№ 27
гр. Габрово, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно
дело № 20224200600016 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК. Образувано
е по частна жалба от адв. О.М. от АК – Пловдив, в качеството на договорен защитник
на подсъдимия Й. Й. Н. от гр. Велико Търново, против протоколно определение от
20.12.2021 г. по НОХД № 149/2021 г. по описа на Районен съд – Дряново в частта за
въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
В частната жалба се излагат съображения за допуснати в досъдебната фаза на
процеса съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия. Според
становището в жалбата, неясно било какво има предвид държавното обвинение,
посочвайки в обвинителния акт, че деянието е извършено умишлено, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Твърди се, че фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт сами по себе си представляват една
непълна и частично пресъздадена обстановка, от което идва и недостоверността на
обвинителната теза. Посочва се, че не е установена каква е причината за възникналия
спор, имало ли е такава, за да възникне спор или скандал по време на служебна среща
между съдружници в производство на млечни продукти; в случай, че е имало скандал,
кое лице от участниците в срещата е инициаторът за спора и възникналия след него
скандал; как се е стигнало до скандала и каква е причината за него, и други. Излага се
виждането, че липсата на психиатрично изследване по отношение на пострадалия не
спомага за разкриване на обективната истина. Твърди се, че в обвинителния акт
липсвало описание на съставомерно деяние, като за подсъдимия било невъзможно да
знае и разбира за какво е наказателно отговорен. Прави се искане за отмяна на
1
определението на районния съд, като се прекрати съдебното производство и делото се
върне на прокурора.
Габровският окръжен съд, след като провери по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК
определението на първоинстанционния съд във връзка с депозираната частна жалба и
съобрази изложените в нея съображения, намира за установено следното:
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок и от процесуално
легитимирана страна. Същата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
Производството по НОХД № 149/2021 г. по описа на Районен съд – Дряново е
образувано по обвинителен акт на РП – Габрово против Й. Й. Н. от гр. Велико Търново
по обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, за това, че на
29.10.2015 г., в с. Соколово, общ. Дряново (в офиса на търговско дружество „ЧЕХ-99“
ООД), се заканил с убийство на Ц.С.Ц. от с. П., общ. Горна Оряховица, изразяващо се в
изразите: „Ще те смачкам…, ще те унищожа и ще те убия“, като заканата би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й.
С протоколно определение от 20.12.2021 г., постановено в разпоредително
заседание, районният съд се е произнесъл по всички въпроси по чл. 248, ал. 1, т. 1-8 от
НПК, като по т. 3, след като е обсъдил и становищата на адв. М. и на подсъдимия Н. за
нарушени процесуални права, е приел, че на фазата на досъдебното производство и при
изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени и отстраними нарушения
на процесуалните правила, които нарушават правата на подсъдимия.
Въззивният съд намира определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК за
правилно и законосъобразно. Становището на настоящия състав е, че обвинителният
акт, по който е образувано съдебното производство, отговаря на минималните
изисквания по чл. 246, ал. 2-4 от НПК. В обстоятелствената му част са посочени онези
факти, които според прокурора обуславят съставомерност на деянието по чл. 144, ал. 3
предл. 1, във вр. с ал. 1 от НК – време, място и начин на извършването му; участието
на обвиняемия в осъществяването му; пострадалото лице; както и останалите
задължителни реквизити.
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател за неяснота в
обвинителния акт, заради посоченото от държавното обвинение, че „престъплението е
извършено умишлено, с целени и настъпили общественоопасни последици“. Видно е
от съдържанието на тази част от обвинителния акт, че се касае до извършено от
прокурора формално конкретизиране на субективния състав на престъплението по чл.
144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, чрез посочването, че същото е умишлено и притежава
характеристиките на умисъла по чл. 11, ал. 2 от НК. Не става въпрос за фактически
твърдения за наличие на специална цел или определяеми по размер съставомерни
последици от деянието (каквито и не се изискват по състава на чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1
2
от НК), които да подлежат на конкретизация така, както намира жалбоподателят.
На следващо място, въззивният съд не споделя виждането на частния
жалбоподател за порок на обвинителния акт, поради непълно и частично пресъздадена
фактическа обстановка, което водело до недостоверност на обвинителната теза. Имало
ли е спор и/или скандал между пострадалия и подсъдимия, при който последният е
използвал сочените от прокурора изрази, както и дали тези изрази съставляват закана с
убийство, подлежи на установяване и доказване в процеса. Каква е причината за
възникване на конфликта, кое лице го е инициирало и други подобни изложени в
жалбата обстоятелства не съставляват признаци на престъплението и както е посочено
в ТР № 2/2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС липсата им не води до
ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти, поради което не може
да се третира като основание за връщане на делото в досъдебната фаза, а фактите от
тази категория могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват
от страните и съобразяват от съда. Не подлежи на преценка в разпоредителното
заседание и достоверността на обвинителната теза, както и необходимостта от
психиатрично изследване на пострадалия. Както е посочено в нормата на чл. 248, ал. 4
от НПК, в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и
доказателствените средства. Некоректно е позоваването на жалбоподателя на ТР №
1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на НК на ВКС, което се занимава с проблемите на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а не на съдебното следствие
при разглеждане на делото по общия ред. В случая не е провеждана процедура по
съкратено съдебно следствие, за да е необходимо да се съобразява т. 4 от посоченото
ТР, съгласно която при констатирани съществени противоречия в доказателствата,
създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на инкриминираното
деяние и неговото авторство, предопределящи постановяване на присъда, основана на
предположения, първостепенният съд е длъжен да разгледа делото по общия ред като
се позове на предписанията на чл. чл. 13, 14 и 107 от НПК.
В заключение, съдът намира, че обжалваното определение по чл. 248, ал. 1, т. 3
от НПК е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.12.2021 г. по НОХД №
149/2021 г. по описа на Районен съд – Дряново, с което е прието, че на досъдебното
производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила от категорията на посочените в чл. 249, ал. 4, т. 1 и т. 2 от НПК, довели до
3
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и пострадалия.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4