№168
23.04.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1232 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е
образувано по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и
по жалба от А.Ж.Т. *** срещу Ревизионен акт №Р-16002618003583-091-001 от 11.03.2019г.,
издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №334/31.05.2019г.
на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при
ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че РА и решението били са незаконосъобразни,
неправилни и постановени при грубо нарушение на процесуалните правила. Не били
обсъдени възраженията, направени още в началото на извършваната проверка –
нямало доказателства жалбоподателят да е извършвал търговска дейност чрез
куриерска фирма; нямало доказателства някой да бил закупил от него стока или да
бил приел пари от наложен платеж в куриерската фирма; липсвали първични
счетоводни документи, гласни доказателства или записи от куриерската фирма.
Действително името на жалбоподателят фигурирало като изпращач на стоки и получател
на парите за това, но всеки би могъл да злоупетреби с името и личните му данни.
Следвало да се обърне внимание, че на неговата регистрация в ООД Еконт Експрес
фигурирали други градове и други имена, от които нямало как да бил оперирал.
Твърди се още, че самата куриерска фирма имала интерес да прави пратки на свои
служители или приближени през чужди регистрации. Освен това никой не бил
проверявал изложеното, че покойният му баща бил оперирал чрез тзи куриерска
фирма, правейки си много профили, включително и на името на жалбоподателя. Иска
съдът да постанови решение, с което да бъде отменен оспорения акт.
Ответната страна
счита жалбата за неоснователна, като иска да се постанови решение, с което да
бъде отхвърлена и претендира направените от тях разноски, представляващи
юрк.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските
от жалбоподателя, ако ревизионният акт бъде отменен.
Като разгледа
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:
Жалбата е
допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния
съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на
Ревизионния Акт. Ревизионен акт №Р-16002618003583-091-001 от 11.03.2019г. е
издаден от Главен инспектор по приходите и Началник на сектор при ТД на НАП
Пловдив и е обжалван пред съда относно установените задължения по ЗДДС за
период от 29.12.2013г. до 31.03.2017г. и лихва за просрочие, по ЗДДФЛ, КСО и
ЗЗО за периода 2012г.-2017г., както и съответни лихви за просрочия по години.
РА е съобщен на жалбоподателя и обжалван по административен ред с жалба вх.№20-25-22/31.05.2019г.
С Решение №334/31.05.2019г. Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е
потвърдил РА, с който са определени задължения за данък при облагане по реда на
чл.122 от ДОПК. Решението на Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е
връчено на жалбоподателя на 08.10.2019г. – л.557 от преписката, приложена по делото,
поради което с подаване на жалбата на 17.10.2019г., е спазен предвидения в
чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.
Ревизията е
образувана със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002618003583-020-001 от
20.06.2018г., издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, последващо изменена
след искания за продължаване на срока от 02.10.2018г. и от 01.11.2018г., като
обхваща установяване на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, данък
върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; ДДС от 29.11.2013г. до
31.03.2017г.; ДОО – за самоосигуряващи се; здравно осигуряване за
самоосигуряващи се; универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, като за
посочените задължения периодът е от 01.01.2012г. до 31.12.2017г. Със Заповед за
изменение на заповед за възлагане на
ревизия 16002618003583-020-003 от 01.11.2018г.
за ревизионното производство е определен срок за приключване до 02.12.2018г.,
като ревизионният доклад следва да бъде съставен не по-късно от 14 дни след
завършването.
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119,
ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия -
от органа, възложил ревизията и определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция /Заповед №РД-09-1/03.01.2017г./, и от
ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия
/Заповед №РД-09-332/28.02.2017г./. Поради това съдът намира, че в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.
Въз основа на
събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад №Р-160026180035830-092-001/17.12.2018г.,
който е връчен на основание чл.32 от ДОПК – връчване чрез прилагане към
досието, и е издаден Ревизионен акт №Р-16002618003583-091-001 от 11.03.2019г. Обжалван
е пред Директор Дирекция ОДОП Пловдив с жалба вх.№20-25-22/17.04.2019г., като жалбата
е в срок и е разгледана, а с Решение №334 от 31.05.2019г. е потвърден РА за
установените задължения и съответните лихви за просрочие.
Ревизията обхваща периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г.,
период на облагане с ДДС от 29.11.2013г. до 31.03.2017г., като между страните
няма спор, че А.Ж.Т. не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, не е регистриран като
ЕТ и няма участия в търговски дружества, както и не е регистриран по реда на
ЗДДС. Няма
спор между страните, че данни за осигуряване не се
установяват за ревизирания период, както и няма предоставени и получени заемни
средства. Основните
спорни моменти са относно наличието на предпоставките по чл.122, ал.1 от ДОПК и
провеждане на ревизионното производство по реда на чл.122 от ДОПК, а именно -
дали ревизираното лице е извършило сделки по занятие, при които са получени от
жалбоподателя парични средства чрез наложени падежи, за да бъде прието, че е
реализирал и укрил, като не е декларирал, доход, който да бъде обложен по реда
на чл.122, ал.2 от ДОПК.
При извършената
проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с Протокол
№П-16002617188756-073-001/16.05.2018г. – л.328, т.2/3, както и от писмените
обяснения по искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице №16002617188756-040-001/01.02.2018г., се установява, че е извършвана
търговска дейност - предлагани по
интернет сайт стоки, изпращани като куриерски пратки и заплащани от
получателите с наложен платеж, след което получените суми са били изплащани с
разходен касов ордер от куриер на А.Ж..
В хода на ревизията на ревизираното лице са връчени искания за
представяне на документи и писмени обяснения, извършени са насрещни проверки на
физически лица и дружества, както и са изискани документи и писмени обяснения
от трети лица. Извършени са още проверки в информационни масиви в данъчното
досие и са присъединени документи, както и съставени протоколи.
Анализирайки
всички факти и обстоятелства, органите по приходите
направили извод, че документите, необходими за установяване на основата
за облагане с данъци липсват и са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.5
от ДОПК – ревизираното лице не представя документи, а при насрещните проверки
не са установени фактура или касов бон във връзка с покупканата на стоки.
Налице били и данни за укрити приходи или доходи, което съставлявало и обстоятелество по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Поради
това и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на А.Ж. е връчено Уведомление
№Р-16002617188756-113-001-113-001/04.10.2018г. – л.22, т.3/3, че основата за облагане с данък върху добавената
стойност, данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и осигурителен доход за установяване на
задълженията от ЗОВ за съответните посочени периоди ще бъде определена по реда
на чл.122 – 124а от ДОПК. Едновременно с това до него е отправено и искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице – ИПДПОЗЛ №Р-16002617188756-040-002 от 04.10.2018г. /л.236, т.3/3/, с което на основание чл.124, ал.3 от ДОПК е изискано попълването на декларация относно имуществено състояние за
ревизирания период. Както с писмените обяснения от 14.02.2018г., така и с
отговора от 25.10.2018г., А.Ж.Т. посочва, че не бил осъществявал търговска
дейност и нямал отношение към проверяваните сделки, тъй като те били
осъществявани от починалия му баща, който бил създал профил на негово име за
продажби.
При направен
анализ на получените от куриерски фирми – ООД Еконт Експрес и ЕООД
Интерлогистика куриер, данни по товарителници за изплатени суми по наложен
платеж от изпратените пратки до различни лица са установени получените суми за
всеки ден и месец от м.10.2012г. до м.12.2017г. – общ брутен размер от
298 114 лева или както следва по години – за 2012г. 2 964 лева; за
2013г. – 56 369лева; за 2014г. – 72 404 лева; за 2015г. – 88 894
лева; за 2016г. – 58 113 лева; за 2017г. – 19 371 лева. При
направеното изследване на информацията от куриерските фирми са установени
записи на пощенски услуги с подател и
получател А.Ж., както и съответни телефонни номера, регистрирани при оператори
като ползвани от същото лице. Наред с това на интернет сайт е била установена и
обява за продажба от продавач със същите данни, като за тази служебна проверка
е бил съставен надлежен протокол, ведно с извлечение на обявата. Тези
обстоятелства били установени и от насрещните проверки на купувачи на стоките,
поради което и органите по приходи прели, че
именно проверяваното лице А.Ж.Т. извършва електронна търговия със стоки,
при която плащането от клиенти се извършва чрез наложени платежи, а така се
осъществява търговска дейност по смисъла на ТЗ и следвало да бъде извършено
облагане с данък върху дохода като ЕТ, с ДДС – при достигане на нужния оборот,
както и да се води при тази дейност счетоводна отчетност и да се формира доход.
Ревизираното лице не било отразило като приход постъпили парични средства от
търговия със стоки – инструменти и машини за обработка на градини, а така не
бил осчетоводил по надлежния ред и укрил приходите. Наличието на тези
обстоятелства, определени като такива по чл.122, ал.1, т.2 и 5 от ДОПК дали
основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определената данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
При оспорването на РА по административен
ред в Решение №334/31.05.2019г. е направен извод, че органите на приходите
правилно не са приели твърдението за това, че установената търговска дейност се
е извършвала от бащата на ревизираното лице, доколкото са били установени
договори с куриерска фирма, ползвани телефони и обяви в интернет със същите
телефони и имена.
Между страните не се спори, че процесното ревизионно
производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, както и относно
определената основа за облагане при извършен анализ на обстоятелствата по
чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122
от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено
от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. В
производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в
тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на
ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред
за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и
насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче
презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, то фактическите констатации, на които се
позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни
доказателства. Ако такива доказателства липсват, тежестта за опровергаването им
не може да бъде възложена на ревизираното лице.
Основанията за извършване на ревизия по особения ред
са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 – 7 от ДОПК.
В настоящия случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред,
органите по приходите са приели, че за ревизираният период е налице липса на
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, както
и че са налице данни за укрити приходи. Това безспорно е така, като се има
предвид установената дейност по изпращане на куриерски пратки след предлагане
по интернет на стоки /машини и инструменти – помпи, храсторези, електрожени,
соларни маски и др./, заплащани при доставка от клиентите с наложен платеж,
изплащан от своя страна на изпращача с разходен касов ордер, издаден от
куриера. На ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, че
основата за облагане с данък за периода 2012г. – 2017г. ще бъде определена по
реда на чл.122 от ДОПК, като така процедурата по чл.124 във вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена.
Определянето на данъчната основа за облагане с данъци,
както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат
точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при
спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност
на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на
данъка към определена от тях основа. В този смисъл основанията по чл.122, ал.1
от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по
приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива
на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на
чл.122, ал.1 от ДОПК.
Така в настоящия
случай по отношение установените за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и
2017г. задължения, съдът приема, че органите по приходите обосновано са
преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като от събраните в
хода на ревизията доказателства се установява извършването на търговска дейност
от ревизираното лице. В хода на производството тези констатации не са оборени
от жалбоподателя, като събраните по негово искане доказателства – разпит на
свидетеля Н. Ж.Т., брат на ревизираното лице, следва да се преценят съобразно
разпоредбата на чл.172 от ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се
има предвид и заинтересованост на свидетеля. Последното произтича не само от
родствените взаимовръзки между двамата, но и от развило се пред ХАС
производство, по което страна – жалбоподател, е именно свидетеля, а предметът
на спора е издаден РА по реда на ДОПК за Н. Ж. при установена идентична
търговска дейност. Действително в показанията си свидетелят сочи извършвана
търговска дейност от бащата, но не се установя причинно-следствена връзка и
мотивировка да бъдат използвани профили на двамата братя, а не на бащата. Още
повече и че свидетелят не дава показания за постоянно отсъствие на А.Ж.Т. от
страната, а периодично само за по три месеца. Освен че в настоящото
производство не са оспорени подписите в договорите с куриер и в разписките за
изпращане и за получени суми от куриерската фирма, то следва да се имат предвид
всички събрани данни при извършваната проверка. След изискани документи и
сведения от ООД Еконт Експрес, ЕАД Мобилтел, БТК ЕАД, ЕАД Теленор България,
проверяващите правлино са установили, че при куриерската фирма съществува
клиентски картон на А.Ж.Т. с посочен ЕГН и телефон, чийто номер е използван от А.Т.
като потребител на услугите на мобилните оператори. Изложената теза от
жалбоподателя, че дейността е извършвана от баща му, не може да бъде споделена
и при обсъждането на представеното удостоверение за наследници, видно от което
баща му е починал на 10.02.2017г. При съпоставка на данните относно смъртта и
извършените от данъчните служители действия – Протокол №1438055/15.02.2018г.,
се установява извършване на дейността по предлагане на стоки www.olx.bg и след датата
на смъртта, а и от приложените разпечатки е видно регистрация в сайта от 2015г.
с последно обновяване от 12.02.2018г., както и че посоченият телефон за връзка
е този, който фигурира в данните от куриерската фирма. При наличието на тези
доказателства е несъстоятелно твърдението на жалбоподателя, че телефоните и
дейността не можели да бъдат свързани с него. В този смисъл може да се приеме
за обоснован изводът, че жалбоподателят лично и от свое име е получавал сумите по
наложените платежи при извършените
продажби на стоки по електронен път, като така се сподели довода на
органа по приходите за извършени от ревизираното лице сделки по занятие и
реализирани и недекларирани доходи от същите. Съдът намира, че в настоящия случай
са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и 5 от ДОПК за извършване на
ревизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, а възраженията на жалбоподателя,
че органите по приходите неправилно са от кого е осъществявана дейността са
неоснователни. Нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство
жалбоподателят - при негова доказателствена тежест, е представил доказателства,
от които да е възможно да се направят различни изводи.
При съобразяване на тези
обстоятелства органите по приходите са приели, че за извършените и неотразени
продажби са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
които са облагаеми по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС,
поради това, че са с място на изпълнение на територията на страната. Правилно
по отношение на продажбите, реализирани чрез куриерски доставки от ЕООД
Интерлогистика куриер, проверяващите са отчели, че приходите са извън периода
на ревизия по ЗДДС, поради което същите са взети предвид за целите на облага на
лицето по ЗДДФЛ. Така е установено, че към 30.11.2013г. ревизираното лице е
достигнало задължителния оборот за регистрация по ЗДДС – 52 350,00 лева,
който се явява облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.1 от ЗДДС и на тази база
е начислен ДДС, считано от 29.12.2013г. Към 31.03.2017г. общият оборот е
спаднал под 50 000 лева, поради което е отпаднало към този момент
основанието за задължителна регистрация по ЗДДС. За периода от 29.12.2013г.до
31.03.2017г. недекларираните приходи от дейността подлежат на облагане за всеки
данъчен период, което е посочено в помесечно в мотивите на акта, и органът
правилно е определил общо задължение в размер на 36 688,69 лева, ведно с
прилежащите лихви от 13 858,69 лева.
За осъществени облагаеми
доставки не е начислен ДДС в съответствие с разпоредбите на чл. 86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС.
Данъкът се смята включен в обявената цена, когато се предлагат стоки – предмет
на доставка на дребно в търговската мрежа. Съгласно чл.66, ал.1 от ЗДДС
ставката на данъка е 20 на сто. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗЗДС данъчното събитие
възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, а
съгласно ал. 6 от тази дата данъкът става изискуем за облагаемите доставки и
възниква задължение за регистианото лице да го начисли.
Правилни са констатациите на
ревизиращия екип и по отношение на задълженията за годишен авансов данък по
ЗДДФЛ на ревизираното лице. Установени са множество продажби на стоки, при
укрити реализирани проходи, което е дало основание на данъчния орган да приеме
за налични хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК и определяне на данъчната основа
по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Направен е извод, че в резултат на получените
от ревизираното лице парични суми от продажба на стоки са формирани доходи,
които не са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, като така на основание чл.26,
ал.7 от ЗДДФЛ доходите от стопанската дейност на лицето, което не е регистрирано
като търговец, следва да бъдат облагани
по реда на Глава Пета, Раздел ІІ от ЗДДФЛ. Размерът на реализираните укрити приходи
е определен въз основа на данните от представените от куриерските дружества
таблици и изплатените от клиентите суми по наложен платеж, като общата сума е 298 114,00
лева. При ревизията е констатирано, че за 2012, 2013г., 2014г., 2015г., 2016г.
и 2017г. са укрити приходи в съответен размер от 2 964 лева, 56 369лева, 72 404 лева, 88 894 лева,
58 113 лева, 19 371 лева. От търговци, извършващи сходна търговска
дейност, са изискани данни относно прилаганата средна надценка при продажба на
машините и инструментите, които
са предмет на процесната дейност, като е установен среден процент надценка –
21,39% и са определени разходи за дейността на лицето като ЕТ, както следва по години – за 2012г. - 2 330 лева; за 2013г. –
44 310,88 лева; за 2014г. – 56 916,78 лева; за 2015г. –
69 879,57 лева; за 2016г. – 45 682,63 лева; за 2017г. –
15 227,54 лева. Данъчният финансов резултат по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ при 15% ставка, ведно
и със съответните лихви. от дейността е разликата между установените от
ревизията общо приходи и определените разходи за дейността с приета средна
надценка на стоките от 21,39%, като така определения облагаем доход за
съответната година е намален със сумите за ЗОВ, а върху определената така
данъчна основа е изчислен дължимият данък или за съответните години
ревизираното лице има дължим данък за довнасяне - за 2012г. – 46,34 лева; за 2013г. – 1341,96 лева; за 2014г. – 1723,73 лева;
за 2015г. – 2116,31 лева; за 2016г. – 1383,50 лева; за 2017г. – 426,47 лева.
Административният орган правилно
е определил и допълнително установени задължения п не е осигурено по реда на
чл.4, ал.1 от КСО и е с прекъснати здравноосигурителни права, както и не е
подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и не е
декларирал доходи и няма участия в дружества. При така установената извършвана
икономическа дейност на основание
чл.124а от ДОПК във вр. с чл.4, ал.3, т.2 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО е
определен осигурителен доход и са установени
задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и за здравно
осигуряване, ведно и с прилежащите лихви. Размерът на осигурителните вноски е
определен съгласно чл.6, ал.1 и чл.157, ал.1, т.1, б.В от КСО. На основание
чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и съобразно размера на здравноосигурителната вноска е
определена вноската за довнасяне в приход на НЗОК. Правилно при
административното оспроване на РА е отчетено приложението на разпоредбата на
чл.155, ал.8 от ДОПК и не са изменени установените задължения за авансови
осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване, установени като
дължими за 2017г.
С оглед на това, съдът
счита, че изводите в РА не са опровергани от жалбоподателя с доказателствените
средства, допустими в процеса.
По изложените съображения,
съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден при спазване на
материално правни норми по издаването му, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
оспорването следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
С оглед крайния извод за неоснователност
на жалбата и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.8, ал.1, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4461,99
лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Ж.Т.
*** срещу Ревизионен акт №Р-16002618003583-091-001 от 11.03.2019г., издаден от
длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №334/31.05.2019г.
на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при
ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
А.Ж.Т.,
ЕГН **********, да заплати на
Националната агенция за приходите гр.София, Дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика – Пловдив, разноски от 4461,99 лева.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните.
Съдия: