№ 184
гр.П., 17.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П., гражданска колегия, в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ
: Димитър Д.
при
участието на секретаря Димитрина Симеонова,
като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 150 по
описа за
Искът е за делба и производството е във фазата по извършването ѝ.
С решение № 15/23.01.2018 г. по това дело е допусната
делба между ищцата ищцата А.О.Д. и ответника Г.О.К. върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по КККР на гр.П., с адрес
на имота – гр.П., ул. „К.”, № ***, ет.*, с предназначение жилище, апартамент, с
площ 60 кв.м., с прилежаща южна изба с площ 20 кв.м., ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
при квоти ¾ ид. ч. за ищцата
и ¼ ид.ч. за ответника.
Решението е потвърдено с решение № V-45/22.05.2018 г. по в.гр.дело
№ 406/2018 г. по описа на ОС – Бургас и е влязло в законна сила.
Ответникът е направил искане за възлагане на процесния
имот, на основание чл.349, ал.2 ГПК (л.34 от делото).
За да се произнесе по извършването на делбата и по
искането за възлагане съдът взе предвид следното.
По делото е изслушано и прието като доказателство
неоспореното от страните заключение (л.173-177) на вещото лице инж.Б.К. по
извършената
съдебно-техническа експертиза, от което се установява,
че делбеният имот е неподеляем, а пазарната му
стойност е 74 500 лв.
Съгласно чл.349, ал.2, изр.първо ГПК, ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят
с друг имот или с пари.
В
случая от събраните по делото доказателства се установява, че делбеният имот е
жилище, което е неподеляемо, не се установява ответникът да притежава
друго такова, същият е живял в
имота при откриване на наследството, но конкретната съсобственост, видно от решението по допускане на делбата, не е възникнала
единствено в резултат на наследяване, а и от други
юридически факти – прехвърляне на собственост срещу задължение за гледане и
издръжка, което прави невъзможно прилагането на чл.349, ал.2 ГПК, като способ
за прекратяване на съсобствеността, съгласно константната съдебна практика в
това число задължителна такава – т.8 от ТР
№ 1/19.05.2004 г.
по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.
Предвид изложеното, с оглед установената неподеляемост на
процесния имот и невъзможността той да бъдат възложен в дял на някой от
съделителите, съдът намира, че делбата следва да се извърши по реда на
чл. 348 ГПК, чрез изнасяне на имота на публична продан.
По претенцията по сметки, предявена от ищцата по реда на
чл.346 ГПК, с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.
С
нарочна писмена молба, депозирана в съдебно заседание на 23.01.2019 г. – първо
такова след допускане на делбата, ищцата е предявила претенция за осъждане на
ответника да ѝ заплати обезщетение за лишаването и от ползване на
собствените ѝ ¾ ид.ч. от допуснатия до делба имот за минал период
от 36 месеца, предхождащ подаването на молбата, т.е. за периода от 23.01.2016 г. до
23.01.2019 г. – датата на предявяване на претенцията.
За
произнасянето по тази претенция съдът съобрази, че с решението по допускане на
делбата се е произнесъл по искане на ищцата за постановяване на привременни
мерки по чл.344, ал.2 ГПК и е осъдил ответника да заплаща на ищцата обезщетение
за лишаване от ползване на съсобствения имот в размер 183.75 лв. месечно,
считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата.
Съгласно
Определение № 308/24.04.2014 г по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г. о., ГК на
ВКС, съдебният акт, постановен по реда на чл.344, ал.2 ГПК, има действие и
значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка
може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното
приключване на делбеното производство. От друга страна, претенцията за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл.31, ал.2 от ЗС е
допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ
делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но
предхождащ влизането в сила на определението по чл.344, ал.2 от ГПК
(включително, когато то е инкорпорирано в решението по допускане на делбата).
Предвид
посоченото съдът намира, че предявената претенция по сметки е
допустима за минал период от 34 месеца, считано от 23.01.2016 г. до 23.11.2018
г. – датата на влизане в сила на определението по чл.344, ал.2 от ГПК,
инкорпорирано в решението по допускане на делбата.
По
основателността на претенцията съдът намира следното.
Съгласно
чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване.
Съсобствеността
върху процесния имот е безспорно установена с решението по допускане на
делбата, както е и установено, а и се признава от ответника ползването на
съсобствения имот само от него.
Налице
е и писмено искане – нотариална покана (л.11 от делото) от ищцата до ответника
за заплащане на обезщетение за ползването на делбения имот, получено от него на
03.07.2012 г., от който момент последният е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за ползуването на целия имот, в обем извън притежаваната от него
идеална част, докато съществува съсобствеността или се прекрати ползуването от
съсобственика, данни за което липсват по делото за заявения период на претенцията
по сметки.
Размерът
на месечното обезщетение от 183.75 лв. е установен от заключението на вещото
лице по извършената във фазата по
допускане на делбата съдебно-техническа експертиза.
Предвид
изложеното съдът приема, че претенцията по сметки е установена по основание за
периода от 23.01.2016 г. до 23.11.2018 г. и до размера от 6 247.50 лв., до
който размер следва да бъде уважена, като за периода от 23.11.2018 г. до
23.01.2019 г., за разликата над уважения размер от 6 247.50
лв. до предявения размер от 6 615 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена.
По
отговорността за разноски.
Съгласно
чл.355 ГПК, страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл.78 ГПК.
Както бе посочено, стойността на процесното жилище е 74 500
лв., квотите на съделителите в съсобствеността са ¾ ид.ч.
за ищцата и ¼ ид.ч. за ответника, ето защо всяка от страните следва да заплати държавна такса за
делбата на имота в размер на
4% върху равностойността на дела си, съответно ищцата дължи
държавна такса в размер 2 235 лв., а ответникът
дължи държавна такса в размер 745 лв.
Ищцата
претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, в общ размер
1 554.37 лв., от които 14.77 лв., заплатени за вписване на исковата молба,
200 лв., заплатени за възнаграждение на вещото лице по искането по чл.344, ал.2 ГПК/чл.346 ГПК, 375 лв., заплатени за възнаграждение на вещото лице по
заключението за поделяемост на имота, 264.60, заплатена държавна такса за
претенцията по сметки и 700 лв. адвокатско възнаграждение.
Разходите
извършени от страната по вписване на исковата молба са необходими такива по
прекратяване на съсобствеността и следва да се разпределят между съделителите
съобразно дела им – Определение № 685/23.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4028/2015
г., IV г. о., ГК на ВКС, поради което ответникът дължи на ищцата 3.69 лв.,
представляващи разходи за вписване на исковата молба, съобразно дела му.
Предвид изхода на спора по претенцията по сметки,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 249.90 лв.,
представляваща държавна такса в размер 4% върху уважената част от иска.
Остатъкът от 14.70 лв., до размера от 264.60 лв.,
заплатена от ищцата държавна такса за претенцията по сметки следва да остане за
същата, предвид частичната неоснователност на претенцията.
С оглед основателността на искането за привременни мерки
по чл.344, ал.2 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и
разноските за извършената във връзка със същото експертиза в размер 200 лв.
Разноските за възнаграждение на вещото лице по
изготвената експертиза относно поделяемостта на имота съдът е определил, а
страните са заплатили, съобразно квотите си в съсобствеността, поради което тези
разноски, необходими за извършване на делбата, не следва да се присъждат.
По
отношение на искането за присъждане на ищцата на заплатеното от нея адвокатско
възнаграждение, съдът намира, че при наличие
на спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората
фаза на производството, както и по претенциите по сметки, както е в случая,
приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК, поради което и с оглед способа за
извършване на делбата и уважените претенции по сметки, на основание в чл.78,
ал.1 ГПК, ответникът следва да понесе отговорността за разноските на ищцата за
адвокатско възнаграждение.
Така
дължимите от ответника на ищцата разноски са в общ размер 1 153.59 лв.
Мотивиран
от изложеното Районен съд – П.
Р
Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до делба с влязло в сила решение № 15/23.01.2018 г. по гр.дело № 150/2017 г. по описа на РС – П., неподеляем недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със
заповед № РД-18-36/29.04.2009 г., на изпълнителния директор на АГКК гр.София,
последно изменени със заповед № КД-14-02-32/06.01.2011 г., на началника на СГКК
– Бургас, с адрес на имота – гр.П., ул. „К.”, № ***, ет.*, намиращ се в сграда
№ 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 57491.503.94, с предназначение
на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с брой нива на обекта – 1, с площ
по документи 60 кв.м., с прилежащи части – южна изба, с площ 20 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта –
имот с идентификатор 57491.503.94.2.1, над обекта – няма, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена
УКАЗВА на съделителите, че могат да участват при наддаването в публичната продан,
на основание чл.348, изр.второ ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.О.К., ЕГН **********,***, за възлагане в дял на делбения
имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.П., на основание чл.349, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Г.О.К., ЕГН **********,***, да заплати на А.О.Д., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника и съдебен адреса*** – адв.М.К., сумата 6 247.50 лв. (шест хиляди
двеста четиридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на ¾ ид.ч. от делбения имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.,
за периода от 23.01.2016 г. до 23.11.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
периода от 23.11.2018 г. до 23.01.2019 г., за
разликата над уважения размер от 6 247.50
лв. до предявения размер от 6 615 лв.
ОСЪЖДА А.О.Д., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.М.К., да
заплати по сметка на РС – П. държавна такса в размер 2 235 лв. (две
хиляди двеста тридесет и пет лева), за извършване на делбата.
ОСЪЖДА Г.О.К., ЕГН **********,***,
да заплати по
сметка на РС – П. държавна такса в размер 745 лв. (седемстотин
четиридесет и пет лева), за извършване на делбата.
ОСЪЖДА Г.О.К., ЕГН **********,***,
да заплати на А.О.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника и съдебен
адреса*** – адв.М.К., сумата 1 153.59 лв. (хиляда сто петдесет и три лева
и петдесет и девет стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: