Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.12.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-а състав в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с. И. КИРИМОВ
при секретаря Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.гр.дело № 2931 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273
от ГПК.
С решение № 316738 от 18.01.2018 г., постановено по гр. д.
№ 13996/2014 г. по описа на СРС, ГО, 59 състав са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******против И.Б.Д., ЕГН ********** и З.А.Д., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответниците
дължат сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
12.12.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 20342 по описа за 2013 г. на СРС, както
следва – за сумата в размер на 2032,50 лв. – за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м.01.2011 г. до м.04.2013 г., ведно със
законната лихва от 10.12.2013 го изплащане на вземането; сума в размер на
307,76 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2011 г. до
12.11.2013 г.. Със същия съдебен акт на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД е
осъдена да заплати на И.Д. и З.А.Д. сумата 500,00 лева – представляваща направени по делото
разноски за адвокатски хонорар..
Така постановеното съдебно решение е обжалвано
от
ищеца „Т.С.“ ЕАД, като жалбата се поддържа, че атакуваното решение е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Навежда се оплакване, че съдът неправилно е приел, че ответниците
по делото не са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
закона. Сочи, че при правилно разпределена от първата инстанция доказателствена
тежест, от страна на ищеца са доказани всички предпоставки за възникване на
процесното вземане. Моли въззивния
съд да отмени атакуваното решение на СРС и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждането на разноски за
въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК са постъпили
отговори от въззиваемите страни, с които оспорват изцяло въззивната жалба, като
сочат че същата е неоснователна и излагат своите съображения. Молят жалбата да бъде отхвърлена, като
неоснователно, а първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено.
Претендират разноски.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания.
При извършената проверка настоящата инстанция
намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните от
жалбоподателя доводи относно неговата правилност.
СРС е сезиран с обективно и пасивно, кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД
и чл. 150 ЗЕ, и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В подадената искова молба ищецът "Т.С."
ЕАД твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 60, находящ се в гр. София, ж.к."*******, абонатен № 242944, както и че за доставената им топлинна енергия при публично известни Общи условия
за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София от 2008 г. същите му дължат сума в общ размер от 2340,26 лева, от които: 2032,50 лева – главница, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за периода: м.01.2011 г. – м.04.2014 г.
и 307,76 лева – законна лихва за забава върху нея за периода:
01.03.2011 г. – 12.11.2013 г.. Поддържа се и че във връзка с подадено на 10.12.2013 г. заявление, за посочените суми по ч.гр.д.№ 20342/2013 г. по описа на
СРС, I ГО, 80 състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу която заповед в срока по чл. 414 ГПК
ответникът е депозирал възражение. Заявено е искане съдът да постанови решение,
с което да установи съществуването на вземанията на ищеца, за които е подадена
исковата молба, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен
отговор ответниците
З.А.Д. и И.Б.Д. оспорват изцяло предявените искове – и по основание, и по
размер. Навеждат твърдения, че не са потребители на топлинна енергия по съображения, че не са
собственици на процесния имот, тъй като са го дарили на сина си и имат учредено
право на ползване само за една стая. Оспорва
съществуването на облигационно правоотношение между тях и "Т.С." ЕАД по съображения, че такова
възниква с подаването на декларация за откриване на партида, а в случая същата
е на името на сина им. В случай че се приеме, че между страните по спора е
налице такова правоотношение, е релевирано оспорване през исковия период
ответниците да са потребявали соченото количество топлинна енергия; че не са
ангажирани отчети
за показанията на общият топломер в абонатната станция, за изправност на измервателните уреди, за извършване на реален отчет
от страна на фирмата за дялово разпределение. Направено е бланкетно възражение за
настъпила погасителна давност за част от вземането. Наведени са и доводи, че ищецът няма право да приспада и добавя суми
от изравнителни сметки към фактурираните задължения без изричното съгласие на
ответника;
че представените извлечения от сметки не представляват годно доказателство;. Направено е искане съдът да отхвърли изцяло предявените искове и да присъди направените по
делото разноски.
Със заявление вх. № 3325043/10.12.2013 г. "Т.С." ЕАД е предявила пред СРС искане
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З.А.Д., ЕГН ********** и И.Б.Д., ЕГН ********** за неиздължени суми относно топлоснабден имот –
апартамент № 60, находящ се в гр.София, ж.к."*******, абонатен № 242944. На 12.12.2013 г. на "Т.С."
ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
посочените
лица, които следва да заплатят солидарно следните суми: 2032,50 лева – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода: м.01.2011 г. – м.4.2013 г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.12.2013 г. до изплащане на вземането; 307,76 лева – мораторна лихва за периода: 01.03.2011 г. – 12.11.2013 г., като на
заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски в
размер на 257,02 лева, от
които: 46,81 лева –
държавна такса и 210,21 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
На 14.02.2014 г. са
депозирани възражения от длъжниците по чл. 414 ГПК, с които същите са оспорили дължимостта на вземанията по заповедта. В срока по чл. 415, ал.1 ГПК –
на 17.03.2014 г. ищецът "Т.С." ЕАД е предявил пред СРС
искове за установяване съществуването на процесните вземания за главници и
лихви по издадената му заповед.
Съгласно представения по делото нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 147, том I, рег. № 9676,
дело № 125 от 27.09.2010 г. – неоспорен
в процеса,
И.Б.
Д.и З.А. Д.са дарили на А.И.Д. – техен син, придобития по време на брака им и представляващ тяхна
съпружеска имуществена общност недвижим имот: апартамент № 60 в гр.София, ж.к. „Илинден“, бл. 131 В, вх. В, ет. 7, състоящ се от: четири стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, застроен на 107,16 кв. м., при
съседи: от
изток – улица „Мико Папо“, от запад – апартамент № 61, от север – улица „Ат.
Переклиев“, от юг – детска площадка, отгоре – апартамент № 62 и отдолу –
апартамент № 59, заедно с избено помещение № 13, с площ 5.29 кв.м., при съседи:
от изток – улица „Мико Папо“, от запад – мазе на апартамент № 61, от север –
Ат. П.и от юг – скривалище на гражданската отбрана, както и заедно с 6.216
% идеални части от общите части на вход
„в“ и от правото на строеж върху мястото.
От разглежданото
доказателство е видно и че дарителите са си запазили правото да ползват пожизнено и безвъзмездно югоизточната стая от апартамента – предмет на продажбата.
Представен
е договор № 1814 от 09.09.2002 г. между ЕС на бл. 131 в, вх. „в“, ж.к.
„Илинден“ и „Б.Б.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез
система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинната енергия, както и
протокол за избор на пълномощник на ЕС за сключване на договора и приложение №
1 към протокола, видно от който И. Д.се е подписал като собственик.
Представен
е и споразумителен протокол между „Т.С.“ ЕАД и И. Б.Д., съгласно който
остойностяването на отчетената от топломера в абонатната станция топлинна
енергия ще се извършва от „Т.С.“ ЕАД на база данни предоставени от „Б.Б.“ ООД.
Представена
е и сметка извлечение за консумиранта от аб. № 242944 топлинна енергия за
процесния период.
Представени
са договори между „Т.С.“ ЕАД и „Б.Б.“ ООД от 2002, 2005 и 2007 г. за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинната енергия на потребителите.
Представени са и Общи условия.
Представени
е справка от „Т.С.“ ЕАД относно отчетни данни на топломера в абонатна станция в
сградата, в която е ситуиран процесния имот, както и протоколи и свидетелства
за метрологична проверка на топломера и документи за въвеждане в експлоатация
на абонатната станция.
За изясняване на делото от
фактическа страна по искане на ищеца е изслушана и съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. А.Н., от която се установява, че през процесния
период сградата в режим на етажна собственост, в която се намира апартамент №
60 с абонатен № 242944, е била топлоснабдена; че измерването
на потребеното количество ТЕ в ЕС се извършва от общ топломер в АС, за
търговски цели, марка Siemens, ф. № 60095683,
действал до м.01.2012 г. и заменен с уред ф. № *********; че за процесния
период е проведен метрологичен контрол от оправомощени лаборатории, съгласно
Наредба за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол от
2003 г. обн. В ДВ бр. 98/11/.2003 г. и измерванията от 2005 г. обн. В ДВ бр.
96/11/2005 г., че изправността на топломера и данните при демонтаж са
документирани с протоколи съгласно изискванията и със свидетелства за извършени
метрологични проверки; че технологичните
разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия, се приспадат от
отчетеното количество топлинна енергия, както и че в случая технологичните
разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия и между
потребителите се е разпределяло чистото количество топлинна енергия за
отопление и БГВ,
че процентите сградна инсталация от общото количество потребена топлинна
енергия не надвишава 50 %..
