№ 195
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20221800500127 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С решение № 260045 от 29.09.2021 г., постановено по гр. дело №
1084/2018 г. на Районен съд- гр. К. е извършена делба, като са поставени в дял
на ЗДР. Р. СТ. следните имоти:
1. нива 12770.10.79, с площ от 4200 кв.м. 5-та категория, при съседи
12770.10.106, 12770.10.78, 12770.10.59, 12770.10.58, 12770.10.57, 12770.10.80
и 12770.10.81;
2. нива 12770.11.32, с площ- 3000 кв.м., 5-та категория, при съседи
12770.11.31, 12770.11.248, 12770.11.166 и 12770.11.167;
3.нива 12770.7.42, с площ- 2401 кв.м., 5-та категория, при
съседи:12770.7.41, 12770.7.5, 12770.7.43, 12770.1.67 и 12770.1.100
4.ливада 12770.1.98, с площ- 2636 кв.м., при съседи 12770.1.99;
5. пасище, мера 12770.5.219, с площ от 2.636 дка;
В дял на Н. Р. СТ. са поставени:
1.нива 12770.9.27, с площ- 2593 кв.м., 7-ма категория, при съседи
1
12770.9.4., 12770.9.2, 12770.9.3, 12770.9.6, 12770.9.28, 12770.9.9, 12770.9.10 и
12770.9.5;
2.нива 12770.11.141, сплощ-4000 кв.м., 5-та категория, при
съседи:12770.11.143, 12770.11.140, 12770.11.162 и 12770.11.163;
3. нива 12770.11.14, с площ- 700 кв.м., 5- та категория, при
съседи12770.11.14, 12770.11.10, 12770.11.166;
4. ливада 12770.1.97, с площ 1000 кв.м., при съседи 12770.1.94 и
12770.1.23.
ЗДР. Р. СТ. е осъден да заплати на Н. Р. СТ. сумата от 1560 лева за
уравняване на дяловете им.
С оглед изхода на делото са разпределени разноските по делото.
Срещу постановеното решение е подадена въззивната жалба от З.С., с
която се прави оплакване, че първоинстанционния съд не е взел предвид
факта, че жалбоподателя притежава 5/9 идеални части от правото на
собственост върху недвижим имот с идентификатор 12770.5.219, поради
което сумата, която е следвало да заплати за уравняване дяловете на брат си-
Н.С. е 901 лева, а не сумата от 1560 лева. В резултат на това, жалбоподателят
е осъден да заплати повече от реално дължимото.
Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт в тази му част.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
Н. Р. СТ..
С оглед горното съдът намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно - постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и
с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.
Решението е допустимо - съдът е разгледал предявения иск при наличие
на предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск.
Обжалва се онази негова част, с която жалбоподателят е осъден да
заплати сума в размер на 1560 лева за уравняване дяловете на брат си- Н.С.,
която сума е сформирана от сумите 374 лева, определена за уравняване на
2
дяловете на нивите и ливадите на двамата съделители и сумата от 1186 лева,
представляваща стойността на недвижим имот с идентификатор 12770.5.219,
който е постановен в дял на жалбоподателя. В останалата част като
необжалвано решението е влязло в сила.
Не е спорно в производството пред настоящата инстанция, че сумата от
374 лева, която първоинстанционния съд е определил, че следва да се заплати
от жалбоподателя за уравняване на дяловете на нивите и ливадите с другия
съделител по делото е правилно изчислена. Обхватът на въззивната проверка
включва това, дали правилно е била изчислена останалата част от
определената общо дължима сума в размер на 1560 лева, а именно сумата от
1186 лева. Последната сума първоинстанционният съд е счел, че следва да се
заплати от жалбоподателят за постановения му в дял недвижим имот с
идентификатор 12770.5.219.
С първоинстанционния акт е извършена делба на девет броя недвижими
имоти, находящи се в землището на с. В., община К., между съделителите по
делото, явяващи се наследници на Р. С. М.. Съобразно квотите на двамата
съделители- пет от имотите са поставени в дял на жалбоподателя, докато
останалите четири са поставени в дял на Н. Р. СТ./брат на жалбоподателят/.
Първоинстанционния съд е преценил, че за уравняване на дяловете, то
жалбоподателят следва да заплати на брат си сумата от 1560 лева.
По делото е прието заключение на вещото лиже инж. Л. М. по съдебно-
техническа експертиза (л.115 и следв. от п.д.), от което се установява, че за
уравняване на дяловете за нивите, жалбоподателят следва да заплати на брат
си- 216 кв.м., докато за ливадите 616 кв.м. По отношение на пасището с
идентификатор 12770.5.219, е дал заключение, че по преценка на съда имота
следва да се постави в дял на някой от съделителите по делото, след
уравнение на дела на другия.
С даденото заключение вещото лице е посочило, че жалбоподателят
следва да заплати на брат си- Н.Р., сумата от 374 лева определена по следният
начин: 216 кв.м.+616 кв.м.=832 кв.м. или 0,832 дка х 450 лв./цена на декар в
районна/.
По отношение на пасище, мера с идентификатор 12770.5.219, с площ от
2.636 дка е дал заключение, че дължимата цена е в размер на 1186 лв.
Първоинстанционния съд е допуснал очевидна фактическа грешка като е
приел, че площта на посочения имот е 2.636 дка, а не 2.900 дка. Последният
факт е установен по делото от приетите писмени доказателства, а именно
скица от АГКК- София област и решение №1016 от 06.10.2017г., постановено
от ОСЗ- Г.. Освен това в решението по допускане на делба по делото, имота е
допуснат до делба именно с площ от 2.900 дка.
Наред с това, че не е била взета предвид реалната площ на имота,
3
първоинстанционния съд е стигнал и до неправилен извод за това, че
жалбоподателят не притежава 5/9 идеални части от пасище, мера с
идентификатор 12770.5.219.
В резултат на горното, неправилно е била определена и сумата, която
следва да се заплати от страна на жалбоподателят на другият съделител по
делото, с цел уравняване на дяловете им.
С оглед на установената фактическа обстановка, окръжният съд намира
от правна страна следното:
Съсобствеността във втората фаза на съдебната делба се ликвидира
посредством един от следните способи: теглене на жребий, чрез
разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по
реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан, съгл. чл. 348 от
ГПК. Не е спорно по делото как са поставени в дял имотите между двамата
съделители, а е спорен размера на дължимата сума от страна на
жалбоподателя- З.С. на неговия брат Н.С. за уравняване стойността на
дяловете им.
Уравняването на дяловете в производството по извършване на делба е
предназначено да отстрани възникналото несъответствие между стойността
на реалните дялове получени от съделителите, когато същите се различават
значително от стойността на дела им в съсобствеността.
Ето защо, доколкото в конкретният случай не е постигната тази нейна
цел, то обжалваното решение следва да бъде отменено в тази му част.
От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят следва да
заплати на брат си Н.Р. сумата от 374 лева, определени по следният начин:
216 кв.м. за уравняване на дяловете за нивите + 626 кв.м. за уравняване на
дяловете за ливадите или общо 832 кв.м./ 0,832 дка/, като сумата се получава
след като се умножи по определената средната пазарна цена на имотите в
района, а именно 450 лв.
По отношение на пасище, мера с идентификатор 12770.5.219, с площ от
2.900 дка, общата стойност на имота е 1305 лв., поради което в конкретния
случай следва да се отчете обстоятелството, че жалбоподателят притежава 5/9
идеални части от правото на собственост върху него или 1,611 дка. Тоест за
уравняване на дяловете на брат му, следва да заплати неговите 4/9 идеални
части или 1,289 дка. Съобразно приетата пазарна оценка на имотите в района,
а именно 450 лв. на дка, то дължимата сума по отношение на този имот следва
да е 1,289 дка х 450 лева или сума в размер на 580,05 лева.
Въз основа на горното, общо дължимата сума за уравняване на дяловете,
която следва да се определи за заплащане от страна на жалбоподателя е в
размер на 954.05 лева/580,05+374 /.
Ето защо поради различни изводи от тези на първоинстанционния съд,
решението в обжалваната му част следва да бъде отменено, а въззивната
жалба уважена.
Съдът не е сезиран с искане за произнасяне по отношение на сторените
разноски в хода на производството пред настоящата инстанция, поради което
4
не дължи служебно произнасяне.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260045 от 29.09.2021 г., постановено по гр. дело
№ 1084/2018 г. на Районен съд- гр. К., в частта с която ЗДР. Р. СТ. е осъден
да заплати на Н. Р. СТ. сумата от 1560 лева за уравняване на дяловете и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗДР. Р. СТ. да заплати на Н. Р. СТ. сумата от 954.05 лева за
уравняване стойността на дяловете им. .
Решението в тази му част подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5