Р
Е Ш Е
Н И Е №253
гр. Русе, 27.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 18 юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря Маня
Пейнова, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА
В. гр. дело № 361 по описа за
2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
Н.Х.Г. е обжалвал Решението на Русенския
районен съд, постановено по гр. д. № 363/2015г., по съображения, че е
неправилно и необосновано, постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Иска отмяната на атакувания съдебен
акт и постановяване на нов, с който предявеният иск за делба се отхвърли
изцяло.
Пълномощникът на ответника по въззивната жалба Ф.И.Г. – адв.Р.С.,
и особеният представител на ответника по в.ж.
С.Е.А. – адв. Г.П., изразяват становище за
неоснователност на жалбата, ответникът по в.ж. Б.Е.П. не взема становище по
жалбата.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
На основание чл.272 от ГПК, окръжният
съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както
относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и
счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
Предмет на делото е иск за делба на наследство по
чл.69 и сл. от
ЗН.
От фактическа страна по делото е установено, че И. Б.Г. починал на 19.02.1978г. и оставил свои
наследници по закон Н. Г. Г. – преживяла съпруга, починала на 03.04.1989 г., и три деца – ищецът Ф.И.Г., ответникът Н.Х.Г. и З. Х. Г.. Последната починала на 19.07.1997г. и била наследена от своите деца
– ответниците Б.Е.П. и С.Е. Петков. С Решение №
307/03.02.1999г. на ОСЗ – гр.В. наследниците на
И. Б. Г. били обезщетени със следните земеделски имоти:
1.Имот
№ 058056 в землището на гр.Г.,
с ЕКАТТЕ 15151, общ.В., обл.Р., местност „Шан Тарла“,
с площ 35.203 дка, трета категория, с начин на трайно
ползване: полска култура,
2.
Имот № 142020 в землището на гр.Глоджево, с ЕКАТТЕ 15151, общ.В., обл.Р., местност „Пара Сърт“, с площ 3.700 дка, шеста категория,
с начин на трайно ползване: други селскостопански територии.
Съгласно удостоверение от 19.01.2015г. от Техническа
служба при Община Ветово, УПИ IV-412 в кв.38
по плана на гр.Глоджево, общ.В., ****, по разписен лист
е записан на И. Б. Г. и няма данни за
документи за собственост. В имота са построени следните сгради: жилищна сграда с площ 70 кв.м, жилищна
сграда с площ 25 кв.м, жилищна сграда
с площ 30 кв.м и гараж с площ 25 кв.м.
Въз основа на така установените факти
районният съд направил правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск за
делба е основателен. Решението на ОСЗ - гр.Ветово, разписният лист, скицата и удостоверението от Община
Ветово легитимират страните по делото като съсобственици по наследяване на горните три имота. Правата на сънаследниците
върху имотите се определят съгласно чл.5 ал.1 от ЗН - ищецът, първият ответник и починалата им сестра като
деца на общия
наследодател И.Г. получават
по 1/3 ид.части от земеделските земи и жилищния имот в гр.Г.. След смъртта на З. Х. Г. нейната ид.част
се наследява също поравно / по 1/6 ид.ч. / от двете й деца – ответниците Б.Е.П. и С.Е. П.
Ето защо, правилно делбата на описаните три имота
е допусната от първоинстанционния съд между страните по делото, при права: по
2/6 ид.части за ищеца Ф.И.Г. и за първия
ответник Н.Х.Г., и по 1/6 ид.части за втория
и третия ответници - Б.Е.П. и С.Е.
Петков.
Горнеизложеното обуславя правилността на атакуваното
съдебно решение.
По доводите във въззивната жалба :
Ищецът е изпълнил указанията на съда и
по делото са приложени скици и данъчни оценки, поради което този довод за
неправилност на обжалваното решение се явява неоснователен.
Сочи се като допуснато от районния
съд процесуално нарушение отказът да се приеме възражение на ответника Н.Г. за
изтекла придобивна давност, по съображения, че е
направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба. Действително, за
първи път в съдебно заседание на 04.04.2016г. пълномощникът на
ответника Н.Г. е направил възражение, че последният
е придобил имотите, предмет на иска за делба, по давност, поради
което искът се явява неоснователен. Това
възражение в атакуваното понастоящем първоинстанционно
решение е прието за неоснователно, по съображения, че съгласно
т.4 от ТР № 1/2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по силата на изричната
разпоредба на чл. 133 вр. чл. 131 ал.
2 т. 5 от ГПК, с изтичането
на срока за отговор се
преклудира възможността ответникът да противопоставя
възражения, основани на съществуващи и известни нему към
този момент факти,
което касае и възраженията за придобивна и погасителна давност.
Въззивната инстанция намира, че макар исковете
за делба за се разглеждат по правилата на гл.22 от ГПК и по отношение на тях
правото да се възрази против участие на някого в делбата, размера на дела му и
включване на имоти в наследствената маса, да се преклудира
след първото по делото заседание/ съгласно приложимата специална разпоредба на
чл. 342 от ГПК / възражението за придобивна
давност от страна на ответника Н.Г. не е
подкрепено с доказателства. Тежестта за доказване на това възражение е изцяло
на този ответник и макар той, чрез процесуалния си представител, да е заявил в
с.з., че иска да бъдат допуснати двама свидетели и писмени доказателства в тази
насока, такива не са ангажирани. Нито свидетелите са конкретизирани като лица и
за кои точно обстоятелства, обуславящи наличие на придобивна
давност, ще свидетелстват, не са и доведени, нито е посочено какви конкретно са
писмените доказателства, подкрепящи възражението, съответно не са представени
по делото.
Ето защо, възражението за наличие на придобивна давност се явява неоснователно, като недоказано.
По горните съображения въззивната
жалба на Н.Х.Г. следва да бъде оставена без уважение.
Разноските в производството се
определят съобразно чл. 355 от ГПК.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
346/05.03.2019г., постановено по гр. д. № 363/2015г. по описа на Русенския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в 1 –месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: