Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на петнадесети октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Донка Шулева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 13907
по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството по делото е образувано
по предявени от Д.М.Ж. срещу „Ю.Б.“ АД
искове с правно
основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл.
26, ал.1, пр. 1 от
ЗЗД, вр.
чл.146, ал.1, вр. с чл.
143, т. 2, т.
6, т.
9, т.
10,
т.
11, т.
12, т.
13, т.
14, т.
18 от ЗЗП
и чл.
55, ал. 1,
пр.
1 ЗЗД
за прогласяване за нищожни, като неравноправни клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал.
2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 2 и ал. 3, чл. 8, ал.
2, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Договор за потребителски кредит № HL
39906/11.06.2008 г.; за прогласяване за нищожен на Договор за кредит за
рефинансиране на жилищен кредит № HL 57165/18.04.2012 г. поради липса на
предмет; както и в условие на евентуалност, в случай, че не бъде уважен иска за
прогласяване за нищожен поради липса на предмет на Договор за кредит за
рефинансиране на жилищен кредит № HL 57165/18.04.2012 г. да бъдат прогласени за
нищожни като неравноправни клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 3, ал. 1, ал.
2, ал. 4 и ал. 6, чл. 6, ал. 4 и ал. 5, чл. 8, ал. 2, т. 2, чл. 12, ал. 1, чл.
22 и чл. 30 от Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 57165/18.04.2012
г.; иск за установяване в отношенията между страните, че договорните ипотеки,
служещи за обезпечение на Договор за потребителски кредит HL 39906/11.06.2008
г. и Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит № HL57165 от 18.04.2012г.
не съществуват, т.к. задълженията по тях са погасени и да бъдат заличени, а
именно договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 113/2012 г., том II, рег. №
1495, дело № 193/2012 г. на нотариус Д.Л., рег. № 322, както и иск по чл. 55 ,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3120.48 лв. – платена без основание по
нищожен договор, а именно: Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит
HL 57165/18.04.2012 г. в периода от 19.10.2013 г. до датата на исковата молба, ведно
със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й заплащане и
разноските по делото.
В исковата молба се излага, че
между ищцата и „Ю.Б.“ АД
/с предишно наименувание „Ю.И Е.Д.Б.“ АД/ е сключен Договор за потребителски
кредит № HL39906/11.06.2008 г., съгласно който Банката е следвало да й
предостави кредит в размер на 30 000 лева. Твърди, че от посочената сума реално
е усвоила 4500 лева, а разликата до посочения в договора размер от 25 500 лв.
не е получила от ответника. Поддържа, че въпреки това, Банката е изисквала
връщане на кредита в различна от усвоената главница, а именно в швейцарски
франкове и то като равностойност на сумата по договора от 30 000 лева, а не на
реално усвоената от нея сума в размер на 4500 лева.
Твърди, че през 2012 г. след
разговор със служители на Банката е била уверена, че ще изплати кредита си в
левове, за което същият ще бъде превалутиран, поради което е подписала
документи, които не й е предоставена възможност да прочете предварително, нито
да обсъди клаузите по договора. Впоследствие е установила, че е сключен нов Договор
за кредит за рефинансиране на жилищен кредит № HL 557165/18.04.2012 г., с който
е уговорено остатъчният дълг в размер на 38 400 лв. да се превалутира от
лева в швейцарски франкове. Ищцата поддържа, че по процесния договор за
потребителски кредит № HL39906 реално е получила сумата от 4500 лв., а не 30 000
лв., както и че през целия период на договора никога не е получавала и не е разполагала
с швейцарски франкове. От друга страна Банката многократно и едностранно е
увеличавала и лихвата по кредита и размера на месечната вноска, което е довело
до надплащане на недължими суми от нейна страна.
В тази връзка твърди, че в
процесния договор за кредит се съдържат две групи неравноправни, въз основа на
което и нищожни клаузи в Договора, които попадат в приложното поле ЗЗП и
Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Първата група клаузи, касаят
преизчисляването на месечните анюитетни вноски по курса на швейцарския франк,
въпреки че такива не се дължат - чл. 1, ал. 1 и ал. 2; чл. 2, ал. 1 и ал. 3;
чл. 6, ал. 2 и ал. 3; чл. 22, ал. 1 и ал. 2.
Втората група неравноправни
клаузи, касаят недължимо заплатени суми, въз основа на едностранното увеличение
на лихвата от страна на банката, въпреки липса на основание за това – чл. 3 ал.
1, ал. 5; чл. 8, ал. 2 и чл. 12, ал. 1.
По отношение на нищожността на
клаузите, касаещи погасяване на процесния кредит в швейцарски франкове се
излага, че при погасяване на кредита Банката е преизчислявала размерът на
дължимите месечни вноски, като е прилагала определен от нея курс на швейцарския
франк, който от сключване на договора до момента на пълното погасяване на
кредита се е увеличавал значително. В резултат на това, Банката е събрала под
формата на месечни погасителни вноски значително по-голяма сума от определената
и усвоена от нея сума в лева и
следователно се е обогатила неоснователно с разликите вследствие едностранното
превалутиране на шв франкове и дължи връщане на тези суми.
Счита, че цитираните клаузи при
растящ курс на швейцарския франк са нищожни по см. на чл. 26 ЗЗД, тъй като противоречат
на закона, накърняват добрите нрави, относно тях липсва съгласие, както и
основание.
Твърди се, че посочените клаузи
са неравноправни по см. на чл. 143 ЗЗП,
поради което и нищожни като се излагат съображения за това. По отношение на
неравноправността, въз основа на което и нищожността на клаузите, даващи право
на банката едностранно да увеличава лихвата по кредита се сочи, че същите накърняват
договорното равноправие между страните и са неравноправни по см. на ЗЗП и
Директива 93/13/ЕИО. Поддържа се, че посочените клаузи са неравноправни по см.
на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, както и по см. на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като
не са индивидуално договорени.
По отношение на Договора за
кредит за рефинансиране на кредит HL 57165 от 18.04.2012 г. се излага, че главницата
не се усвоява, а служи за предсрочно погасяване на Договор за потребителски
кредит № HL39906, както и че към дата 18.04.2012 г. същата е в размер много
по-малък от 38 400 лв., тъй като през 2008 г., реално усвоена от нея главница е
била в размер на 4500 лв., но въпреки това, кредитът от 2008 г. е погасен със
сумата от 38 400 лв. Излага се, че определянето на недължимата главница е
посредством неравноправни, въз основа на което нищожни клаузи по см. на ЗЗП, а
именно клаузите на чл. 1, ал. 1; чл. 2. ал. 1. Поддържа се, че посочените
клаузи от договора са неравноправни и по см. на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, тъй като
не са индивидуално договорени, а наред с това са нищожни по см. на чл. 26, ал.1 ЗЗД като накърняващи добрите нрави.
Наред с това се излага, че
неравноправни са и клаузите от договора, които дават право на банката
едностранното и по своя субективна преценка да увеличава лихвата по кредита,
въпреки че липсва основание за това – чл. 3, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 6; чл.
6, ал. 4; чл. 8, ал. 2, т. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 22 и чл. 30.
Излага се, че посочените клаузи
от договора са неравноправни и по см. на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като не са
индивидуално договорени, като същите осъществяват всеки един от фактическите
състави на чл. 143 ЗЗП. Извън посоченото, счита, че цитираните клаузи от
договора за кредит са нищожни по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД като накърняващи
добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че
ипотеката, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 113,
том II,
рег. № 1495, дело № 193/2012 г. на нотариус Д.Л.следва да бъде заличена, тъй
като задължението по договора за потребителски кредит HL 39906 е било погасено
към датата на сключване на договора за кредит за рефинансиране на жилищен
кредит HL 57165, както и поради това, че не е налице дълг по договора за
рефинансиране, поради което липсва основание за учредяването й като обезпечение
на договора.
В допълнителна искова молба,
подадена в срока по чл. 372 ГПК, ищцата поддържа изцяло исковата молба и предявените
искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи.
Ответникът „Ю.Б.“ АД е подал
писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове и оспорва същите като неоснователни.
Признава, че между страните е
бил сключен Договор за потребителски кредит № HL 39906/11.06.2008 г. и Договор
за кредит за рефинансиране на жилищен кредит № HL 7165/18.04.2012 г. Оспорва се
твърдението, че е неизправна страна по договорите, като се сочи, че Банката е
предоставила заем на ищцата в договорената валута - швейцарски франкове по
първия договор за кредит и в лева по втория договор, по посочена от нея сметка
в уговорения срок, като се твърди, че сумите са били изцяло усвоени от нея.
