Р Е Ш Е Н И Е № 65

 

гр.София, 03.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 13-ти април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Съдия: Ради Йорданов

 

при секретаря Магдалена Букина, като разгледа докладваното от съдията Йорданов т.д. №161 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Й.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** чрез А.„Ч.”, представлявано адв. Е.П. от САК, със съдебен адрес:*** е предявил срещу „З.Б.В.И.Г.” АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, пл. „Позитано” №5, обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 70 000 лв., претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца от ПТП, настъпило на 21.12.2016г., причинено от водача на МПС - л.а. марка „Хонда”, модел „Сивик”, с ДК №ВН9146ВС, за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със „З.Б.В.И.Г.” АД, полица № BG/03/1160001840554, валидна от 06.07.2016г. до 05.07.2017г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на ПТП – 21.12.2016г. до окончателното й изплащане.

           Ищецът Й.И.Г. твърди в исковата си молба, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.12.2016г. му били причинени телесни увреждания, вследствие на което търпи неимуществени вреди.

            Твърди, че на посочената дата – 21.12.2016г., П.Б.П., управлявал л.а. марка „Хонда”, модел „Сивик”, с ДК №ВН 9146 ВС по главен път Е-79, между с. Б. и с. С., обл. В.. В района на км. 50+800 водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел маневра изпреварване на движещия се пред него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение, без да се убеди, че има достатъчно разстояние, за да я извърши. По същото време и място, в обратната посока за движение се движел управляваният от М.Т. М. л.а. марка „Сеат”, модел „Кордоба” с ДК №ВН 8696 ВМ и в резултат на предприетата от водача П.Б. П. маневра – изпреварване настъпил сблъсък между двата автомобила, при който били причинени телесни увреждания на ищеца Й.И.Г., пътник в л.а. марка „Хонда”, модел „Сивик”, с ДК №ВН 9146 ВС.

            По случая било образувано ДП №322/2016г. по описа на ОДМВР – Видин и пр. пр. №150/2016 г. по описа на ОП– гр.Видин.

            Ищецът поддържа, че произшествието настъпило по изключителна вина на водача П., поради това, че последният нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП – като участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасност и пречки за движението и да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди; чл.20, ал.1 ЗДвП – бил е длъжен при избиране на скоростта на движението да се съобрази с характера и интензитета на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП – преди да предприеме изпреварване е бил длъжен да се убеди, след като е подал сигнал, че има видимост и достатъчно разстояние за изпреварване, както и че има възможност да заеме място в пътната лента пред изпреварваното превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката си на движение; чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП- бил е длъжен като водач, който изпреварва, при навлизането в насрещната лента за движение  да не създава опасност или пречка за превозните средства движещи се по нея. Твърди, че виновният водач е имал възможност да предотврати произшествието, ако не бил нарушил посочените правила за движение по пътищата.

            Ищецът излага още, че вследствие процесното ПТП и в непосредствена причинна връзка с последното са получените от него тежки телесни увреждания.

            Прекият деликвент П. Б. П. извършил деянието виновно, при форма на вината непредпазливост. Не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада Й.Г., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е допуснал посочените нарушения на правилата за движение по пътищата.

            След ПТП ищецът бил транспортиран до У.” АД, гр.В., с охлузвания по главата и болки в областта на дясна мишница и гърдите. След проведените му множество образни изследвания била установена многофрагментна фрактура на проксималната метадиафиза на дясната раменна кост с дислокация на фрагментите латерално и по дължина и повърхностна травма на главата. Пострадалият бил шиниран и с поставена гипсова имобилизация за период от 40 дни, след което освободен за домашно лечение.

            Ищецът твърди, че преживял изключителни неудобства във връзка с получената травма при процесното ПТП. Трайно е било затруднено движението на дясната му ръка. Срастването на костта станало изключително бавно и често се будел от болки, страдал от непълноценен сън и преумора, което водело до състояние на раздразнителност. Твърди, че шокът от преживяното произшествие все още му пречи да се върне към нормалния си начин на живот. Поради това, че в съзнанието му още била ясна картината от претърпяното произшествие, се притеснявал, когато се налагало да се качва в автомобил.

Твърди, че и до момента изпитва дискомфорт при промяна на атмосферните условия и при влажно време, а движенията в дясната му раменна става са ограничени, не може да вдига тежко и да извършва физически труд, което довело до ограничаване на социалната му активност и се отразявало на чувството му за пълноценност.

С оглед на изложеното предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време и изискванията на закона, ищецът счита, че обезщетение в размер на 70 000 /седемдесет хиляди/ лева за причинените му неимуществени вреди би било справедливо.

            Ищецът Й.Г. поддържа, че отговорността на застрахователя - ответника в настоящото производство „З.Б.В.И.Г.” АД, за обезщетяване на причинените, вследствие на процесното ПТП, неимуществени вреди е ангажирана от сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за процесния л.а. марка „Хонда”, модел „Сивик”, с ДК №ВН 9146 ВС с полица №BG/03/1160001840554, валидна от 06.07.2016г. до 05.07.2017г. Последното обуславящо и предявения пряк иск срещу застрахователя.

            Ищецът твърди, че предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. №01366/17.03.2017г., като своевременно предоставил констативен протокол за ПТП и справка за номера на банковата си сметка, но и до момента, последният не определил и не е изплатил обезщетение, поради което поддържа, че за него е налице правния интерес от предявяването на настоящите искове.

            Ищецът, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 70 000 лв., претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца болки и страдания, от ПТП настъпило на 21.12.2016г., причинено от водача на МПС - л.а. марка „Хонда”, модел „Сивик”, с ДК №ВН 9146 ВС, за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със „З.Б.В.И.Г.” АД, полица №BG/03/1160001840554, валидна от 06.07.2016г. до 05.07.2017г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на ПТП – 21.12.2016г. до окончателното й изплащане.

            Претендират се и присъждане на направените разноски по делото, включително и за адвокатско възнаграждение.

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З.Б.В.И.Г.” АД е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Б.А., с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

По основателността на предявените искове в отговора се излага следното:

С отговора се оспорва представеният с исковата молба Констативен протокол за ПТП без номер от 05.01.2016г., като съставен от лица, които не са били на мястото на процесното ПТП и които не са възприели лично обстоятелствата, пряко свързани с причините за настъпване му, механизма и мястото на ПТП, поведението на участниците в него. Отделно от изложеното се сочи, че в констативния протокол изрично било записано, че механизмът на процесното ПТП е в процес на изясняване.

Поддържа се, че като констативен административен акт, констативният протокол за ПТП е документ, удостоверяващ факти с правно значение и съгласно Наредба за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на Министерство на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС при ПТП с убит или ранен се съставя от органите на полицията, посетили съответното ПТП като съдържа регламентираните в наредбата съществени обстоятелства. Поддържа се още, че същият не доказва вина или виновно поведение, както и нарушение на правилата за движение по пътищата.

Твърди се, че към исковата молба не са представени доказателства, удостоверяващи безспорно виновно поведение или нарушение на правилата за движение по пътищата на водача управлявал процесния л.а. марка „Хонда”, модел „Сивик”, с ДК №ВН 9146 ВС, за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със „З.Б.В.И.Г.” АД.

Оспорва се твърдението на ищеца за наличието на данни за доказано по безспорен начин виновно поведение от страна на водача на застрахованото при ответника МПС. Твърди се, че по делото се съдържат данни водачът на насрещно движещият се автомобил марка „Сеат”, модел „Кордоба”, с peг. № ВН 8696 ВМ, се е движил със скорост над 100 км.ч. при разрешени 90 км.ч. в участъка на ПТП, с оглед на което се прави извод, че по тази причина вероятно застрахованият автомобил не е могъл да се върне в своята лента при реализираното изпреварване, формална предпоставка да настъпването на процесното ПТП.

Твърди се, че вина за настъпването на ПТП има водачът на автомобил марка „Сеат”, модел „Кордоба”, с peг. № ВН 8696 ВМ.

На следващо място, алтернативно, се твърди, че съществува реална и обективна възможност пострадалият – ищецът Й.Г. сам да е създал предпоставки и да се е поставил в опасност, като с поведението си в значителна степен да е допринесъл за настъпилите телесни увреждания, вследствие на процесното ПТП, поради което се прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди се, че от вида и степента на нараняванията му, може да се направи обоснован извод, че същият е бил без поставен обезопасителен колан.

С оглед на така въведеното възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредоносния резултат, се прави искане при определянето на размера на обезщетението да бъде отчетен този факт и обезщетението да бъде намалено на основание чл.52 ЗЗД.

            На следващо място в отговора се взема становище по размера на предявения иск, като се излага следното:

            Твърди се, че същият както не е доказан по основателност, така и че не е доказан неговия размер. Оспорва се претенцията на ищеца като силно завишена и противоречаща на трайната съдебна практика постановена във връзка с определяне а обезщетения на пострадал от ПТП, с причинени от същото средни телесни повреди, при които има определен срок за възстановяване и няма трайни последствия за здравето на човека.

            Оспорва се и претендираната с исковата молба законна лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на обезщетението, с аргументи, че задължен по отношение на лихвите за забава е на деликвента.

С оглед на изложеното, се иска от съда, да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът Й.И.Г. е подал допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната и оспорва всички наведени в отговора на исковата молба възражения и твърдения на ответника.

На следващо място допълнителната искова молба ищецът се противопоставя на възраженията на ответника относно механизма на ПТП и твърденията за липсата на виновно противоправно поведение от страна на водача на л. а. марка „Хонда”, модел „Сивик” с ДК № ВН 9146 ВС. Оспорва се и възражението за прекомерност на претендираното обезщетение.

По исканията на ответника, ищецът излага следното:

Прави се и искане да бъде обявено за безспорно между страните, че автомобил л. а. марка „Хонда”, модел „Сивик” с ДК № ВН 9146 ВС има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника „З.Б.В.И.Г.” АД, полица №BG/03/1160001840554, валидна от 06.07.2016г. до 05.07.2017г.         

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът „З.Б.В.И.Г.” АД е подал допълнителен отговор, с който поддържа всички направени с първоначалния оспорвания, възражения и доказателствени искания, както и наведените в същия правни и фактически твърдения.

В срока за отговор е постъпила и писмена молба вх. №8586/27.09.2017г. от „З.Б.В.И.Г.” АД, с която се твърди новонастъпило обстоятелство от съществено значение за правния спор, а именно, че с уведомление вх. №04708 от 25.09.2017г., ищецът Й.И.Г. застрахователят бил уведомен формално, че по силата на договор за цесия от 21.09.2017г., ищецът е прехвърлил на трето лице част от вземането си в размер на 65 000 лв. за обезщетение за търпените неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 21.12.2016г. от застрахован при ответника водач на МПС.

            С оглед на това обстоятелство, ответникът въвежда твърдение за липса на материално и процесуално правна легитимация у ищеца по предявения иск в настоящото производство, тъй като към момента не е право, имащо лице да получи застрахователно обезщетение за сумата над 5 000 лв., поради прехвърлянето на правата за горницата на тази сума на трето лице, неучастващо в настоящото производство.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

По делото се представиха констативен протокол за ПТП, настъпило на 21.12.2016г., протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум.

Видно от справка от Гаранционния фонд л.а. марка „Хонда”, модел „Сивик”, с ДК №ВН 9146 ВС е застрахован при ответника „З.Б.В.И.Г.” АД с полица №BG/03/1160001840554, валидна от 06.07.2016г. до 05.07.2017г. към момента на настъпване на ПТП 21.12.2016г.

По делото се назначи комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, видно от която на 21.12.2016г. около 13,45ч. на първокласен път Е79 В.М. С. в посока с.Б. към с.С. се е движил лек автомобил марка „Хонда”, модел „Сивик”, с ДК №ВН 9146 ВС, управляван от П.Б. П.. Водачът предприема маневра изпреварване, като преминава в лявата лента за движение, по която в противоположната посока се е движил М.Т.М. с л.а. марка „Сеат”, модел „Кордоба” с ДК №ВН 8696 ВМ. В резултат на предприетата от водача П.Б.П. маневра – изпреварване настъпил сблъсък между двата автомобила, при който били причинени телесни увреждания на ищеца Й.И.Г., пътник в л.а. марка „Хонда”, модел „Сивик”, с ДК №ВН 9146 ВС. От удара лекият автомобил Хонда приема ротационно движение около оста си в посока на въртене по часовниковата стрелка и след като се завърта на над 180 градуса в дясната част на дясното лента е застигнат от попътно движещ се Рено Мастер с рег.№ВН3122 АВ и ударен в предна лява част от предна дясна част на товарния автомобил, при който удар хондата е отхвърлена в дясно на платното за движение. Експертизата определя скоростта на марка „Хонда”, модел „Сивик”, с ДК №ВН 9146 ВС на 78 км./ч. Водачът на „Хонда”, модел „Сивик”, с ДК №ВН 9146 ВС, управляван от П. Б. П. е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП в случай че не е навлизал в лентата за насрещно движение. Обезопасителният колан при правилно поставяне ограничава и предпазва пътника при движението му напред, но не и при страничен удар и странично въртене. Пострадалият Й.И.Г. пътник в автомобила на П. Б.П. е получил при ПТП охлузвания по главата, счупване на дясната раменна кост от многофрагментен тип с дислокация на фрагментите странично. В резултат на травмата и след приключване на възстановителните процеси са налице усложнения, изразяващи се в невъзможност за извършване на движения на крайника в пълен обем, които са с постоянен характер. Констатираните увреждания са в резултат на настъпилото ПТП. При получаване на фрактурата е налице спонтанна и палпаторна силна болезненост, която след прилагане на лечение и напредване на възстановителните процеси е намаляла и изчезнала с приключването им за срок от 3-5 месеца. Към настоящия момент може да се прояви болка при натоварване или при промяна на времето, което ще се наблюдава доживот. В резултат на травмата ищецът за срок от 3-5 месеца не е могъл да извършва в пълен обед действия и движения с дясната ръка, което е затруднявало ежедневните му нужди. Увреждането би се получило при този механизъм на настъпване на ПТП без значение с или без поставянето на предпазен колан.

По делото се разпита свидетелката В.Е. И., снаха на ищеца. Свидетелката заявява, че края на 2016г. свекър й е претърпял тежка катастрофа, при която е счупил ръка и е имал охлузвания по главата от счупените стъкла. Закаран е бил в болница, бил е стресиран и изплашен, имал е силни болки и съсиреци по главата. Ръката му е била оттекла и не можел да се обслужва. Свекърва й му е помагала непрекъснато и го е обслужвала. Ръката му била обездвижена с гипс. Пиел е обезболяващи хапчета. Шината я е носил дълго, може би два месеца. Лекарят е казал, че счупването е лошо има хематоми и следва да се разрежда кръвта. Година след травмата не се е възстановил, вдига я до определено ниво, на мястото на фрактурата е останала подутина. Няма и сила. След ПТП Й.И.Г. изпитва страх да се качва в кола.

По делото се разпита свидетеля И.Й. И., син на ищеца. Свидетелят е бил уведомен са ПТП, при което е пострадал баща му. Получил е счупване на дясната ръка между лакътя и рамото. Видял го на следващия ден, вече бил с шина и се оплаквал от силни болки. Имал и набити стъкла по главата. Не е могъл сам да се обслужва. Ръката е била обездвижена около два месеца, приемал е обезболяващи. Пострадалият не може да работи с пострадалата ръка.

            При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.

            Увредено лице Й.И.Г. е предявило пряко срещу застраховател осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Правното основание на иска е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с  чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

            Видно от събраните доказателства и в частност комплексната съдебно автотехническа и медицинска експертиза се установява настъпването на 21.12.2016г. ПТП, при което при неправилно изпреварване предприето от водача П. Б.П. на лек автомобил марка „Хонда”, модел „Сивик”, с ДК №ВН 9146 ВС, при което е пострадал пътника Й.И.Г.. Ищецът Й.И.Г. е получил охлузвания по главата, счупване на дясната раменна кост от многофрагментен тип с дислокация на фрагментите странично. В резултат на травмата и след приключване на възстановителните процеси са налице усложнения, изразяващи се в невъзможност за извършване на движения на крайника в пълен обем, които са с постоянен характер. Констатираните увреждания са в резултат на настъпилото ПТП. При получаване на фрактурата е налице спонтанна и палпаторна силна болезненост, която след прилагане на лечение и напредване на възстановителните процеси е намаляла и изчезнала с приключването им за срок от 3-5 месеца. Към настоящия момент може да се прояви болка при натоварване или при промяна на времето, което ще се наблюдава доживот. В резултат на травмата ищецът за срок от 3-5 месеца не е могъл да извършва в пълен обед действия и движения с дясната ръка, което е затруднявало ежедневните му нужди.

            От това следва  несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, вреди, вина, причинна връзка между поведението на Петър Борисов Петров и увреждането на пострадалия Й.И.Г..

            По делото се установи наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност” по полица №BG/03/1160001840554 при ответника З. „Б.В.И.Г.” към 21.12.2016г.

            По отношение на иска за неимуществени вреди.

            Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52  ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на средна телесна повреда „фрактура на дясната раменна кост от многофрагментен тип с дислокация на фрагментите странично, което довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка общо за срок от 3-5 месеца. Счупването е свързано с интензивни болки, за което свидетелстват и разпитаните свидетели и СМЕ и са взимани обезболяващи лекарства.

            Съдът кредитира назначената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза изцяло.

С оглед на горното размерът на обезщетението за неимуществени вреди, болки и страдания следва да бъде определен на сумата от 40 000 лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния размер от 70 000 лв. е неоснователен.

Ищецът е спазил изискването на чл.380 КЗ да посочи банкова сметка ***, като ответникът не твърди и не представя доказателства да е обезщетил пострадалия, поради което е в забава.

            Неоснователни са възраженията на ответника З. „Б.В.И.Г.” за наличие на съпричиняване. С поведението си пострадалият Й.И.Г. не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като видно от експертизата предпазният колан не може да предотврати и предпази пострадалия при този механизъм на настъпване на ПТП.

            Неоснователно е възражението на ответника „З.Б.В.И.Г.” АД за неоснователност на иска, поради извършена от ищеца цесия на вземането за което е уведомен. Не се твърди и доказа плащане на щетата от страна на застрахователя, а и обезщетението се определя от съда по справедливост с влязло в сила съдебно решение, след което би могло цесията да прояви своето прехвърлително действие.  Съгласно чл.298 ГПК влязлото в сила съдебно решение ще има сила и по отношение на правоприемниците на спорното право.

            Ето защо съдът намира предявения от Й.И.Г.  срещу „З.Б.В.И.Г.” АД иск с правно основание по чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с  чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за основателен в посочения по горе размер.

            На А.„Ч.”, следва да се присъдят разноски в размер на 2146,28лв, съобразно чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г.

            При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК и чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ ищецът Й.И.Г. следва да понесе направените от ответника З. „Б.В.И.Г.” разноски в размер на 64,50лв., съответно на отхвърлената част от исковете.

            Съгласно чл.78 ал.6 ГПК ответникът З. „Б.В.И.Г.” следва да бъде осъден да заплати на СОС общо 2200,-лв. (дължимата държавна такса 1600,-лв. и разноски в размер на 600,-лв.)

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Й.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** по сметка IBAN ***,-лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от Й.И.Г. от ПТП, настъпило на 21.12.2016г., и наличие на застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/03/1160001840554, за л.а марка „Хонда”, модел „Сивик”, с ДК №ВН 9146 ВС, ведно със законната лихва върху сумата от 21.12.2016г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 70 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.1 т.2 Закона за адвокатурата З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.„Ч.”, представлявано адв. Е.П. от САК, със съдебен адрес:***, сумата от 2146,28лв. (две хиляди сто четиридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК Й.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 64,50лв. (шестдесет и четири лева и петдесет стотинки), представляващи разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С.Бул.Витоша №2 сумата   2200,-лв. (две хиляди и двеста лева), представляваща държавна такса и разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: