РЕШЕНИЕ
№ 432
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пенка Кр. Стоева Йоаниду
при участието на секретаря Елена Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Пенка Кр. Стоева Йоаниду Гражданско дело
№ 20215300102473 по описа за 2021 година
Иск по чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ.
Ищецът П.М.Д.., ЕГН **********, със съдебен адрес : ***, адв.А.П., моли съда да
осъди ответната Прокуратура на РБ да му заплати по клиентска банкова сметка с титуляр
А.П. при ***, с № BG ** **** **** **** **** **, обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 26000лв., ведно със законната лихва от 15.10.20г. и разноските в производството.
Основал е иска си на твърденията, че:
По ДП №272/18г. му било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.290,ал.1 от НК, за което било образувано нохд №5998/2019г. на ПРС, по което бил
оправдан с присъда от 20.02.20г., протистирана от прокуратурата и потвърдена с решение на
окръжен съд, при което влязла в сила на 15.10.20г.;
Вследствие на неоснователно повдигнатото му обвинение, ищецът претърпял болки и
страдания, изразяващи се в нервност, липса на сън, постоянни мисли за делото и какво ще се
случи с него, като узнали за делото на работата му променили отношението си към него,
всичките му приятели, като разбрали за делото, започнали до го отбягват и да се държат с
него различно отпреди, всички в семейството му били притеснени дали няма да бъде осъден,
като преди това нямал срещи с правосъдните органи.
Пледира по същество за уважаване на иска с присъждане на разноските в
производството.
1
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.
№14377/04.11.21г., с който е оспорил предявения иск и по основание, и по размер /виж на
л.15-л.16/.
Изтъкнал е, че: липсват данни за влизане на присъдата в сила; липсват доказателства
в подкрепа на твърденията на ищеца, че е бил привлечен като обвиняем; липсват твърдения
и доказателства за наложена на ищеца мярка за процесуална принуда; липсват доказателства
за действително претърпени вреди, както и за наличие на пряка причинна връзка между
тяхното претърпяване и наказателното производство; производството е протекло в разумен
срок.
Повдига възражение за прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа на
справедливост.
Пледира по същество за уважаване на иска, защото все пак са се установили
предпоставките за носене на отговорност по чл.2 от ЗОДОВ, но при съобразяване на
възражението за прекомерност, което е направил, и за намаляване на адвокатското
възнаграждение, поради неговата прекомерност, при липса на правна и фактическа
сложност на спора.
Съдът, като взе предвид установените в производството факти, намери, че
предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е частично основателен и следва
да се уважи до размер от 2000лв., ведно със законната лихва от 15.10.20г., а за
разликата до претендираните 26000лв. следва да се отхвърли, поради прекомерност на
търсеното от ищеца обезщетение с оглед принципа на справедливост, при следните
съображения:
І.По допустимостта.
Твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди във връзка с повдигнато
му от ответника обвинение в извършване на престъпление, за което е намерен за невинен и
оправдан с влязла в сила присъда, поставят иска му в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от
ЗОДОВ и го правят допустим, при надлежна активна и пасивна процесуално правна
легитимация на страните в производството, с оглед чл.7,ал.1 от ЗОДОВ.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 25.01.22г. съдът е приел като окночателен доклад по делото проекта,
съобщен на страните с Определение №1306/09.11.21г., с което е очертал релевантните за
иска и възражението факти и е разпределил тежестта за доказването им между страните
/виж определение №1306 на л.20-л.21 и протокола от с.з. на л.28-л.29/.
2.Установи се в производството от фактическа страна:
2.1.Във връзка с проведеното срещу ищеца наказателно производство:
2
По жалба на Р. М., подадена в РП-Пловдив на 08.03.18г., с постановление на
прокурор от 13.03.18г. е разпоредено извършване на проверка по образуваната пр.пр.
№2253/18г., за установяване наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от
общ характер, като се установят фактите и обстоятелствата, описани в жалбата и
приложените към нея документи.
Съгласно жалбата, в съдебно заседание от 08.02.18г. по гр.дело №16844/17г. на ПРС,
образувано по иск на М. Д. срещу С. Б. и М. В. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с ухапване от куче, П.Д. като свидетел бил заявил неща,
абсолютно несъответни на действителността, като в същото заседание показания бил дал и
жалбоподателят, който е дядо на пострадалото дете /виж жалбата на л.28, разпореждането
на л.27 и документите на л.29-л.41,ДП/.
Разпоредената проверка е образувана с №272/18г. по описа на ІV-то РУ –Пловдив
/виж л.17,ДП/, като във връзка с нея, през април 2018г. са снети обяснения от П.Д., М.В. и С.
К. /л.57-л.59,ДП/.
С постановление от 22.06.18г. на прокурора е образувано ДП за това, дали на
08.02.18г., в гр.***, пред съд, като свидетел, устно е потвърдил неистина- престъпление по
чл.290,ал.1 от НК, водено около година срещу неизвестен извършител, като с постановление
от 01.04.19г. разследващият по случая е отстранен от прокурора и са дадени указания за
възлагане на нов разследващ и приключването му в най-кратък срок /виж постановлението
на л.1 и постановлението на л.15-л.16,ДП/.
Междувременно, в периода от юли до декември 2018г., като свидетели са разпитани
редица лица, измежду които и П. Д. /виж протоколите за разпит на л.68-л.75, като за П.Д.- на
л. 72,ДП/.
На 15.05.19г. П. Д. е бил привлечен като обвиняем за това, че 08.02.18г. в гр.*** в,
като свидетел по гр.дело №16844/17г. на ПРС, устно съзнателно е потвърдил неистина като
заявил „3-4 дни след това бяхме на гости у бабата на М. и там го видях без лепенки. 4-5
дни след инцидента имаше драскотина…“- престъпление по чл.290,ал.1 от НК, като му е
взета мярка за неотклонение „подписка“ /виж постановлението на л.61 от ДП, към
приложеното наказателно дело/.
Към датата на привличането му като обвиняем, П. Д. е бил неосъждан /виж л.66,ДП/.
На 15.05.19г. П. Д. е разпитан в качеството на обвиняем, като е посочил, че разбира в
какво е обвинен, че познава детето М. Д., с което е роднина, че е разбрал няколко дни след
инцидента от собствениците на кучето, че е било нахапано от кучето на С.Б., че питали С.
дали детето е добре, защото в селото се говорело, че било много зле, , но той им отговорил,
че не е вярно, че е зле. Три-четири дни след инцидента бил с Й. Б. на гости на С. К., който
бил батко на М., и видели М. и брат му И. да си играят на двора. Помолили М. да им
посвири на гайда. Той бил във видимо добро състояние и им свирил около 20минути. На
тази среща не видял М. да има на лицето лепенка, а доколкото видял, имал само драскотини
на лицето и не успял да види да е имало шевове. В съда го питали имал ли шевове и той
3
казал, че не е видял да има, защото наистина не е видял, а после адвокатите спорили и
доколкото разбрал, имало такива документи, но той не е доктор, за да знае. В съда отишъл
да даде показаия, защото С. го бил помолил да разкаже какво е било в действителност и как
М. им свирил на гайда. После, още на следващия ден, след като дал показания в съда,
получил обаждане на мобилния си телефон от Р. М., който му казал, че ако не си оттегли
показанията, щял да го даде на съд, а когато той му казал, че е казал това, което е видял, се
обаждал на майка му и на баба му да им говори, че нямало да приключи с него, докато не го
ликвидира и не го съсипе, ако не си оттегли показанията, в която връзка подал жалба пред
кварталния полицай в с.**** и имало образувана преписка. След това, с Р. не се е виждал и
не е говорил /л.62-л.63, ДП/.
Образуването на сочената от П.Д. срещу Р. М. преписка е потвърдено, като същата е
събрана в хода на наказателното производство /виж л.26-л.34 от приложеното наказателно
дело/.
Разследването по ДП №272/18г. е било предявено на обвиняемия П.Д. на 22.05.19г.,
като от защитника му е повдигнато искане за разпит на св.Й. Б., което е уважено, а след този
разпит, разследването е отново предявено на 08.07.19г., като при това предявяване е взето
становище, че събраните данни ясно сочат, щото липсва осъществен състав на
престъпление- не се касае до умишлено скриване на истина или даване на неверни
показания, а до съобщаване на онова, което е субективното възприятие на П.Д. като
свидетел, като то е съответно на посоченото и от другите разпитани лица /виж: л.105, л.106,
л.109, л.113,ДП/.
На 08.07.19г. разследващият е изготвил заключително мнение, щото производството
следва да се прекрати, тъй като от събраните доказателства е видно, че извършеното не
съставлява престъпление /л.114,ДП/.
На 02.10.19г., от РП- Пловдив в ПРС е внесен обвинителен акт по ДП №272/18г. по
описа на ІV-то РУ на МВР- Пловдив срещу П.М.Д.. за престъпление по чл.290,ал.1 от НК, за
това, че 08.02.18г. в гр.***, като свидетел по гр.дело №16844/17г. на ПРС, устно съзнателно
е потвърдил неистина като заявил „3-4 дни след това бяхме на гости у бабата на М. и там
го видях без лепенки. 4-5 дни след инцидента имаше драскотина…“- по който е образувано
НОХД №5998/19г. /виж л.1-л.3 от приложеното наказателно дело/;
Образуваното наказателно дело е протекло в четири съдебно заседания- от 30.10.19г.,
22.11.19г., 21.01.20г. и 19.02.20г., всички с личното участие на П.Д. /виж приложеното
наказателно дело/.
С Присъда №55/19.02.20г., П.Д. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение,
като в съдебното заседание от същата дата е отменена взетата спрямо него мярка „подписка“
/виж приложеното наказателно дело/.
Постановената от ПРС Присъда №55 е протестирана от РП- Пловдив, по повод което
е образувано внохд №1439/20г. на ПОС. Производството пред тази инстанция е протекло в
едно съдебно заседание- на 15.09.20г., с личното участие на П.Д., и е приключило с
4
окончателно Решение №260069/15.10.20г., с което присъдата е потвърдена /виж л.26-л.29 от
приложеното внохд/.
По този начин, наказателното производство, започнато срещу ищеца на 15.05.19г., е
приключило с окончателен акт от 15.10.20г., и е продължило една година и пет месеца, като
е оборено оспорването на ответника присъдата да е влязла в сила.
2.2.Във връзка с твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди и
пряката им причинна връзка с проведеното срещу него наказателно производство.
В с.з. от 25.01.22г. са събрани допуснати в тази връзка на ищеца гласни
доказателства, като:
Св.Й.Б., без родство, приятел на ищеца е посочил, че П.Д. споделял, че е притеснен
във връзка с делото, в което го обвинили за лъжесвидетелстване, и много пъти се оплаквал,
че се притеснява какво ще стане, даже и по баячки били ходили за това, от притесненията, а
като излизали вечер, приятелите го бъзикали, че е лъжец. Св.Б. доста пъти бил ходил с
ищеца до съда и до полицията в с.***, защото Р. М. заплашвал П., че ще му се случи нещо,
защото е бил свидетел по делото с кучето. П.Д. бил се оплаквал на св.Б. още и от това, че е
притеснен, че не може да намери работа, защото, като идеш някъде да искаш да започнеш да
работиш, всеки го пита съден ли е и като каже, че има дело, хората най-вероятно няма да го
вземат. През това време, в началото, преди да започне цялото нещо срещу него, П. работел в
строителната сфера, но после бил без работа, докато това срещу него течало, като
свидетелят не знае по каква причина Д. е спрял да работи и мисли, че по това време П.
нямал приятелка /виж на л.28гръб-л.29лице/.
В с.з. от 29.03.22г. ищецът се е отказал от втория допуснат му за установяване на
претърпените неимуществени вреди свидетел и той е бил заличен.
3.При тези установени в производството факти, съдът направи следните правни
изводи по съществото на спора.
3.1.Предявеният иск е основателен, противно на застъпената от ответната
Прокуратура на РБ с отговора на исковата молба теза за неговата неснователност, поради
недоказаност на основните релевантни предпоставки за ангажиране на отговорността и към
ищеца, от която, както личи от пледоарията по същество, ответникът и сам се е отказал.
Държавата носи отговорност за вредите, причинени на граждани от дейността на
правозащитните нейни органи, включително Покуратурата, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано / чл.2,ал.1,т.3, предл.първо от ЗОДОВ/, като искът
за обезщетяване на увредения се предявява срещу органа, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите /чл.7,ал.1 от ЗОДОВ/.
В тази връзка, доколкото в производството се установи, че на 15.09.19г. на ищеца е
било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.290,ал.1 от НК, за което е
бил оправдан от съда с влязла в сила на 15.10.20г. присъда, релевантните за основателността
на предявения от ищец срещу ответника иск предпоставки, касаещи проведеното срещу
него наказателно производство и резултата му, са установени в производството категорично
5
и легитимират надлежно активно материално правно ищеца да търси обезщетение срещу
посочения ответник, като такъв с надлежна пасивна материално правна легитимация.
Другите оспорени от ответника с отговора му предпоставки за ангажиране на
отговорността му, изискуеми се от чл.4,ал.1 от ЗОДОВ- за реално претърпяване от ищеца на
твърдените неимуществени вреди и наличието на пряка причинна връзка между тях и
проведеното срещу него наказателно производство също се установиха в процеса, макар и
не в тяхната пълнота в сравнение с твърденията на страната, доколкото:
С показанията на св.Б., се установиха твърдените като претърпени от ищеца силни
притеснения от евентуално осъждане, наложили да ходи по баячки, и промяна на
отношението към ищеца в приятелския му кръг, но не и в аспекта, който ищецът е твърдял-
че започнали до го отбягват, а като го „бъзикали“, когато излизали вечер, че е лъжец- т.е,
като първата част на тези показания сочи случилото се да е станало повод за шеги, защото
такъв е емоционалният заряд на жаргонната дума „бъзикам“, а втората част отрича
твърдяното от ищеца отбягване от приятелите му, щом са излизали вечер.
Не намериха подкрепа в показанията на св.Б. и твърдените като претърпени от ищеца
вреди във връзка с промяна на отношението към него на работното му място, защото
противно на това, което ищецът е твърдял, св.Б. е посочил, че ищецът бил напуснал работата
си, без свидетелят да знае причината за това решение на приятеля си, а после се
притеснявал, че не можел да намери работа, защото, като идеш някъде да искаш да започнеш
да работиш, всеки го пита съден ли е и като каже, че има дело, хората най-вероятно няма да
го вземат- т.е., като е установил факти, които ищецът никога не е твърдял и то в сферата на
вероятностите.
Що се касае до причината, поради която св.Б. е посочил, че е придружавал ищеца при
пътуванията му до съда или до полицията, тя няма отношение към воденото от ответника
срещу ищеца производство, а е свързана със заплахите, които му били отправяни от едно
трето за този спор лице, жалбата на което е станала основание за образуване на досъдебното
производство, и за които заплахи и всяван у ищеца страх, ответникът не може да бъде
държан отговорен.
Обобщението на казаното сочи, че все пак има установени от ищеца реално
претърпени неимуществени вреди в пряка причинна връзка с производството, тъй че искът
му да се присъди обезщетение за тяхното претърпяване е частично основателен, в каквато
насока, в крайна сметка, е пледирал и прокурорът.
3.2.Претендираното от ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
наистина прекомерно с оглед принципа на справедливост, установен от чл.52 от ЗЗД, както с
основание е възразил ответникът, тъй че искът следва да се уважи до размер от 2000лв., а за
разликата до претендираните 26000лв. следва да се отхвърли, като се вземе предвид и
частичната неустановеност на твърдените като претърпени неимуществени вреди.
Справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, който съдът
следва да определи съгласно чл.52 от ЗЗД, се преценява за всеки случай, като се търси
6
равновесие между двата основни принципа на правото – за адекватна обезвреда на
претърпените от пострадалото лице негативни последици, понесени от проведеното срещу
него наказателно производство, и за недопускане на неоснователно обогатяване, като за този
конкретен случай съдът съобрази, че:
Производството срещу ищеца е водено за едно престъпление -по чл.290,ал.1 от НК,
което не е тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК, доколкото за него по закон е предвидено
наказание лишаване от свобода до пет години;
В хода на производството на ищеца е била наложена най-леката измежду
предвидените в чл.58 от НПК мярка за процесуална принуда- „подписка“;
Производството срещу ищеца е продължило в срок 1година и пет месеца-т.е един
изцяло разумен и непродължителен срок, в рамките на който производството е преминало и
през двете фази- досъдебна и съдебна, и на двете инстанции, на които е било разгледано, и
като още на първа инстанция е постановена оправдателна присъда.
Всички гореизложени обстоятелства, специфични за преценката по чл.52 от ЗЗД при
искове по ЗОДОВ, са били с основание изтъкнати от ответника и с отговора му, и в
пледоарията му по същество, като налагащи намаление на търсеното от ищеца обезщетение,
поради неговата прекомерност, с оглед принципа на справедливост.
Извън горните специфични критерии, не се установиха и общи критерии, приложими
при тази преценка, които да обосноват присъждане на ищеца на обезщетение в размера,
който претендира, доколкото не се установи реално претърпените от него неимуществени
вреди да са със степен на сила, интензивност, продължителност и всеобхватност такива,
които да правят оправдано обезщетяването им с търсената сума.
Да, към датата на повдигнатото му обвинение ищецът е бил неосъждано лице, и това
с основание се изтъква от него като факт, който следва да се зачете в случая, доколкото
лица, които не са претърпявали преди повдигане на обвинението, във връзка с което търсят
обезщетение, друга наказателна принуда, обичайно с по-голям страх очакват резултата от
провежданото производство и угрозата да бъдат осъдени, от онези, които са вече осъждани
преди това, както е станало и с ищеца според дадените от св.Б. показания, но това е и
единствената установена сериозна претърпяна вреда в неговата психична сфера, без да е
довела до заболяване, ако и да е станала причина за прилагане на нетрадиционни средства за
отстраняване на последиците и.
А иначе, не се установи повдигнатото му обвинение да е довело до отрицателни
реакции или лишаване от подкрепа от семейството, нито до оттегляне на лицата от
приятелския му кръг, както е твърдял. Фактът, че производството е станало повод да се
шегуват с него на приятелски сбирки, не се намира от съда за сериозно посегателство върху
правния му мир. Не се установи производството да е имало широка разгласа, включително
да е станало достояние на работното място на ищеца и поради провеждането му да се е
променило отношението към него там. Не се касае до престъпление в кръга на упражнявана
от ищеца професия, което да повлияе на кариерата му. Няма данни за промяна в социалния
7
статус на ищеца, вследствие на производството.
Всички тези съображения, в тяхната съвкупност, карат съда да счита, че обезщетение
в размер от 2000лв. е изцяло справедливо да възмезди ищеца за неимуществените вреди,
които е претърпял вследствие на проведеното срещу него наказателно производство, както и
че търсеното от него обезщетение за разликата до претендирания размер от 26000лв. за
същите тези вреди е прекомерно, с оглед принципа на справедливост, тъй че искът му следва
да се уважи до посочения справедлив размер и да се отхвърли за разликата над него.
3.3.Върху присъденото обезщетение на ищеца се следва и търсената законна лихва от
15.10.20г., защото се установи в производството, че присъдата, с която е оправдан, е влязла
в сила на сочената от него дата, а съгласно т.4 от ТР №3/05г. по т.д. №3/04г. на ОСГК на
ВКС, от тази именно дата му се дължи лихва за забава.
В частта за разноските.
Ищецът претендира присъждане на разноски в производството, като на основание
чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, при частично уважаване на иска му, има право на разноските за
държавна такса в пълен размер, и на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение-
съразмерно с уважената част от иска му.
Ищецът е установил в производството направата на разноски от 10лв.- внесена
държавна такса за производството /виж л.2/ и от 830лв.- заплатен в брой адвокатски хонорар
по договора за правна защита и съдействие, сключен с адв.П., който го е представлявал по
делото /виж л.11/.
Ответникът е повдигнал възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, поради липса на правна или фактическа сложност на спора.
Съдът счита, че воденият пред него спор е действително без правна и фактическа
сложност, както и ответникът е посочил, доколкото: е предявен един иск, за доказване
предпоставките за основателност на който, извън исканото прилагане на приключилото
наказателно дело, са събрани единствено гласни доказателства, като спорът щеше да
приключи в едно съдебно заседание, ако не беше искането на ищеца да му се даде
възможност в следващото насрочено такова да събере показанията и на втория допуснат му
свидетел, от който в с.з. от 29.03.22г. се е отказал.
С оглед горното, възнаграждение в размер от 830лв. е според съда прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора, тъй че остава да се
провери дали заплатеното от ищеца възнаграждение е по-високо от предвидения от Наредба
№1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално определен
размер, защото, само тогава, предвид нормата на чл.78,ал.5 от ГПК, съдът може да го
намали.
Проверката в тази връзка сочи, че при иск с цена 26000лв., съгласно
чл.7,ал.2,т.4 от Нар.№1/04г., минималното адвокатско възнаграждение е 1310лв., тъй че
8
заплатеното от ищеца такова, в размер на 830лв., не може да бъде намалено от съда на
основание чл.78,ал.5 от ГПК, както иска ответникът.
Така, съобразно уважената част от иска на ищеца от 2000лв., от заплатеното от него
възнаграждение от 830лв., следва да му се присъди сума в размер на 63.85лв.
Така, заедно със следващата му се в пълен размер внесена държавна такса, на ищеца
следва да се присъдят разноски от общо 73.85лв.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
Осъжда Прокуратура на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша“№2, да
заплати на П.М.Д.., ЕГН **********, със съдебен адрес : ***, адв.А.П., по клиентска
банкова сметка с титуляр А.П. при ****, с № BG ** **** **** **** **** **, сумата от 2000-
две хиляди лева, ведно със законната лихва от 15.10.2020г. до окончателното плащане, като
обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял във връзка с повдигнато му от
ответника обвинение в извършване на престъпление по чл.290,ал.1 от НК, за което е
оправдан с влязла в сила присъда по нохд №5998/19г. на ПРС, както и сумата от 73.85-
седемдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки- разноски в производството, като за
разликата до претендираните 26000лв. отхвърля иска.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9