РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Бургас, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120102005 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс
С. А., П..“, рег. № ...., регистрирано в търговски и фирмен регистър на П.., със седалище и
адрес гр.П..,., чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б.“ КЧТ, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр.София, ...“, ..., представлявано от Д..Т..Д..против АЙШ.
М. ЮМ., ЕГН ********** от гр.Бургас, ...за приемане за установено по отношение на
ответницата, че в качеството й на кредитополучател по договор за потребителски кредит от
21.11.2015г. дължи на ищеца сумата от 579.04 лева главница, сумата от 52.45 лева договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.10.2017г. до 20.12.2018г., сумата от 146.14 лева
обезщетение за забава за периода от 20.11.2017г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. При условията на
евентуалност се предявява осъдителен иск за сумите.
Ищецът твърди, че с посочения договор за кредит ”БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е отпуснал в полза на ответника сумата от 1037.91 лева. Заемът е трябвало да
се погаси на 36 месечни вноски, които съставляват изплащане на главницата, ведно с
оскъпяването. Длъжникът е преустановил плащанията на 20.10.2017г., като до тогава е
платил общо 21 вноски. На основание чл.3 от договора, вземането става напълно изискуемо,
при просрочването на две или повече месечни вноски или в случая на 20.10.2017г. Моли се
за уважаване на исковете. При условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за
сумите, като основанието му е връчването на исковата молба на ответницата, като така й се
обявява настъпването на предсрочната изискуемост.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата е подала отговор в срока по чл.131 ГПК чрез особения си
представител, като оспорва исковете. Твърди, че договорът е недействителен, тъй като не е
спазено законовото изискване на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Вземанията по договора не са изцяло
изискуеми, като ищецът не е уведомил ответницата за предсрочната изискуемост. Тя не е
1
получила уведомлението за предсрочната изискуемост и такава не е настъпила към
образуване на заповедното дело. Клаузата на т.3 от договора в смисъл, че не се предвижда
изпращане на съобщение до длъжника за предсрочната изискуемост, е неравноправна и
нищожна на основание чл.143 ЗЗП. Оспорва се и размерът на договорната лихва като
нищожен поради накърняване на добрите нрави.
Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
Бил е сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и АЙШ. М. ЮМ.
договор за потребителски паричен кредит ....., по силата на който кредиторът е предоставил
на ответника кредит от 1037.91 лева, който е трябвало да се заплати на 36 броя месечни
вноски. Кредитът е във връзка със закупуване на стоки от страна на ответницата, като цената
на стоките се заплаща от ищеца, а след това сумата като кредит подлежи на връщане.
Месечната погасителна вноска е 46.07 лева и съставлява изплащане на главницата, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалба на кредитора. Общата стойност на плащанията
възлиза на 1658.52 лева. Уговорено е, че ГПР е 36.50%, а лихвата възлиза на 31.52%. Според
погасителния план, падежът на последната вноска е 20.12.2018г.
Установява се от приложените към исковата молба доказателства, че
междувременно “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е заличено като търговец, като
негов правоприемник е “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Ф..“, действащ на
територията на страната чрез клона си “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б.“.
Доказателствата – извлечение от основно вписване в търговския и фирмения регистър на
Ф..и нотификация за презгранично сливане сочат именно на извод за такова правоприемство.
Видно от данните по делото, кредиторът е изпълнил задълженията си по договора.
В него се съдържа изрична клауза, че с полагането на подписа си лицето, посочено като
кредитополучател удостоверява, че е получило посочената в Г.а “Размер на кредита“ сума.
Ето защо самият договор съдържа признание за получаването на сумата. Отделно от това,
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че ищецът е
заплатил на Технополис Б. сумата от 829 лева за закупена пералня и сушилня.
Според експертизата, по договора ответницата е заплатила само 967.47 лева, с
които са погасени вноските с падеж до 20.10.2017г. Останали са неплатени суми, както
следва: 579.04 лева главница, 118.08 лева договорна лихва /при вариант, че е обявена
предсрочна изискуемост преди образуване на заповедното производство/. След обявяване на
кредита за предсрочно изискуем са заплатени още 76.07 лева, които са отнесени за
погасяване на възнаградителни и мораторни лихви. Към датата на заявлението по чл.410
ГПК, при обявена предсрочна изискуемост, неплатените суми по кредита възлизат на 579.04
лева главница, 52.45 лева договорна лихва и 146.14 лева мораторна лихва.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. В случая БРС намира, че договорът отговаря на
изискванията на закона, поради което не е нищожен. Не се споделят възраженията, че не е
спазен чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, който предвижда, че договорът съдържа информация за правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването
на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
2
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. В случая, в чл.8 от договора е записано, че кредитополучателят може по
всяко време да поиска и получи безвъзмездно извлечение за състоянието на договора, под
формата на погасителен план, с отбелязване на извършените и предстоящите плащания.
Следователно, законът е спазен. Що се отнася до това, какво точно следва да съдържа този
погасителен план, а именно разбивка на всяка погасителна вноска, това изискване важи
когато в последващ момент кредиторът, по искане на длъжника, му издаде извлечение по
сметка под формата на погасителен план. Не е нужно погасителният план, записан в
договора, да има такова съдържание. Налага се извод, че договорът не е нищожен.
Не е нищожна и клаузата за размера на договорната лихва, тъй като този размер е
част от ГПР, който от своя страна е по-малък от 50%, т.е. спазен е ЗПК.
БРС съобразява, че като основание на установителния иск по чл.422 ГПК е
посочено настъпването на предсрочната изискуемост на дълга. Според чл.3 от договора, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.
В случая ответницата е заплатила вноските до 20.10.2017г. – падеж на 22-та вноска. След
този срок вноските не са платени. Следователно предсрочната изискуемост може да бъде
обявена след 20.12.2017г. – падеж на втората неплатена вноска. Видно от данните по делото,
кредиторът е изпратил до длъжницата писмо, с което обявява кредита за предсрочно
изискуем, а писмото е получено от нея на 19.01.2018г. Следователно оттогава, с
уведомяване на ответницата, кредитът е станал предсрочно изискуем. Този факт обаче в
случая не е от голямо значение, тъй като към настоящия момент е настъпила и нормалната
изискуемост на дълга, с настъпване на падежната дата на последната месечна вноска –
20.12.2018г.
По горните съображения искът по чл.422 ГПК е основателен. Дългът е изцяло
изискуем към настоящия момент, като според експертизата се дължи 579.04 лева за
главница, 52.45 лева за възнаградителна лихва за периода от 20.10.2017г. до 20.12.2018г. и
146.14 лева мораторна лихва за периода от 20.11.2017г. до 16.10.2020г. Следва решение, с
което установителният иск се уважи изцяло и се приеме, че посочените суми се дължат,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
изплащане.
След като е уважен главният иск, няма причина да се разглежда евентуалният такъв,
с правно основание обявяване на изискуемостта с връчване на исковата молба, поради което
съдът не пристъпва към неговото разглеждане.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 665 лева и разноски в заповедното дело от 75
лева.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АЙШ. М. ЮМ., ЕГН **********
от гр.Бургас, ..., че дължи на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., П..“, рег. № ...,
регистрирано в търговски и фирмен регистър на П.., със седалище и адрес гр.П.., ... чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б.“ КЧТ, ЕИК .., със седалище и адрес на
3
управление гр.София, ..., представлявано от Д..Т..Д..сумата от 579.04 лева /петстотин
седемдесет и девет лева и четири стотинки/ главница, дължима по потребителски паричен
кредит CREX-11865781/21.11.2015г., сумата от 52.45 лева /петдесет и два лева и
четиридесет и пет стотинки/ договорна възнаградителна лихва за периода от 20.10.2017г. до
20.12.2018г., сумата от 146.14 лева /сто четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки/
обезщетение за забава за периода от 20.11.2017г. до 16.10.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.10.2020г. до
окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение №
../23.11.2020г. на БРС по ч. гр. дело № 7440/2020г.
ОСЪЖДА АЙШ. М. ЮМ., ЕГН ********** от гр.Бургас, ..., да заплати на ”БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А., П..“, рег. № .., регистрирано в търговски и фирмен
регистър на П.., със седалище и адрес гр.П.., ..., чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон Б.“ КЧТ, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.София, ..., представлявано от
Д..Т..Д..сумата от 665 лева /шестстотин шестдесет и пет лева/ разноски в исковото
производство и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: ЕХ
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4