ОПРЕДЕЛЕНИЕ
08.04.2020 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито заседание на осми април през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Савова
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Костадинова
Симона Навущанова
като разгледа докладваното от
мл.съдия С. Навущанова в. ч. гр. д. № 136 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279
във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД против
Разпореждане № 278 от 20.01.2020 г. по ч.гр. д. № 77 по описа на РС Кюстендил
за 2020 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 1252/15.01.2020 г.
В жалбата
са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания,
че разпореждането е необосновано и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Сочи се на първо място, че заповедният съд не е съобразил
обстоятелството, че Заповед за изпълнение може да бъде издадена, респ. отказано
да бъде издадена и за част от претендираните суми. Доколкото сумите за
главница, възнаградителна и законна лихва за забава категорично не произлизат
от клаузи с неравноправен характер, то не би следвало да бъде пречка издаването
за заповед за изпълнение за същите. Алтернативно се смята за неправилно
заключението на първоинстанционния съд, че претендираните суми се основават на
неравноправни клаузи. Не са налице нарушения на разпоредбите на чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т.10 от ЗПК. В подписаният договрор за кредит е посочен фиксиран лихвен
процент, а посоченият ясно ГПР е в размер на 45, 9 %, с оглед на което не е
налице неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Иска се
отмяна на разпореждането и да се издаде заповед за изпълнение в цялост за претендираните
със заявлението суми.
В съответствие с чл. 413, ал. 2 от ГПК
не е осъществявана от районния съд процедура по връчване на препис от частната
жалба.
Окръжен съд Кюстендил, след като прецени
доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички
правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема
следното:
Частната жалба като подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване против подлежащ на обжалване акт, е допустима и следва да се разгледа
по същество.
Ч.гр. д. № 77 по
описа на РС Кюстендил за
2020 г., е образувано по заявление от "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ю.М.Е.за парично вземане в размер на 199,93 лв. -главница, договорна лихва в размер на 69,27 лева за периода от 19.11.2017 г. до
06.01.2019 г., неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 198,30 лева за периода от
06.12.2017 г. до
06.01.2019 г., разходи и такси за
извънсъдебно събиране в размер на 240.00 лева, законна лихва в размер на 21,57 лева за периода от 07.01.2019 г. до
13.12.2019 г., произтичащи от
договор за кредит "Бяла карта" с № 521162/08.11.2017 г, сключен
между "Аксес Файнанс" ООД и Ю.М.Е., които
вземания са прехвърлени с рамков договор за прехвърляне
на парични задължение (цесия) от 11.11.2016 г. и приложение № 1
към същия от 23.04.2019 г., в полза на "Агенция за контрол на
просрочени задължения"
ЕООД, както и законната лихва, считано от постъпване на
заявлението в съда — 15.01.2020 г. до изплащане на вземането,
както и сторените деловодни разноски — 25.00 лв. внесена държавна такса и възнаграждение процесуално представителство
на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в общ размер на 200.00 лв. от които 50 лв. по чл. 13, т.2 от НЗПП за подготовка на
документи за завеждане на дело и 150 лв. по чл. 26 от НЗПП за защита по заповедно
производство.
В т. 12 на
заявлението се посочва, че съгласно
договора, кредитора се е задължил и е предоставил на заемателя паричен заем под формата
на кредитен лимит по кредитна
карта "Бяла карта" в размер на 200
лв. Съгласно клаузите на договора
длъжникът се е задължил, в случай на забава за заплащането на текущото
задължение на падежа,
в 3-дневен срок да предостави
на заемателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: чрез поръчителство,
като поръчителят подписва договор за поръчителство. Поради неизпълнение на това задължение
и съгласно уговореното между тях, заемодателят
е начислил неустойка в размер на 198.30 лв.
за периода от 06.12.2017
г. до 06.01.2019
г. Освен това в т. 12 на заявлението е пояснено, че са се договорили, че при
забава на плащане на текущо задължение, или на посочената по-горе
сума в размер на 15
% от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължи на кредитодателя суми за действия
по събиране на задължението в размер на сумата
2, 50 лв. за всеки ден до заплащане сумите, а освен
това са се съгласили, че при настъпване на предсрочна изискуемост се дължи и
еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв. включваща разходите на
кредитодателя за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността
по извънсъдебно събиране на задължението,
която сума възлиза в общ размер
на 240
лв.
Заявлението по
чл. 410 от ГПК е отхвърлено изцяло, тъй като КнРС е констатирал вероятна неравноправност на Договора за кредит, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, т.к. кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема, без да разпише ясно методиката, по която се формира годишното
оскъпяване.
Разпореждането е от
части неправилно. При въззивния контрол
за правилност на обжалваното разпореждане, настоящият състав съобразява следното:
За да
бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва
да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и
3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане,
както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2
и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на
нервноправна клауза.
При анализа на изложеното в заявлението
заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя-физическо
лице по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски
кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с
оглед качеството на кредитополучателя на "потребител" приложимите
норми са и тези на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във
вр. чл. 143 - 148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните
клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
При посочените в заявлението
обстоятелства, на които заявителя основава вземането си за главница и договорна
(възнаградителна) лихва необосновано районният съд е приел, че претенцията за
част от сумите, следва да се отхвърли поради констатирана от КнРС вероятна
неравноправност на договора, поради неспазване на императивните изисквания на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, т.к. кредиторът се е задоволил единствено с
посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, без да разпише
ясна методика, по която се формира годишното оскъпяване.
На първо място, с депозираното заявление
по чл. 410 от ГПК жалбоподателят е претендирал сума в размер на 199,93 лв. –главница, произтичаща
от договор за кредит "Бяла карта" с № 521162/08.11.2017
г. и договорна (възнаградителна) лихва върху усвоената сума в размер на 69,27
лева за периода от 19.11.2027 г- датата на първата транзакция по кредитната
карта- до 06.01.2019 г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост.
По отношение на породеното между
страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите
на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение
представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни
изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване.
При
недействителност на договора на основание сочената разпоредба, съобразно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне чистата стойност по
договора за кредит, но не дължи лихва или други разходи по договора, т.е.
следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за дължимата главница
по кредита.
Договорът за паричен заем
е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът,
общият размер на всички плащания
по договора, условията за издължаване
на кредита от потребителя.
Не се установява договорът
да е сключен при заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК, установяваща, че максималният размер на годишният лихвен
процент не може да е по-висок
от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Установеният в договора размер на годишния
процент на разходите от 45, 9 % e съобразен с изискванията на посочената разпоредба.
Съдът достигна до този извод, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен
процент към момента на възникване на правоотношението по договора за кредит,
увеличен с 10 процентни пункта. Годишният размер на законната лихва за просрочени
парични задължения е определен в Постановление № 100 от 29.05.2012 г. на МС и е в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. В този смисъл не се установява да е
налице и противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Уговореният
с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора размер на възнаградителната
лихва от 43,2 % не е недействителен, поради противоречието на посочената
разпоредба с добрите нрави. Преценен от гледна точка на справедливостта и
добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, размерът на
уговорената възнаградителна лихва е в съответствие с присъщите й функции – а
именно да представлява възнаграждение за предоставения за ползване финансов
ресурс, от който кредитиращата институция се лишава за срока на действие на
договора. Поради това, КнОС намира, че за тези суми, ведно с претендираната
лихва за забава следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Съдът обаче намира, че договорът за заем е частично
недействителен – досежно клаузата на чл. 20 от Договора, с която е уговорена
неустойка за неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение в
установения в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Договора вид, както и досежно
клаузата на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договора, с която е уговорена такса
разходи за принудително събиране на вземането.
На
кредитополучателя е отпуснат паричен заем под формата на кредитен лимит по
кредитна карта "Бяла карта" в размер на 200 лв., а уговорената и
начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е в размер на 198,30 лева.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията
и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението
- съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди
Следва да се посочи,
че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката
може да се
придаде и санкционна функция. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем.
Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за
точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение
на това задължение
с фиксиран размер, близък до този
на главницата, съдът намира за
установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй
като по този
начин се цели да бъде
осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите.
По изложените съображения неустоечната клауза е недействителна и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.
1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът
изобщо не е породил правно действие и правилно
заявлението е отхвърлено в тази част.
Идентични са
изводите на въззивния състав и относно претенцията за разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението. Според твърденията на заявителя
вземането за такса и разходи за извънсъдебно събиране е възникнало под условие
за настъпил падеж на главните задължения. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за
такса разходи. С уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост
е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи
на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още
едно обезщетение за забава.
Съгласно чл.
10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите
следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В т. 12 на заявлението
твърдените разходи са посочени общо като не става ясно как точно е определен
размерът на това задължение. В заявлението от една страна се твърди, че
кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв.,
включваща разходи на кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на кредитополучателя, също така и сумата 2, 50 лв. за всеки ден до заплащане
сумите, а от друга, че в настоящия случай дължимата такса разходи за събиране
възлиза на 240 лв. Не са изложени никакви обстоятелства какви конкретни
действия фактически са били предприети от заявителя за извънсъдебно събиране на
задължението. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано
реалното му извършване, но твърдения за това липсват. При тази неопределеност
на задължението за възстановяване на разходи следва, че не е ясно и
претендирането му в този вид отново противоречи на принципите на
добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.
С оглед на всичко изложено, разпореждането,
в частите, с които е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 410
от ГПК за неустойка за
неизпълнение на задължение в размер на 198,30 лева за периода от 06.12.2017 г.
до 06.01.2019 г. и разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 240.00
лева следва да бъде потвърдено, а в останалите части следва да бъде отменено
като неправилно и да бъдат дадени указания за издаване на заповед за ипълнение
за претендираните суми.
Със заявление с
вх. № 1252/15.01.2020 г. , заявителят е прендирал и сторените деловодни
разноски — 25.00 лв. внесена държавна такса и възнаграждение процесуално
представителство на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в общ размер на 200.00 лв. от които
50 лв. по чл. 13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и
150 лв. по чл. 26 от НЗПП за защита по заповедно производство
С оглед на вида и количеството на
извършената от юрисконсулта дейност и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът не
присъжда пълния претендиран от заявителя размер на юрисконсултско
възнаграждение (чл. 1 НЗПП). Делото е с малък материален интерес, извършената
от юрисконсулта работа се състои в попълване на бланково заявление по множество
еднотипни заповедни производства, поради което съдът определя възнаграждението
на 100 лв.
Съдът намира, че заявителят
неоснователно претендира за настоящото производство разноски в размер на 50
лева – за подготовка на документи за завеждане на дело по чл. 13, т. 2 НБПП,
тъй като от цитираната разпоредба се установява, че такова възнаграждение се
дължи само за правна помощ по чл. 21, т. 1 и
т. 2 ЗПП, но не и в случай на процесуално представителство по чл. 21, т.
3 ЗПП. Освен това, съдът намира, че разноските за подготовка на документи за
завеждане на дело не се дължат отделно, а се включват в осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство.
Претендираните от заявителя разноски
следва да бъдат присъдени съобразно с уважената част от заявлението за издаване
на заповед за изпълнение или за сумата от 9,97 лв. за държавна такса от общо
заплатения размер от 25 лв. и за сумата от 39,88 лв. – юрисконсултско
възнаграждение от общо определения размер на последното от 100 лв.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 278 от
20.01.2020 г. по ч. гр. д. № 77/2020 г. по описа на КнРС,
в частта,
с която е оставено без уважение искането на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу Ю.М.Е.за парично вземане в размер на 199,93 лв. -главница, договорна лихва в размер на 69,27 лева за периода от 19.11.2017 г. до
06.01.2019 г., законна лихва в размер на 21,57 лева за периода от 07.01.2019 г. до
13.12.2019 г., произтичащи от
договор за кредит "Бяла карта" с № 521162/08.11.2017 г, сключен
между "Аксес Файнанс" ООД и Ю.М.Е., които
вземания са прехвърлени с рамков договор за прехвърляне
на парични задължение (цесия) от 11.11.2016 г. и приложение № 1
към същия от 23.04.2019 г., в полза на "Агенция за контрол на
просрочени задължения"
ЕООД, както и законната лихва, считано от постъпване на
заявлението в съда — 15.01.2020 г. до изплащане на вземането,
както и сторените деловодни разноски — 25.00 лв. внесена държавна такса и възнаграждение процесуално представителство
на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в общ размер на 200.00 лв. от които 50 лв. по чл. 13, т.2 от НЗПП за подготовка на
документи за завеждане на дело и 150 лв. по чл. 26 от НЗПП за защита по заповедно
производство и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на "Агенция за контрол на
просрочени задължения"
ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписвания с ЕИК ******, със седалипде и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р. А. и Т. К., против Ю.М.Е., ЕГН **********, с адрес *** за парично вземане в размер на 199,93 лв. -главница, договорна лихва в размер на 69,27 лева за периода от 19.11.2017 г. до
06.01.2019 г., законна лихва в размер на 21,57 лева за периода от 07.01.2019 г. до
13.12.2019 г., произтичащи от
договор за кредит "Бяла карта" с № 521162/08.11.2017 г, сключен
между "Аксес Файнанс" ООД и Ю.М.Е., които
вземания са прехвърлени с рамков договор за прехвърляне
на парични задължение (цесия) от 11.11.2016 г. и приложение № 1
към същия от 23.04.2019 г., в полза на "Агенция за контрол на
просрочени задължения"
ЕООД, както и законната лихва, считано от постъпване на
заявлението в съда — 15.01.2020 г. до изплащане на вземането,
както и сторените деловодни разноски, съобразно уважената част: 9,97 лева
внесена държавна такса и възнаграждение процесуално представителство на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 39,88 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
278 от 20.01.2020 г. по ч. гр. д. № 77/2020 г. по описа на КнРС, в останалите обжалвани части- неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 198,30 лева за периода от 06.12.2017 г. до 06.01.2019
г., разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 240.00 лева
ВРЪЩА делото на КнРС
за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, съобразно дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.