РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Д. Симидчиев
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно
административно наказателно дело № 20215300601716 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава XХІ от НПК.
Образувано е по протест на РП-Пловдив срещу Решение
№944/30.06.2021г. постановено по АНД №3560/2021г. по описа на ПРС, V -ти
н.с.
С Решение №944/30.06.2021г. постановено по АНД №3560/2021г. по
описа на ПРС, V-ти н.с. , обвиняемият Г. К. Р. е признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 354а ал.5 вр. с ал.3 т.1 от НК, поради
което и на осн. чл.304 от НПК, вр. с чл.9 ал.2 от НК, вр. с чл.378 ал.4 т.2 от
НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение.
Срещу постановеното решение е постъпил протест от РП-Пловдив, с
който се иска да се отмени решението, като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Сочи се, че стойността на наркотичното вещество не е
единствения критерий, който да обосновава приложението на чл.9 ал.2 от НК,
доколкото паричния еквивалент е само един от елементите на престъпния
състав. Излагат се съображения, че неправилно първостепенният съд е отдал
приоритет на младата възраст на обвиняемия и чистото му съдебно минало,
1
пренебрегвайки данните по делото свързани с намерения брой наркотични
вещества у обвиняемия и воденото срещу него наказателно производство по
чл.195 ал.1 от НК, предвид което и направения от него извод за
малозначителност на деянието е неправилен. Иска се да се постанови ново
решение, с което обв.Г.Р. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл.354а ал.5, вр. с ал.3 т.1 от НК.
В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция,
представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа депозирания
протест и моли да бъде уважен като основателен, а атакуваното с него
Решение – отменено като незаконосъобразно и вместо него – постановено
ново осъдително, с което на обвиняемия да се определи административно
наказание по реда на чл. 78А от НК.
Защитата на обвиняемия е на становище, че протестът е
неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Излага съображения, че
правилно и в съответствие с инкорпорираните доказателства,
първоинстанционният съд е заключил за наличие на добри характеристични
данни на обвиняемия, взел е предвид и здравословното му състояние и
незначителното количество на инкриминираното високорисково наркотично
вещество, именно поради което е и приел, че в конкретния казус следва да
намери приложение общата норма на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като деянието
представлява маловажен случай. Прави искане въззивната инстанция да
възприеме доводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите на
Решението и да го потвърди като обосновано и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, проверявайки
изцяло правилността и законосъобразността на обжалваното решение, във
връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК намира протеста за процесуално допустим, а разгледан по
същество – за НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд,
след обстоен анализ на събраните, както в хода на досъдебното производство,
а така също и на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, при
спазване изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Г. К. Р. е роден на ********г. в гр. П., живущ в с. Б., общ. Р., обл. П.,
2
ул. „В.“ № *, б., б. г., със средно образование, неженен, работещ, неосъждан,
ЕГН: **********.
На 19.09.2020г. на територията, обслужвана от Първо РУ при ОД на
МВР - гр. Пловдив, започнала предварително планирана специализирана
полицейска операция по линия противодействие на престъпления, свързани
със съхранение и разпространение на наркотични вещества и други
противообществени прояви. Операцията продължила и след полунощ на
20.09.2020г.
Свид. В. Н. А. и свид. Ц. М. Б. - п.с. към 01 РУ при ОД на МВР - гр.
Пловдив, изпълнявали служебните си задължения по утвърдения план за
провеждане на специализираната полицейска операция, начиная от 20:00 часа
на 19.09.2020г. В тази връзка те извършвали обход на територията на с. Б.,
обл. П. като част от територията, обслужвана от районното управление. По
предварително придобита оперативна информация, полицейските служители
имали данни, че в дома на С. Х. Р., находящ се в с. Б., община Р., обл. П., на
ул. „Р.” № *, се провеждат редовни събирания на лица с цел употреба на
наркотични вещества.
Отивайки на място, на адреса с. Б., община Р., обл. П., на ул. „Р.” № *,
след полунощ на 20.09.2020г., от втория етаж на къщата се чувала силна
музика и гласове. Полицейските служители на няколко пъти повикали
собственика Р. да излезе навън, но тъй като същият не отговорил, а входната
врата била отворена, те влезли вътре. Като ги видял, собственикът С. Р. лично
ги поканил вътре. Полицаите се легитимирали на присъстващите и им
поискали документи за самоличност. Така на втория етаж на къщата били
установени още шест лица освен собственика, а именно Ф. Г. Г., Г. Б. Б., С. В.
Б., Н. Р. Р., Ж. Д. Д. и Г. К. Р.. След като влезли във всекидневната,
полицейските служители забелязали, че върху тонколона, намираща се в
близост до западната стена на стаята, били оставени два броя бучки с
неправилна форма от бяло прахообразно вещество. Върху кухненския плот
забелязали още една бучка бяло прахообразно вещество с неправилна форма,
а на холната маса била поставена и електронна везна. В единия ъгъл на
холната маса служителите забелязали и девет броя “линии” от бяло
прахообразно вещество, както и пластика. Свид. В.А. и свид. Ц. Б. поискали
обяснение от собственика Р. за въпросните бучки бяло прахообразно
3
вещество, какъв е произходът му и на кого принадлежи. Той им отговорил, че
прахообразното вещество представлява амфетамин, който бил лично негов,
предназначен за лична употреба.
Срещу С. Х. Р. било образувано бързо производство 2 за държане на
наркотични вещества без надлежно разрешително. На зададен въпрос от
полицейските служители дали някой друг от присъстващите на адреса в с. Б.,
ул. „Р.” № * притежава забранени от закона вещества и вещи, един от тях, а
именно - обв. Г. К. Р., видимо притеснен, им признал, че в предния джоб на
чантата си имал около два грама марихуана.Това се случило след полунощ на
20.09.2020г. Така бил извършен обиск и изземване при условията на
неотложност на обв. Г. К. Р., като това било преценено като единствена
възможност за събиране и запазване на веществени доказателства, за които е
било налице достатъчно основание да се предположи, че се намират у него.
При извършения обиск и изземване от предното отделение на мъжка
чанта тип „борсета“, която обв. Р. носел, били описани и иззети общо 5 /пет/
топчета суха зелено - кафява на цвят растителна маса с овална форма,
опаковани в две хартиени свивки. Г. К. Р. бил задържан на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР в арестно помещение на 01 РУ при ОД на МВР - гр.
Пловдив. Видно от депозираното по делото експертно заключение,
обективирано в протокол № 1786/20.09.2020г., представеното за изследване
вещество под формата на бучки представлява марихуана с нето тегло 2,119
грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,52
тегловни процента. В хода на разследването не са приобщени данни обв. Г.Р.
да притежава издадено надлежно разрешително по см. на чл. 32 вр. чл. 16 и
чл. 18 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите за
съхранение на високорискови наркотични вещества.
Тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд е възприел за
категорично установена, след обстоен и задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, проибщени по реда на чл.
378, ал. 2 вр. чл. 283 НПК, а именно: показанията на свидетелите Ц. М. Б., Ф.
Г. Г., Г. Б. Б., С. В. Б., Н. Р. Р., Ж. Д. Д., С. Х. Р., В. Н. А., обясненията на обв.
Р., протокол за обиск и изземване, Заповед за задържане на лице, протокол №
1786/ 20.09.2020г. за извършена химическа експертиза, характеристична
справка и свидетелство за съдимост.
4
Именно въз основа на обективен и всестранен анализ на
доказателствената маса е направен обоснован извод, въз основа на
показанията на свидетелите, възприети като логични и непротиворечиви,
подкрепени и от писмените доказателства по делото. Взето е предвид като
обективно и компетентно изготвеното експертното заключение на
химическата експертиза.
Въззивната инстанция напълно споделя доказателствения анализ на
първата инстанция и категоричното становище, застъпено в мотивите на
атакуваното решение за наличие на основания за приложение на разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК – явната малозначителност на обществената опасност на
конкретно осъщественото от обвиняемия деяние.
Проверяващият съд е съгласен, че с инкриминираното деяние
обвиняемият Р. формално е осъществил състава на престъплението по чл.
354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 НК.
От обективна страна несъмнено е установено, че обвиняемият Р. на
20.09.2020г. в с. Б., обл. П., без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество - марихуана с нето тегло 2,119 грама със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,52 тегловни
процента на стойност 12.71 лв. /дванадесет лева и седемдесет и една
стотинки/ при единична цена за грам - 6.00 лева, съгласно Приложение № 2
към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне па цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, обн. ДВ Бр. 15 от
06.02.1998г., изм. Бр. 14 от 18.02.2000г., като деянието е квалифицирано от
страна на прокурора като представляващо маловажен случай.
От своя страна въззивната инстанция напълно споделя становището
на районен съд за наличие на основания за приложение на разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НК – явна малозначителност на обществената опасност на
конкретно осъщественото от обвиняемия Р. деяние. В този аспект,
първоинстанционният съд изключително задълбочено и последователно е
изложил своите аргументи както относно правната възможност за
приложение на общата норма на чл. 9 от НК и по отношение на
привилегированите /по-леко наказуеми/ състави на престъпления, визирани в
Особената част на НК, а така също и за наличието на основания - конкретният
казус да бъде възприет като такъв с явна незначителност на обществено –
5
опасните последици.
В протеста си, Районна прокуратура гр. Пловдив оборва този извод с
няколко аргумента – приема, че стойността на инкриминирания наркотик не
обосновава непременно хипотезата на чл. 9 ал.2 от НК, че ниската степен на
обществена опасност на деянието следва да е съответна и на степента на
обществена опасност на дееца, респективно – претендира се, че фактите
относно количеството и стойността на високорисковото наркотично
вещество, както и касателно личността на дееца не са правилно оценени от
първата инстанция и не обосновават приложението на чл. 9 ал.2 от НК.
Теоретично изложението на държавното обвинение, което съвпада и с
това в обжалавания акт, е правилно, но съотнасяйки го към конкретния казус,
въззивната инстанция изразява съгласие с тезата на първостепенния съд.
Законосъобразно е становището на съда, че акцентът при тази
преценка следва да бъде поставен най – вече върху данните за личността на
обвиняемия, при категоричните доказателства, че наркотичното вещество е
било предназначено за негова лична употреба.
В допълнение към изложените обстойни и законосъобразни
съображения в атакуваните мотиви, въззивната инстанция държи да
отбележи, че аргументите в протеста в подкрепа на становището за
неприложимост на нормата на чл. 9, ал.2 от НК, противоречат на
комплексния анализ на доказателствата. Факт е, че данните за вида и
качеството на конкретното наркотично вещество, доколкото рефлектират и
върху определянето на неговата цена, могат да се ползват като основание за
приложение на привилегирования състав на чл. 354а ал. 5 от НК, каквото
всъщност е сторено от наблюдаващия прокурор при прецизиране на правната
квалификация в Постановлението, внесено по реда на чл. 375 от НПК.
Няма резон обаче единствено тези данни да се ползват като аргумент
за отказа за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, без същите да бъдат прецени
съвместно с доказателствата, установяващи степента на лична обществена
опасност на извършителя на престъплението.
За разлика от становището на прокурора, въззивният съд установи, че
в конкретния казус, характеристичните данни на обвиняемия – неосъждан, не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, с цялостно
поведение за разкриване и установяване на престъплението, с доброволно
6
съдействие, признанието на вина, изразено и поддържано още от момента на
полицейската проверка, неколкократно изразеното съжаление за стореното в
хода на цялото наказателно производство, данни за влошено здравословно
състояние, трудова ангажираност и млада възраст към момента на
осъществяване на инкриминираното деяние, са точно преценени и възприети
като много добри характеристични данни, показващи ниската степен на
обществена опасност на дееца.
Обсъдени са от първата инстанция и възраженията, сторени и в
протеста, че са налице други неприключили наказателни производства срещу
Р., което действително не променя извода за малозначителност на процесното
инкриминирано деяние, т.к. наличието на висящи, неприключили наказателни
производства не може да се третира като лоши характеристични данни и в
тази насока друг анализ би бил противозаконен на плоскостта на основния
правен принцип за презумпцията за невиновност.
Съвсем иреллевантни са и твърденията за данни, изложени от страна
на свидетелите, че обв. Р. и друг път е пушил трева в тяхно присъствие. В
тази насока аргументите на районен съд са сериозни и неопровержими.
Така установените обстоятелства обуславят извода, че деянието -
предмет на настоящото дело, формално осъществяващо признаците на
престъплението по чл. 354а, ал. 5 във вр. ал.3, т. 1 от НК разкрива
характеристиките на "малозначителност" и това изключва престъпния му
характер. Ето защо въззивният съд намира за изцяло правилни изводите на
първата инстанция, да оправдае обвиняемия Г.Р. за престъплението, поради
наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК.
Законосъобразно, съдът е приложил разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от
НПК по отношение направените по делото разноски.
При цялостната служебна проверка на атакуваното решение, въззивният
съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на
първоинстанционния съдебен акт, поради което същият следва да бъде
потвърден.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 338 от НПК, вр. с чл.
334‚ т. 6 от НПК, Пловдивският окръжен съд съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №944/30.06.2021г. постановено по
АНД №3560/2021г. по описа на ПРС, V -ти н.с.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8