Решение по дело №129/2022 на Окръжен съд - Силистра

МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ №30/08.06.2022г.
ЧНД №129/2022г.
по описа на ОС-Силистра

Производство по реда на чл.44 ЗЕЕЗА.
Образувано е въз основа на ЕЗА издадена от съд Фаурей, окръг Браила,
Румъния, за задържане и предаване на италианският гражданин Кармелино
Скиавоне /Carmelino Schiavone/, за изтърпяване на наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, въз основа на
окончателна наказателна присъда №20/13.05.2014г., влязла в сила с
наказателно решение №197/А/16.02.2015г. на Апелативен съд Галац, и
Заповед за изпълнение на наказание лишаване от свобода №27/18.02.2015г.
издадена от съд Фаурей, наказателно дело №982/228/2012г.
Окръжният прокурор изразява становище, че ЕЗА е легитимна и
основателна.
В пледоарията си защитникът на лицето, счита, че ЕЗА не отговаря по
съдържание на чл.37 ЗЕЕЗА, тъй като е определено най-вероятно едно общо
наказание, като информация за втората присъда няма. Второто престъпление
не е индивидуализирано. По данни на осъденото лице става въпрос за ПТП
през 2008година, но тези престъпления са амнистирани в България, поради
което не е налице двойна наказуемост, а след като няма двойна наказуемост
то няма и как да се търси изпълнение на това наказание. В ЕЗА също така не
са посочени правни последици от наложеното наказание. Моли тези
обстоятелства да бъдат изяснени, ако съдът сметне това за ненужно, то се
моли да се откаже изпълнението на ЕЗА и да се постанови изпълнение на
наказанието в България.
В последната си дума исканото лице моли да остане и да изтърпи
наказанието си в България.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като се
запозна с всички доказателства по делото, установи следното:
Италианският гражданин Кармелино Скиавоне, видно от представените
писмени документи- договор за наем на недвижим имот, трудов договор,
живее и работи в съдебният район на ОС-Силистра, поради което
компетентен да разгледа делото е именно настоящият съд, предвид
постановеното в чл.38 ал.1 ЗЕЕЗА.
В предоставеният от съда срок, издаващият орган не изпрати оригинал
на ЕЗА, но тази липса на оригинала, не е основание заповедта да не бъде
разгледана и не представлява самостоятелно основание за отказ от
изпълнение на ЕЗА, такова не е предвидено, а от друга страна в чл.38а ЗЕЕЗА
1

са изрично изброени хипотезите за начина на получаването й, като това може
да бъде осъществено дори чрез електронна поща или факс. Пряко, по имейл,
съдът получи, както ЕЗА, така и превода й на български език, пряко от
издаващият орган, като следва да се приеме, че това е извършено по надлежен
ред, предвиден в закона, и липсват съмнения за нейната автентичност.
ЕЗА е издадена от компетентен съдебен орган на молещата страна и
според преценката на настоящият състав отговаря по форма и съдържание на
всички изисквания предвидени в чл.37 ал.1 ЗЕЕЗА. Тя съдържа данни за
самоличността и гражданството на лицето, данни за издаващия орган,
наложеното наказание, данни за влезлият в сила съдебен акт, въз основа на
който е издадена, характера и правната квалификация на престъплението и
обстоятелствата, при които е извършено, включително време, място и степен
на участие на исканото лице.
В ЕЗА изрично е посочено, че се издава въз основа на наказателна
присъда №20/13.05.2014г., влязла в сила с наказателно решение
№197/А/16.02.2015г. на Апелативен съд Галац, и Заповед за изпълнение на
наказание лишаване от свобода №27/18.02.2015г. издадена от съд Фаурей;
наказателно дело №982/228/2012г. Посочен е и размера на окончателното
наказание лишаване от свобода, което следва да се изтърпи въз основа на
влезлите в сила съдебни актове, поради което основавайки се на принципа за
взаимно признаване и взаимно доверие между държавите членки, за съда не
възниква съмнение относно достоверността на данните посочени в ЕЗА. По
отношение на правните последици от престъплението, то те се посочват от
издаващият орган, единствено ако е налице приложимост и релевантност на
данните.
По тези съображения, съдът намира възраженията на защитника за
неоснователни.
При преценка за наличност на условията за предаване по чл.36 и чл.41,
основанията за отказ по чл.39 или 40 и основанията за отлагане изпълнението
по чл.52 ЗЕЕЗА се налагат следните изводи:
Престъплението, за което се иска предаване на лицето не е посочено в
списъка по чл.36 ал.3 ЗЕЕЗА, поради което проверка за двойна наказуемост
следва да бъде извършена.
Във формуляра е посочено, че на 24.08.2011г., исканото лице, заедно с
обвиняемия Кордино Дефрио, с помощта на оксиацетиленова заваръчна
горелка е разделил частично 5.20м участък от железопътен мост,
принадлежащ на пострадалия Афер Букурещ, с намерение да го открадне.
Деянието е квалифицирано като престъпление по чл.32 ал.1 вр. чл.228 ал.1 и
чл.6 ал.1 от НК на Румъния, като опит за кражба.
Това деяние представлява и престъпление по българският наказателен
закон, а именно по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194, вр. чл.20 ал.2 и чл.18 от НК.
Наказуемостта на деянието по закона на издаващата държава е над
2

минимума посочен в чл.36 ал.1 ЗЕЕЗА, поради което условията за предаване
по този законов текст са налице.
ЕЗА не е издадена за наказателно преследване, нито за престъплението
се предвижда наказание доживотен затвор, поради което гаранции по чл.41
ЗЕЕЗА не са изискуеми.
Горното обосновава извод за наличие на положителните предпоставки
за предаване.
Липсват абсолютните предпоставки за отказ от изпълнение по чл.39
ЗЕЕЗА. Престъплението не попада под наказателната юрисдикция на
Република България, поради което проверка за амнистиране не е необходимо
да бъде извършвана, каквито възражения са поставени от защитата, тъй като
тези две предпоставки в чл.39 т.1 са дадени кумулативвно. Видно от
справката за съдимост, лицето не е осъдено за същото престъпление, то е и
пълнолетно.
Срещу исканото лице не са налице висящи наказателни производства,
нито влезли в сила присъди по които не е изтърпяно наложено наказание и не
са налице предпоставките по чл.52 ЗЕЕЗА.
Не са налице и основанията, въз основа на които може да се откаже
изпълнение на ЕЗА, визирани в чл.40 ал.1 т.1-3, 5 и ал.2 от Закона.
Лицето не е привлечено като обвиняем и не е подсъдим в Република
България. За престъплението, за което е издадена ЕЗА не е прекратявано
наказателно производство в България.
Не е изтекъл давностният срок за изпълнение на наказанието по
българското законодателство и престъплението не е подсъдно на български
съд.
Съдът не е уведомен, че лицето е изтърпяло наказание за
престъплението по ЕЗА в държава, която не е членка на ЕС или че присъдата
не може да бъде изпълнена в издаващата държава. Престъплението не е
извършено изцяло или частично на територията на България и не са налице
основанията по чл.40 т.5 ЗЕЕЗА.
Не са налице и факултативните основания за отказ по чл.40 ал.2 ЗЕЕЗА,
тъй като лицето е участвало лично в съдебният процес, при който му е
наложено наказанието описано в ЕЗА.
Преценявайки факултативните основания за отказ по 40, ал.1, т.4 от
ЗЕЕЗА, съдът намира искането на защитата за основателно, като преценката е
че наказанието може да бъде изпълнено в България. Макар исканото лице да
не е български гражданин и да няма статут за постоянно пребиваване, той
живее макар и от скоро в България, наел е квартира, започнал е работа,
сключил е трудов договор,инициирал е процедура за придобиване на статут
за постоянно пребиваване, тоест лицето към настоящият момент живее на
българска територия и не съществува пречка съдът да приеме да се преведе в
изпълнение от прокурора наказанието „лишаване от свобода”, наложено от
3

съда на издаващата държава.
Гореизложените аргументи дадоха основание на съда да вземе решение,
с което на основание чл.44, ал.7 и 8 вр. чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА не се допусна
изпълнение на ЕЗА издадена от съд Фаурей, окръг Браила, Румъния, за
задържане и предаване на италианският гражданин Кармелино Скиавоне
/Carmelino Schiavone/, роден на 23.03.1959г. в Casale Monferrato,
местожителство- Ponzano Monferrato, ул.“ Кашине Сапели/Cascine Sapelli/“3,
Италия, за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода за срок
от две години и шест месеца, въз основа на окончателна наказателна присъда
№20/13.05.2014г., влязла в сила с наказателно решение №197/А/16.02.2015г.
на Апелативен съд Галац, и Заповед за изпълнение на наказание лишаване от
свобода №27/18.02.2015г. издадена от съд Фаурей, наказателно дело
№982/228/2012г.
ПРИЕ се да се преведе в изпълнение наказанието „лишаване от
свобода” в Република България, наложено от наказателния съд в издаващата
държава –Р Румъния.
Взетата по отношение на Кармелино Скиавоне /Carmelino Schiavone/
мярка за неотклонение „задържане под стража” е потвърдена до приключване
на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от
свобода.
Съдът постанови преписи от влязлото в сила решение да се изпратят на
органите посочени в ЗЕЕЗА.
При тези съображения, съдът постанови своето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

4

Номер на акта:	30
Дата:	8 юни 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия:	Ана Аврамова

Дело:	20223400200129
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	3 юни 2022 г.

Решение по дело №129/2022 на Окръжен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите