Определение по дело №49/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 17
Дата: 16 февруари 2022 г.
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20227120700049
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

16.02.2022 г.

    Град

Кърджали

 

Кърджалийски административен

Съд                   

 

Състав

 

На

16.02.

                                          Година

2022 г.

 

В

Закрито

заседание и следния състав:

 

                                    Председател

Ангел Момчилов

 

                                           Членове

 

 

                                    Съдебни заседатели

 

 

 

 

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

Адм.

дело номер

49

По описа за

2022

 година.

 

Производството пред Административен съд – Кърджали е образувано след изпращането по подсъдност от Районен съд – Кърджали на жалба от С.К.И. от ***, с ЕГН **********, имаща характер на искова молба, с която е предявена претенция за обезщетение в размер на 200 000 лв. С Определение № 426/10.09.2021 г. по гр.д. № 1140/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, е прекратено производството по делото и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Кърджали. Съставът на районния съд е приел, че С. К. не претендирал имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудови злополуки в ***, а били изложени твърдения, че поради действия и бездействия на служители *** не е бил своевременно освидетелстват и не  му била отпусната пенсия от датата на първата претърпяна трудова злополука на 25.01.1996 г., каквато претендирал да му се зачисли от тази дата, респ. да бъде обезщетен за липсата на пенсия. Изложени са мотиви, че ищецът излагал недоволство от това, че не бил представен своевременно на ТЕЛК за освидетелстване от администрацията *** и вместо да бъде в отпуск по болест, инспекторът по труда му казал да вземе годишна отпуска и чак след като бил освободен на 25.06.2003 г. подал документи и бил на ТЕЛК на 17.09.2004 г. Поради това не му била определена дата на инвалидизиране и зачислена пенсия от 25.01.1996 г., за което се обръщал към юриста на НОИ и други лица.

По изложените съображения, районният съд е приел, че квалификацията на предявената искова претенция е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а не по чл. 200 от КТ, прекратил е производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд – Кърджали. Против определението на районния съд е депозирана частна жалба от С.К.И., която е оставена без уважение с Определение № 13/12.01.2022 г. по ВЧГД № 215/2021 г. по описа на     Окръжен съд – Кърджали. Въззивният съд е изложил мотиви, идентични с тези в обжалваното определение.

Настоящият състав на Административен съд - Кърджали намира, че производството по депозираната от С.К.И. от ***, с ЕГН **********, жалба/вх. № 861/3.8.2021 г. на КОС/, имаща характер на искова молба, с която е заявена претенция за заплащането на обезщетение в размер на 200 000 лв., не му е подсъдно, респ. със същата е предявен иск от С.К.И. с правно основание чл. 200 от КТ, а не иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съображенията за това са следните съображения:

Видно от изложеното в процесната жалба/искова молба на стр. 2/л. 4, стр. 2 от гр.д. № 1140/2021 г. на КРС/, ищецът претендира 200 000 лв. за 2 бр. трудови злополуки. Към жалбата са представени Акт за трудова злополука № ** от *** г. и Акт за трудова злополука № ** от *** г. В депозирана следваща жалба по делото/л. 18 – 19/, жалбоподателят изрично е посочил, че ***. На стр. 3 от жалбата е изложено следното:„че някой пострадал по време на работа, да му се плаща тр. злополука“. В намиращите се по делото писмени бележки/л. 26/ К. отново е посочил: „и аз не отстъпвам и 1 стотинка от 200 000 лв. За *** хората плащат над 100 000 лв.“ Безспорно е, че в подадените няколко жалби С.И. сочи действия на служители от администрацията *** и впоследствие на служители на ТП на НОИ – Кърджали, които според него са довели до по-късното му инвалидизиране, но така изложените факти не обосновават квалификация на исковата претенция в размер на 200 000 лв. по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че в подадената в производството по ВЧГД № 215/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали жалба/л. 17 от делото/ са въведени твърдения, че се иска обезщетение за имуществени вреди (посочено като 1) и актуализация на периода от дата на инвалидизиране (посочено като II). В подкрепа на това, че С.К. претендира обезщетение за сумата от 200 000 лв. от трудова злополука е и постъпилата по настоящето дело жалба с вх. № 321/14.02.2022 г./ постъпила по пощата и не подписана от лицето/, в която изрично се сочи, че е *** по време на работа в *** и исканията са: граждански иск за 200,000 лв., за периода от 25.01.56/очевидно техническа грешка и се има предвид 96/ до „днес“.

Очевидно е, че претенцията на С.К.И. за заплащане на сумата в размер на 200 000 лв. е заявена като обезщетение *** по време на работата му ***, за което е представил и актове за настъпили трудови злополуки. Същевременно с това лицето претендира и актуализация на пенсията му със задна дата, за което сочи и неправомерни действия на пенсионните органи. Без значение за правната квалификация на претенцията е, че лицето твърди имуществен характер на вредите. Процесните жалби са изготвени собственоръчно от жалбоподателя, което обяснява хаотичността на изложените в тях факти и обстоятелства. Липсва каквото и да е позоваване, че сумата от 200 000 лв., произтича от неначислена пенсия от 1996 г. и е вследствие на  незаконосъобразни действия и/или бездействия на служители от администрацията ***, каквито изводи се съдържат в актовете на районния и окръжния съд. Конкретизация на искането, характера на претендираните вреди, техния произход и периода за който се претендират се осъществява от съдът, пред който е депозирана молбата, чрез оставяне без движене и даване на конкретни указания на подателя да посочи, в какво конкретно състои искането, което задължение, според настоящия състав, е изпълнено формално от районния съд.

По изложените съображения, съставът на Административен съд – Кърджали намира, че правната квалификация на заявената от С.К.И. от *** претенция за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лв. за настъпили трудови злополуки, е иск по чл. 200, ал. 1 от КТ, а не по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което разглеждането на същата е компетентността на Районен съд –Кърджали. 

Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 6 във вр. с чл.135, ал. 5 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

        ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 49/2022 г. на Административен съд - Кърджали.

        ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ по отношение на депозираната жалба от С.К.И. от ***, с ЕГН **********/вх. № 861/3.8.2021 г. на КОС/, имаща характер на искова молба, с която е заявена претенция за заплащането на обезщетение в размер на 200 000 лв., между Административен съд – Кърджали и Районен съд гр.Кърджали.

        ИЗПРАЩА делото за определяне на подсъдността на смесен състав на ВКС и ВАС, чрез ВАС.

        Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                       Съдия :