могъл да разгледа спора по същество ако не е ясен и точно определен
предметът на съдебния контрол. Поради това Съдът следи служебно за
наличието на задължителната форма и реквизити по чл.195, ал.1 от КТ на Заповедта за дисциплинарно
наказание. Дадената от работодателя в Заповедта за
уволнение друга правна квалификация не е обвързваща и не води до
незаконност на уволнението, след като описаното в Заповедта
поведение е нарушение на трудовата дисциплина и е установено
по делото – в този смисъл е и Решение №58 от
13.03.2012 година на ВКС по гр. д. №304/2011 година, IV г. о., ГК,
докладчик Съдия Марио Първанов, където е посочено, че „дори и да е
неправилна правната квалификация, дадена от работодателя в Заповедта за
уволнение, то това не се отразява на законността му.” Заповедта е
мотивирана съобразно изискванията на чл.195, ал.1 от КТ ако са изложени
точно фактическите основания за дисциплинарното уволнение. В
практиката е въприето и не представлява нарушение на законовите разпоредби с
една Заповед да се определи и наложи дисциплинарно наказание, а с друга - да се
прекрати трудовото правоотношение (какъвто е и конкретния случай). Необходимо е реквизитите
на двата акта, в тяхната съвкупност, да съдържат мотивите на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение - да сочат нарушителя, нарушението и
кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага.
Няма пречка мотивите да се намират и в друг документ, който по силата на
препращането да се инкорпорира към Заповедите, стига
този документ да е станал достояние на наказания работник или служител преди
уволнението и той да е могъл да се защити по предявените му нарушения (в този смисъл е Решение №277 от 9.10.2012 година на ВКС по
гр.д.№1579/2011 година, III г.о., ГК, докладчик Съдията Таня Митова, постановено по реда на чл.290 от ГПК).
Обжалваните Заповеди са в изискуемата писмена
форма и са издадени от компетентния
административен орган - управителя на „ВиК” ЕООД - орган по назначаването –
Тодор Марков (лице,
което притежава работодателска власт, по което обстоятелство не се спори). Заповед №131 от 15.08.2016 година за налагане на
дисциплинарно наказание съдържа предвидените в чл.195 от КТ реквизити –
посочени и конкретизирани са нарушителят, нарушенията и кога е извършено, наказанието
и законния текст, въз основа на който се налага. За пълнота следва да се посочи, че възражението на ищеца, касаещо
твърдението ме, че не бил запознат с цитараната в Заповед №131/15.08.2016
година Докладна №728/19.07.2016 година е неоснователно. Действително
в процесната Заповед е посочена като база за налагане на наказанието Докладна №728 от 19.07.2016 година, приложена в кориците на
делото. Но в цитираната Заповед е възпроизведено съдържанието на посоената Докладна,
поради които не е необходимо ищецът да бъде запознаван изрично с Докладната. Към
Докладната е посочено, че има и приложение – Констативен протокол, чието
съдържание е възпроизведено в Докладната и в Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание с №131 от 15.08.2016 година.
Съобразно
разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения, както и да събере и оцени
доказателствата, свързани с извършените дисциплинарни нарушения. Обясненията за
нарушенията се искат от работодателя в рамките на дисциплинарното производство
по налагане на наказанието. Така се осъществява един от съществените елементи
на дисциплинарната процедура, като се дава възможност на работника или
служителя, като подлежащ на дисциплинарно наказание - да се защити.
Именно в хода на дисциплинарното производство, т.е. след откриване на
нарушението, но преди налагане на следващото се за него дисциплинарно
наказание, за субекта на дисциплинарната власт съществува задължение да изслуша
устно или да поиска писмените обяснения на провинилия се работник. Дали ще се
съобрази с тях и ще ги вземе предвид при преценка вида на дисциплинарното
наказание или не, е въпрос, който е изключителна прерогатива на работодателя.
За да е налице изпълнение на задължението си по чл.193, ал.1 от КТ, е необходим
фактът - преди налагане на дисциплинарното наказание субектът на
работодателската власт да поиска обяснения от работника, във връзка с конкретното
дисциплинарно нарушение.