Твърди, че всички клаузи на
Договора за кредит HL39906 и Договора за рефинансиране HL57165 са били
договорени след индивидуално обсъждане с ищцата след преценка на конкретните й
нужди. Излага, че двата договора са били сключени след индивидуално договаряне
на всеки от основните му елементи. Сочи се, че процесният кредит е договорен и
усвоен в швейцарски франкове, а валутата лева е използвана само като референция
с оглед определяне на стойността на кредита. Твърди, че Банката не е определяла
и налагала на ищцата да закупува швейцарски франкове, нито е поемала ангажимент
да не променя курса на швейцарския франк. Твърди се, че рискът от промяна на
курса би могъл да е и в ущърб на банката. От ответника са изложени подробни
съображения за законосъобразност на оспорените клаузи на договорите. Счита за
неоснователни и исковете за заличаване на ипотеките, както и осъдителният иск
поради неоснователност на исковете за нищожност на договорите.
В допълнителен отговор, подаден
в срока по чл. 373, ал. 1 ГПК, ответникът поддържа всички заявени в отговора на
исковата молба твърдения, доводи, оспорвания и възражения и моли съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото
Договор за потребителски кредит № HL 39906 от 11.06.2008 г., сключен между „Ю.И
Е.Д.Б.” АД – като кредитор и Д.М.Ж. – като кредитополучател, Банката предоставя
на кредитополучателя потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000
лева, по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на Банката в деня на
усвояване на кредита, който се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията на договора при уговорен срок за издължаване
от 264 месеца. Съгласно предвиденото в чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният
кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя в Банката, при условията на ал. 3 и 4.
По делото е представен Договор
за кредит за рефинансиране на жилищен кредит № HL 57165 от 18.04.2012 г.,
сключен между ’’Ю.И Е.Д.Б.” АД и Д.М.Ж., видно от който Банката е предоставила
на кредитополучателя кредит в размер на 38 400 лева за рефинансиране на жилищен
кредит HL 39906 от 11.06.2008 г., който кредитополучателят се задължава да
върне съгласно условията на договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, разрешеният кредит
или част от него, в размер равняващ се на задължението по Договор № HL 39906 в
размер на 38 207 лв. се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя,
като средствата се превалутират безкасово от лева в швейцарски франк по
“официално обявения курс на Централната банка“ за швейцарския франк към лева в
деня на превалутиране по сметка в Банката, с цел цялостно издължаване на
жилищен кредит HL39906, задълженията, по който към датата на усвояване на
кредита са посочени в договора.
По делото е представен
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 113, том II, рег. №
1495, дело № 193/2012 г. от 18.04.2012 г. на нотариус Д.Л., видно от който
ищцата Д.М.Ж. е учредила в полза на “Ю.И Е.Д.Б.“ АД договорна ипотека върху
собствения си недвижим имот, а именно Апартамент № 200, находящ се в гр. Ямбол
ул. ********, ет. 2, с площ от 31.96 кв.м. за обезпечаване на всички вземания
на Банката по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит № HL 57165 от
18.04.2012 г. за сумата от 38 400 лева.
По делото е приета
съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която се кредитира от съда като
компетентно и обективно дадено и неоспорено от страните. Видно от заключението,
съгласно уговореното в чл. 2, ал. 1 от договора за кредит, разрешеният кредит
се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя. От
експертизата се установява, че сметката на ищцата Д.М.Ж. в швейцарски франкове
е била заверена на 17.06.2008 г. със сумата от 25 281,00 CHF, като в
извлечението от банковата сметка е записано наименование на операцията
„усвояване“. На същата дата 17.06.2008 г. сметката в швейцарски франкове е
дебитирана със сумата от 24 900,99 CHF, като е посочено наименование на
операцията „Валутна сделка - Арбитраж, Купени 24 900,99 CHF. Продадени 29
550,00 BGN, Кроскурс CHF/BGN 1.186700“ и е кредитирана сметката със сумата от
379,22 CHF с основание: „комисиона - Такса за упр., еднократно ЖК“ (1,5%,
съгласно чл. 4, ал.1).
Видно от експертизата,
банковата сметка на кредитополучателя Д.Ж. в лева е била заверена със сумата от
29 550 лева. С нареждане - разписка № BORD02950592 от 18.06.2008 г., 10:28 ч.,
от постъпилата сума по левовата сметка е изтеглена на каса в брой сумата от 25
000 лева.
На 18.06.2008 г. е бил извършен
и валутен превод на стойност 4 500 лв. по банковата сметка на Д.Ж. в швейцарски
франкове, като са закупени 3642,25 CHF и е била заверена сметката й. Видно от
заключението, по този начин е била усвоена и използвана цялата сума на
предоставения в размер на 25 281.00 CHF с левова равностойност на 30 000,96
лева по курс 1,1867 лв. за 1 CHF.
Съгласно заключението, кредитът
по Договор за потребителски кредит HL39906 /11.06.2008 г. е предоставен в
швейцарски франкове, доколкото със сумата от 25 281,00 CHF е заверена банковата
сметка на ищцата. Съобразно разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от договора и
движението по банковата сметка в швейцарски франкове, реално използване на
предоставения кредит е в лева от банкова сметка ***. От експертното заключение
се установява, че кредитополучателят е имал възможност да изтегли суми от
предоставения кредит по Договор за потребителски кредит HL39906 от банковата си
сметка в лева.
Видно от експертизата,
задълженията по Договор за кредит HL39906 са погасявани от наличните парични
средства от банковата сметка на ищцата в швейцарски франкове и се осчетоводява
от банката по сметката на ищеца в швейцарски франкове. Захранването на сметката
в швейцарски франкове е извършвано чрез валутен превод на 18.06.2008 г. от
левовата сметка на сумата от 3 642,25 CHF г. и вноски на каса чрез валутни
сделки по продажба на швейцарски франкове срещу суми в лева.
По отношение на Договора за
кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 57165/18.04.2012 г. от
експертизата се установява следното:
Съгласно заключението,
банковата сметка на ищцата в лева е била заверена на 25.04.2012 г. със сумата
по кредита в размер на 38 297 лв. На същата дата е извършена валутна операция:
„Продажба на валута, Продадени: CHF 23 537,89, Купени: BGN 38 296,38 Курс: CHF
1/BGN 1,627010 Клиент: Д.М.Ж.“. На същата дата със сумата от 23 537,89 CHF е
заверена банковата сметка на ищцата Д.Ж. в швейцарски франкове и със същото
основание, като с посочената сума са погасени дължимите суми по Договор №
HL39906 /11.06.2008 г. Съгласно разплащателната сметка на ищцата, по Договор за
кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL57165 са платени реално общо суми
за месечни вноски и такси в размер на 11 888.36 лева. По този начин е бил
усвоен предоставения кредит в размер на 38 297 лева по Договор за кредит за
рефинансиране на жилищен кредит HL 57165, Усвояването на кредита е осчетоводено
от банката като е дебитирана счетоводна сметка в CHF.
От експертизата се установява,
че съгласно предоставената от Банката Методология за определяне на базисен
лихвен процент и стойностите на БЛП, посочени в чл. 3, ал.1 на Договор за
потребителски кредит HL39906 и в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за
рефинансиране на жилищен кредит HL 57165, БЛП той се определя като сбор от
следните компоненти: трансферна цена на ресурса; буферна надбавка. Трансферната
цена на ресурса се формира от разходите, които Банката прави при привличане на
паричен ресурс, в това число: пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители -
Софибор, Юрибор, Либор; рисковата премия, приложима за Банката при привличане
на финансов ресурс; директните нелихвени разходи на Банката по привличания
паричен ресурс; минимални задължителни резерви (МЗР), фонд за гарантиране на
влоговете в банките (ФГВБ) и др. Буферната надбавка включва: оценката под
формата на лихвена премия на нивото на риска при най- кредитоспособните
клиенти; абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до
0.50%.
Рисковата премия, посочена в
Методологията е използваният кредитен риск за страната като са използвани
стойностите на 5-годишния кредитен cyan за България (представлява застраховките
срещу фалит на България - т.нар. Credit Default Swaps - CDS), който е извънборсов
показател), който конкретен показател, обаче не е изрично посочен в
методологията. Съгласно експертизата, със сключването на Допълнително
споразумение от 22.06.2015 г. се установява нов начин на определяне на лихвения
процент, като сбор от референтен лихвен процент - 6-месечен СОФИБОР плюс
договорна надбавка.
Съгласно експертното заключение
в Методологията липсва конкретна формула, по която да се изчисли БЛП за жилищни
кредити в швейцарски франкове, която математически да обвърже посочените в
методологията показатели. Съгласно посочената методология, при промяна на един или
повече от изброените компоненти е налице основание за актуализация на БЛП.
Отговорен орган за първоначалното определяне и следващи промени в размера на
БЛП е Комитетът по управление на активите и пасивите /КУАП/ към Банката.
От експертизата се установява,
че през периода на действие на процесния Договор за кредит HL39906 на
11.06.2008 г. до погасяването на кредита, БЛП по жилищни кредити в швейцарски
франкове е променян както следва: към момента на сключване на договора - 4,50
%; от 07.07.2008 г. - на 5,00 %; от 10.10.2008г. - на 7,20 %; от 10.09.2012 г.
- на 6,95%. В периода м. 05.2008 г. - м. 03.2009 г.. промяната на компонентите
е в посока на увеличение, а считано от м. 05.2009 г. е налице тенденция на
намаляване на стойностите на компонентите.
Видно от заключението, по
процесния кредит са били приложени следните лихвени проценти: от 17.06.2008 г.
- 6,15%; от 17.07.2008 г. - 6,65%; от 16.10.2008 г. - 7,65%. Експертът е
уточнил, че от приложения лихвен процент по кредита от 16.10.2008 г. се
установява, че същият не е сбор от БЛП от 7,20% плюс договорената надбавка -
1,65% или общо - 8,85%, а приложеният лихвен процент по кредита е по-малък с
1,2 пункта.
Изменението на БЛП на банката и
приложените по кредита лихвени проценти са довели до начисляване към 17.04.2012
г. на повече възнаградителни лихви в размер на 1344,37 CHF, както и до
заплащане от кредитополучателя към 17.04.2012 г. на месечни анюитетни вноски в
по-голям размер с 787.59 CHF.
За периода от датата на
сключване на Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит №
HL57165/18.04.2012 г. до датата на исковата молба, стойността на БЛП за жилищни
кредити в левове се изменял както следва: от 10.10.2008 г. - 10,50%; от
10.09.2012 г. - 10,25%.
Съгласно експертното
заключение, Банката е имала основание за увеличаване БЛП по предоставените
кредити в швейцарски франкове през м. юли 2008 г. и през м. октомври 2008 г.,
тъй като през 2008 г. са налице увеличаване на стойностите на основните пазарни
лихвени мерители - Софибор, Юрибор, Либор и на 5-год. кредитен cyan за
България. За вземане на решенията за изменението БЛП е налице промяна на един
или повече от компонентите изброени в методиката. Съгласно експертното
заключение, доколкото в Методологията липсва конкретна формула, по която да се
изчисли БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове, обвързваща посочените
компоненти в методологията, експертизата не може да отговори дали изменението,
прието от КУАП към Банката съответства на конкретното изменение на компонентите,
посочени в методологията, поради което не може да определи и размера на
месечните анюитетни вноски, съобразно движението на компонентите.
Видно от заключението, платените
суми в швейцарски франкове за месечни анюитетни вноски и такси за управление за
периода от 11.06.2008 г. до 18.04.2012 г. са общо в размер на 9 278,79 CHF с
левова равностойност по курс на БНБ към датата на падежа на всяка вноска общо в
размер на 13 196.46 лева, а дължимите суми при първоначалния погасителен план
(при лихвен процент 6,15% и главница - 30 000 лв.) за периода от 11.06.2008 г.
до 18.04.2012 г. са общо в размер на 10 075 .98 лева. Съгласно заключението, надплатените
суми, представляващи разлики във вноските в резултата на увеличаване на
лихвения процент и в резултат на промяна на валутните курсове на швейцарския
франк към лева са общо в размер на 3120.48 лева.
Надплатените суми над
договорените по първоначалния погасителен план с Договор за потребителски
кредит HL39906/11.06.2008 г. за периода от 11.06.2008г. до 18.04.2012 г. са
общо в размер на 787.59 CHF. Видно от експертното заключение, като се вземат
предвид извършените плащания по кредита, размерът на главницата към дата
18.04.2012 г. е 24 094,59 лева (= 27 215,07 лв. остатъчна главница по погасителния
план по задача 11 - 3120,48 лв.
Разликата между посочената сума
в чл. 1, ал. 1 от Договора за кредит за рефинансиране на жилищен кредит
HL57165/18.04.2012 г. в размер на 38 400 лв. и сумата за главница от 24
094,59 лв. е в размер на 14 305.41 лв.. Лихвата за забава върху получената сума
14 305,41 лв. за периода от 18.04.2012 г. до датата на исковата молба
(19.10.2018 г.) е в размер на 9 463.61 лева.
Видно от експертизата от
разплащателната сметка на ищцата се установява, че по Договор за кредит за
рефинансиране на жилищен кредит HL 57165/18.04.2012г. са реално платени общо
суми за месечни анюитетни вноски и такси в размер на 11 888.36 лева. При
съпоставка с дължимите суми, изчислени по погасителния план в размер на 15
375,02 лв. се установява, че до датата на
исковата молба - 19.10.2018 г. няма надплатени суми. Разликата между
дължимите и платените суми е 3486,66 лева, а освен тази сума, остава и
непогасена редовна главница към 19.10.2018 г. в размер на 18 777,74 лева.
Съгласно заключението, изменението
на БЛП на банката и приложените по кредита лихвени проценти е довело до
начисляване до 02.07.2018 г. на по-малко възнаградителни лихви в размер на 1884,30
лева, както и до начисляване на месечни вноски до 02.07.2018 г. в по-малък
размер със 2528,49 лева.
От показанията на разпитания
свидетел по делото М.М.П. се установява, че същата е служител в „Ю.Б.“ АД,
като до 2014 г. е била експерт жилищно
кредитиране. Свидетелката посочва, че познава ищцата Д.Ж., има спомен, че
нейният кредит е бил потребителски с ипотека, или за ремонт, не е сигурна. Свидетелката
посочва, че не помни много от срещата си с ищцата и от консултацията, която й е
направила. Сочи, че по това време е било много атрактивно да се теглят кредити
в швейцарски франкове и съответно тя е била длъжна да информира клиента за
трите варианта на валута, а клиента да избере кое е най-приемливо за неговата
нужда. Поддържа, че ищцата е направила избора в каква валута да бъде кредита.
Сочи, че в конкретния случай не си спомня какво са си говорили с нея, но на
всеки клиент поотделно е обяснявала и е правила съпоставка във вноските при
различните валути. Заявява, че всеки клиент има право да получи проекто-договор
и да се запознае на място с него, но ищцата не е искала да вземе договора, за
да го чете предварително и съответно се е съгласила да го подпише във вида, в
който й е бил предложен. Свидетелката посочва, че не знае за блокирана сметка,
за първи път чува за такава и няма спомен да е обяснявала за нещо, което не
знае какво е.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
От представените доказателства
по делото се установи, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение
по сключен Договор за потребителски кредит № HL 39906/11.06.2008 г., видно от
който „Ю.Б.“ АД е предоставила на ищцата потребителски кредит за текущи нужди в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на
30 000 лв., по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на Банката в
деня на усвояване на кредита.
Впоследствие между страните е бил
сключен и Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит № HL
557165/18.04.2012 г., с който Договор за потребителски кредит № HL
39906/11.06.2008 г. е бил рефинансиран.
Видно от заключението на
приетата по делото експертиза, сметката на ищцата в швейцарски франкове е била заверена
на 17.06.2008 г. със сумата от 25 281,00 CHF, с наименование на операцията
„усвояване“. На същата дата сметката в швейцарски франкове е дебитирана със
сумата от 24 900,99 CHF. Продадени 29 550,00 BGN, Кроскурс CHF/BGN 1.186700“.
На същата дата е кредитирана сметката и със сумата от 379,22 CHF с основание:
„комисиона - Такса за упр., еднократно ЖК“ (1,5%). Съгласно експертното
заключение, банковата сметка на кредитополучателя в лева е била заверена със
сумата от 29 550 лв., от която с нареждане от 18.06.2008 г. е била изтеглена на
каса в брой сумата от 25 000 лева. Съгласно експертното заключение по този
начин е била усвоена и използвана цялата сума на предоставения в размер на 25
281.00 CHF с левова равностойност на 30 000,96 лева по курс 1,1867 лв. за 1 CHF.
На следващо място, от
експертизата се установи, че във връзка със сключения Договор за кредит за
рефинансиране на жилищен кредит HL 57165 от 18.04.2012 г., с който е
рефинансиран процесният Договор за потребителски кредит HL 39906, банковата
сметка на ищцата в лева е била заверена на 25.04.2012 г. със сумата по кредита
в размер на 38 297 лева. На същата дата е извършена валутна операция: „Продажба
на валута, Продадени: CHF 23 537,89, Купени: BGN 38 296,38 Курс: CHF 1/BGN
1,627010 Клиент: Д.М.Ж.“ и на тази дата със сумата от 23 537,89 CHF е била
заверена банковата сметка на ищцата в швейцарски франкове и със същото
основание, като с посочената сума са погасени дължимите суми по Договор № HL39906.
В тази връзка, съдът намира за
установено, че главницата по договора за потребителски кредит е била усвоена
изцяло от кредитополучателя, както и че на 25.04.2012 г. със сумата по Договора
за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 57165 от 18.04.2012г. в размер
на 38 297 лв. са били погасени изцяло дължимите суми по Договор за
потребителски кредит № HL39906.
Договорът за банков кредит е
търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне
на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции по см. на пар.
13, т. 12 от ДР на ЗЗП, обн. ДВ, бр. 99 от 09.12.2005г., в сила от 10.06.2006г.
и попада в приложното поле на ЗЗП. В случая ищцата, в качеството й на физическо
лице, получило банков кредит по ЗКИ, който не е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност има качеството потребител по см. на § 13,
т.1 ДР на ЗЗП. В качеството на потребител, кредитополучателят се ползва от
защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, която в частта касаеща, регламентацията
на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Легална дефиниция на понятието „неравноправна клауза“
се съдържа в чл. 143 ЗЗП, съгласно която неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП
неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат
предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. Разпоредбата
на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално.
Клаузи, които не са уговорени
индивидуално са дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП, съгласно разпоредбата на която
това са клаузи, които са изготвени предварително, при които потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи
при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е
изчерпателно.
Доказателствената тежест, че е
налице индивидуално уговорена клауза е разпределена по законодателен път с
разпоредбата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП, според която когато търговецът или
доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено,
тежестта за доказването пада върху него, в който смисъл е и трайно установената
практика на ВКС, обективирана в решение № 98/2017 г. по т.д. № 535/2016г. на
ВКС, ТК, II т.о., решение № 51/04.04.2016 г. по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК,
II т.о. и др. В посочените решения е прието, че подписването на договор за
банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да
докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като
неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй като
доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е
индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на услугата - ответната
банка.
В настоящия случай, съдът
намира, че презумпцията на чл. 146, ал. 4 ЗЗП не е оборена. От ангажираните доказателства
по делото не се установи индивидуално уговаряне на оспорените клаузи от страна
на кредитополучателя, както и че същият е могъл да изрази становище по
съдържанието на договора или че е имал възможност да повлияе върху оспорените
клаузи от договора. Посредством събраните гласни доказателства, чрез разпитания
свидетел по делото Милена П., ответната страна не успя да докаже твърдението си
за индивидуална договореност. При разпита в съдебно заседание, свидетелят
изрично заяви, че не знае за блокирана сметка, за първи път „чува“ за такава
сметка. От посоченото може да се направи извод, че свидетелката не е запозната
с договора, който е предложила на ищцата, а наред с това при преценка на
показанията й следва да се отчете и факта, че същата е в трудово-правни
отношения с ответната страна - Банката.
Съобразно разпоредбите на ЗЗП,
неравноправна е всяка клауза в договор с потребител, която не е индивидуално
уговорена, води до нарушаване на принципа за добросъвестност и до значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията и е в ущърб на потребителя като
предпоставките следва да са налице кумулативно. Наред с това, неравноправна е и
всяка клауза от договора, която не е съставена на ясен и разбираем език, не е
представена достатъчно информация на потребителя за условията по договора и
последиците от поемането на задължението, не е представен ясен механизъм за
осъществяване на промени в договора, които да могат да бъдат разбрани от
средния потребител и той да може да предвиди икономическите последици от
сключването на договора.
Ищцата се позовава на
неравноправност на две групи клаузи: първата,
касаещи преизчисляването на месечните анюитетни вноски по курса на
швейцарския франк – клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 2; чл. 2, ал. 1 и ал. 3; чл.
6, ал. 2 и ал. 3; чл. 22, ал. 1 и ал. 2 и втората, касаещи недължимо платените
суми, въз основа на едностранното увеличение на лихвата от страна на банката,
въпреки липсата на основание за това – чл. 3 ал. 1 и ал. 5; чл. 8, ал. 2 и чл.
12, ал. 1.
По отношение на първата
оспорена група клаузи - чл. 1, ал. 1 и ал. 2; чл. 2, ал. 1 и ал. 3; чл. 6, ал.
2; чл. 22, ал. 1 и ал. 2, съдът намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 145, ал. 1
ЗЗП, оспорените клаузи от договора следва да се тълкуват ведно с останалите
клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването
на договора.
Съгласно предвиденото в чл. 1
от договора, кредитът се предоставя във швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 30 000 лева, а с разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от договора е предвидено, че разрешеният кредит се усвоява по
„блокирана сметка”, открита на името на кредитополучателя, като съгласно ал. 4
усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в
лева по търговски курс купува швейцарски франк към лева на самата Банка. Съдът
намира, че независимо от предвиденото в чл. 2, ал. 1, че кредитът се усвоява в
швейцарски франкове, по делото се установи, че достъп до тази сметка
кредитополучателят няма, тъй като същата е блокирана. В случая получения от
ищцата кредит е в лева. Швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се
превалутират от банката в лева преди усвояването им, като реалното усвояване на
кредита от потребителя става именно в лева по сметка на кредитополучателя в
лева. От посочените уговорки следва, че реален паричен поток от кредитодателя
към кредитополучателя в щвейцарски франкове не е налице. Действителното
усвояване на кредита е в националната валута на страната - лева, а швейцарският
франк е използван единствено като една виртуална валута, спрямо която се
приравнява задължението на кредитополучателя.
От заключението на счетоводната
експертиза се установи, че сумата по блокираната банкова сметка ***на формално
от банката, тъй като непосредствено след превода, същата е прехвърлена обратно
на банката, а получените от кредитополучателя средства са в размер на 29 550
лева, с които е била заверена сметката на ищцата в лева. Видно е от експертното
заключение, че процесният кредит е бил усвоен от левовата сметка на ищцата,
както и че реално швейцарски франкове не са усвоявани от нея, в качеството й на
кредитополучател. Следователно задължението за погасителната вноска е
определяно в левовата равностойност на швейцарски франкове към деня на
съответното плащане, по курс неизвестен за кредитополучателя, при което при всяко
покачване на курса на франка спрямо лева - за една и съща по размер вноска в
швейцарски франкове, съгласно погасителния план, ищцата е внасяла по-големи, несъответни
на договореното суми в лева. В тази връзка, ноторно известен факт е, че през
периода на действие и изпълнение на сключения между страните договор курсът на
швейцарски франк/евро, лев се е покачил.
По този начин от разликите на
курса във франка спрямо лева, банката е формирала печалба, съществуваща и
получавана успоредно с договорената лихва. Тази разлика не е част от основния
предмет на договора, нито представлява цена на финансовата услуга /т. 59 от
решение по дело С – 26 на СЕС/. Тя представлява печалба на Банката, за сметка
на кредитополучателя, тъй като именно той я заплаща, като част от служебно
превалутираната анюитетна вноска, която печалба Банката е получавала успоредно
с договорената възнаградителна лихва. В резултат на това, потребителят без да е
търговец, поема съществен валутен риск, а равновесието между правата и
задълженията на банката и потребителя, значително се нарушава, във вреда на
последния, което съгласно чл. 143 ЗЗП обуславя неравноправност, въз основа на
което и нищожност на клаузите на договора, които го позволяват – в случая това е
клаузата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора.
Със спорната клауза на чл. 22
от договора, кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от Банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 20
от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2,
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в
лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от
промяната на валутните курсове и новите лихвите, приложими по превалутирания
кредит. В чл. 22, ал. 2 е предвидено, че
кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. чл. 20-22 от
този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
По отношение неравноправността
на клаузата на чл. 22 от договора е формирана практика по реда на чл. 290 ГПК,
обективирана в Решение № 295 от 22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС,
ТК, II т.о.,
Решение № 384 от 29.03.2019 г. по т.д. № 2520/2016 г. на I т.о.,
Решение № 294 от 27.03.2010 г. по т.д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТО, II т.о.,
която изцяло се споделя от настоящия състав. В цитираните решения е прието, че
клаузата на чл. 22 от договора за кредит е неравноправна, тъй като е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, тя
създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията
на страните, произтичащи от договора, като в този случай не се прилагат
изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. Съгласно приетото в решение №
295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. - „изключенията на чл.
144, ал. 3 ЗЗП не намират приложение, тъй като са относими единствено към
основанията чл. 143, т. 7, т. 10, т. 12 ЗЗП, в които не попада клауза,
регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в чуждестранна валута
/щвейцарски франкове/ и погасителни вноски, дължими в същата валута.“ Прието е,
че договорът за кредит не представлява сделка с ценни книжа, нито сделка с
финансови инструменти, в който смисъл е и постановеното от ВКС решение №
95/13.09.3016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т.о., в което е застъпено
разбирането, че цената на кредит в чуждестранна валута по см. на чл. 144, ал.
3, т. 1 във вр. чл. 143, т. 12 ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не
и допълнителните разходи, които прави кредитополучателят вследствие поемането
на валутния риск, включително разликата в обменния курс. Неприложимостта на чл.
144, ал. 3, т. 2 ЗЗП произтича от обстоятелството, че договорът за кредит в
чуждестранна валута не представлява договор за покупка или продажба на чужда
валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.
Изложените съображения изцяло се споделят в настоящото съдебно решение.
По въпросите за приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, в хипотеза на кредит, по който цялата сума
фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната
валута, а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в
кредитния договор (кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението
за погасяване е в същата чуждестранана валута, но кредитът реално е отпуснат в
националната валута, като паричната единица на сметката се използва виртуално
само за изчисление) е образувано дело С-119/17 на СЕС. Въз основа на това, че
валутата, в която е сключен кредитният договор има само функцията на парична
виртуална единица, служеща за изчисление, в т. 20 от постановеното на
22.02.2018 г. по дело С-119/17 мотивирано определение е посочено, че договорът
за кредит не предвижда поне възможност за реално използване от потребителя на
чуждестранната валута. Кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута
независимо, че е предоставен в националното платежно средство и че договорът
предвижда преобразуване на налични на кредитополучателя по негова банкова сметка
***но средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на
месечните вноски. При тези обстоятелства СЕС е приел в т. 20 от определението,
че този договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в
чуждестранна валута, във връзка с какъвто договор са дадените разрешенията в
постановено от СЕС решение по дело С-26/13.
Във връзка с изложеното, съдът
намира, че клаузата на чл. 22 от договора не отговаря на изискването за яснота
и разбираемост. С посочената клауза, кредитополучателят поема за своя сметка
риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат
за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
лева / евро, като в ал.2 на чл. 22 декларира, че разбира икономическия смисъл и
правните последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването им. В
конкретния случай банката не е предоставила на потребителя, към момента на
сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима
информация, която би му позволи да прецени икономическите последици относно
клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде
икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна
промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк и
че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева/евро в посока
повишаването му, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност” на
потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване.
Кредитополучателят - физическо
лице е сключил жилищен кредит в швейцарски франкове при необходим му, с оглед
целта на кредита паричен ресурс в лева, при клауза в договора, възпрепятсваща
реалното предоставяне на потребителя на паричен ресурс в швейцарски франкове
(блокирана сметка). Това сочи, че към момента на сключването на договора, потребителят
е възприел предлагания му кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-нисък
лихвен процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една
от основните световни валути. На потребителя обаче, като по-слабата страна в
правоотношението, вкл. с оглед степента на информираност, не е предоставена
информация при сключването на договор за жилищен кредит със срок на издължаване
от 22 години какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския
франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато
информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната
й дейност, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да
минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на
други финансови инструменти. След като банката не е изпълнила задължението си
да уведоми по - слабата страна по договора за възможните промени в обменните
курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената
чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да
прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му
задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск
при получаван доход в местната национална валута. Преценката на потребителя,
дали да избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да
получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск, трябва да може
да бъде извършена от него на база на предоставена му от банковата институция
информация относно възможните промени в обменните курсове, която именно
позволява на потребителя да вземе решения, основани на „добра информираност”
дали и какъв договор за кредит да сключи. С оглед информацията, предоставена от
кредитодателя при договаряне на договора за кредит, средният потребител –
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, не би
могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за него от поетия
валутен риск при изчисляването на погасителните вноски, тъй като не разполага с
информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк, което го
принуждава да се съгласява с установените предварително от търговеца условия,
без да може да повлияе на съдържанието им, вкл. на декларативните по своя
характер изявления в договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и
правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора”,
без да се доказва икономическите аспекти на превалутирането на кредита в
швейцарски франкове реално да му са разяснени. Банката като професионалист е
могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския
франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това
представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на
по-нататъшното изпълнение на договора. Съобразно задължителната практика на СЕС,
цитирана по-горе, дадена договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на
договора.
Потребителят не е защитен и от
клаузата на чл. 20 от договора, тъй като упражняването на правото на превалутиране
е предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на
кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране
единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя. Банката, с оглед
експертната си компетентност и познания относно очакваните промени на курса на
щвейцарския франк в посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази
информация на потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, тъй като не
би могло да се очаква относително осведомен потребител да се съгласи с клаузата
за поемане на риска от промяна на посочената чуждестрана валута и понасяне на
вредите от него дори и при индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11).
Следователно, с клаузата на чл.
22, ал. 1 от договора, във вреда на потребителя върху него се прехвърля изцяло
валутния риск, с което се създава значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл. 143, т. 19 ЗЗП във
вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Клаузата на чл. 6, ал. 2 от
договора, която дава право на банката при липса на осигурени средства в
швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 на съответния падеж на
погасителната вноска по главницата и/или лихвата и наличие на средства на
кредитополучателя в лева по сметките му в банката, погасяването на кредита да
се извърши от банката с тези средства след служебното им превалутиране в
швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева
е неравноправна по см. на ЗЗП по същите съображения. Тази клауза е проявление на
поетия от кредитополучателя с клаузата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора
валутен риск и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към българския лев, които могат да имат за
последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
лева. /в този см. решение № 67 от 12.09.2019 г. по т.д. № 1392/2018 г. на ВКС, I т.о./.
Курсът, по който се определя левовата равностойност на дължимата във франкове
погасителна вноска се определя от Банката към деня на съответното плащане, а
съгласно чл. 21 от договора, Банката прилага за превалутираната вноска лихвения
процент, приложим за новата валута на кредита, който е неизвестен за
кредитополучателя.
В тази връзка, съдът приема, че
клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора е също неравноправна по см. на ЗЗП по
изложените по-горе съображения.
В тази връзка съдът намира, че
с оглед неравноправния им характер, оспорените клаузи се явяват нищожни на
основание чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради което искът по чл. 26,
ал.1, пр.1-во ЗЗД за прогласяване на нищожността им е основателен и следва да
се уважи.
Съобразно заявеното в исковата
молба, в предметния обхват на проверката за неравноправност по смисъла на ЗЗП
попадат и клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5; чл. 6, ал. 3 и чл. 8, ал. 2 и чл.
12, ал. 1, в частта, в която се твърди, че се съдържа възможност за Банката да
променя едностранно размерът на лихвения процент по договора, въпреки липсата
на основание за това.
Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП
основанията за изменение на „цената“ на банковата услуга (възнаградителна
лихва) следва да бъдат уговорени ясно и разбираемо за средния потребител.
В клаузата на чл. 3, ал. 1 от
процесния договор за банков кредит HL 39906/11.06.2008 г. е
предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна
лихва в размер на сбора на БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове, който към момента на сключване на договора е в размер на 4.5 % плюс
договорна надбавка от 1.65 пункта.
Съдът намира, че клаузата на чл.
3, ал. 1 е част от основния предмет на договора. С нея страните са постигнали
съгласие, че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на
Банката и годишна лихва, чийто размер се определя на базата на два компонента.
Доколкото Банката извършва действия по предоставяне на кредити на физически и
юридически лица по занятие, то същата следва да получава насрещна престация за
това от кредитополучателя - възнаграждение за времето, през което последният
ползва предоставените му парични средства.Съществуването на задължение в тежест
на кредитополучателя да заплаща лихва по договор за банков кредит е посочено
като един от съществените елементи на този вид търговска сделка и в чл. 430,
ал. 2 ТЗ.
Доколкото посочената клауза
касае основния предмет на договора, въпросът за неравноправността й може да
бъде разглеждан единствено и само, ако уговорката е неясна и неразбираема – чл.
145, ал. 2 ЗЗП.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от договора ясно и разбираемо е посочена самата цена за предоставяната услуга и
начина на нейното формиране, като към момента на сключване на договора и двата
компонента са точно фиксирани и известни на потребителя по размер и съответно
като краен икономически резултат в негова тежест. Следователно, посочената
клауза урежда „изначалните условия“ на договора за кредит към момента на
сключването му, като страните са били напълно наясно с тях и с подписването на
договора са изразили съгласието си с конкретния размер на БЛП към сключването
на договора, съответно с цената на предоставения кредит и погасителния план към
него. Доколкото клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора, която е част от основания
предмет на договора е ясна и разбираема, то същата не подлежи на проверка по
останалите параметри, посочени в ЗЗП, поради което съдът приема, че същата
отговаря на законовите изисквания, предвид което искането за обявяване на
клаузата за неравноправна и съответно за нищожна е неоснователно. /в този см.
решение № 384 от 29.03.2019 г. по т.д. № 2520/2016 г. на ВКС, I т.о/.
Наред с това следва да се има
предвид, че доколкото клаузата касае съществен елемент на договора - неговата
цена, приемането на тази клауза за нищожна би довело до нищожност на целия
договор. Последица от това би било възникване на вземане на банката за връщане,
поради начална липса на основание на целия предоставен от нея паричен ресурс,
което не покрива интереса на потребителите, договорили връщането му разсрочено
за период от 22 години. Следва да се има предвид, че независимо, че договорът
за кредит не предвижда възможност за реално използване от потребителя на
чуждестранната валута, кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута,
поради което този договор не може да се приравни на договор за кредит,
индексиран в чуждестранна валута (т. 20 от определението по С -119/17 на СЕС),
с оглед на което се прилага БЛП на банката за жилищни кредити в съответната
чуждестранна валута – швейцарски франкове.
Видно от съдържанието на
сключения между страните договор, такова право на Банката едностранно, без
постигане на изрична уговорка за това с кредитополучателя да променя размера на
БЛП и съответно размера на месечната анюитетна вноска е предвидено в клаузите
на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, както и в клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора,
в която е предвидена възможност за едностранна промяна на Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните.
По отношение на клаузата на чл.
8, ал. 2 от договора, съдът намира, че с посочената клауза страните са
постигнали съгласие относно заплащането на такса в размер на 4 % при предсрочно
погасяване на кредита. Размерът на тази такса е точно определен, като не е
уговорена възможност за едностранната му промяна по волята на кредитора. Също
така не се установи, тази уговорка да не отговаря на изискването за
добросъвестност, тъй като Банката има разходи при предсрочно погасяване на
кредита (чл. 58, ал. 2 ЗКИ), които се възлагат на кредитополучателя, по чиято
инициатива кредитът е предсрочно погасен. На отделно основание, не се и
установи наличие на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, поради което съдът намира, че клаузата на чл. 8, ал. 2 от
договор не е неравноправна.
В задължителното за
националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване
по дело C-472/10 е прието, че „националната юрисдикция следва да прецени с
оглед на чл. 3, пар. 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на клауза,
съдържаща се в договор с потребители, с която продавач или доставчик
едностранно предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга разходи, без
обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или да посочва
основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази преценка посочената
юрисдикция трябва по-специално да провери дали, предвид всички съдържащи се
клаузи в договора или в ОУ към договорите с потребители, както и предвид
националното законодателство, уреждащо правата и задълженията, съображенията
или начинът на промяна на свързаните с предоставяната услуга разходи са
уточнени по ясен и разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право
да прекратят договора”. По смисъла на посоченото Решение на СЕС „основателно
съображение” представлява всяко обективно обстоятелство, извън волята и
контрола на страните по договора, което е било уговорено или установено преди
или при сключване на потребителския договор и което обективно води до
увеличаване на цената на стоката или услугата.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 5
от договора е уговорено, че действащият БЛП на Банката за жилищни кредити не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни
кредити и датата, от която е в сила, чрез обявяването му на видно място в
банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят. Съдът
намира, че част от уговорените основания за изменение на възнаградителната
лихва по чл. 3, ал. 5 са от обективно естество, а именно предвидено е, че
договорената надбавка не се променя, т.е. същата е константна, уговорена в
твърд размер от 1,65 пункта. Независимо от това обаче, същото не би могло да се
приеме за втория компонент при формирането на възнаградителната лихва, а именно
за БЛП. По отношение на възможността за едностранна промяна на БЛП не може да
се приеме, че „представлява основателно съображение за едностранна промяна на
възнаградителната лихва”, тъй като в договора не е установен обективен критерий
и механизъм за промяна на БЛП. В нито една от оспорените договорни клаузи не са
посочени условията, при които банката ще извършва тази промяна.
Следователно, банката е
обезпечила за себе си правото произволно, при упражняване на право на автономна
преценка да изменя БЛП, като го увеличава със ставка, която тя счете за
целесъобразна като по този начин се накърнява принципът на добросъвестност, който
е основополагащ в частноправните отношения при упражняване на породените от
договора субективни права. Макар и в ЗЗП да липсва законово определение на
понятието „добросъвестност”, съдът приема, че неговото съдържание представлява
мярката на честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при
сключване на сделки за потребление. А добросъвестната търговска практика
представлява съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които
произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите
нрави. При така изясненото предметно съдържание на това понятие, в противоречие
с принципа на добросъвестността е уговореното право на банката едностранно да
изменя един от съществените компоненти, формиращ размера на възнаградителната
лихва без да е установено конкретно обективно обстоятелство, извън волята на
страните, при настъпването на което да се изменя БЛП. Съобразно предвиденото в
клаузата на чл. 3, ал. 5, Банката като икономически по-силния субект в
породеното търговско правоотношение е установила за себе си в договора изключителното право да изменя БЛП по своя
автономна преценка. Индиция за недобросъвестна търговска практика на банката
представлява обстоятелството, че през периода на действие на процесния договор
за кредит HL 39906 банката
едностранно е увеличавала БЛП, което се установява от заключението на приетата
съдебно – счетоводна експертиза. Видно от експертизата, през процесния период
БЛП по жилищни кредити в швейцарски франкове е променян както следва: въведен е
от 01.01.2008г. в размер на 4,50 %; от 07.07.2008 г. - на 5,00 %; от
10.10.2008г. - на 7,20 %; от 10.09.2012 г. - на 6,95%.
От заключението на експертизата
се установи, че в Методологията на Банката липсва конкретна формула, по която
да се изчисли БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове, която математически
да обвърже посочените в нея показатели, поради което и експертът не може да
даде отговор дали изменението на БЛП, прието от КУАП към Банката, съответства
на конкретното изменение компонентите, посочени в методологията. В тази връзка,
съгласно експертното заключение не може да се определи размерът на месечните
анюитетни вноски, съобразно движението на компонентите.
Съдът намира, че липсата на
обективен критерий, механизъм и методология за промяната на БЛП, респ. на компонентите,
които влияят върху неговото формиране води до извод, че Банката не може да
обоснове едностранно взетите решения за увеличение на възнаградителната лихва
чрез увеличение на БЛП, поради което и същата необосновано, в нарушение на
принципа на добросъвестността в частноправните правоотношения си е обезпечила
правната възможност произволно, само по своя преценка да увеличава БЛП със
стойности, които тя счете за целесъобразни за реализиране на търговска печалба.
Обезпечаването на възможността
банката едностранно да измени стойността на възнаградителната лихва, при
неустановени в договора конкретни показатели, при все, че потребителят на
банкови услуги няма възможност да се откаже безусловно от договора (без да
дължи такси, т. нар. наказателни лихви при предсрочно погасяване на кредита),
поставя ищцата в неравноправно положение по см. на чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12
ЗЗП.
В тази връзка, съдът намира, че
клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора е уговорена във вреда на потребителя и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
В конкретния казус не намира
приложение и разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП. За да се приложи това
изключение е необходимо: 1) доставчикът на финансовата услуга да е поел
задължението да уведоми другата страна за извършените без предизвестие
едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен срок и 2) другата страна по
договора да може (да има право) незабавно да го прекрати. Въпреки, че първата
предпоставка е налице, аргумент за което може да се изведе от предвидената в
чл. 3, ал. 5 от договора възможност банката да уведоми потребителя чрез
обявяването на променения БЛП на видно място в банковите салони, втората
предпоставка не е уговорена. В договора не е предвидена възможност безусловно
договорът да бъде прекратен от кредитополучателя, поради което тази клауза
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя и следователно е неравноправна. Извод за противното не следва от
предвиденото в чл. 8, ал. 2 от договора право за прекратяване на договора, при
предсрочното му погасяване от страна на потребителя. На първо място,
едностранното прекратяване на договора поради промяна в условия на сключване е
нещо различно от прекратяването поради предсрочното му изпълнение и на следващо
място правото на потребителя едностранно да прекрати договора съгласно чл. 144,
ал. 2, т. 1 ЗЗП налага прекратяването да може да се упражни свободно, т.е. без
да се пораждат за същия неблагоприятни последици, като плащане на допълнителни
такси, лихви, комисионни, каквито са предвидени в клаузата на чл. 8, ал. 2 от
договора.
Съществената промяна в крайната
стойност на стоката е въздигнато от разпоредбата на чл. 143, т. 12 ЗЗП в
самостоятелно основание, предпоставящо неравноправност на клаузите на договора,
които го допускат. Цената на стоката „пари” представлява възнаградителната
лихва, която е уговорена при сключването на договора. Към този момент
потребителят преценява дали цената, на която получава кредита е изгодна за
него, което в крайна сметка формира и решението му да сключи договора.
Впоследствие, възползвайки се от установеното в нейна полза изключително право,
водещо до значителна неравнопоставеност между страните, банката налага на
потребителя промяна на цената на кредита, чрез значителното й увеличение.
Претенцията за прогласяване на
нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 3 от договора като неравноправна също е
основателна. Посочената уговорка предвижда, че по време на действие на
договора, Банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните
вноски, определен в ал. 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната,
за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо
и безусловно съгласие.
Както вече бе изложено, с оглед
чл. 145, ал. 1 ЗЗП, неравноправността на клаузата следва да се преценя на база
на тълкуването й ведно с останалите клаузи в договора, както и с оглед всички
обстоятелства, свързани със сключването на договора към датата на сключването. Доколкото
съдът прие, че клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора за промяна на БЛП следва да
бъде прогласена за нищожна като неравноправна по см. на чл. 143, т. 3, т. 10 и
т. 12 ЗЗП и доколкото промяната на размера на погасителните вноски е
функционално обвързана от недопустима промяна на БЛП (чл. 3, ал. 5 от
договора), то клаузата на чл. 6, ал. 3 от договора, която не е индивидуално
договорена, също се явява неравноправна, тъй като задълженията на
кредитополучателя по вноските се определят въз основа на неравноправната клауза
за промяна на БЛП. /в този см. решение № 384 от 29.03.2019 г. по т.д. №
2520/2016 г. на ВКС, I т.о,
решение № 67 от 12.09.2019 г. по т.д. № 1392/2018 г. на ВКС, I т.о/.
В клаузата на чл. 12 от
договора е предвидено, че „Банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите таксите и комисионните,
които Банката прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредит в
швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда
на чл. 20. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня
на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните
по договора. По своята правна същност Тарифите на банките представляват
отнапред установени от търговеца Общи условия, тъй като определят парични
задължения за неопределен период от време и се прилагат за неограничен кръг
правни субекти.
Съдът намира, че клаузата на
чл. 12, ал. 1 от договора попада в приложното
поле на чл. 143, т. 10 ЗЗП, тъй като с нея се създава значително неравновесие в
отношенията между страните, тъй като на Банката се предоставя правото по всяко
време на действието на договора едностранно да определи по свое усмотрение
размера на различните банкови такси, заплащани за използване на предоставения
финансов ресурс. От съдържанието на договора се установява, че никъде не са
посочени основанията, при които Банката може да променя Тарифата, лихвите,
таксите и комисионните, които прилага. В разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от
договора е предвиден начинът, по който се съобщава промяната, но не е посочено
по какъв начин се определя, кога и на какъв принцип се променят посочените
допълнителни задължения. Същевременно в оспорената клауза не е предвидена
възможност договорът да бъде прекратен безусловно от кредитополучателя при
изменение на ОУ, предвиждащо увеличаване на размера на таксите и комисионните,
поради което същата се явява неравноправна по см. на чл. 143, т. 12 ЗЗП, което
води до нейната нищожност - чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
В обобщение на изложеното се
налага изводът, че клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. чл. 12, ал. 1
от процесния договор са едновременно неясни и създават значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което води до
увреждане на последния. Ответната страна „Ю.Б.” АД не е ангажирала
доказателства, че посочените клаузи са
индивидуално уговорени. Не представлява такова действие обстоятелството, че с
ищцата са били водени разговори, както е че същата е имала възможност да вземе
информирано решение при сключването на договора, респ., че е имала възможност и
достатъчно време да се запознае с проекта на договора, доколкото ответникът не
е ангажирал доказателства, че договорът е сключен при по-благоприятни и/или
различни условия от стандартно предлаганите от банката на други потребители.
Следователно, с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест
съдът е длъжен да приеме, че недоказаният факт не се е осъществил в обективната
действителност - арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Поради изложеното, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл.
26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл.146, ал.1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване за
нищожни, като неравноправни клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 6, ал. 3,
чл. 12, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 и 2 от Договор за потребителски кредит № HL
39906/11.06.2008 г. е основателен и следва да се уважи.
По отношение на предявения иск
за прогласяване за нищожен Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит
HL57165 от 18.04.2012 г. поради липса на предмет, съдът намира следното:
Както вече бе изложено от съда
в мотивите на съдебното решение, от заключението от счетоводната експертиза се
установи, че в изпълнение на задълженията си по Договор за потребителски кредит
№ HL39906/11.06.2008 г., ответната страна е предоставила на ищцата уговорената
сума по кредита в размер на 30 000 лв., която е била преведена и изцяло усвоена
от нея. В тази връзка, съдът намира за неоснователни твърденията на ищцата, че
реално получената от нея сума по този договор е в размер на 4500 лв., както и
че главницата не е била усвоена в пълния й уговорен размер от 30 000 лв.
Следва да се посочи, че
съгласно приетото в ТР № 3 от 28.06.2017 г. по т. д. № 3/2014 г. на ОСГК на
ВКС, предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е
насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи,
действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. За да е налице
сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към
момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно
невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата
невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната
действителност при сключване на сделката. Налице е начална невъзможност на
предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване
или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка, която може
да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката ши
ограничения за обособяването на обекта.
В тази връзка, съдът намира, че
в конкретния случай предметът на Договора за рефинансиране на жилищен кредит №
HL57165 от 18.04.2012 г. е определена сума пари и този предмет е ясно очертан в
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от договора, а именно: Банката предоставя на
кредитополучателя кредит в размер на 38 400 лева за рефинансиране на жилищен
кредит HL39906.
Договорът за рефинансиране на
жилищен кредит HL57165 от 18.04.2012 г. представлява договор за банков кредит
по см. на чл. 430, ал.1 от ТЗ и като такъв съдържа всички елементи на договор
за банков кредит. Със сключването на същия, Банката се е задължила да отпусне
на ищцата определена парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а от своя страна, същата се е задължила да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Целта на договора за кредит за
рефинансиране № HL57165 от 2012 г. е предсрочно погасяване на Договора за
потребителски кредит № HL 39906/11.06.2008 г. Следователно Договорът за кредит
за рефинансиране № HL57165 от 2012 г. има предмет, който е ясно определен в
чл.1, ал. 1 от него.
Наред с това, от заключението
на експертизата се установи също така, че във връзка със сключения Договор за
кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 57165 от 18.04.2012 г. банковата
сметка на ищцата в лева е била заверена на 25.04.2012 г. със сумата по кредита
в размер на 38 297 лева. На същата дата е извършена валутна операция по
купуване на швейцарски франкове и е била заверена банковата сметка на ищцата в
швейцарски франкове със сумата от 23 537,89 CHF, като с посочената сума са били
погасени изцяло дължимите суми по Договор № HL39906 от 11.06.2008 г. Следователно
няма нито фактическа, нито правна невъзможност за съществуването на тази
определена сума пари при сключване на сделката.
Поради изложеното съдът намира
за неоснователни твърденията на ищцата, че Договор за кредит за рефинансиране
на жилищен кредит HL57165 е нищожен поради липса на предмет, тъй като със сключването
му е следвало да се погаси главница по Договор за потребителски кредит HL39906,
която реално не съществува. Безспорно от експертизата се установи, че размерът
на остатъчната главница по договора за потребителски кредит към 18.04.2012 г.,
изчислена по първоначалния погасителен план на договора за кредит от 11.06.2008
г. е в размер на 27 215,07 лв., от която като се вземат предвид извършените
плащания, както и надплатената сума от кредитополучателя в размер на 3120,48
лв. се установява, че размерът на главницата към дата 18.04.2012г. е 24 094,59
лева. Посоченото, обаче не дава основание на съда да направи извод, че главница
по договора за кредит реално не е съществувала.
В тази връзка, съдът намира, че
искът за прогласяване за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД поради
липса на предмет на Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит
HL57165 от 18.04.2012 г. е неоснователен.
На следващо място, от
заключението на счетоводната експертиза се установи, че разликата между
дължимите суми по погасителния план, изготвен при главницата от 24 094,59 лв.
съгласно първоначалните параметри на Договора за кредит № HL39906 и заплатените
суми от ищцата е в размер на 3486,66 лв., а освен тази сума към 19.10.2018 г. –
датата на исковата молба остава и непогасена редовна главница в размер на
18 777,74 лева.
В тази връзка и доколкото е
установено, че договорната ипотека е учредена като обезпечение именно на
Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 57165/18.04.2012 г. и
доколкото по делото се установи, че към датата на исковата молба 19.10.2018 г.
са налице неплатени суми по процесния договор, съдът намира, че предявеният иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение
на Банката несъществуване на ипотечно право по договор за учредяване на
договорна ипотека, обективиран в нот. акт № 113/2012 г., том II, рег. №
1495, дело № 193/2012г. на нотариус Д.Л., тъй като задълженията по процесните
кредити са погасени, както и за заличаването й е неоснователен и не следва да
се уважава.
По отношение на предявения в
условията на евентуалност иск да бъдат прогласени за нищожни като неравноправни
по см. на ЗЗП клаузите на чл. 1. ал. 1, чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1, ал. 2, чл.
3, ал. 4, чл. 3, ал. 6, чл. 6, ал. 4 и ал. 5, чл. 8, ал. 2, т. 2, чл. 12, ал.
1, чл. 22, чл. 30 от Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL
57165/18.04.2012 г., съдът намира:
Клаузата на чл. 1, ал. 1 от
Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит № HL 57165 от 18.04.2012
г. е част от основния предмет на договора, като с нея е предвидено, че Банката
предоставя кредит в размер на 38 400 лева за рефинансиране на жилищен кредит
HL39906. Тя не подлежи на преценка за неравноправност, защото е ясна и
разбираема. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от договора е предвидено, че
разрешеният кредит в размер на 38 400 лева или част от него, в размер равняващ
се на задължението по Договор за кредит № HL39906 се усвоява по блокирана
сметка на кредитополучателя, като средствата се превалутират безкасово от лева
в швейцарски франк по „официално обявения курс на Централната банка“ за
щвейцарския франк към лева в деня на превалутиране по сметката на ищцата в
швейцарски франкове с цел цялостно издължаване на кредит HL39906.
Съдът намира, че по отношение
на посочените клаузи не са налице белезите от фактическия състав на чл. 143 ЗЗП.
В клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора е очертан основния предмет на договора,
по ясен и недвусмислен начин, като същата е в резултат от постигнато съгласие
между страните и индивидуално уговаряне, поради което същата не би могла да е
неравноправна. В тази връзка договорът за рефинансиране HL57165 е сключен за
сума в националната валута след индивидуално договаряне между Банката и ищцата.
Наред с това, изрично в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от договора е предвидено и как ще се превалутират
средствата от лева в швейцарски франк, а именно по „официално обявения курс на Централната банка“ за щвейцарския франк към лева в деня на превалутиране по
сметката на ищцата в швейцарски франкове. Следователно за ищцата не е била
налице неяснота и непредвидимост на курса за превалутиране на средствата, като
с постигнатата договореност между страните задължението на ищцата по договора
за кредит е било новирано.
Поради изложеното, съдът намира,
че по отношение на клаузите на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от Договора за
рефинансиране на жилищен кредит № HL57165 от 18.04.2012 г. не е налице
неравноправност.
В клаузите на чл. 3, ал. 1, ал.
2, ал. 3 и ал. 4 от договора за кредит са предвидени дължимите от
кредитополучателя годишни лихви.
Съдът намира, че тези клаузи са
част от основния предмет на договора, като със същите страните са постигнали
съгласие, че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплаща на
Банката и годишна лихва, чийто размер се определя на базата на два компонента –
БЛП и надбавка. Доколкото посочените клаузи касаят основния предмет на
договора, въпросът за неравноправността им може да бъде разглеждан единствено и
само, ако уговорките са неясни и неразбираеми – чл. 145, ал. 2 ЗЗП.
В разпоредбите на чл. 3, ал. 1,
ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от договора за кредит за рефинансиране на жилищен кредит №
HL57165 ясно и разбираемо са посочени цената за предоставяната услуга и начина
на нейното формиране, като към момента на сключване на договора и двата
компонента са точно фиксирани и известни на потребителя по размер и съответно
като краен икономически резултат в негова тежест. Следователно, към момента на
сключването на договора за кредит за рефинансиране, страните са били напълно
наясно с тях и с подписването на договора са изразили съгласието си с
конкретния размер на БЛП към сключването на договора, съответно с цената на
предоставения кредит и погасителния план към него. Доколкото посочените клаузи са
ясни и разбираеми, същите не подлежат на проверка по останалите параметри на ЗЗП,
поради което съдът приема, че искът за обявяване не нищожността на посочените
клаузи за нищожни е неоснователен.
По отношение на клаузата на чл.
8, ал. 2, т. 2, с която е постигнато съгласие за заплащането на такса в размер
на 4 % при предсрочно погасяване на кредита, съдът намира, че посочената клауза
не е неравноправна и съответно нищожна по изложените вече съображения в
мотивите на решението, поради което и искането за обявяването й за нищожна е
също неоснователно.
Съдът намира за основателно
искането за обявяване за неравноправни, във връзка с което и нищожни клаузите
на чл. 3, ал. 6, чл. 6, ал. 4 и ал. 5, чл. 12, ал. 1, чл. 22 от процесния
договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит, с които е предвидена
възможност за Банката едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с
кредитополучателя да променя размера на БЛП и съответно размера на месечната
анюитетна вноска, както и за едностранна промяна на Тарифата за таксите и
комисионните по изложените вече съображения за това относно предвидената такава
възможност с клаузите в Договора за потребителски кредит HL 39906 от
11.06.2008 г. В тази връзка бе изложено, че обезпечаването на възможността
банката едностранно да измени стойността на възнаградителната лихва, при
неустановени в договора конкретни показатели, при все, че потребителят на
банкови услуги няма възможност да се откаже безусловно от договора, поставя
ищцата в неравноправно положение по см. на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП. Посочените
клаузи от договора са едновременно неясни и създават значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което води до
увреждане на последния.
По делото липсват данни, че
включването на спорните клаузи в договора е в резултат на изричното им
предварително обсъждане и съгласие от страна на кредитополучателя, поради което
презумпцията на чл. 146, ал. 4 ЗЗП не е оборена и съдът намира, че същите не са
индивидуално определени.
Във връзка с изложеното, съдът
намира, че искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване за нищожни, като
неравноправни клаузите на чл. 3, ал. 6, чл. 6, ал. 4 и 6, чл. 12, ал. 1 и чл.
22 от Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL57165/18.04.2012 г. е основателен и следва
да се уважи.
По
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Възникването на спорното
материално право за връщането на дадено при начална липса на правно основание
се обуславя от осъществяването на следните материални пред-поставки (юридически
факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищцата; 2) тя да е
постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага
от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание,
т. е. без да е бил налице годен юридически факт, без да е било възникнало
задължение за заплащане на възнаградителна лихва над действително уговорения
размер.
Съдът намира, че с оглед
нищожността на клаузата за поемане на валутния риск от потребителя на вредите,
свързани с този риск, заплатени от кредитополучателя при начална липса на
основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД се явяват сумите за месечни вноски,
платени над размера на месечната анюитетна вноска в лева по курса на швейцарския
франк към лева.
От приетото заключение на счетоводната
експертиза се надплатените суми от ищцата по делото, представляваща разлики във
вноските в резултата на увеличаване на лихвения процент и в резултат на промяна
на валутните курсове на швейцарския франк към лева за периода от сключването на
договора за кредит 11.06.2008 г. до 18.04.2012г. са в размер на 3120,48 лева.
Посочената сума е недължимо
платена при начална липса на основание, поради приложение на нищожни клаузи по
съображенията, подробно изложени в мотивите по-горе, поради което подлежи на
връщане от ответната страна.
В настоящия случай, обаче
предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е за заплащане на сумата от 3120,48
лв., като същата се претендира като платена без основание по нищожен договор, а
именно по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит №
HL57165/18.04.2012 г. в периода от 19.10.2013 г. до датата на исковата молба -
19.10.2018 г.
Поради изложеното, съдът
намира, че предявеният осъдителен иск се явява неоснователен, тъй като на първо
място е различно основанието, на което се претендира посочената сума от 3120,48
лв. в исковата молба.
Съобразно изложените изводи,
посочената сума представлява надплатени суми от ищцата в швейцарски франкове
(под формата на валутни разлики в резултат на промяна на валутните курсове на
швейцарския франк към лева) за периода от 11.06.2008 г. до 18.04.2012г. в
резултат от неравноправни и съответно нищожни клаузи от Договора за
потребителски кредит HL39906.
На следващо място, претендираната
сума в размер на 3120,48 лв., с която беше увеличен осъдителният иск по т. 6 от
петитума на исковата молба се отнася и за различен период. Видно от петитума
на исковата молба, периодът, за който се
претендира сумата от 900 лв., впоследствие увеличена по реда на чл. 214 ГПК на
сумата от 3120,48 лв. е от 19.10.2013 г. до 19.10.2018 г., а съгласно заключението
на експертизата периодът, за който се отнася сумата 3120,48 лв. е от 11.06.2008
г. до 18.04.2012 г. /видно от отговор на въпрос 12/.
Поради изложеното, съдът
намира, че искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3120,48
лв. – платена по нищожен договор за периода от 19.10.2013 г. до 19.10.2018 г. е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид характера на
предявените по делото искове, както и с оглед на частичното уважаване на
претенциите по предявените установителни искове и отхвърлянето на осъдителния
иск по делото, съдът намира, че отговорността за разноски следва да бъде
разпределена между страните, както следва:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът дължи на ищцата разноски по делото в размер на 1369 лева, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 3566 лева, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ищцовата страна за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ответника на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, пред вид
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНИ по
иска на Д.М.Ж.,
ЕГН **********, чрез адв. В.В., със съдебен адрес:*** срещу „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 143 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП клаузите на чл. 3, ал. 5,
чл. 6, ал. 2, и чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Договор
за потребителски кредит № HL 39906/11.06.2008 г., сключен между „Ю.Б.“ АД /„Ю.И
Е.Д.Б.” АД/ и Д.М.Ж., като ОТХВЪРЛЯ
иска за прогласяване за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 143 ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, ал.
1 и ал. 3, чл. 3, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 от Договор за потребителски кредит HL
39906/11.06.2008 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Ж., ЕГН
********** срещу „Ю.Б.“ АД
иск за прогласяване за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД Договор за
кредит за рефинансиране на жилищен кредит HL 57165/18.04.2012 г. поради липса
на предмет като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНИ по
иска на Д.М.Ж.,
ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ******** на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 от ЗЗП
вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП клаузите на чл. 3, ал. 6, чл. 6, ал. 4 и ал. 5, чл.
12, ал. 1 и чл. 22 от Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит № HL57165/18.04.2012 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване за
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП вр. чл. 146, ал.
1 ЗЗП клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл.
8, ал. 2 и чл. 30 от Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит НL 57165/18.04.2012г.
като НОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.М.Ж., ЕГН
********** искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение
на „Ю.Б.“ АД
несъществуване на ипотечно право по договор за учредяване на договорна ипотека,
обективиран в нотариален акт № 113/2012 г., том II, рег. № 1495, дело № 193/2012
г. на нотариус Д.Л., рег. № 322, както и искането за заличаването й като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Ж., ЕГН
********** срещу „Ю.Б.“ АД,
ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 3120.48 лв. – платена без основание по нищожен договор, а именно:
Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит № HL 57165/18.04.2012г. в
периода от 19.10.2013 г. до датата на исковата молба, ведно със законна лихва
върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й заплащане като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК ******** да
заплати на Д.М.Ж.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1369 лева - разноски по
делото.
ОСЪЖДА
Д.М.Ж.,
ЕГН ********** да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3566 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: