Решение по дело №259/2021 на Окръжен съд - Пловдив

          Р Е Ш Е Н И Е № 260627

гр.Пловдив, 10.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                    

 

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 259/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на Ш.Я.М. ***, чрез адв.И.Д. *** срещу решение № 261224/09.11.2020г. по гр.д. № 2781/2020г. на Пловдивски районен съд, ХІІ граждански състав. С обжалваното решение е признато за установено по отношение на Ш.Я.М., ЕГН **********,***, че в отношенията  между страните, дължи на  „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, следните суми , за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 305, издадена по частното дело № 684 по описа на ПРС за 2020г:  9 770,83 лева – стойност на 52164 КвтЧ. доставена за периода от 12.01.2019г. до 11.07.2019г., но неотчетена  електроенергия,  ведно със  законната лихва върху тази сума  от датата на подаването на заявлението – 17.01.2020г до окончателното изплащане на вземането, и лихва като обезщетение за забава в периода от 20.08.2019г.. до 16.01.2020г., в размер от 407,12 лева.

          Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателат М. твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че фактическите констатации на решаващия съд не съответстват на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като по делото липсват писмени доказателства, от които да се установява, че ищцовото дружество е оператор на мрежата, за която да разполага с лиценз на територията на гр. Пловдив, като това обстоятелство е спорно и не било отделено като безспорно между страните по реда на ГПК, поради което не е доказана активната легитимация на ищцовото дружество. Сочи се, че по делото е оспорен представен констативен протокол от 11.07.2020 година, като ответникът твърди да не е бил уведомен, че се извършва проверка и не е поканен да присъства по време на проверката и не е присъствал. Твърди се, че успешно е оспорено съдържанието на протокола чрез гласни и писмени доказателства и същият не може да бъде приеман като доказателство по делото. Твърди се, че не е спазена методиката за изчисление на доставеното количество електроенергия, защото не е измерено сечението на процесния електрически кабел, по който е доставена ел. енергията. Не е доказано също така дали ищцовото дружество е заплатило реално на обществения доставчик „НЕК“ ЕАД действително сумата в размер на претендираната сума по делото за технологичен разход за ел. енергия. Сочи се, че съобразно Закона за енергетиката операторът на електроразпределителната мрежа е „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а крайният снабдител ще е „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, като има разлика между оператора, който разпределя и крайния доставчик, който снабдява и доставя ел. енергия като отношенията са с второто дружество и първото не може да претендира заплащането на чужда вещ, чиято собственост е на друго дружество. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕР ЮГ“ ЕАД, с който жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски за настоящата инстанция.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното: 

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

РС Пловдив е приел за доказано следното. На 11.07.2019г е извършена проверка от служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на електромерното табло, на което се намира електромер, чрез който се мери доставяно  (с номер *********), при което се установило, че към захранващия кабел на електрическото табло е присъединен кабел 2х10 мм2, които имот на ответника, в ***, без консумираната по този начин електроенергия да се отчита от електромера. Констатациите в този протокол, под номер 417723/ 11.07.2019г., са потвърдени и от разпитите на свидетелите К., служител на ищцовото дружество и св.С., служител на охранителната фирма „ДАИКС“, охраняваща имуществото на ищцовото дружество.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя М., че фактическите констатации на решаващия съд не съответстват на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като по делото липсват писмени доказателства, от които да се установява, че ищцовото дружество е оператор на мрежата, за която да разполага с лиценз на територията на гр. Пловдив, като това обстоятелство е спорно и не било отделено като безспорно между страните по реда на ГПК, поради което не е доказана активната легитимация на ищцовото дружество. За издадените лицензи по ЗЕ от ДКЕВР поддържа регистър на сайта си и всеки заинтересуван може да се уведоми, на кого е издаденн лиценз за дейността разпределение на ел. енергия за гр.Пловдив и това е именно ищцовото дружество - „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя М., че по делото е оспорен представения констативен протокол от 11.07.2020 година, като ответникът твърди да не е бил уведомен, че се извършва проверка и не е поканен да присъства по време на проверката и не е присъствал. Твърди се, че успешно е оспорено съдържанието на протокола чрез гласни и писмени доказателства и същият не може да бъде приеман като доказателство по делото. Според чл.49 от ПИКЕЕ /Д.В. бр.35 от 30.04.2019г./ присъствието на ползвателя на обекта не е условие за валидност на съставения констативен протокол. При отсъствие на ползвателя на обекта, протокола се подписва от представител на оператора и свидетел, които не е служител на оператора. Това в казуса е сторено, като св.К.Ш. и св.Ц.С. /л.55/, не са служители на оператора на мрежата. Изпълнено е и изискването на чл.49 ал.4 от ПИКЕЕ в такъв случай в седемдневен срок констативния протокол да се изпрати на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка /л.7/. Разпитаната пред въззивния съд свидетелка Е.Д. /л.31/ с нищо не може да измени фактическите констатации направени от първата инстанция, защото не е присъствала на проверката от начало до край и има бегли наблюдения над извършената проверка за част от времето на нейното протичане.

Основателно е възражението на жалбоподателя М., че съобразно Закона за енергетиката операторът на електроразпределителната мрежа е „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а крайният снабдител ще е „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, като облигационните отношения са с второто дружество и първото не може да претендира заплащането на чужда вещ, чиято собственост е на друго дружество.

Относно спорния въпрос по делото за вида и характера на отговорността за корекция на сметка на потребител на ел. енергия от страна на крайния снабдител или доставчик от последна инстанция има промяна в законодателната рамка – нова т.6 от ал.2 на чл. 98а от ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./ и приети ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013г. - отменени/ Така че след тази законодателна промяна старата практика на ВКС много добре обобщена в решение  №  115/20.05.2015 г.  по  гр.  д.  №  4907/2014г.  на  IV  ГО  на ВКС, за периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ до влизане в сила на новите ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр. 98/2013г./ не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото, размерът на реално консумираната ел. енергия и неправомерно поведение от страна на потребителя за този период, губи силата си за новите правоотношения развили се след 16.11.2013г. При нова правна база се създава и нова съдебна практика. За тези правоотношения настъпили след 16.11.2013г. е налице нова съдебна практика примерно отразена в решение №111/17.07.15г. по т.д.№1650/14г. на I т.о., решение №118/18.09.17г. по т.д.№ 961/16г. на IІ т.о., решение №115/20.09.17г. по т.д.№1156/16г. на I т.о. Според тази практика крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г.

Основателно е възражението на жалбоподателя, за това че вземането на ответника «Електроразпределение ЮГ» ЕАД не е доказано по основание и че ел.енергията доставена на крайните клиенти е по договор сключен между тях и крайния снабдител в казуса «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД, а не с ответното дружество.  Много ясно законът в чл.98 ал. 2 т.6 букви „а“ и „б“ от Закона за енергетиката посочва в полза на кои правни субекти е възможно да се извършва корекция на сметката по правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ /наречени за краткост ПИКЕЕ/. Това са или крайния снабдител за потребена ел. енергия или клиента на потребената енергия. Ясно е записано в решение №118/18.09.17г. по т.д.№ 961/16г. на IІ т.о., че с изменението на ЗЕ е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите, във всеки случай на неизмерена или неточно измерена доставена ел. енергия. В решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. №29912018г. на ВКС, ІІІ г.о. тази отговорност на потребителите е обснована с наличието на договор за продажба /доставка/, при които се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока – чл.183 от ЗЗД.

Правните субекти продаващи /доставящи/ ел. енергия на крайните клиенти по чл.92 - чл.96 от ЗЕ са крайния снабдител, търговеца на електрическа енергия и доставчика от последна инстанция, като само тези правни субекти могат да продават електрическа енергия на потребителите. Ето защо само тези правни субекти могат по правилото на чл.98 ал.2 т.6 буква „а“ от Закона за енергетиката да извършват корекция на сметката в своя полза по правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ.

          Съобразно новите ПИКЕЕ издадени от КЕВР /ДВ бр.35 от 30.04.2019г./ по принцип титуляра на правото да се извърши корекция на сметката на потребителя не са доставчиците на ел. енергия, а оператора на електроразпределителната мрежа - чл.56 ал.1 от ПИКЕЕ, с едно изключение за доставчика - чл.56 ал.4 от ПИКЕЕ. Но според ЗЕ оператора на мрежата няма право да продава електрическа енергия на потребители. Съобразно §1 т.34б буква «а» от ДР на ЗЕ оператора на електроразпределителната мрежа осъществява разпределението на ел. енергия по електроразпределителната мрежа и отговаря за функционирането й и нейната поддръжка и развитието й, както и за връзката и с другите мрежи.

          Тосет в казуса е налице противоречие между закона чл.98 ал. 2 т.6 буква „а“ от Закона за енергетиката и подзаконов нормативен акт – чл.56 ал.4 от правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ /наречени за краткост ПИКЕЕ/ относно това кой субект в системата на енергетиката има право да извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия. На основание чл.15 ал.3 от ЗНА при противоречие между правилник и нормативен акт от по-висока степен правораздавателния орган прилага нормативния акт от по-висока степен. Или с други думи казано не може с подзаконов нормативен акт да се изменя закон. Тоест в казуса се прилага чл.98 ал. 2 т.6 буква „а“ от Закона за енергетиката, като в казуса правния субект имащ право да извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия е доставчика на ел. енергията, а не оператора на електроразпределителната мрежа в казуса „Електроразпределение ЮГ” ЕАД. Ето защо незаконосъобразно оператора на мрежата „Електроразпределение ЮГ” ЕАД е фактурирал като дължима на него сумата за неизмерената електроенергия в казуса. Същата не се дължи на него, а на доставчика на ел. енергия за конкретния потребител. Ето защо предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло, а решението да се отмени изцяло като незаконосъобразно.  

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на жалбоподателят М. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Такива по делото се доказаха реално направени в заповедното производство 830 лева за адвокатски хонорар за защита по това дело /л.17/. За първата инстанция 50 лева за депозит за свидетели /л.40/ и 400 лева за адвокатски хонорар /л.50/. Разноски пред въззивния съд са 203,56 лв. за държавна такса /л.11/ и 600 лева за адвокатски хонорар /л.25/. Общо разноски по заповедното и съдебното производства 2 083,56 лева

 Мотивиран така съдът.

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 261224/09.11.2020г. по гр.д. № 2781/2020г. на Пловдивски районен съд, ХІІ граждански състав., като вместо това

          ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ предявени от „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 срещу Ш.Я.М., ЕГН **********,***, че последният им дължи следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 305/21.01.2020г. по частно гражданско дело № 684 по описа на ПРС за 2020г:  9 770,83 лева – стойност на доставена за периода от 12.01.2019г. до 11.07.2019г., но неотчетена  електроенергия,  ведно със  законната лихва върху тази сума  от датата на подаването на заявлението – 17.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и лихва като обезщетение за забава в периода от 20.08.2019г. до 16.01.2020г., в размер от 407,12 лева.

          ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 да заплати на Ш.Я.М., ЕГН **********,*** сумата от 2 083,56 лева, разноски по заповедното и съдебното производства.

          Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.