Практиката вече е уеднаквена с Решения на ВКС
№322/05.05.2010 година по гр.д.№301/2009
година, III г.о.; №237/24.06.2010 година по гр.д.№826/2009
година, IV г.о.; №629/01.11.2010 година по
гр.д.№279/2009 година, IV г.о., №8/01.04.2011 година по
гр.д.№1035/2009 година, IV г.о. Всички тези Решения са
постановени по реда на чл.290 от ГПК и съгласно Тълкувателно
решение №1 от 19.02.2010 година на ОСГТК на ВКС служат
за уеднаквяване на практиката и са задължителни за съдилищата. В резюме
тълкуването на закона е че обясненията на работника, които работодателят е
длъжен да изиска съгласно чл.193 от КТ,
трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на
дисциплинарното наказание, но няма значение дали са изискани лично от този
субект и дали са дадени лично пред него (Решение №322 от
05.05.2010 година). Законът не предвижда изискване за форма, в
която тези обяснения да бъдат дадени (Решение №237 от
24.06.2010 година), нито пък има изискване за формално иницииране
на дисциплинарното производство. Работодателят не е длъжен да уведомява
работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му
отговорност (Решение №629 от 01.11.2009 година). Дисциплинарно
производство, като динамичен фактически състав, не е уредено в КТ (Решение №8 от
01.04.2011 година). Когато на работодателя станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от
работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени
обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му
квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за
какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията. Практиката по прилагане на чл.193,
ал.1 от КТ е създала писмена форма за
уведомяване на работника, за посочване на нарушението и времеизвършването му,
като се предоставя и нормален разумен срок, в който той има право да даде
писмени обяснения или да поиска изслушване от работодателя или упълномощено от
него лице. Тази писмена форма е нужна именно за доказване, че работодателят е
изпълнил задължението си по чл.193,
ал.1 от КТ и този
факт няма да породи спор между страните. Съгласно Решение
№257 от 22.05.2012 година на ВКС по гр.д.№985/2011 година, IV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, виновно поведение на работника или
служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от него,
несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното Искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в
разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна
причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от
работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. Виновно поведение на
работника или служителя по смисъла на чл.193, ал.3 от КТ, обаче е налице и
тогава, когато по какъвто и да било начин,
без извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи
писменото Искане на работодателя за даване на
обяснения, като например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично;
откаже да получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка,
съдържаща писменото Искане на работодателя, макар пощата
да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или служителя;
промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя си за това и
пр.
Поради изложеното, неоснователно е възражението на ищеца, че не е спазена процедурата по чл.193 от КТ, тъй
като Д. без
извинителна причина е отказал да приеме
Искането, отправено от работодателя преди издаване на процесните Заповеди, да даде
писмени обяснения в определен срок за нарушение на
трудовата дисциплина, съответно на нарушението, за което е бил и дисциплинарно
наказан,
т.е. работодателят в случая е изпълнил
задължението си по чл.193, ал.1 от КТ като е дал един разумен срок, но обяснения
не са дадени по вина на Д.. Установи се по делото, че преди да откаже да
приеме Искането, ищецът е бил запознат със съдържанието му. В този ред на мисли
следва да се отбележи, че Съдът кредитира показанията на свидетеля Димов, преценени
при условията на чл.172 от ГПК (свидетелят е в трудовоправни отношения с
дружеството-ответник), тъй като са логични, последователни, вътрешно
непротивирочеви и коредпондиращи на другите събрани по делото доказателства.
Обжалваните Заповеди са издадени в съответствие с
разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ. Съгласно чл.194, ал.1 от КТ,
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението, но не по-късно от 1 година от извършването му, като неспазването на така установените срокове
преклудира субективното потестативно право на работодателя за налагане на
дисциплинарното наказание. Налагането на дисциплинарното
наказание след изтичането на двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ,
т.е. след преклудиране правото на работодателя за налагане на такова, е
основание, което само по себе си е достатъчно, за да обоснове извод за незаконосъобразност
на наказанието. В тази връзка, следва да бъде съобразено и, че изтичането на двумесечния срок от откриване на нарушението, не е
в състояние да обоснове приложение на едногодишния срок от
извършване на нарушението. По въпросът относно момента, от който започва да
тече срокът по чл.194, ал.1, предложение първо от КТ за налагане на
дисциплинарно наказание съобразно даденото разрешение в Решение №231 от
13.06.2011 година по гр.д.№858/2010 година на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК, следва да се приеме, че откриване на нарушението означава
узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушаването на трудовата
дисциплина, установено в съществените му признаци, т.е. когато е установен
извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и
съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го
квалифицират като дисциплинарно нарушение (в този смисъл са и разясненията, дадени с
Решение №256 от 18.05.2012 година на ВКС по гр.д.№1036/2011 година, IV г.о., ГК, докладчик Съдията Боян Цонев, постановено
по реда на чл.290 ГПК и др.). В конкретния случай атакуваните Заповеди са издадени около
месец след
извършване на нарушението - следователно са спазени сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание по чл.194, ал.1 от КТ.
В чл.190 от КТ са посочени неизчерпателно нарушенията, за
които работодателят може да наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание. Употребата на думата „може” навежда на мисълта, че
работодателят би могъл да наложи и по-леко дисциплинарно наказание – „Забележка” или „Предупреждение
за уволнение”. От друга страна, нарушение,
изрично непосочено в чл.190 от КТ би могло да бъде преценено като тежко такова
на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.6 от КТ, за което да бъде
наложено дисциплинарно уволнение. Например едно закъснение (както е в конкретния случай) може да
предизвика изключително тежки отрицателни последици за предприятието на
работодателя, поради което да бъде преценено като тежко такова. В този ред на милси следва да се посочи, че в ответното
дружество явно има подобен проблем с оглед представената по делото Заповед №41
от 23.03.2016 година, касаеща зачестили преждевременни напускания на работното
место в работно време. По делото е безспорно установено, че ищецът К.Д., изпълняващ
длъжността „Машинен оператор ПС” при район
Свиленград,
е отсъствувал от работа на 14.07.2016 година (съгласно
Таблицата за отчитане явяването и неявяването на работа за месец юли 2016
година, приета без възражение от страна на ищеца като доказателство по делото) за времето от около
19.00 часа до 20.00 часа без да му е разрешено ползването
на отпуск за това време. Установено е по безсъмнен начин, че ищецът не само
че не е
подал Молба до ръководството на предприятието за
отсъствието си, но дори не е уведомил прекия си ръководител за отсъствието си. Не е
установено твърдението на ищеца, че е отсъствал
поради здравословен проблем, не бяха представени и доказателства за закупени
лекарства на този ден
(обстоятелства,
имащи отношение към преценката на работодателя по чл.189 от КТ, доказването на които е в тежест на ищеца - чл.154, ал.1 от ГПК), а отделно от това следва
да се отбележи и обстоятелството, че аптеките в населените места (включително
Свиленград) работят денонощно, което не е налагало Д. да тръгне (да напусне
преждевременно) преди края на регламентираното му работно време; напротив
ищецът твърди, че взел почивка по собствена преценка, което е в нарушение на
задълженията му съгласно Трудовия договор, Длъжностната характеристика и
утвърдения в дружеството-работодател График на дежурствата – нелогично е
твърдението на Д., че не е бил уведомен за Графика за дежурствата за месец юли
2016 година и е работил по стария График за предходния месец юни, тъй като
видно от Графика за месец юни 2016 година на дата 14 е бил първа (дневна) смяна,
т.е. от 06.00 часа до 14.00 часа, а по делото е безспорно установено, че на
същата дата 14, но пред месец юли 2016 година е бил нощна (втора) смяна в
съотвествие с Графика за месец юли. От друга страна от показанията на
разпитания по делото свидетел Димов става ясно, че в деня на проверката и на
констатиране на нарушението - 14.07.2016 година, актуалният График на дежурствата е бил поставен в ПС –
Пъстрогор (работното место на ищеца). В кориците на делото липсват
доказателства, които да установят че Графикът за дежурствата трабва да се
връчва лично срещу подпис на Д., поради което Съдът приема че същият е уведомен
за Графика с факта на поставянето му на работното му место – ПС-Пъстрогор. Нарушението
е съществено за професията, тъй като пречи на самото й упражняване (с престирането
на работна сила за определено време, в което работникът следва да е на
разположение на работодателя) и с оглед особеностите на длъжността – регулиране работата на
помпените агрегати, следене състоянието на измерватилните уреди, боравене с
хлор-апарат (спиране, пускане и регулиране количеството на подавания хлор), вземане
ежечасно проби от подаваната пода, поддържка на ПС и др. Предвид изложените
мотиви отсъствието му от работа съставлява дисциплинарно нарушение по
чл.187, т.1 от КТ, за каквото може да се наложи и
наказание дисциплинарно уволнение с оглед тежестта му, обстоятелствата, при
които е извършено, и поведението на работника (чл.190, ал.2 от КТ), поради което наложеното
дисциплинарно наказание „Уволнение” е законосъобразно.
Злоупотребата с доверието на работодателя
означава използване от работника на оказано му от работодателя такова с цел
неправомерно извличане на определена облага или с цел увреждане на
работодателя. Същото е съставомерно при преднамерено извличане на
определена облага или в увреждане на работодателя. Нарушението може да се
прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на
отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Несъмнено,
злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или
служителят, възползвайки се от служебното
си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна
облага. Злоупотреба с доверието на работодателя, обаче е налице и в случаите,
когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, е извършил
деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите
на работодателя, независимо дали деянието (действие или бездействие) е извършено
умишлено. Възлагането на отговорностите, посочени в Длъжностната характеристика на
Д.,
предпоставя една по-висока степен на оказаното от
работодателя доверие, поради което осъществяващият тази дейност работник е
длъжен при изпълнение на трудовите си задължения да престира поведение, при
което да полага съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа за
опазване на имиджа на работодателя. Когато служителят, натоварен с
функции, свързани със здравено на голям брой хора и охрана относно
нерегламентиран достъп на неоторизирани лица до територията на ПС, допуска действия
или бездействие в разрез със задължението си за лоялност, то извършеното
съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане
на наказание дисциплинарно уволнение.
Уронването на доброто име на предприятието е нарушение,
насочено към доверието на трети лица. Чрез това нарушение работодателят се
злепоставя пред третите лица, което по дефиниция може да се отрази
неблагоприятно на ефективността на неговото предприятие. Това нарушение е
формално. Достатъчно е с поведението си служителят да е злепоставил работодателя пред трети лица - в този смисъл
е Решение
№919 от 03.10.2008 година на ВКС по
гр.д.№392/2005 година, ГК, III г.о., докладчик Съдията Теодора Нинова. Личният характер
на трудовото правоотношение по необходимост предполага установяване на
отношения на доверие между служителя и работодателя, които в случая безспорно
са накърнени при посочените в Заповедта нарушения на трудовата дисциплина –
отсъствието на Д. от ПС го поставя в невъзможност да следи за хлорирането,
нивото на водата и т.н., което води до възможността потребителите да забележат
неговото отсъствие, което ще създаде лошо мнение за дружеството-ответник, които водят и
до уронване на доброто име на предприятието.
Предвид изложеното Съдът
намира по делото по безспорен начин да се установява, че ищецът е извършил
всяко едно от описаните по-горе нарушения
на трудовата дисциплина. Що се отнася до това дали са извършени виновно, то Съдът намира и това да е така, тъй като
съзнателно е напуснал преждевременно работа, а в резултата на това именно
неизпълнил трудовите си
задължения. При което няма как да се счете, че неизпълнението им не виновно
извършено.
Изложеното по-горе обосновава изводът, че процесната Заповед №131
от 15.08.2016 година, респ.Заповед №29 от същата дата, в обсъжданите части, се явява
мотивирана. Следва
да се отбележи, че са ирелевантни за настоящия правен спор твърденията на
ищеца, касаещи липсата на подходящи условия на труд, неосигуряването на
транспорт и др.п., поради което не коментира оспорената от ищеца Докладна №1424
от 12.21.2014 година – явно се има предвид 14.11.2014 година.
Не така стоят нещата по отношение на нарушението,
посочено като такова по чл.187, т.10 от КТ. В тази част становището на Съда
кореспондира с възраженията на ищеца, изложени в Исковата молба. Посочената разпоредбата е
бланкетна и следва да се посочи точно какви са неизпълнените трудови
задължения и в кой документ са предвидени. Т.е.
разпоредбата на чл.187, т.10 от КТ не
урежда конкретен състав на нарушение, а препраща към други актове и разпоредби
във връзка с неизпълнените трудови задължения, което предполага
конкретизирането им в Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В
случая е посочено, че са нарушени разпоредби на Етичния кодекс на
дружеството-работодател. Съдът счита, че това нарушение не може да се вмени на
ищеца предвид твърдението му, че не е запознат с Етичния кодекс – такъв не бе
представен по делото и няма данни с него да е запознат ищеца.
Уредбата на дисциплинарната отговорност е изградена върху
принципа на съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението.
В настоящия случай дисциплинарното наказание „Уволнение” е
наложено от работодателя на служителя за едно констатирано действие,
представляващо нарушения на трудовата
дисциплина, подробно описани в обжалваната Заповед. Наложеното първо по тежест дисциплинарно
наказание е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
било извършено и поведението на служителя, което се изисква съгласно чл.189 от КТ. Според тази разпоредба на КТ дисциплинарното наказание се определя по
преценка на работодателя или на определено от него лице, като тази преценка
следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения
по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни
последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд.
Несъмнено волята на работодателя не може да бъде заместена от Съда, но при
оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства също е предмет
на съдебния контрол, като следва да се анализират всички обстоятелства от
значение по случая. Според Съда, предвид събраните по делото доказателства и
така установените факти, в случая работодателят е направил една напълно
адекватна и точна преценка относно тежестта на нарушението и другите релевантни
обстоятелства, предвид факта, че с преждевременното си
напускане на работното место работникът е причинил на работодателя неудобства,
свързани с факта, че ПС е останала без надзор и контрол от служител; налице е и
трайно демонстрирано отношение на работника спрямо работодателя като проява
на неглижиране
на трудовата дисциплина в степен, която е по-голяма
от обичайната, предвид наложените му
предходни три дисциплинарни наказания „Забележка” със Заповеди №52, №53 и №54,
всички от дата 06.04.2016 година, които следва да бъдат отчетени като
квалифициращо основание, тъй като не са заличени съгласно чл.197, ал.1 от КТ -
същите са били наложени за дисциплинарни нарушения, изразяващо се в
нарушение на чл.187, т.1 от КТ, като след налагане на наказанията Д. не е променил
поведението си на работното място. За пълнота следва да се посочи, че Съдът
приема като квалифициращо основание само три от наложените на Д. диспицплинарни наказания, тъй
като са връчени на 10.05.2016 година, няма данни да се обжалвани поради което
на основани чл.358, ал.1, т.1 от КТ се влезли в сила. Т.е.
тежестта на нарушенията правилно е отчетена от страна на работодателя и
правилно той е определил наложеното дисциплинарно
наказание.
За пълнота следва да се посочи, че Съдът не
коментира оспорените от ищеца Заповед №103/07.06.2016 година и Заповед
№100/06.06.2016 година, тъй като са неотносими към спора – не са влезнали в
сила към датата на дисциплинарното нарушение.
Неоснователността
на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и законността на уволнението обуславят отхвърлянето
като неоснователен на обусловения от неговия
изход иск по чл.344, ал.1, т.3,
вр.чл.225, ал.1 от КТ за
присъждане на обезщетение за оставене без работа вследствие на незаконно
уволнение, предявен за сумата от 3 120.12 лв. Правото на обезщетение за
оставането без работа след прекратяване на Трудовия договор с
ответника е в зависимост от признаването на уволнението за
незаконно и се обуславя от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. След
като уволнението е признато за законно не е налице правно основание за
присъждане на обезщетение за оставането без работа в резултат от незаконно
уволнение. По тези съображения обективно съединения иск по
чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ следва да се
отхвърли като неоснователен,
ведно със законната
лихва.
Искът по чл.344, ал.1, т.4 от КТ е
конститутивен, като се постига правна промяна по силата на Съдебното
решение, като трябва да се установи
несъответствие между основанието, вписано от работодателя и
действителното правно положение. В този смисъл цитираната норма е приложима при
оспорване на правната квалификация за прекратяване на трудовото правоотношение,
но не и самото прекратяване на трудовото правоотношение. Искът по чл.344, ал.1, т.4 от КТ за
поправка на вписаното в Трудовата книжка основание за уволнение, не е средство за
защита на работника или служителя срещу незаконно уволнение, за което е
предвиден искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. С иск по чл.344, ал.1, т.4 от КТ
разполага работникът (служителят), когато не оспорва прекратяването на Трудовия договор, а само
вписаното в Трудовата книжка основание за прекратяването му - например е
вписано едно основание за дисциплинарно уволнение, а се твърди, че действителното
основание е друго, т.е. обстоятелствената част на Исковата молба следва да
съдържа твърдения, че работодателят е издал Заповедта за уволнение,
след като е бил осъществен фактическият състав на друго, конкуриращо се
основание, довело до прекратяване на трудовото правоотношение, респ. е вписал в Трудовата книжка
основание, различно от действително осъщественото. В конкретния
случай в Исковата
молба не са изложени фактически твърдения, които да обосновават иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, а е направено искане за поправка основанието за
уволнение като последица от признаване извършеното уволнение за незаконно по
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Настъпилата
промяна вследствие признаване уволнението за незаконно с влязло в сила Решение на Съда се отразява
в Трудовата книжа съгласно чл.346, ал.1 от КТ.
Самият чл.346, ал.1 от КТ урежда процедура от императивен характер,
вменена като задължение на работодателя да впише настъпилата промяна в Трудовата книжка при хипотези на
признато незаконно уволнение на работника (служителя) от работодателя
или Съда, както и поправка в основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение. С оглед изложеното Съдът счита, че исковата
претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ следва да се остави без разглеждане като
недопустима, а производството по делото в тази част – да бъде прекратено.
Предявеният
иск с правно основание чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудови възнаграждения, Районен съд - Свиленград намира за
основателен и доказан в размер от 791.33 лв.
Както
вече бе посочено между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, което съгласно чл.335, ал.2, т.3 от КТ от 17.08.2016 година е прекратено на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ,
положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Предвид на
това, Съдът намира, че ответното дружество не е изпълнило едно от
основните си задължения като работодател, предвидено в Глава шеста „Основни задължения на страните
по трудовото правоотношение” от КТ, а
именно да изплати на ищеца Д. полагащите му
се трудови възнаграждения за положения от него
труд. Съдът
приема че размерът на БТВ на ищеца е 520.02 лв. съгласно чл.3 и чл16, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като спор по този въпрос
не е налице между страните и в тази насока има представени доказателства – Допълнителни
споразумения и Фишове от работна заплата, съответно неизплатените на ищеца заплати за месеците юли и август 2016 година е в
общ размер на 791.33 лв. (бруто), като следва да се присъди тази сума и да се
отхвърли иска за разликата до пълния претендиран размер от 813.95 лв. Следва да
се отбележи, че за дата 17.08.2016 година на ищеца не се полага трудово
възнаграждение, тъй като именно от тази дата е прекратено трудовото
правоотношение между страните, поради което за тази дата искът следва да бъде
отхвърлен.
Ответната
страна не ангажира доказателства, установяващи заплащането в цялост на трудово
възнаграждение, върху която пада и доказателствената тежест за установяване на
тези факти съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, тъй като в тежест на всяка страна е да
докаже изгодните за себе си факти и обстоятелства по делото. Предвид факта, че
ответникът не доказа изпълнението на това свое задължение за заплащане на
дължимите се трудови възнаграждения на ищеца в общ размер на 791.33 лв. следва
да бъде осъден да заплати дължимата сума, ведно със законната лихва, на която
има право ищеца съгласно чл.245, ал.2 от КТ и предвид направеното искане в тази
насока, считано от предявяване на иска на 10.09.2016 година до окончателното
плащане на сумата.
Предявеният иск с правно
основание чл.245, ал.2, вр.чл.270 от КТ за
заплащане на мораторна лихва върху неизплатените трудови
възнаграждения, Районен съд -
Свиленград намира за основателен и доказан в размер от 6.47 лв.
В случай на ненавременно изплащане на
трудовите възнаграждения от страна на работодателя, същият изпада в забава.
Този факт обуславя основателността на предявения иск за мораторна лихва. Видно
от събрания по делото доказателствен материал, ответното дружество не е
изплатило в законния срок,
полагащото се на ищеца трудово възнаграждение за процесните месеци юли и август 2016 година, поради което и
работодателят дължи на работника следващата се мораторна лихва върху главниците. Предвид
гореизложеното, Съдът уважава исковата претенция за мораторната лихва за забава
върху неизплатеното на ищеца трудово възнаграждение в размер на общ 6.47 лв., изчислена с помащта на
бг-калкулатора, публикуван в интернет-пространството, като отхвърля иска за разликата
от 6.47 лв. до 7.88 лв. - в кориците на
делото е
наличен Трудов договор, в който е посочено че работната заплата се изплаща
окончателно всеки месец, поради което Съдът приема, че тя се
плаща на последното число на месеца, за
който се отнася, т.е. мораторната лихва се
дължи от първото число на месеца, следващ този за който се отнася и до деня,
предхождащ предявяване на иска (09.09.2016 година).
Предявеният
иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ за заплащане на добавки към трудово
възнаграждение, Районен съд - Свиленград намира за основателен и доказан в размер от 100
лв.
Важно място в мотивацията на
персонала имат стимулиращите добавки към заплататата (допълнително материално
стимулиране (ДМС)), тъй като чрез тях се обвързва по-тясно трудовото
представяне на работника или служителя. Съществува голямо разнообразие на
стимулиращите добавки.
Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е подзаконон нормативен акт,
който урежда структурата и организацията на работната заплата, видовете и
размерите на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за
определяне и изчислуване на трудовите възнаграждения на работниците и
служителите. Съгласно чл.13, ал.1, т.1 от цитираната Наредба, когато
това е предвидено в Колективен трудов договор, Вътрешните правила на
работодателя или Индивидуален трудов договор, работникът има право на
допълнително възнаграждение за положения от него труд. ДМС са форма и елемент на допълнителното трудово възнаграждение за
допълнително положен труд или за постигнати по-добри резултати извън основната
работна заплата. Сумите за допълнително
възнаграждение за постигнати резултати не са безусловно дължими, като единствено в прерогативите на
работодателя е да преценява и да взема решение относно тяхното изплащане в
полза на кого да се извърши. В процесния
случай се касае именно за таково ДМС, регламентирано с вътрешен акт на работодателя – Заповед за начисляване на добавки, като бонус за добри финансови показатели. Съобразно приложените по делото
Заповеди за начисляване на допълнително възнаграждение право на такива нямат
служители с наложени дисциплинарни/административни наказания. Спорният по делото въпрос касае именно
факта, дали има право ищеца Д. на бонуси, дължими към възнаграждението му за 2014 година и 2015 година, тъй като има ноложени
наказания от страна на работодателя – ответник в настоящото производство.
Съдът намира, че посоченото в приложените по делото Заповеди, касаещо
критериите за неполучаване на ДМС в дружеството-работодател изискване (критерий)
служителите да нямат наложени дисциплинарни наказания или административни
наказания, е идентично с оглед логиката иа издадените Заповеди да се стимулират
нези, които нямат наложени наказания от работодателя за нарушения, свързани с
трудовата диспицплина. За процесния период 2014-2015 година се относими Заповед
№225 от 21.08.2014 година и Заповед №313 от 19.11.2014 година. Със Заповед
№225/21.08.2014 година е наложено на ищеца Д. дисциплинарно наказание
„Забележка”, връчена на дата 21.08.2014 година (Съдът приема че е врачена на
датата на издаването й предвид липсата на дата, удостоверяваща връчването)
срещу подпис; няма данни по делото да е обжалвана поради което на основание
чл.357, ал.1, т.1 от КТ Съдът приема че влиза в сила на 21.09.2014 година и
действа съгласно чл.197, ал.1 от КТ до 21.09.2015 година. Със Заповед
№313/19.11.2014 година е наложено на ищеца дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение”, връчена на дата 20.11.2014 година срещу подпис;
няма данни по делото да е обжалвана поради което на основание чл.357, ал.1, т.2
от КТ Съдът приема че влиза в сила на 20.01.2015 година и действа съгласно
чл.197, ал.1 от КТ до 20.01.2016 година. Т.е. ищецът има право да получи ДМС
само съгласно Заповед №219 от 15.08.2014 година и Заповед №262/16.09.2014
година, тъй като само към датите на издаване на цитираните две Заповеди е
отговарял на изискванията, посочени в тях и по-специално на изискването да няма
наложени наказания от работододателя за допуснати нарушения на трудовата
дисциплина.
Ответната
страна не ангажира доказателства, установяващи заплащането в цялост на ДМС към трудовото
възнаграждение, върху която пада и доказателствената тежест за установяване на
тези факти съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, тъй като в тежест на всяка страна е да
докаже изгодните за себе си факти и обстоятелства по делото. Предвид факта, че
ответникът не доказа изпълнението на това свое задължение за заплащане на
дължимите се добавки към трудовото възнаграждение на ищеца в общ размер на 100
лв. следва да бъде осъден да заплати дължимата сума, ведно със законната лихва,
на която има право ищеца съгласно чл.245, ал.2 от КТ и предвид направеното
искане в тази насока, считано от предявяване на иска на 10.09.2016 година до
окончателното плащане на сумата и искът да се отхвърли за разликата до пълния
претендиран размер от 1 200 лв.
Предявеният иск с правно
основание чл.245, ал.2 от КТ за
заплащане на мораторна лихва върху неизплатените добавки към трудово
възнаграждение, Районен съд -
Свиленград намира за основателен и доказан в размер от 20.18 лв.
В случай на ненавременно изплащане на трудово възнаграждение, респ. на бонуси към него от страна на
работодателя, същият изпада в забава. Този факт обуславя основателността на
предявения иск за мораторна лихва. Видно от събрания по делото доказателствен
материал, ответното дружество не е изплатило в законния срок,
полагащото се на ищеца ДМС съгласно Заповед
№219/15.08.2014 година и Заповед №262/16.09.2914 година, поради което и
работодателят дължи на работника следващата се мораторна лихва върху главниците от по 50 лв. Предвид гореизложеното,
Съдът уважава исковата претенция за мораторната лихва за забава върху
неизплатеното на ищеца ДМС в общ размер на 20.18 лв., изчислена с помащта на
бг-калкулатора, публикуван в интернет-пространството, като отхвърля иска за разликата
от 20.18 лв. до 200 лв. – както вече бе посочено в кориците на делото е наличен Трудов договор, в
който е посочено че работната заплата, респ. ДМС към нея се изплаща окончателно
всеки месец, поради което Съдът приема, че се
плаща на последното число на месеца, за
който се отнася. Вземайки предвид факта че
Заповед №219 е издадена на 15.08.2014 година и Заповед №262 – на 16.09.2914
година, то ДМС следва да бъде изплатено на последното число на месец август
2014 година и съответно на месец септември 2014 година, т.е. мораторната лихва
се дължи от първото число на месеца, следващ този за който се отнася и до деня,
предхождащ предявяване на иска (09.09.2016 година).
По разноските и държавните такси:
По делото се констатираха действително
направени разноски от страна на ищеца в размер на 1
620
лв. за адвокатски хонорар съгласно приложените Договори за правна
помощ и съдействие и представения Списък на разноските; а от страна на
ответника – 420 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.7, ал.1, т.1
от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и размера на минималната работна заплата за страната.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК следва в полза на ищеца К.П.Д.
да
се присъдят част от направените по делото разноски в
размер на 330 лв., а в полза на ответното дружество - в размер
на 330 лв. за юрисконсултско възнаграждение (ищецът е освободен
от заплащане на държавни такси и разноски съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, но
не и от заплащане на юрисконсултско възнаграждените), или по компенсация страните не си
дължат суми за разноски по делото.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответното дружество следва да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд–Свиленград държавни такси в общ размер на 200 лв. (по всеки
от четирите уважени оценяеми искове в
размер на по 50 лв.
– 4% от уважения размер на всеки иск, но не по-малко от 50 лв.).
Ответникът дължи и 5 лв. държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист.
Предвид оставянето без разглеждане на иска по чл.344,
ал.1, т.4 от КТ и отхвърлянето на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.3,
вр.чл.225, ал.1 от КТ, върху които държавна такса не се събира при завеждане на
делото в съответствие с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК и чл.359 от КТ, постановяващи че работниците/служителите
- ищци са освободени от заплащане на
държавни такси по искове,
произтичащи от трудови правоотношения, държавни такси не следва да
се определят по тези искове.
По отношение на Решението в частта за разноските ответното
дружество не
може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските
от ответното дружество въпреки изрично дадените указания в тази
насока.
По изложените съображения и
на основание чл.235 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.П.Д. с ЕГН ********** ***, против „ВиК”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Тодор Райчев Марков, обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.3, вр.чл.225, ал.1
от
КТ, а именно за отмяна на Заповед №131/15.08.2016 година
и Заповед №29/15.08.2016 година, с които е
прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.330,
ал.2,
т.6 от КТ и за заплащане на обезщетение за срок от
6 месеца, поради това уволнение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
Исковата молба, касаеща иска по чл.344, ал.1, т.4 от КТ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, касаеща иска по
чл.344, ал.1, т.4 от КТ, като недопустим.
ОСЪЖДА „ВиК”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Тодор Райчев Марков, на основание чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 791.33 лв.
(седемстотин деветдесет и
един лева и тридесет и три
стотинки), представляваща дължими и неизплатени
трудови възнаграждения за месеците юли и август 2016 година, ведно със
законната лихва, считано от 10.09.2016 година до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 791.33 лв. до пълния предявен размер от 813.95 лв. и за дата
17.08.2016 година, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ВиК”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Тодор Райчев Марков, на основание чл.245, ал.2 и чл.270 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 6.47 лв. (шест лева
и четиридесет и седем стотинки), представляваща мораторна
лихва върху главницата в общ размер от 791.33 лв., представляваща дължими и
неизплатени трудови възнаграждения за месеците юли и август 2016
година, считано от първото число на месеца, следващ този за който се отнася
до 09.09.2016 година, включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 6.47 лв.
до пълния предявен размер от 7.88 лв.
ОСЪЖДА „ВиК”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Тодор Райчев Марков, на основание чл.128, т.2 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 100 лв. (сто лева),
представляваща дължими и неизплатени добавки към трудово
възнаграждение
съгласно Заповед №219 от
15.08.2014 година и Заповед №262/16.09.2014 година, ведно със
законната лихва, считано от 10.09.2016 година до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 100 лв. до пълния предявен размер от 1 200 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ВиК”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Тодор Райчев Марков, на основание чл.245, ал.2 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Д. с ЕГН ********** ***, сумата от 20.18 лв. (двадесет
лева и осемнадесет стотинки), представляваща мораторна
лихва върху главницата в общ размер от 100 лв., представляваща дължими и
неизплатени добавки към трудово възнаграждение съгласно
Заповед №219 от 15.08.2014 година
и Заповед №262/16.09.2014 година, считано от първото число на месеца, следващ този за който се отнася до
09.09.2016 година, включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 20.18 лв. до
пълния предявен размер от 200 лв.
ОСЪЖДА ответника
„ВиК” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Тодор Райчев Марков, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд–Свиленград сумата от общо 200 лв. (двеста лева), представляваща
дължимите държавни такси в производството по гр.д.№475/2016 година по описа на
Районен съд - Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист.
Решението в прекратителната му част, имащо
характер на Определение подлежи на въззивно
обжалване от страните пред
Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок, а в останалата му
част – в двуседмичен срок,
считано от датата на връчването
му.
Препис от
настоящото Решение да се връчи на страните по делото на основание
чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)