Решение по дело №1044/2018 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 379
Дата: 17 октомври 2018 г. (в сила от 3 декември 2018 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20181630201044
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2018 г.

Съдържание на акта

№ 379 / 17.10.2018 г.

 Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 17.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана……четвърти наказателен състав в публично

заседание на 18 септември.....……..………….……………………………….

през две хиляди и осемнадесета година......…..……………………в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

                                                    

при секретаря Т.Владинова..........................……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Николова.……………………............…….АН дело 1 044  по описа

за 2018г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С. Наказателно постановление №18-0996-002035/13.06.2018г. на Началник Сектор към ОД на МВР-Монтана, Сектор Пътна полиция-Монтана на Д.С..С.. xxx е наложено административно наказание по чл. 183, ал.5, т.1  от ЗДвП- глоба в размер на  100 лева, като на основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети и 8 контролни точки.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Д.С..С.., който обжалва същото с. оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с. което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с. изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         

          На жалбоподателя Д.С..С.. е съставен АУАН, за това, че на 30.05.2018г. около 12.30 часа в гр.Монтана на бул.”Христо Ботев”, управлява лек автомобил „. Е. Ц. с. р. М. 4. 4. В., като на кръстовището с. ул.”Граф Игнатиев” при наличие на светофара уредба работеща в нормален режим на работа преминава на забранителен сигнал /жълта светлина/.

        Актосъставителя и свидетеля по акта приели, че деянието му съставлява административно нарушение и му съставили АУАН за това, че е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП. При съставянето на акта жалбоподателят вписал възражения, а и в срока на чл.44 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, като оспорва констатациите-арг.л.9 от делото.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на К.Д. и В.В. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с. писмените доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетелката А. С.. Същата е съпруга на жалбоподателя и е налице индиция за заинтересованост. Логично е да желае чрез показанията си да подпомогне защитната теза на жалбоподателя.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

          От събраните по делото доказателства, в този смисъл и свидетелските показания на К.Д. и В.В. по несъмнен начин се доказва в процеса, че жалбоподателят е управлявал МПС, като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали подавани от светофарната уредба.

Съдът, в настоящия случай счита, че административнонаказващия орган правилно е подвел установените от него факти под хипотезата на чл.6, т.1 ЗДвП.

Жалбоподателят е имал качеството на водач на превозно средство към момента на извършване на проверката. Разпоредбата на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП визира наказание за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

          В настоящият случай, в хода на административнонаказателното производство е установено по безспорен начин, че Д.С.., в качеството си на водач на МПС не е съобразил поведението си със светлинните сигнали, в нарушение на чл.6, т. 1 ЗДвП. В обстоятелствената част на АУАН и на наказателното постановление се съдържат констатации относно такива факти, релевантни за квалифициране на нарушението по чл.6, т.1 ЗДвП.

          Пълномощникът на жалбоподателя в хода на производството се позовава на съдебна практика на РС-София, но цитираното решение не е по идентичен случай, както и няма задължителен характер на настоящият съд.

          Предвид на гореизложено съдът намира, че жалбоподателят е извършил това нарушение, поради което правилно му е вменена и административна отговорност.

        По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с. настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение, а и поведението на жалбоподателя, арг. разпит на свидетеля В.- „Поведението на жалбоподателя ни подразни, че ние сме зад него, а той навлезе на забранителен сигнал..

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като е наложил и точното наказание визирано в санкционната норма.

         Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0996-002035/13.06.2018г. на Началник Сектор към ОД на МВР-Монтана, Сектор Пътна полиция-Монтана, с. което на Д.С..С.. xxx е наложено административно наказание по чл. 183, ал.5, т.1  от ЗДвП- глоба в размер на  100 лева, като на основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети и 8 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                                                                               

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: