№ 2266
гр. София, 19.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
като разгледа докладваното от Петър Стоицев Въззивно частно наказателно
дело № 20221100601801 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.341-345 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Б.А., служебен защитник на подс.
И. Ч. Т. срещу определение от разпоредително заседание на СРС, НО, 114 с-в
от 10.05.22 г. по НОХД №9748/21 г., с което съдът е оставил без уважение
искането на защитника за прекратяване на съдебното производство на
основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК поради допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуални правила и за връщане на делото на прокурора за отстраняване на
нарушенията.
В частната жалба се твърди, че при изготвяне на обвинителния акт са
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са
ограничили процесуалните права на обвиняемия, а именно правото му да
научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Твърди се, че в
обвинителния акт не са изложени нужните съставомерни факти относно
обективната страна на престъплението, както и че не са посочени факти,
обосноваващи субективната страна на престъплението. Направено е искане
обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на
прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения.
Въззивният съд, като съобрази изложеното в жалбата, материалите
1
по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
Частната жалба е неоснователна.
При изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили възможността на
подсъдимия да научи в какво престъпление е обвинен. В обстоятелствената
част и в диспозитива на обвинителния акт се съдържа нужния минимум от
факти, които обуславят съставомерността на престъплението по чл.183, ал.1
от НК, за което е повдигнато обвинение. Посочено е, че подсъдимият е
осъден да заплаща месечна издръжка и е конкретизирано лицето, спрямо
което съществува това задължение – дъщеря му И.И. Т.а, цитирано е
съдебното решение, което представлява основание за задължението, посочено
е мястото на извършване на деянието, периода на извършването му, броя на
неплатените месечни вноски за издръжка и общия им размер. Посочено е
също, че дъщерята на подсъдимия е пълнолетна, но се обучава редовно в
средно учебно заведение, което се явява и основанието за дължимост на
издръжката. В обвинителния акт поначало липсва твърдение дъщерята на
подсъдимия да е завършила своето обучение, поради което не може да се
изисква от прокурора да конкретизира дата на завършване /както счита за
необходимо защитника/. Дали действително правоимащото лице се е
обучавало в средно учебно заведение и ако да, за какъв период от време, са
въпроси по съществото на делото и следва да бъдат решени в окончателния
акт на съда въз основа на събраните доказателства. В обстоятелствената част
и в диспозитива на обвинителния акт са изложени и твърдения относно
субективната страна на престъплението, като е посочено, че подсъдимият е
действал съзнателно и че деянието е извършено виновно, с пряк умисъл.
Гореизложените факти покриват минималните изисквания към съдържанието
на обвинителния акт – да се съдържа изложение на съставомерните
обстоятелства, съгласно Тълкувателно решение №2 от 2002 г. на ОСНК на
ВКС.
По изложените съображения, въззивният съд споделя становището на
първата инстанция, че при изготвянето на обвинителния акт не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което обжалваното
определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
2
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от разпоредително заседание на СРС,
НО, 114 с-в от 10.05.22 г. по НОХД №9748/21 г., с което съдът е оставил без
уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство
на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК поради допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуални правила и за връщане на делото на прокурора за отстраняване на
нарушенията.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3