№ 10478
гр. София, 20.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно частно
гражданско дело № 20221100509888 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 577, вр. чл. 274 – чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. В. Н., ЕГН **********, подадена чрез адвокат Н.Б. -
С., против определение № 1318/19.08.2022 г. на съдия по вписванията при Софийски
районен съд, с което е отказано заличаването на възбрана, вписана при АВ с вх. №
81163/19.12.2016 г., том 22, акт 44, наложена от ЧСИ с рег. № 783, по молба вх. №
62178/19.08.2022 г. на частния жалбоподател.
Обжалваният акт се счита за незаконосъобразен и неправилен, постановен в
противоречие с разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК, поради което се моли за неговата отмяна
и заличаването на възбраната. Излагат се съображения, че молителят е придобил процесния
имот след проведена публична продан и въз основа на постановление за възлагане по
изпълнително дело № 2410/2018 г. по описа на ЧСИ Р.Ч., с рег. № 925 при КЧСИ, влязло в
законна сила на 31.12.2020 г. и вписано при АВ-София с вх. № 162/06.01.2021 г., том 1, акт
39, поради което и по силата на чл. 433, ал. 4 ГПК е легитимиран да иска заличаване на
наложената възбрана. Сочи се съдебна практика на ВКС в тази връзка. Претендират се
разноски.
При разглеждане на жалбата по същество, настоящият съдебен състав намира от
фактическа страна следното:
С постановление с изх. № 8230/08.12.2020 г. за възлагане на недвижим имот, влязло в
законна сила на 31.12.2020 г., вписано в Служба по вписванията, гр. София, с вх. рег. №
162/06.01.2021 г., том I, акт № 39, издадено по изпълнително дело № 20189250402410/2018 г.
на ЧСИ Р.Г.-Ч. с рег. № 925 на КЧСИ, с район на действие – СРС, недвижим имот,
представляващ ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 32216.2340.114,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
12/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.
1
Иваняне, район Банкя, с площ от 900 кв. м., с предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор 32216.2340.3, номер по предходен
план: 3, квартал: 42, парцел: XXVI, при съседи по кадастралната карта: ПИ с идентификатор
32216.2340.50, ПИ с идентификатор 32216.2340.46, ПИ с идентификатор 32216.2340.105, ПИ
с идентификатор 32216.2340.103, ПИ с идентификатор 32216.2340.115, ПИ с идентификатор
32216.2340.113, е възложен на частния жалбоподател и купувач по публичната продан – Н.
В. Н..
Видно от постановление с изх. № 7473/15.12.2016 г. на ЧСИ И.Ч. с рег. № 783 на КЧСИ, с
район на действие – СРС, вписано с вх. рег. № 81163/19.12.2016 г., том XXII, акт № 44 на
Служба по вписванията, по изпълнително дело № 20167830400004/2016 г. е наложена
възбрана върху горепосочения недвижим имот за задължения на Б.С.С., ЕГН **********
към „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *******.
Със заявление с вх. № 62178/19.08.2022 г. Н. В. Н. е поискал заличаване на наложената
възбрана, вписана при АВ с вх. рег. № 81163/19.12.2016 г., том XXII, акт № 44 на СВ –
София.
За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията е приел, че съгласно чл. 31,
ал. 1 ПВ вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или
длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията
или обезпечението. Констатирал е, че в конкретния случай не е представено писмено
нареждане за заличаване от частния съдебен изпълнител, наложил възбраната и поради
липсата на акт, изпълняващ изискванията на чл. 31 ПВ, като се е позовал и на разрешенията,
дадени в ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, е постановил
обжалвания отказ.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано
лице и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В т. 3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС бе прието, че
вписаните по изпълнително дело възбрани не се заличават след провеждане на публичната
продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона случаи /един от които
е чл. 433, ал. 3 ГПК/ и че след влизане в сила на постановлението за възлагане, придобилият
собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска
заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако тя не му е
противопоставима и не брани права. За да приеме, горното, ОСГТК на ВКС изхожда от това,
че заличаването на възбраната има обратно действие - след заличаването все едно, че
възбрана никога не е била вписвана. Поради това действие на заличаването на възбраната,
след като бъде заличена, заинтересованите лица няма да могат да се позоват на защитното
действие на чл. 452, чл. 453 и чл. 496, ал. 2, предл. 2 ГПК, тъй като вписана възбрана вече
няма. Има обаче хипотези, при които купувачът от публичната продан, взискателят и
другите присъединили се по изпълнителното дело кредитори продължават да се нуждаят от
защитното действие на вписването на възбраната и след извършване на публичната продан -
2
за периода от вписване на възбраната до нейното заличаване, например, когато в този
период длъжникът е прехвърлил имота на трето лице. В тези случаи вписаната възбрана
продължава да брани права и след извършването на публичната продан, поради което
ОСГТК на ВКС е приело, че не следва да бъде заличавана.
След приемането на горното тълкувателно решение е извършена законодателна промяна,
която изрично урежда въпроса какво е действието на заличаването на възбраната. Приета е
нова разпоредба - чл. 433, ал. 4 ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./, съгласно която вдигането
на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода
на изпълнителното производство, има действие занапред. Тоест, с това ново законодателно
разрешение изрично се запазва действието на възбраните в периода от вписването им до
тяхното заличаване. Това означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно
противопоставимостта на правата на купувача по публичната продан, на взискателя и на
присъединилите се кредитори по изпълнителното дело спрямо правата на лица, вписали
актове след вписването на възбраната, независимо че по-късно тя е заличена.
Съгласно практиката на ВКС по тълкуването на новата правна норма /така например
определение № 72 от 28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г.на ВКС, I г. о., определение №
211 от 17.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3222/2020 г., II г. о., определение № 65 от 10.04.2020 г. по
ч. гр. д. № 596/2020 г. на ВКС, I г. о./, целта на възбраната е да запази възбранения имот от
изменение, повреждане и унищожаване, както и от разпоредителни сделки, до изнасянето
му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и
присъединилите се кредитори от цената на продадения имот. Тази цел се обезпечава с
разпоредбите на чл. 451, чл. 452, чл. 453 и чл. 496, ал. 2, предл. 2 ГПК. Целта на възбраната
се постига с приключване на публичната продан на възбранения имот, влизане в сила на
възлагателното постановление и заплащането на цената или част от нея на взискателя или
извършване на разпределение между взискателите на тази цена. Новата разпоредба на чл.
433, ал. 4 ГПК е гаранция, че действието на възбраната ще се запази от нейното вписване до
приключването на публичната продан на възбранения имот, независимо от последващото й
заличаване. Запазването на възбраната след публичната продан не е оправдано, тъй като тя е
изпълнила функциите си. При настъпване на нови факти след заличаване на възбраната
/например, последващо придобиване на същия имот от длъжника или прогласяване на
недействителност на публичната продан по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК/ взискателят има
възможност да впише нова възбрана, както и да предприеме други действия за защита на
своите права /например предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД за отмяна на увреждащите
действия на длъжника, в случай че такива бъдат извършени след заличаването на
възбраната/.
В посочената съдебна практика, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, е
даден недвусмислен и положителен отговор на въпроса дали след влизане в сила на новата
разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК /ДВ. бр. 100 от 20.12.2019 г./, следва да бъдат заличавани
по искане на купувача от публичната продан, вписаните възбрани по изпълнително дело, по
което възбранения имот е изнесен на публична продан и проданта е извършена /с влязло в
сила постановление за възлагане/.
3
С обжалваното определение на съдията по вписванията към Софийски районен съд са
формирани изводи, които противоречат на практиката на ВКС по изложения по-горе въпрос,
по който е било допуснато касационно обжалване. Поради това, атакуваното определение се
явява неправилно и следва да бъде отменено. Молителят Н. В. Н. се легитимира като
купувач по публична продан в проведено изпълнително производство с влязло в сила
постановление за възлагане. Ето защо той е легитимиран да иска вдигане на наложената
възбрана върху придобития от проданта недвижим имот /1/2 идеална част/, като
заличаването ѝ съгласно чл. 433, ал. 4 ГПК ще има действие за в бъдеще.
С оглед изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено
като неправилно и делото да се върне на съдията по вписванията за вписване на заличаване
на възбраната.
Във връзка с претенцията на молителя за присъждане на разноски следва да се посочи, че
се касае за акт, постановен в охранително едностранно производство, по което разноските са
за сметка на молителя /чл. 541 ГПК/. Не е налице насрещна страна, която да бъде осъдена да
заплати разноските на молителя и той следва да ги понесе, така, както ги е направил.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1318/19.08.2022 г. на съдия по вписванията при Софийски
районен съд, с което е отказано заличаването на възбрана, вписана при Агенция по
вписванията с вх. № 81163/19.12.2016 г., том 22, акт 44, наложена от ЧСИ с рег. № 783, по
молба вх. № 62178/19.08.2022 г. на частния жалбоподател.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбрана, вписана при Агенция по вписванията с вх.
№ 81163/19.12.2016 г., том 22, акт 44, наложена от ЧСИ с рег. № 783, с постановление с изх.
№ 7473/15.12.2016 г., върху недвижим имот - ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 32216.2340.114, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-12/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на поземления имот: с. Иваняне, район Банкя, с площ от 900 кв. м., с предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор 32216.2340.3,
номер по предходен план: 3, квартал: 42, парцел: XXVI, при съседи по кадастралната карта:
ПИ с идентификатор 32216.2340.50, ПИ с идентификатор 32216.2340.46, ПИ с
идентификатор 32216.2340.105, ПИ с идентификатор 32216.2340.103, ПИ с идентификатор
32216.2340.115, ПИ с идентификатор 32216.2340.113.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на съдията по вписванията при Софийски районен съд да извърши
необходимите действия по заличаване на възбраната.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5