№ 3158
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело №
20221100511489 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78 от ГПК.
Образувано е на 02.11.2022г. по жалба вх. № 01226/24.08.2022г. по
регистъра на ЧСИ Д., рег. № 853 на КЧСИ депозирана от длъжника по
изпълнението на Т.С.“ЕАД, ЕИК **** срещу Постановление от
01.08.2022г. по изпълнително дело № 20228530400100 по описа на ЧСИ А.
Д., рег. № 853 на КЧСИ , с което е отказано да се намалят разноските на
взискателя за възнаграждение за адвокат със 160лв. и таксата за тази сума по
т. 26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ. Посочило е, че в случая
адвокат бил извършил само работа по образуване на делото и припадащото се
възнаграждение било 200лв. , не следвало да се присъждат разноски за водене
на делото, защото действия по водене на същото не били извършени, всички
задължения били платени в срока за доброволно изпълнение. Претендирало е
разноски.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело- В. П. Н.,
ЕГН ********** в предоставения срок за отговор не е изразила становище.
С изложени мотиви ЧСИ е посочил, че постановлението е
законосъобразно, начислено било възнаграждение за адвокат в размер, който
съответствал на сложността на делото, нямало изискване за определяне на
същия в минималния размер по Наредба №1/2004г., пропорционални такси
били правилно определение.
Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
1
По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело №
дело № 20228530400100 по описа на ЧСИ А. Д., рег. № 853 на КЧСИ ,
съгласно които производството по изпълнителното дело е образувано по
молба от 04.06.2022г. на В. П. Н., ЕГН ********** срещу Т.С.“ЕАД за
събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 17.06.2022г. по дело
31317/2021г. на СРС за сумата от 600лв., представляващи адвокатско
възнаграждение по чл 38 от ЗАдв., за платена като такса за издаване на
изпълнителния лист, както и разноските по изпълнително дело за адвокат и за
такси и разноски, посочен е изпълнителен способ запор на банкови сметки на
длъжника. Молбата е подадена от адв. М. И. с пълномощно по делото, като с
молбата е представен е договор за правна помощ и съдействие сочещ
уговорено и платено възнаграждение за упълномощено Адвокатско
дружество в размер от 360лв. с ДДС – за образуване и за водене на
изпълнителното дело. Съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана
от 24.06.2022г. сочеща че са приети за събиране и 360лв. разноски за
възнаграждение за адвокат и такса по т. 26 от Тарифа в размер на 122,98лв,
същата е връчена на длъжника на 27.06.2022г., на 06.07.2022г. длъжникът е
оспорил начислените суми за възнаграждение за адвокат над 200лв. за
образуване на делото и таксата по т. 26 от тарифата, представено е платежно
нареждане от 08.07.2022г. сочещо плащане от длъжника на всички начислени
суми по изпълнителното дело.
С постановление от 01.08.2022г. съобщено на длъжника на 15.08.2022г.
ЧСИ е отказал да намали възнаграждението за адвокат и такса по т. 26
определена съобразно него.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт,
подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса и като такава е допустима.
Разгледана по същество е основателна за горницата над 240лв. до
приети от ЧСИ 360лв. разноски за адвокат и за припадащата се такса по
т. 26 от Тарифата .
Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени
като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е
овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който
начислява и събира същите. Такъв орган е съдебният изпълнител. Актът на
съдебния изпълнител, постановен по възражение срещу начислени в тежест
на длъжника разноски, подлежи на съдебен контрол.
Предмет на проверката при жалба срещу Постановлението за разноските
по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК са всички сторени в изпълнителното
производство разноски, възложени в тежест на длъжника с процесното
постановление в обжалваната част, включително и дължимост на
възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително дело , което се оспорва
в случая.
2
В случая по делото не се спори и се установява от приети документи, че
взискателят е възложил на адвокатско дружество, регистрирано по ЗДДС да
образува и води изпълнителното дело, за което е уговорил и платил сумата от
360лв. с ДДС.
Съдът приема, че сложността на делото не предполага възлагане в
тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат в размери над
минималните такива по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата й в случая редакция към ДВ бр.
68/2020г. Това е така, защото по делото е установено, че плащането от
длъжника на сумата, за която е образувано изпълнителното дело и разноските
по изпълнението, е направено в срока за доброволно изпълнение.
Взискателят и упълномощеният от него адвокат не са предприели
активни действия по изпълнителното дело след образуване на
изпълнителното дело. Така установеното обосновава извод, че на този етап от
производството основание за начисляване в тежест на длъжника разноски на
взискателя за водене на делото няма. Това е така, защото процесуално
представителство по водене на делото от адвокат не е установено да е
осъществено.
При така възприето съдът приема, че отговорността на длъжника пред
взискателя за разноски по изпълнителното дело следва да се намали до 240лв.
с включен ДДС като разноски за адвокат по образуване на делото.
Съдът приема, че при този извод на съда то и начислените от ЧСИ
пропорционални такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ (Тарифата) следва да се намалят. Тази такса следва да се определи на
база сума за разноски на взискателя за адвокат от 240лв., а не 360лв. тоест
таксата по т. 26, буква „в“ от Тарифата следва да се намали със сумата от
14,40лв. с включен ДДС.
При така възприето жалба е основателна за сумата от 120лв. разноски
за възнаграждение за адвокат и за 14,40лв. такса по т. 26 от Тарифа.
По отговорността за разноски:
Съдът приема, че в това производство по жалба по чл. 435, ал.2,т. 7 от
ГПК разноски не се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в
производството по чл. 435 от ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в
частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът
съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът,
но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производство по ГПК
може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За
разноските в изпълнителното производство страната следва първоначално да
сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от
произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба
срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство
е идентично с това по чл. 248 от ГПК, поради което и съдът приема, че за
производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело
3
приложими са правилата за производството по чл. 248 от ГПК по исковото
дело. Производството по чл. 248 от ГПК е продължение на делото във връзка с
дължимостта и размера на направените съдебните разноски по делото. Това
производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен
акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на
делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 от ГПК е по направено искане
за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за
това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на
производство по чл. 248 от ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска
защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в
процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се
дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по
чл. 248 от ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за
съдебни разноски в процеса относно разноските. /В този смисъл Определение №
254/05.08.2020г. по ч.т.д. № 810/2020г. на ВКС, 1-во Т.О.; Определение №
278/01.07.2020г. по ч.гр.д. № 1338/2020г. на ВКС, 3-то Г.О.; Определение №
75/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4561/2018г. на ВКС, 3-то г.О./. При така възприето
искането на страните за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 01.08.2022г. по изпълнително дело № №
20228530400100 по описа на ЧСИ А. Д., рег. № 853 на КЧСИ , с което е
отказано да се измени Постановление 24.06.2022г. съдържащо се в покана
за доброволно изпълнение изх. № 608/24.06.2022г. като се намалят
разноските на взискателя за възнаграждение за адвокат със 120лв. с
включен ДДС и таксата по т. 26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ с
14,40лв. с включен ДДС и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Постановление 24.06.2022г., съдържащо се в покана за
доброволно изпълнение изх. № 608/24.06.2022г. по изпълнително дело №
№ 20228530400100 по описа на ЧСИ А. Д., рег. № 853 на КЧСИ в частта за
разноските, като НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника
Т.С.“ЕАД със сумите, както следва: със сумата от 120лв. с включен ДДС,
представляваща разноски на взискателя за възнаграждение за адвокат за
водене на изпълнителното дело; със сумата от 14,40лв. с включен ДДС,
представляваща пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за такси и
разноски по ЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.С.“ЕАД в останалата й част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.С.“ЕАД за присъждане на
разноски.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и
4
съобразяване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5