От разглежданото доказателство се установява и
че дяловото разпределение в процесния период е извършвано от „Б.Б.“ ООД по данни от щранг лира, изчислява се ТЕ и за сградна
инсталация и за гореща вода по данни от два водомера. Посочено
е, че изравняване е извършено съгласно действащите през периода цени на ТЕ и възлиза общо на 152,01 лв. за периода
05.2010 г. – 04.2013 г. (сума за получаване) и 274,61 лв. за периода 05.2011 г.
– 04.2013 г. (сума за получаване). Посочено е, че сумата за ТЕ е определена
съгласно изискванията на действаща наредба № 16-334 за топлоснабдяване от
04.2007 г..
От приетото заключение на
допуснатата съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Г.А., се установява, че не са налице данни за извършени плащания на задължения за топлинна
енергия за топлоснабден обект с абонатен № 242944 за периода: м.01. 2011 г. – м..2014
г.
След извършена проверка в
счетоводството на ищеца вещото лице е посочило, че съгласно данните от същото задължението на ответниците за периода: м.01.2011 г. – м.04. 2013 г. възлиза на сумата от 2032,50 лева.
В заключението е отразено и че законната лихва
от датата на изпадане на ответниците в забава за времето от 01.03.2011 г. до 12.11.2013 г. е на
стойност от 307,76 лева.
Посочено
е и че изравнителните сметки, изготвени от ФДР за процесния имот с абонатен №
242944, за периода от м.01.2011 г. до м.04.2013 г. са на стойност -224,27 лева
за получаване.
При така приетата фактическа обстановка,
решаващият състав на СГС намира, че са налице предпоставките за частичното
ангажиране на отговорността на ответниците по предявените от "Т.С." ЕАД искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.
Съдът е сезиран с установителни искове с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК за признаване
със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжниците З.
Д.и И. Д.главни и акцесорни вземания, за които по реда на чл.
410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на
ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор,
обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност,
изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват
това спорно право.
Отношенията между
доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови
нужди.
Съгласно нормата на чл. 153, ал.1 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., "потребители на топлинна
енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в §1,
т.42 от ДР (отм.) на ЗЕ, действащ до 17.07.2012 г., "потребител на енергия
или природен газ за битови нужди" е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на §1, т.42
от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно
по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата
редакция на чл. 153, ал.1 ЗЕ, действаща от 17.07.2012 г., всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице
като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба, е
необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно
право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение. От представените в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 147, том I, рег. № 9676,
дело № 125 от 27.09.2010 г. се установи
по делото, че на 27.09.2010 г. ответниците са прехвърлили правото
на собственост върху процесния недвижим имот на своя син.
Безспорно е доказано в
процеса и че ответниците са си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване на югоизточната стая от апартамента, като по този начин правото на
собственост върху посочената част от процесния имот – югоизточна стая от апартамента, е било ограничено от вещното право
на ползване на ответниците. По отношение на тази стая е налице т.нар."гола собственост", което е
възпрепятствало упражняването на правомощието на приобратателя по сделката да ползва тази част от собствената му вещта. На
основание чл. 57, ал.1 ЗС за визираната част от имота, както и за
общите помещения – кухня и баня, ползвателят се
явява задължено лице за заплащане на разноските, свързани с нейното ползване.
Отговорността на собственика на топлофицирания имот относно тази част от същия
възниква от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от
способите, уредени в ЗС.
Съгласно чл. 100, ал. 1 ЗС отказът от правото на собственост върху недвижим
имот има действие само, ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен
подпис и ако е вписан в имотния регистър. Тъй кат законът не предвижда друго –
в съответствие с нормата на чл. 111, ал.1 ЗС тази разпоредба се прилага и
спрямо ограничените вещни права върху недвижимите имоти. При съществуващата
нормативна уредба, за да породи валидно правно действие, отказът от вещно право
на ползване следва да отговаря кумулативно и на трите посочени изисквания,
чиято даденост в случая се не се установява. Без значение е и дали ответниците,
в чиято полза е учредено ограниченото вещно право реално са ползвали процесния
имот. От изложеното се обосновава извода, че за исковия период:
м.01.2011 г. – м.04. 2013 г. ответниците в качеството им на вещни ползватели са били клиенти на топлинна енергия за част от процесния имот – югоизточна стая от апартамента, заедно с общите помещения от
процесния апартамент.
Нормата на чл. 150, ал.1 ЗЕ регламентира
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че
тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С
оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба,
каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07. 01.2008 г.
на ДКЕВР. Разпоредбата на чл. 150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите/клиентите, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената
хипотеза ответниците не твърдят и не установяват да са упражнили това тяхното право срещу Общите условия на "Т.С." ЕАД от 2008 г., поради
което настоящият съдебен състав намира, че същият ги е приел.
Договорното правоотношение по продажба на
топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и
потребителя/клиента, по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда
на чл. 290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност
обосновават заключението, че за исковия период от време между страните в
процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот – обстоятелство,
което обуславя основателността на наведените във въззивната жалба оплаквания в
тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се
осъществява по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в нормите на чл. 139 – чл. 148 ЗЕ и в
Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. в ДВ бр.34/24.04.2007
г. с посл. изм. и доп./. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна
собственост по силата на чл. 142, ал.2 ЗE се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите, а нормата на чл. 145, ал.1 от същия
закон предвижда, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Съгласно чл. 155, ал.1, т.2 ЗЕ
потребителите/клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.
155, ал.3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител/клиент се определят с наредбата по чл. 125, ал.3 ЗЕ. За процесния
период в съответствие с тази законова уредба и установеното в Общите условия
сумите за топлинна енергия относно имота са начислявани помесечно от "Т.С."
ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след края на
отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от "Б.Б." ООД, изпълняваща функциите на фирма за дялово разпределение.
Ответниците не твърдят и не установява да са се възползвали от предвиденото рекламационно производство и да са оспорили изготвените изравнителни сметки в установените срокове съгласно чл.
33, ал.3 от Общите условия от 2008 г.., имащи силата на закон за страните – в
45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за
отчет на уредите и разпределението по чл. 73, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването,
поради което съдебният състав намира, че разпределението е извършено по описания
и отразен от експерта в съдебно-техническата експертиза начин в съответствие с
нормативната уредба.
Съгласно кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на задължението за реално доставената топлинна енергия за
топлоснабден имот с абонатен № 242944 за
исковия период: м.01.2011 г. – м.04.2013 г. вкл. /за целия имот/ възлиза на сумата 2032,50 лева. От тази сума
следва да се приспадне сумата на стойност 224,27 лева посочена в ССчЕ
/доколкото същата посочва размерът на сумата за процесния период след
приспадане на всички изравнителни сметки/, като сума за получаване след извършено
изравняване и така задължението за доставена топлинна енергия възлиза на сумата
от 1808,23 лева.
С оглед приетото по-горе в съдебното
решение, че за исковия период от м.01.2011 г. до м.04.2013 г. вкл. ответниците са имали качеството на клиент на топлинна енергия, предвид
учреденото по отношение на тях вещно право на
ползване, решаващият състав на СГС намира, че частта на същище от ползвания апартамент за този период, определена при
условията на чл. 162 ГПК, е 1/5, предвид
което определената от ССчЕ стойност на доставената топлинна енергия за това време
следва да бъде намалена с 4/5.
Гореизложените
обстоятелства обосновават извода, че задължението на ответниците относно разглежданото главно задължение за исковия
период от м.01.2011 г. до м.04.2013 г. вкл., е в размер на сумата 361,65 лева, до която
стойност искът по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.
150 ЗЕ се явява основателен.
Тъй като потребителят на
топлинна енергия не е изпълнил точно във времево отношение паричната му престация
спрямо ищцовото дружество, същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
несвоевременно изпълнение в размер на законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД върху
всяка начислена месечна прогнозна вноска от неиздължената главница, чийто падеж
в съответствие с чл. 33, ал.1 от Общите условия от 2008 г., настъпва 30 дни
след изтичане на периода, за който се отнася. С оглед горното за процесния
период: 01.03.2011 г. – 12.11.2013 г. ответниците са в забава за плащане на падежиралите в този период
ежемесечно дължими суми, представляващи стойността на топлинната енергия за
времето от м.01.2011 г. – м.04.2013 г. За периода
на забавата от датата на падежа на всяко отделно вземане, начиная от датата,
следваща датата на падежа за първата дължима вноска – до 12.11.2013 г. размерът на разглежданото вземане за визираните
като главници вземания, определен при условията на чл. 162 ГПК е на стойност 61,55 лева определен като
1/5 част от цялото вземане от 307,76 съгласно назначената ССчЕ.
Следва
да се посочи, че са неоснователни възраженията на ответниците, че процесните
суми са погасени по давност. Както бе посочено по-горе падежът
на всяко отделно задължение в съответствие
с чл. 33, ал.1 от Общите условия от 2008 г., настъпва 30 дни след изтичане на
периода, за който се отнася, което означава, че падежът на първото задължение
за м.01.2011 г. е на 01.03.2014 г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 10.12.2013 г., което води до извода,
че нито една от дължимите суми не е погасена по давност.
Поради частичното
несъвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 150
ЗЕ е отхвърлен за сумата до 361,65 лева, ведно
със законната лихва от 10.12.2013 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, с
която искът по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата до 61,55 лева и вместо
това да бъде постановено друго за уважаване на исковете в посочената част.
В останалата обжалвана част
решението е правилно и трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски за
първоинстанционното производство за разликата над 400 лева до общия уважен размер от 500 лева.
На ищеца следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 1, ГПК вр 78,
ал. 8 от ГПК съобразно уважената част от исковете разноски в
заповедното и първоинстанционното производство в размер на 246,26 лв.
На жалбоподателя следва да се присъди на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 33,13 лева разноски за въззивната инстанция, съобразно
уважената част от жалбата.
Разноски по чл. 78, ал.3 ГПК следва да се
присъдят на въззиваемите, като в случая защита е безплатна съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което ищецът следва да бъде
осъден да заплати следващите се суми на процесуалните представители на
страните. За процесуалния представител на З. Д.сумата от 315,2 лева и за
процесуалния представител на И. Д.сумата от 315,2 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 316738 от 18.01.2018 г., постановено по гр.д. № 13996/2014 г. по описа на СРС, I ГО, 59 състав – в частта, с която
е отхвърлен предявеният от Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** срещу И.Б. Д., ЕГН ********** и З.А. Д.а, ЕГН ********** и
двамата с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за признаване на установено, че последните дължат
солидарно на ищеца сумата от 2032,50 лв. доставена топлинна енергия през
периода м.01.2011 г. до м.04.2013 г. за която е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от 12.12.2013 г. по ч.гр.д. № 20342 на СРС, до сума в размер
на 361,65 лева, ведно със законната от 10.12.2013 г. до окончателното изплащане
на вземането; в частта, с
която
е отхвърлен предявеният от Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** срещу И.Б. Д., ЕГН ********** и З.А. Д.а, ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване на
установено, че последните дължат солидарно на ищеца сумата от 307,76 лв.
мораторна лихва за периода 01.03.2011 г. до 12.11.2013 г., за която е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК от 12.12.2013 г. по ч.гр.д. № 20342 на СРС, до сума в размер на 61,55
лева, както и в частта, с която Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** е осъден да заплати на
И.Б. Д., ЕГН ********** и З.А. Д.а, ЕГН, разликата над сумата 400 лева до пълния
претендиран размер от 500 лева
– разноски в първоинстанционното производство, като
вместо това ПОСТАНОВАВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.Б. Д., ЕГН **********
и З.А. Д.а, ЕГН ********** и двамата с адрес: ***,
дължат да заплатят солидарно на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 361,65 лева, представляваща 1/5 от общата
цена от 2032,50 лева на доставена топлинна енергия за периода м.01.2011
г. – м.04.2013 г. за имот - апартамент 60, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“,
аб. № 242944, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2013 г.
до пълното погасяване на вземането, както и сумата от
61,55 лева представляваща 1/5 от сумата 307,76 лева, мораторна лихва
върху цената на доставената топлинна енергия за периода 01.03.2011 г. –
12.11.2013 г..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 316738
от 18.01.2018 г., постановено по гр. д. № 13996/2014 г. по описа на СРС, ГО, 59
с-в, в останалата част.
ОСЪЖДА И.Б. Д., ЕГН ********** и З.А. Д.а,
ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК както следва: сумата от 246,26 лева, представляваща разноски в заповедното и първоинстанционното
производство; и сумата от 33,13 лева, представляваща разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати
на адв. С.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, оф. п. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата от 315,20 лева, представляваща
адвокатски хонорар за предоставена правна помощ на З.А. Д.а.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати
на адв. С.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, оф. п. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата от 315,20 лева, представляваща
адвокатски хонорар за предоставена правна помощ на И. Б. Д..
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето лице-помагач "Б.Б." ООД на
страната на "Т.С." ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.