Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260041
гр.Добрич 16.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На шестнадесети септември 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №394 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Блексирама“ АД-гр.С. срещу
решение №155/15.11.2019 г.,вписано под №116,т.I,стр.225-226/15.11.2019 г. в публичния регистър по
чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№1/2019 г. на Районен съд-гр.Каварна,с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу Н.А.Г. с ЕГН ********** *** иск с
правно основание чл.220 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 2
065,50 лева.Сочи се от въззивника,че обжалваното решение е неправилно поради
противоречие на материалния закон,необоснованост и допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила.Районният съд събрал и ценил като релевантни за спора
неотносими доказателства-медицинска документация за провеждано лечение на
онкологично заболяване на ответницата.Последните обстоятелства били основания
само за житейски,но не и правни съждения,и нямали отношение към правния
спор.Първоинстанционният съд извел изводи за факти и обстоятелства,които не
били спорни и по които ответницата не била релевирала възражения,и така били
нарушени диспозитивното начало в процеса и принципът за равенство на
страните.Нямало от ответницата по делото възражения относно основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните,поради което преценката
на съда за незаконосъобразност на това прекратяване била извън предмета на
спора.Подробно са развити доводи от въззивника за законосъобразност на
прекратяването на трудовото правоотношение с ответницата по делото на основание
чл.326 ал.1 от КТ и за дължимостта от ответницата в полза на работодателя на
обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ поради неспазен от същата срок на
предизвестието.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и за
уважаване на иска.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете
инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното
производство въззиваемата Н.А.Г. изразява становище за неоснователност на
жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Същата отново
изтъква своите здравословни проблеми и проведеното от нея лечение,сочени като причина
за отправеното волеизявление за прекратяване на трудовото й правоотношение с
въззивника.
Като постави на
разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 26.11.2019 г.,а жалбата е подадена по пощата на 10.12.2019 при изтекъл за страната срок за въззивно
обжалване на 10.12.2019 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и
подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с
правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана
по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявения
допустим иск.Решението е и правилно и следва да бъде потвърдено поради следните
съображения:
Гр.д.№1/2019 г. на КРС е образувано по повод
искова молба,с която е предявен иск на основание чл.220 ал.1 от КТ във връзка с
чл.326 ал.2 изр.3 от КТ от „Блексирама“ АД-гр.С. срещу Н.А.Г. с ЕГН ********** ***
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 2 065,50
лв,представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване
на трудовото правоотношение между страните на основание чл.326 ал.1 от КТ със
заповед №1806003/05.06.2018 г. на пълномощник на ищцовото дружество,ведно със
законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска,до
окончателното й изплащане.
Изложено е в исковата молба,че ответницата
Н.А.Г. е заемала в ищцовото дружество длъжността „камериерка“ по силата на срочен
трудов договор №18057/30.03.2018 г.,по който същата следвало да престира
работната си сила през периода от 02.04.2018 г. до 30.09.2018 г.На 05.06.2018
г.,след като отработила два месеца от предвидения срок,Г. отправила до
работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение на
основание чл.326 от КТ,като посочила,че желае да бъде освободена от следващия
ден,както и че няма да отработи срока на предизвестието.Трудовото
правоотношение било прекратено,считано от 06.06.2018 г.Съобразно разпоредбата
на чл.220 ал.1 от КТ ответницата дължала на работодателя обезщетение за
неспазен срок на предизвестието в размер на брутното й трудово възнаграждение
за неспазения срок,който съгласно чл.326 ал.2 изр.3 от КТ бил тримесечен при
срочен трудов договор.
В писмен отговор ответницата Н.А.Г.
оспорва основателността на иска,като излага единствено доводи какви
обстоятелства /сериозни здравословни проблеми-онкологично заболяване/ са
причина за желанието й да бъде освободена предсрочно от работа при ищеца.
Видно от трудов договор №18057/30.03.2018
г. /на лист 16 от делото на КРС/,ответницата Н.А.Г. е била заета по трудово
правоотношение с ищцовото дружество на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ във
връзка с чл.70 от КТ със срок за изпитване на длъжността „камериерка“ в отдел
„Вили“ с място на работа „Г.К.Б.““-гр.Б.,местност „Т.“.Трудовият договор е бил
сключен за срок до 30.09.2018 г. вкл.,като е уговорен срок за изпитване в полза
на работодателя-4-месечен,считано от датата на сключване на договора.На
05.06.2018 г. ответницата Г. отправя до работодателя предизвестие вх.№1806002/05.06.2018
г. /на лист 22 от делото на КРС/,с което го уведомява,че на основание чл.326 от КТ желае прекратяване на трудовото си правоотношение.Същата изрично е отразила
в предизвестието,че не желае да спази срока на същото и да го отработи.С молба
от същата дата /на лист 23 от делото на КРС/ Г. заявява,че настоява да бъде
освободена от работа,считано от 06.06.2018 г.,т.е. от следващия ден.Със заповед
№1806003/05.06.2018 г. на пълномощник на ищцовото дружество е прекратено
трудовото правоотношение с ответницата на основание чл.326 ал.1 от КТ,считано
от 06.06.2018 г.
Настоящият трудов договор,по който
ответницата е била заета при ищцовото дружество,е със смесен характер.Същият е
сключен като договор със срок за изпитване от четири месеца в полза на
работодателя /т.3.2 от договора/,т.е. има такъв характер за периода от датата
на сключване на договора на 30.03.2018 г. до 30.07.2018 г.,а за останалата част
от уговорения срок на действие до 30.09.2018 г. вкл. представлява окончателен
срочен трудов договор /т.3.1 от договора/.Договорът със срок за изпитване не е
окончателен трудов договор,сключва се преди окончателния с предназначение
страната,в чиято полза е уговорено изпитването,предварително да провери дали
замисленият от нея договор ще удовлетвори интересите,които инвестира в един
окончателен договор.При отправяне на предизвестието от ответницата Г. на
05.06.2018 г. всъщност се цели от нея прекратяване на договора за
изпитване,който още не се е трансформирал в окончателен безсрочен или срочен
такъв.Според разпоредбата на чл.326 ал.1 от КТ срокът на предизвестието може да
бъде максимум тримесечен при безсрочен трудов договор,ако е уговорен изрично
между страните по-дълъг от законоустановения по правило 30-дневен срок /чл.326
ал.1 изр.1 от КТ/,респ. при срочните договори задължително е тримесечен,но не
повече от остатъка на срока на договора /чл.326 ал.1 изр.3 от КТ/.При смесения
характер на процесния трудов договор изрично уговореният между страните
тримесечен срок на предизвестието /т.6.2 от договора/ е законообоснован.
В случая ответницата Н.Г. е предприела
упражняване на правото си за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение с отправяне на предизвестие.Правото по чл.326 ал.1 от КТ за
едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на
работника/служителя с предизвестие е субективно право,което се упражнява само
по преценка на работника/служителя независимо от причината за прекратяване на
трудовия договор на това основание.В този смисъл е ирелевантно какви са
мотивите на ответницата Г. да поиска преустановяване на трудовото
правоотношение и същите във връзка със здравословното й състояние не следва да
се обсъждат.Работникът/служителят не е длъжен да мотивира писменото си
волеизявление,като е без значение наличието или не на съгласие на работодателя
за прекратяване на правоотношението.Трудовият договор се прекратява по силата
на закона с изтичане на срока на предизвестието /чл.335 ал.2 т.1 от КТ/.За
страните по правоотношението съществува възможност трудовият договор да се
прекрати и преди изтичане срока на предизвестието,като се заплати на другата
страна обезщетение за неспазения срок-чл.220 ал.1 и 2 от КТ.Касае се за
заместване на първоначално дължимата престация-спазване на срока на
предизвестието чрез отработването му,с друга престация-плащане на определена в
закона сума.За да произведе действие разпоредбата на чл.220 от КТ,т.е.
договорът да се прекрати преди изтичане на срока на предизвестието,дължимата сума
за обезщетение по горната разпоредба следва да е била реално изплатена.Ако
сумата не бъде платена,прекратяване на правоотношението преди изтичане на срока
на предизвестието не настъпва,но същото се прекратява по закон с изтичане срока
на предизвестието /така решение №34/24.03.2017 г. по гр.д.№2962/2016 г.,IV г.о.,ГК на ВКС;решение №617/15.10.2010 г. по
гр.д.№1493/2009 г.,III г.о.,ГК на ВКС/.
В случая
ответницата Г. изрично е отправила волеизявление за неспазване срока на
предизвестие,респ. е заявила,че не желае да отработи срока на
предизвестието,при което,за да настъпи ефектът на прекратяване на трудовото й
правоотношение на основание чл.326 ал.1 от КТ,считано от следващия ден
06.06.2018 г.,е следвало веднага да изплати на работодателя обезщетение за
неспазен срок на предизвестието като заместваща престация за неотработения срок
на предизвестието,като към датата 06.06.2018 г. сумата е следвало реално да е
получена от работодателя.С позоваването на чл.220 ал.1 във връзка с чл.326 ал.1
от КТ,без да е заплатено дължимото обезщетение,не може да се постигне желаният
ефект на прекратяването на основание чл.326 ал.1 от КТ.В този случай ефектът на
прекратяването на трудовото правоотношение не е настъпил с издаване на заповед
№1806003/05.06.2018 г. от работодателя,а е настъпил с изтичане на срока на
предизвестието,който е следвало да се отработи от ответницата.Законът свързва
момента на прекратяване на трудовото правоотношение чрез едностранно
предизвестие от работника/служителя единствено с изтичане на срока на
предизвестието /чл.335 ал.2 т.1 от КТ/,поради което и фактът дали в рамките на
този срок работникът/служителят е работил или не е ирелевантен за настъпване
ефекта на прекратяването.Така трудовото правоотношение с ответницата е
прекратено на основание чл.326 ал.1 от КТ,но не при неспазен срок на
предизвестието,при което е дължимо от ответницата обезщетението по чл.220 ал.1
от КТ,а при изтекъл срок на предизвестието,в която хипотеза претендираното от
ищцовото дружество обезщетение не се дължи от ответницата.Работодателят е
разполагал при настоящата хипотеза с възможността да прекрати трудовото
правоотношение преди изтичане срока на предизвестието поради дисциплинарно
нарушение от страна на Г. /неявяване на работа в течение на два последователни
работни дни/,но не се е възползвал от тази възможност /в тази насока
постановките на Тълкувателно решение №2 от
23.10.2012 год. по тълкувателно дело №2/2012 год. на ОСГК на ВКС/.При настъпило
реално прекратяване на трудовото правоотношение поради изтичане на срока на
отправеното от Г. предизвестие последната не дължи на работодателя обезщетение
по чл.220 ал.1 от КТ.Следва да се подчертае,че е неоснователен доводът на
въззивника,че първоинстанционният съд /респ. сега и въззивният съд/ се произнася
по законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение в
нарушение на принципа на диспозитивното начало,на състезателността и
равенството на страните,без да е наведено такова възражение от страна на
ответницата.В случая става въпрос за точно прилагане на материалния закон и на
императивните разпоредби,регламентиращи момента на прекратяване на трудовите
договори на различни основания /чл.335 ал.2 от КТ/,при съобразяване законоустановените
предпоставки за настъпване ефекта на прекратяването /в конкретната хипотеза
императивния характер на нормата на чл.220 ал.1 от КТ в частта,че при
упражняване на правото да не се спази срокът на предизвестие безусловно се
дължи заплащане на обезщетение за неспазения срок на предизвестието,за да
настъпи ефектът на прекратяването/.Съдът е длъжен служебно да се произнесе по
релевантните факти,щом се касае за точното прилагане на императивни
материално-правни норми.
Предвид
изложеното предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.Първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Ищецът и
въззивник „Блексирама“ АД-гр.С. няма право на разноски за двете инстанции с
оглед изхода от спора и такива не следва да му се присъждат.Ответницата и
въззиваема Н.А.Г. поради отхвърляне на иска срещу нея има право на такива
разноски за двете инстанции на основание чл.78 ал.3 от ГПК,но също не следва да
й се присъждат,тъй като не е претендирала такива.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №155/15.11.2019 г.,вписано
под №116,т.I,стр.225-226/15.11.2019 г. в
публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по гр.д.№1/2019 г. на Каварненския
районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.