Р Е Ш Е Н И Е № 260039
17.08.2020
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ
БОЕВА
при участието на
секретаря: Катя Янева,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17911 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано
е по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу П.Г.Т.,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 997,30 лева, представляваща главница по договор за паричен
заем № ******* г., сумата в размер на 125,21 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода 02.02.2017 г. – 23.11.2017 г. сумата в размер
на 702,76 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение по
посочения договор за заем, както и сумата в размер на 89,96 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 24.11.2017 г.
– 19.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сума, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 12454/2018 г. по описа на
Районен съд Пловдив.
В
исковата молба се излагат съображения, че между ответницата и „Изи Асент
Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ******* г., по силата на
който ответницата е получила сумата в размер на 1250 лева. Същата следвало да
заплати на „Изи Асент Мениджмънт“ АД
сумата в размер на 1452,66 лева, ведно с договорна лихва на 22 седмична/и и
месечна/и погасителни вноска, всяка в размер на 66,03 лева. По договора за
заем, ищцата изплатила сума в размер на 634,89 лева.
Излагат
се съображения, че между ищеца и „Изи Асент Мениджмънт“ е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., по силата
на който процесните вземания са прехвърлени на ищеца.
Поради
всичко изложено се претендират посочените суми.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Ж.Г. в качеството
и на особен представител на ответницата. В същия се излагат съображения, че
вземането не се установява по основание и размер, както и че договорът за заем
не съдържа изискуемата информация, с която е следвало ответницата да се
запознае. Посочва, че не са спазени изискванията за връчване на уведомление за извършено
прехвърляне на вземането.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от
фактическа страна установява следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение № ******* г. по чл. 410 от ГПК,
издадена по частно гр. дело № 12454/ 2017 г. на ПРС, XIII гр. с-в, е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 997,30
лева, представляваща главница по договор за паричен заем № ******* г., сумата в
размер на 125,21 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода 02.02.2017 г. – 23.11.2017 г. сумата в размер на 702,76 лева,
представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение по посочения договор
за заем, както и сумата в размер на 89,96 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 24.11.2017 г. – 19.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на
сума.
Заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на ответницата при условията на чл. 47
ал.5 ГПК, поради което на основание чл. 415 ал.1 ГПК са дадени указания на
ищеца в едномесечен срок от връчването да предяви иск за установяване на
вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С
договор за паричен заем № ******* г., сключен между „Изи Асент Мениджмънт“ и
ответницата е бил отпуснат кредит в размер на 1250 лева, който следвало да бъде
издължен на 22 равни седмични вноски за периода 02.02.2017 г.- 12.11.2017 г.,
при ГЛП- 35, 00 % и ГПР- 41, 74 %. Предвижда се и неустойка в размер на 962,50
лева, начислявана при необезпечаване на кредита.
По
кредита има извършени частични плащания.
Към
договора са представени договора, общите условия по него и погасителен план,
предложение за сключване на договор за паричен заем.
От
представения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017
г., се установява, че на посочената дата „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД всички свои ликвидни
вземания по Приложение № 1 към посочения договор, а последният е упълномощен да
уведоми длъжника за осъщественото прехвърляне.
По
делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по което вещото
лице е посочило, че на 19.01.2017 г. на ответницата е предоставена сумата в
размер на 1250 лева по процесния договор. От страна на същата е погасена сумата
в размер на 589,89 лева, от които 252,70 лева главница, 77,45 лева лихва и
259,74 лева неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение. Към датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и към датата на изготвяне на заключението, остатъчното задължение в
общ размер на 1924,24 лева, от които 997,30 лева главница, 125,21 лева лихва,
702,76 лева неустойка при неизпълнение на предоставяне на обезпечение и 98,97
лева – обезщетение за забава върху главницата.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
Няма
спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит. Заемодателят е небанкова финансова институция
по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4
от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност
и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно
чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
С
разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК е въвдено изискването за посочване на
общата дължима сума по кредита. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази
връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в
ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 41,74
%, а възнаградителната лихва- 35,00 %, но от съдържанието на договора не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР
и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да
не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще
дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване
на посоченото законово основание.
Пак
в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е
предвидено, че неустойката по чл. 4 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка
вноска по договора, като общият й размер е 962,40 лева (при отпусната заемна
сума от 1250 лева), а видно от погасителния план към всяка месечна вноска за
тази неустойка се прибавя допълнително сумата от 43,75 лева за целия срок на
договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида
обезпечение (банкова гаранция или поръчители) и срока за представянето му (тридневен),
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че
то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем
към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на
условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се
кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на
практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна
печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност
съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на
двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици
от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни
стандарти за защита.
Законодателят
е предвидил в чл. 23 от ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая ищецът претендира
главница, възнаградителна лихва и неустойка, но доколкото настоящото
производство е такова по чл. 422 от ГПК, предявеният иск трябва да е идентичен
по основание и размер на претенцията в заповедното производство. При положение,
че съдът приема, че договорът е недействителен, тази сума, търсена като
главница в процеса, няма как да бъде прието за установено, че подлежи на
връщане на договорно основание, защото връщането й произтича от института на
неоснователното обогатяване- че всеки, който е получил нещо при липса на
основание, дължи връщането му. Както вече се посочи, тук сумата се претендира
от ищеца въз основа на договора между страните, т.е. на договорно основание, в
която връзка е била издадена и заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Хипотезата обаче на чл. 23 от ЗПК визира връщане на дадено по едно
недействително правоотношение и в тази връзка искът следва да се отхвърли
изцяло, доколкото произнасяне на решаващия състав за връщане на заема по
нищожния договор би довело до промяна в основанието на претенцията, което е
недопустимо. За кредитора съществува възможност да търси съответната сума в
отделно производство на друго основание- извъндоговорно такова, където да
реализира правото си да получи връщането на даденото поради липса на основание.
Претенцията
за лихва има акцесорен характер и като такава тя се дължи само при наличие на
съществуващ дълг. След като главният иск се отхвърля, такъв следва да бъде
резултатът и по отношение на претенцията за обезщетението за забава, без въобще
да се излагат каквито и да е други съображения.
Доколкото
не се доказа да съществува присъденото вземане в полза на прехвърлителя на
вземането, то такова не може да възникне и в патримониума на правоприемника, а
именно ищецът в настоящото производство. Поради изложено предявената претенция
от същия се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Доколкото
ответникът се представлява от особен представител, то на същия не следва да се
присъждат разноски за процесуално представителство в настоящото производство.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, против П.Г.Т., ЕГН: **********,
иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр.
дело № 12454/ 2018 г. на ПРС, XIII гр. с-в, със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № ******* г., парични суми, както следва: сумата
в размер на 997,30 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № *******
г., сключен между „Изи Асент Мениджмънт“ АД и П.Г.Т., сумата в размер на 125,21
лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 02.02.2017 г. –
23.11.2017 г. сумата в размер на 702,76 лева, представляваща неустойка за
непредставяне на обезпечение по посочения договор за заем, както и сумата в
размер на 89,96 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 24.11.2017 г. – 19.07.2018 г., които суми са били прехвърлени от „Изи
Асент Мениджмънт“ АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
30.01.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата от 01.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сума.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Катя Боева
Вярно с
оригинала!
КЯ