№ 253
гр. Севлиево, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214230101294 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от В. СТ. О.., с
пълномощник адвокат Н.Н., против Общински културен институт - Дом на културата
„Мара Белчева" гр. Севлиево.
Ищцата твърди, че имала сключен трудов договор № 19 от 01.04.2015 г., с
ответника-работодател, по силата който изпълнявала длъжността
„музикант"/флейтист/. Със заповед № 120/15.01.2020 г. на работодателя било
прекратено трудовото й правоотношение по заеманата от нея длъжност на основание
чл. 328, ал.1, т.2 от КТ. Въпросната заповед била оспорена по съдебен ред, като с
решение № 260003/17.09.2020 год. по в.гр.д. №281/2020 год. на Окръжен съд Габрово
уволнението на ищцата било признато за незаконно и отменено. С определение №
60682/21.10.2021 г. по гр. д. 1499/2021 г. на ВКС, IV ГО, въззивното решение на ГОС
не било допуснато до касационно обжалване. Предвид този факт възниквало
субективното право от предявяване на иск, с оглед на правата на незаконно уволнения
работник или служител на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението.
Със Заповед № 55/01.10.2019 год. на Директор ДК „Мара Белчева" на ищцата
било определено основно месечно възнаграждение в размер на 560,00 лева и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж - 35% или 196,00 лева.
След прекратяване на трудовото правоотношение с ответника ищцата останала
1
без работа до 15.02.2021 г., като започнала работа на 16.02.2021 г. Поради изложеното
тя моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й изплати
обезщетение за времето за което е останала без работа поради незаконно уволнение в
размер на 4536 лева, представляващи шест брутни трудови възнаграждения за шестте
месеца, следващи уволнението й, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на иска до датата на окончателното й плащане.
В с.з. адвокат Н. признава, че ответникът е заплатил нетната стойност на
дължимото обезщетение, като е удържал и изплатил към фиска дължимата за данъци и
осигуровки сума в размер на 453,60 лв. Поради това оттегли исковата претенция за
тази сума. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен поради извършеното погасяване
на задължението чрез неговото заплащане. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, тъй като с поведението си ответникът е станал причина за
предявяване на иска.
В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор, чрез
пълномощника си адвокат М.Я.. В него изразява следното становище:
Предвид признатото уволнение за незаконно, на 18.11.2021 г. ДК „МАРА
БЕЛЧЕВА" - гр. Севлиево е извършил банков превод по сметката на ответницата в
размер на 4099,41 лв. Сумата включва 4 082,40 лв. (нетно трудово възнаграждение) +
17,01 лв. (лихва за забава върху главница 4 082,40 лв. за периода от подаването на
исковата молба до датата на плащането). Поради това исковата претенция била
неоснователна, защото на посочената дата били заплатени дължимите суми, ведно със
законната лихва за забава.
Предвид недопуснатото до касационно обжалване решение на Окръжен съд - гр.
Габрово, ответникът бил в готовност да заплати процесното обезщетение. Не му били
изпращани покани или уведомления с искане за заплащане на сумата, а ищцата
директно подала искова молба в съда, като ангажирала и адвокат по делото. С
приложеното платежно нареждане се доказвало намерението на ответника да уреди
доброволно отношенията си с ищцата. Преводът бил извършен след една седмица,
защото на ответника му било необходимо счетоводно и технологично време за
извършване на такава банкова операция. Поради това, била неоснователна претенцията
за заплащане на разноски, тъй като ответникът не бил дал повод за завеждане на
делото. Алтернативно, ако съдът присъди адвокатско възнаграждение, прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, т.к. делото не се отличава с
фактическата и правна сложност на делото, а претендираният хонорар е завишен.
В с.з. процесуалният представител на ответника не се явява. Представя писмено
становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал.
1 от КТ.
Между страните по делото не е спорно, че с влязло в сила решение
№260003/17.09.2020 год. по в.гр.д. №281/2020 год. на ОС Габрово е признато за
незаконно и отменено уволнението на ищцата от ответника, извършено със заповед №
120/15.01.2020 г. С определение № 60682/21.10.2021 г. по гр. д. №1499/2021 г. на ВКС -
Четвърто гражданско отделение, въззивното решение на ГОС не е допуснато до
касационно обжалване. Тези обстоятелства се установяват и от представените заверени
копия от цитираните съдебни актове.
Не е спорно и че ищцата е останала без работа за период по-голям от 6 месеца, а
именно - до 15.02.2021 г., като от представения трудов договор с ЕТ "Анелия Дочева
83" гр. Габрово е видно, че тя е встъпила в трудово правоотношение на 16.02.2021 г.
Видно от представените трудов договор и заповеди на работодателя, брутното
трудово възнаграждение на ищцата преди уволнението е било в размер на 756 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 225 ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Съдът намира, че е изпълнен в пълнота фактическият състав за възникване на
правото на ищцата на обезщетение в претендирания съобразно изменения в с.з. размер,
на основание цитираната по-горе разпоредба. Този факт не се оспорва и от ответника,
който е изплатил сума в размер на 4099,41 лв., представляваща нетния размер на
дължимото обезщетение от 4 082,40 лв. и 17,01 лв. - законна лихва за забава. Видно от
представените и неоспорени от ищцовата страна електронен фиш, банково извлечение
и платежен документ от 18.11.2021 г., от брутното трудово възнаграждение е удържана
сумата 453,60 лв., представляваща дължим данък и осигуровки. Същите са публични
вземания и се дължат на държавата, а не на работника, който има право да получи
нетното си трудово възнаграждение /решение № 166/10 г. III г. о. ВКС/.
Исковата молба е постъпила в съда на 03.11.2021 г., поради което съдът следва да
съобрази извършеното последващо плащане като факт, настъпил в хода на процеса, на
осн чл. 235 ал. 3 от ГПК. Поради това и тъй като чрез извършеното плащане
процесното задължение е погасено, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските и таксите:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото. Основна предпоставка за предявяване на
процесната претенция е извършеното от ответника незаконосъобразно прекратяване на
3
трудовия договор на ищцата, вследствие на което тя е била лишена от възможност да
упражнява труд за повече от 6 месеца. Исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 3 са
взаимносвързани, а работодателят-ответник не е признал твърденията на ищцата за
незаконност на извършеното уволнение, вследствие на което тя е останала без работа
по време на развилото се съдебно производство по оспорване на издадената заповед за
уволнение. Законът не задължава ищцата да отправи извънсъдебна покана до ответника
за изплащане на обезщетението. Затова съдът намира, че не са налице предпоставките
на чл. 78 ал. 2 от ГПК и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се
присъдят изцяло сторените от нея разноски в размер на 600 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие (л. 28 от делото ). Съдът намира за неоснователно и възражението на
ответника за прекомерност на адвокатския хонорар на адв. Н., тъй като същият не
надхвърля значително минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба №1 от
09.07.2004 г.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Габрово дължимата държавна такса в
размер на 163,30 лв., както и сумата 5 лв., в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от В. СТ. О.., ЕГН:**********, с адрес гр.
************************************ против ОБЩИНСКИ КУЛТУРЕН
ИНСТИТУТ ДОМ НА КУЛТУРАТА „МАРА БЕЛЧЕВА“ гр. Севлиево,
Булстат:0002158890476, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Княз
Борис I“, представляван от вр.и.д. директор Д.И.М., иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр.
с чл. 225, ал. 1 от КТ, за изплащане на обезщетение за период от 6 месеца, през които
ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение, поради погасяване на
задължението чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА ОБЩИНСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ ДОМ НА КУЛТУРАТА
„МАРА БЕЛЧЕВА“ гр. Севлиево, Булстат: 0002158890476, със седалище и адрес на
управление гр. Севлиево, ул. „Княз Борис I“, представляван от вр.и.д. директор Д.И.М.,
да заплати на В. СТ. О.., ЕГН:**********, с адрес гр.
************************************ направените разноски по делото в размер на
600,00 лв. /шестстотин лева/.
ОСЪЖДА ОБЩИНСКИ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ ДОМ НА КУЛТУРАТА
„МАРА БЕЛЧЕВА“ гр. Севлиево, Булстат: 0002158890476, със седалище и адрес на
4
управление гр. Севлиево, ул. „Княз Борис I“, представляван от вр.и.д. директор Д.И.М.,
да заплати по сметка на Районен съд –Севлиево държавна такса в размер на 163,30 лв.
/сто шестдесет и три лева и тридесет стотинки/, както и сумата 5,00 /пет/ лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 30.12.2021 г., за което страните са уведомени в съдебно
заседание, на осн. чл. 315 ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5